Решение № 6090 от 10.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6844/2025 г.

Производство по чл.463 ГПК. Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№8049/16.05.2025година, подадена от Н. К. и К. С., чрез адв. В.В. и адв. Ц.Р., срещу разпределение, извършено на 16.05.2025година по изп.д.№532/2019г. по описа на ЧСИ А.Б., рег.№850 на КЧСИ. В жалбата се твърди, че извършеното от ЧСИ А.Б., рег. №850 на КЧСИ разпределение на получената от осребряване на активи на длъжника С. се явява незаконосъобразно. Незаконосъобразността се изразява в „деформирано съотношение между вземанията на взискателя и размер на частта на погасения дълг и съответно пропорционалното му разпределение…“. В жалбата се твърди, че разпределението не е следвало да се извърши по начин, инкорпориран в постановлението и това е довело до нарушение на нормата на чл.460 ГПК и чл.495 ГПК. Според жалбоподателите съразмерността означава след намаляване на дълга от постъпленията общо сумарно от всички продадени обекти и извършени погашения по отношение на вече удовлетворените привилегировани кредитори с право на предпочитателно удовлетворяване, промяна на пропорционалното съотношение на дълга на длъжника спрямо вече намаления дълг, което е възможно само, ако разпределението се обективира в един протокол; едва след отчитане на погашенията и определяне на новата пропорция останалата свободна сума подлежи на разпределение спрямо съответните пропорции, съразмерно на всеки кредитор.Твърди, че не са изчислени правилно сумите, които подлежат на връщане на длъжника след удовлетворяване на дълга и разноските. Моли съда да отмени извършеното разпределение. В срока за отговор взискателите НАП, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, район „Витоша“ и район „Овча купел“, отдел МДТ не вземат становище по жалбата. Взискателят „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД оспорва допустимостта на жалбата, касателно жалбоподателя Н. К. и моли в тази част производството да бъде прекратено. По отношение на жалбата от страна на К. С. оспорва основателност на същата, като твърди, че вземането на банката е по- голямо от сумата, която е разпределена на този взискател, поради което няма основание да се приеме, че е налице причина на длъжника да бъдат възстановени суми от получените суми от осребреното имущество. ЧСИ А.Б., рег.№850 на КЧСИ излага мотиви, на основание чл.436, ал.3 ГПК за неоснователност на подадената жалба, в частта, касателно К. С., а по отношение на жалбата на Н. К. заявява недопустимост на същата, поради липса на интерес, тъй като е съсобственик на длъжника. Тъй като сумата е недостатъчна за покриване на задълженията, е извършено разпределение. Липсва основание на длъжника да бъдат върнати суми. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното: Изп.дело№532/2019г. по описа на ЧСИ рег. №850 на КЧСИ е образувано въз основа на молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и издаден в полза на банката изпълнителен лист срещу трима длъжници, между които К. С., за парично задължение спрямо банката при условията на пасивна солидарност, да заплатят посочените в изпълнителния лист парични задължения и разноските по изпълнителното дело. По изп.дело е извършена публична продан /ПП/ на недвижим имот, като е издадено постановление за възлагане на недвижим имот от 29.10.2024година, представляващ ½ идеална част, бивша собственост на К. С., а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4340.391.1.166, намиращ се в сграда №1, разположен в поземлен имоти с идентификатор 68134.4340.391 с предназначение гараж от 25, 93 кв.м и мазе №1 с площ от 3, 70кв.м за сумата от 18 102лв. Видно от представените по делото съдебни актове, обжалването на това постановление от страна на К. С. и Н. К. е прието за недопустимо, тъй като посочените основания не попадат в хипотезиса на нормата на чл.435, ал.2 и 3 ГПК, като за жалбоподателя Н. К. е подчертана и липсата на активна процесуална легитимация. На 16.05.2025година получената от осребряването на тези активи сума от 18 102лв. е предмет на изготвена от ЧСИ сметка за разпределение, съобразно която ЧСИ е посочил поредността на удовлетворяване, съобразявайки нормата на чл.136 ГПК, като е посочил следното: В т.1 на чл.136 ЗЗД – таксата по т.26 ТТРЗЧСИ от 1 567, 34лв.; такса по т.20 – в размер на 1 276, 56лв.; такса по т.1 ТТРЗЧСИ – 24лв. – за образуване на делото; такса по т.5 ТТРЗЧСИ – 240лв – общо сума за ЧСИ в размер на 240лв; такса по т.10 – 18 лв. за вписване на възбрана; такса по т.13 ТТРЗЧСИ в размер на 144лв. – за изготвяне на разпределение; такса по т.20 ТТРЗЧСИ – опис – 1 276, 56лв.; такси по т.31 – вещо лице – оценка – 300лв.Посочено е, че всички суми са с ДДС. По чл.136, т.2 ЗЗД – задължения към общината за дължим данък за недвижимости - имотът, предмет на ПП – 335, 13лв. По удостоверението на НАП К. С. има задължения от 87, 96лв. Третия ред – за удовлетворяване на основния взискател. Такси по ТТРЗЧСИ – 384лв. и дължима сума по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1 567, 34лв. Въз основа на това ЧСИ е приел, че разпределението на тази сума е както следва: За НАП – 87, 96лв. За СТОЛИЧНА ОБЩИНА – 335, 13лв. За разноските на ЧСИ по ТТРЗЧСИ – 674, 78лв. За „ПИБ“АД – 17 004, 13лв. Изготвеното разпределение е изпратено на страните, като по делото не са налични данни относно това кога им е връчено, който момент – на узнаването – има значение за началото на срока за обжалване на изготвеното разпределение. Поради тази причина съдът приема, че подадената жалба от длъжника К. С. е постъпила в срока по чл.463 ГПК и се явява допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за това. По отношение на жалбата от страна на Н. К., съдът приема възражението на „ПИБ“ АД и изложените от ЧСИ мотиви, че е недопустима. Н. К. няма качество на страна в този процес, поради което не се явява активно процесуално легитимиран да атакува това действие на съдебния изпълнител. Ето защо в тази част производството следва да бъде прекратено. Жалбата на С., макар и допустима, се явява неоснователна. Посоченото основание за незаконосъобразност на извършеното разпределение е нарушеният, по виждане на жалбоподателката, принцип на съразмерност и пропорционалност. Съразмерността е посочено като способ за разпределение на получените от осребряването на активи в индивидуалното принудително изпълнение, парични средства, тогава, когато паричната сума следва да бъде разпределена между взискатели, които са в един и същи ред, съгласно нормата на чл.136 ЗЗД. В случая такива хипотеза не е налице, поради което принципа на съразмерност не е нарушен. Няма данни и в изпълнителното дело да са осребрявани други имоти, за да се подкрепи и теза, че съразмерността касае имотите, която теза, въведена в жалбата, наредна с твърдения за нарушен принцип на сърозмерност, който остава неясен, изначално не може да бъде възприета, поради липса на нормативна база, която да даде подобна регулация. Ето защо жалбата на К. С. се явява неоснователна, като за формиране на този извод съдът се опира и на постановките в ТР№2 от 22.11.2022г. по тълк.д. №2/2021г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че съдът е ограничен. Съгласно мотивите на това задължително ТР: “ При обжалване на действията на СИ по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно- отменителна инстанция - Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Производството е контролно- отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие (например публична продан, въвод и т. н.). Ето защо, при наличие на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания. От друга страна, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. Именно поради това и посочените в закона правомощия на съда при обжалване на разпределение по ГПК са различни от тези при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК. С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 ГПК норма на чл.463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл.463 ГПК окръжният съд не действа като контролно- отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител. Това разпределение ще бъде задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК.“ В настоящия случай основанията, изложените в жалбата дала начало на настоящия процес, не са включени въпроси, които биха били дали възможност на съда да извърши преценка за законосъобразността на извършеното разпределение от примерно изброените в това ТР. При така изложеното съдът, в настоящия си състав, приема, че не е налице основание, по причини посочени в жалбата на С., да отмени разпределението, извършено от ЧСИ Бизов. Водим от изложеното съдът