Решение № 115 от 23.1.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 4475/2022 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано и е образувано по жалбата на С. П. В. с ЕГН •••••••••• от гр.Варна, чрез адв.И. З., ВАК срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 5433082, издаден от ОД МВР Варна С жалбата се иска обжалвания електронен фиш да бъде отменен изцяло, като се твърди, че е издаден при допуснато особено съществено процесуално нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон, липса на субективна и обективна страна на нарушението, липса на доказателства за авторство. Посочва се, че към датата на установеното нарушение жалбоподателя се е намирал във Великобритания. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, депозира писмени бележки Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: Съставен е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 5433082, издаден от ОД МВР Варна, с който на жалбоподателя С. П. В. с ЕГН •••••••••• от гр.Варна, в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС, за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 (петдесет ) лева. Същия е издаден затова, че на 15.11.2021 год. в 00: 58 часа в гр.Варна, по бул.” Вл. Варненчик” до автобусна спирка „ Вамо” в посока бул.”Република” с МПС лек автомобил „ ПЕЖО 406 ” с рег. № ••• е извършено нарушение за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ( CORDON-M2 ), като при разрешена скорост 50 км/ч, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 68 км/ч и превишението е 18 км/ч. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирано техническо средство серия К, № 5433082, издаден от ОД МВР Варна, снимка с точни координати на нарушението, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 819р-31747/15.11.2021 год., ведно със снимка са позициониране на системата за контрол, справка за собственост от АИС КАТ- регистрация на ППС и собствениците им, протокол от проверка № 7-С- ИСИС/17.02.2021 год., писмо относно вписване в регистъра за одобрен тип средство за измерване АУ 000029 № 33913/09.07.2018 год., ръководство за работа на потребителите, докладна записка УРИ: 819р-27442/28.09.2022 год. относно възражение от С. П. В., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК. От правна страна: Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и процесуално е допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ, съгл. изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП - обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. Видно от приложената справка за регистрация и собственост на МПС – л. а е собственост на жалбоподателя С. В.. Същият не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП, съгласно която при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП, в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като съответно се посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час. Възражение от страна на В. е направено, но в него жалбоподателят не е посочил конкретен друг водач. Следователно и от гледна точка на субекта на нарушението, Електронният фиш е правилно и законносъобразно е издаден на физическото лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата. Съдът при извършената проверка намери, че нарушението е безспорно установено. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за населено място. В случая водачът е следвало да съобрази скоростта на движение с въведената максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта е била превишена от водача с 21 км/ч., като е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 68км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 18 км/час, тъй като установената скорост на движение е от 71 км/ч., поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в пар.6, т.65 от ДР на ЗДвП и може да бъде както стационарно, така и мобилно- "прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай. Съгласно чл.165, ал.3 от ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание законовата делегация е издадена Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, а в чл. 10, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен Протокол рег. № 819р-31747/15.11.2021 г., в който са отразени относимите данни. Видно от приложения снимков материал на разположението на уреда, същият не е прикрепен към служебен автомобил, а е разположен на пътното платно. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, което е било в срока на одобряване на типа след като е преминало през надлежна първоначална и последваща периодична проверка, поради което използваното техническо средство към процесната дата е било годно да установи нарушението. Наложеното административно наказание се равнява на размера, определен от нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лева, поради което наказанието е определено съобразно правилата на чл.27, ал.1 от ЗАНН. В допълнение, случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава със съответните за това признаци и и по нищо не се различава от останалите деяния от този вид. Предвид изложеното по-горе атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен. По разноските: При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна. С оглед изхода на делото, съобразявайки представените писмени бележки от гл. юрк. Лукова, с което е оказана защита на наказващия орган, както и фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.65д, ал.3 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 80(осемдесет) лева. Воден от горното, Съдът