Решение № 50 от 9.2.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 71/2023 г.

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК. Делото е образувано по жалба с вх. № 138/16.01.2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Дупница (ДРС), подадена от Л. К. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес в •••••••••••••••, насочена против Постановление от 15.12.2022 г. на ДСИ при ДРС, с което съдебният изпълнител е отказал да образува изпълнително дело по молба на настоящия жалбоподател поради невнасянето на авансово дължимата такса по чл. 30 от ТДТССГПК. Към жалбата са приложени доказателства. В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство, доколкото и такава не е конституирана понастоящем. По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител не е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното: От фактическа страна е установено, че с молба от 13.12.2022 г. взискателят е представил изпълнителен лист № 44, издаден по адм.д. № 167/2020 г. на КАС и е поискал образуването на изпълнително дело против длъжника Община Дупница. Към молбата си страната е приложила и Експертно решение № 0803 от 166/09.12.2020 г. С атакуваното Постановление от 15.12.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да образува изпълнително дело по молба на настоящия жалбоподател поради невнасянето на авансово дължимата такса по чл. 30 от ТДТССГПК. При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК. В случая се твърди, че жалбоподателят не е бил уведомен за задължението да плати таксата по ТДТССГПК, а освен това бил освободен от задължението за плащане на такси и разноски. При поддържаните доводи следва да се посочи, че действително по силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово – арг. от чл. 73, ал. 3 ГПК. Държавна такса за образуване на изпълнително дело по чл. 30 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 20, 00 лв., респ. 24.00 лв. с вкл. ДДС, като доказателства за заплащането й следва да бъдат ангажирани заедно с молбата за образуване на изпълнително производство. НО задължение на съдебния изпълнител е, когато преценява допустимостта и редовността на молбата за образуване на изпълнително производство, при констатирани нередовности да отправи указания до взискателя за поправянето им, като му даде възможност да ги отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това. В случая видно от данните по делото молбата, съдържаща искане за образуване на изпълнителното дело, е депозирана на 13.12.2022 г. с вх. №1675/13.012.2022 г. На 15.12.2022 г. е постановен атакуваният акт, с който ДСИ е отказал да образува изпълнително дело, поради невнесена държавна такса. Така очевидно е процедирал неправилно, доколкото липсата на доказателства за платена такса е нередовност на молбата, която подлежи на отстраняване от взискателя именно след указания до него по реда на чл. 426 ал.3 от ГПК, в която имплицитно се съдържа препращане към чл. 129 ГПК. Именно на основание чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129, ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител следва да даде точни указания на молителя, като посочи конкретното несъответствие или нередовност, която е констатирал и да определи срок, в който да ги изпълни, с указания за последиците от неизпълнението на посочените указания, предвидени в чл. 129, ал. 3 от ГПК. Едва след това и ако нередовността не бъде поправена в указания срок, следва да приложи последиците на чл. чл. 129, ал. 3 от ГПК. Освен това, в този случай е следвало да се изясни също дали молителят е в невъзможност да плати следващата се държавна такса, съответно поддържа ли искане по см. на чл. 83 от ГПК, доколкото към сезиращата молба е бил приложен препис от Експертно решение № 0803 от 166/09.12.2020 г. Именно то е съдържало индиция за евентуалното приложение на чл. 83 от ГПК, респ. е било необходимо молителят да бъде уведомен да заплати следващата се държавна такса за образуването на делото, а ако поддържа искане по чл. 83 от ГПК да го заяви изрично, като ангажира и доказателства относно: имущественото състояние, удостоверено със съответни писмени документи и/или декларация (същата с изрично отбелязване за знание за отговорността по чл. 313 от НК); семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост (ако е налице такава); възрастта; притежава ли ЕТ, респ. дялове в търговски дружества, и др. по преценка на молителя, необходими за преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Горното следва от това, че нормата на чл. 83 от ГПК се намира в глава първа - общи правила на ГПК и намира приложение във всички производства, предвидени в ГПК, независимо дали се са спорни или охранителни. Доколкото производството е изпълнително и е образувано пред ДСИ, именно той е органът, който ръководи изпълнителното производство, респ. е оправомощен да се произнася по искания за освобождаване от внасянето на такси и разноски в изпълнителния процес. При тези пояснения е безспорно, че бездействието на съдебния изпълнител в случая да приложи правилата на чл. 129 от ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици. Нещо повече, прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е само една правна възможност, тъй като в нормата на чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата такава: когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника, респ. самият законодател допуска провеждане на изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия без авансово заплащане на (част от) дължимите за това такси. За прецизност следва да се посочи още, че не е налице и хипотезата на чл.433 ал.1 т.6 ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 от ГПК, т.к. тя касае вече образуваното изпълнително дело, каквото в случая няма. При изложените мотиви този съдебен състав приема, че действията на ДСИ при ДРС, обективирани в Постановление от 15.12.2022 г., са незаконосъобразни, а депозираната жалба – основателна. Ето защо то ще бъде отменено, като изпълнителното дело ще бъде върнато на ДСИ при ДРС за продължаване на процесуалните действия при мотивите, изложени в този съдебен акт - молителят следва да бъде уведомен да заплати следващата се държавна такса за образуването на делото, а ако поддържа искане по чл. 83 от ГПК да го заяви изрично, като ангажира и доказателства относно: имущественото състояние, удостоверено със съответни писмени документи и/или декларация (същата с изрично отбелязване за знание за отговорността по чл. 313 от НК); семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост (ако е налице такава); възрастта; притежава ли ЕТ, респ. дялове в търговски дружества, и др. по преценка на молителя, необходими за преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. По разноските: В настоящето съдебно производство не се претендират разноски, поради което и произнасяне в т.см. не се следва. По обжалваемостта: Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд – спр. чл. 437, ал. 4 от ГПК. Водим от гореизложеното, съдът