Решение № 260644 от 25.2.2021 г. на Районен съд - Варна по дело № 9113/2020 г.

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ- та ” вр. гл. „ХІІІ- та ” ГПК. Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „ ••••• ЕИК ••••• със седалище и адрес на управление ••• ••••”, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на М.Р.М., ЕГН •••••••••• с адрес •••, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 3384 /20 20 г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 1265, 17 лева /хиляда двеста шестдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница за начислена електрическа енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – промяна схемата на свързване, за което обстоятелство е издадена Фактура № •••• / 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 40, 77 лева /четиридесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 21.10.2019г. до 14.02.2020г. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство. В исковата молба се сочи, че с траните са били в договорни отношения за доставка на ел. е нергия, като п родавачът – ищец достав я л уговорената стока до обект на ответника – купувач, находящ се в гр. ••• ул. ••••••. На 08.10.2019г. била извършена проверка в обекта на ответника, при която било установено неправомерното му присъединяване към електроразпределителната мрежа. За извършеното правонарушение на клиента била изготвена предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ корекция за период 11.07.2019г – 08.10.2019г. и количество 6336 кВтч., остойностени в издадена фактура на 1265, 17 лв., която купувачът не платил в уговорените срокове и изпаднал в забава. Предвид неизпълнението на задължението за плащане кредитора инициирал заповедно производство, в хода на което било уважено заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която била присъдена претендираната цена, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. На това основание от съдът издал заповедта за изпълнение били дадени указания на ищеца да предяви иск да бъде установено съществуване на вземането, присъдено с нея. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведен ото по делото на 04.02. 2021г. открит о съдебн о заседани е представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. Съдът намира, че от изисканото ч. гр. д.№ 3384/20 20 г. по описа на ВРС и приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – копи я на констативен протокол № 1105913/08.10.2019г.; справка за корекция номер № 55607_ D 4А5/09.10.2019г.; фактура № 0106010143/11.10.2019г.; справк и за потреблението и за платени и неплатени фактури за клиентски № 1100093199/03.07.2020г.; писмо с изх. № 55607_КП1105913_2/ 11.10.2019г.; товарителница; копие от протокол за монтаж на електромер, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 91 ЗЕ вр. чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси, са в общ размер от 471 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 76, 12 лева. Мотивиран от горното, Варненският районен съд