Мотиви към Решение № 3 от 30.5.2022 г. на Районен съд - Самоков по дело № 614/2021 г.

към решение № 3 на Самоковския районен съд от 17.01.2022 г.

по АНД № 614/2021 г. по описа на същия съд

Съдът е сезиран с постановление на Районна прокуратура – С., с което се

предлага обвиняемият СТ. Д. СЛ., живущ в гр. С., да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административни наказания за това, че на 30.07.2020 г. на кръстовището на път ІІІ..-..и пътя к. к. Б. б. – с. Б., Община Самоков, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „А.“, модел „..“ с рег. № С.., е нарушил правилата за движение, установени в чл. 6, ал. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 50, ал. 1 и чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е причинил на К. И. Й. от с. З., Община Самоков средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдна кост, довело до трайно затрудняване на движението на снагата, за период по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Самоков не се представлява. Лицето, посочено в постановлението като пострадало от описаното в него

престъпление, а именно К. И. Й., не се явява и не заявява, че желае наказателното производство срещу обвиняемия да бъде прекратено.

В хода на съдебните прения адв. Д. М. – защитник на обвиняемия С.С.,

подлагайки на собствен анализ събраните доказателства, застъпва становище, че обвиняемият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като инкриминираното с постановлението негово деяние представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В тази насока изтъква подробни съображения, че следва да се кредитират като надежден доказателствен източник – а не само като защитна позиция – обясненията на обвиняемия, че двигателят на автомобила му неочаквано загаснал при навлизането му в кръстовището, предвид кореспонденцията им с липсата на установени спирачни следи от неговия автомобил, както и че в този момент пострадалият Й., който се движел по пътя с предимство, е могъл да предотврати опасната ситуация чрез аварийно спиране, но не е предприел никакви действия за това.

Обвиняемият се солидаризира с речта на защитника си. При упражняване на правото си на последна дума обвиняемият заявява, че

очаква да бъде оправдан.

По делото се установява следната фактическа обстановка: Към 30.07.2020 г. свидетелят К. И. Й. заемал длъжността „горски стражар“ в

Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Самоков“ на Югозападно държавно предприятие и изпълнявал служебните си задължения в землището на с. Я., Община Самоков. На 30.07.2020 г. той тръгнал на работа от гр. С. към с. Я. с управляван от него служебен лек автомобил марка „Л.“, модел „Н.“ с рег. № СО.. (по- нататък, обозначаван като л. а. „Л.“). Движейки се по път ІІІ..-..на територията на Община Самоков той наближил кръстовището с пътя между к. к. „Б. б.“ и с. Б., Община Самоков. Това кръстовище било регулирано с пътни знаци относно предимството – вдясно от платното за движение на пътя, по който се движел св. Й. преди кръстовището бил поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“, установен в чл.

45, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), а вдясно от платното за движение на пътя между к. к. „Б. б.“ и с. Б. преди кръстовището от двете посоки на този път били поставени пътни знаци Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, също предвидени в тази разпоредба на ППЗДвП. Свидетелят Й. приближавал кръстовището с около 60 км/ч. и забелязал, че по пътя между к. к. „Б. б.“ и с. Б., в посока откъм к. к. „Б. б.“ към кръстовището се приближава с ниска скорост лек автомобил. Това бил лек автомобил марка „А.“, модел „..“ с рег. № С.. (по-нататък обозначаван като л. а. „А.“), който бил управляван от обвиняемия СТ. Д. СЛ.. Свидетелят Й. знаел, че се движи по път с предимство, поради което счел, че другият автомобил ще спре преди кръстовището и затова продължил да се движи по пътя си. Непосредствено преди кръстовището обаче той видял, че управляваният от обвиняемия л. а. „А.“ не спира, а продължава да се движи и навлиза в кръстовището с предната си част. Тогава Й. навил волана наляво, за да избегне удара между двете превозни средства, но въпреки това те се сблъскали на кръстовището. Вследствие на удара л. а. „Л.“ излязъл от пътя и се ударил с предната си лява част в ниска бетонна ограда на крайпътен имот. Свидетелят Й. бил с поставен предпазен колан и непосредствено след сблъсъка усетил силна болка в областта на гърдите си, а случайно преминаващ негов приятел го откарал до болницата в гр. С.. На мястото на пътнотранспортното произшествие пристигнали служители на РУ – Самоков. Обвиняемият С. бил изпробван за употреба на алкохол и резултатът от пробата бил отрицателен. В болничното заведение от св. Йорданов била взета кръвна проба за химически анализ за употреба на алкохол и резултатът от тази проба също бил отрицателен.

От заключението на д-р Д. Н. по назначената в досъдебното производство

съдебномедицинска експертиза се установява, че при инцидента на 30.07.2020 г. на К. И. Й. е причинена травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на гръдната кост, като тази травма е резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари върху или с такива и добре отговаря да е получена по време и начин, както съобщава Й.. Счупването на гръдната кост е довело до трайно затрудняване на движението на снагата – за период, по-голям от 30 дни. Посочено е също в заключението, че в болничното заведение е възприета диагноза „Белодробна контузия“ – най-вероятно на базата на съобщени от пострадалия данни за ПТП като водач, болка в гърдите, кръвохрак и установените данни за счупване на гръдната кост, но в приложените към епикризата двукратни рентгенови изследвания изрично е отбелязано, че в белодробния паренхим липсват засенчвания. Поради това експертизата не възприема изведената от болничното заведение диагноза „белодробна контузия“.

От заключението на инж. Л. П. по назначената в досъдебното производство

автотехническа експертиза се установяват следните обстоятелства:

Кръстовището, на което е настъпило процесното пътнотранспортно

произшествие, е образувано от пътища, в ширината на които са включени по две ленти за движение. За всяка възможна посока за движение има само по една лента. Широчината на лентите на третокласен път ІІІ 62-05 е по 2, 75 м. за всяка лента. Широчината на лентите на напречния път (път с местно значение, обозначаван с инициали „Г 6.00“ – к. к. „Б. б.“ – с. Б.) е по 2, 75 м. за всяка лента. Пътят в района на местопроизшествието е с твърдо асфалтобетонно покритие в добро състояние и има равен хоризонтален профил без виражи. Третокласният път е с предимство като срещу посоката на движение на л. а. „А.“ по напречния път с местно значение има поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. На

третокласния път няма ограничение на скоростта, установено с пътни знаци; по него е налице износена непрекъсната осова линия преди кръстовището. Пътнотранспортното произшествие е настъпило при слънчево и сухо време с добри възможности за спиране и висок коефициент на сцепление на гумите с пътя.

От извършения в хода на експертното изследване оглед на моторните превозни

средства, между които е настъпил ударът – л. а. „Л.“ и л. а. „А.“, може да се направи извод, че преди удара и двете моторни превозни средства са били технически изправни.

По дължина на пътя с предимство (път ІІІ 62-05), с отчитане на неговата

широчина, мястото на удара е на 16 м. от ориентира, възприет при извършения оглед на местопроизшествието – бетонен стълб за електрическа енергия, намиращ се в затревена площ вдясно от пътното платно в посока с. Б. и отстоящ на 2, 60 м. северно от пътя. По широчина на пътя с предимство мястото на удара отстои на 5, 48 м. от същия ориентир. На място не са установени следи от спирачен път за никой от автомобилите. Поради това въз основа на данните за ъгъла на удара, за ъгъла на отклонение и за преместването на автомобилите вследствие на този удар, се установява, че непосредствено преди удара скоростта на движение на л. а. „Л.“, управляван от св. Й. е била 60, 24 км/ч, а скоростта на движение на л. а. „А.“, управляван от обвиняемия, е била 31, 83 км/ч.

Шофьорското място на л. а. „Л.“ се намира по-високо, което дава предимство на

неговия водач да забележи автомобилите, движещи се по напречния път без да му влияе неокосената трева. Затова св. Й. е имал видимост в права посока по оста на пътя на 110 м., измерено от мястото на ПТП до точката на видимост, а гледано вдясно по посоката на движението му видимостта по напречния път е до последните сгради. Шофьорското място на л. а. „А.“ е разположено по-ниско, поради което неокосената трева създава ограничена видимост в долния профил на автомобилите, движещи се по пътя с предимство, но обвиняемият е могъл да възприеме движещ се автомобил отляво на 100 м. Двамата водачи са имали относително добра видимост и са могли да се възприемат взаимно като движещи се автомобили на значително разстояние от кръстовището.

Ударът между двете моторни превозни средства е настъпил по следния

механизъм – л. а. „Л.“, управляван от св. Й. се е ударил в л. а. „А.“, управляван от обвиняемия С. и движещ се по напречния път без предимство, който му е пресякъл пътя. Лекият автомобил „А.“ е ударен в преден ляв калник, предна лява колона на купето и предна лява врата (относно коректната локализация на удара в л. а. „А.“ вж. л. 62 от ДП). От удара двата автомобила са променили посоките си на движение, както следва – лекият автомобил, управляван от св. Й. е променил посоката на движение от заеманата лента на движение наляво през насрещното движение и затревена площ до удар в бетонна ограда на парцел в близост до пътя, а лекият автомобил, управляван от обв. С. е променил движението си надясно, преминал е през лентата за насрещно движение и е спрял на банкета.

Изхождайки от характера и дължината на ударената част на л. а. „А.“

експертизата достига до извод, че непосредствено преди удара този автомобил не е бил спрял на средата на кръстовището, както е твърдял в показанията си обвиняемият С. в досъдебното производство, дадени преди привличането му в това качество, а се е движел. Този извод е обоснован с обстоятелствата, че първоначалното

съприкосновение между л. а. „Л.“ и л. а. „А.“ е настъпило в предния ляв калник на л. а. „А.“, след това този автомобил е навлязъл напред и максималната сила на смачкване се

реализира в предната му лява колона и в предната му лява врата, след което неизразходваната кинетична енергия на смачкване се е погасила с тяхното преместване до крайното им положение.

Пълният спирачен път, или опасната зона за спиране на л. а. „Л.“, т. е.

разстоянието, което този автомобил, с установената му скорост на движение и при конкретните характеристики на пътя, изминава от момента на възприемане на опасност от водача до пълното му аварийно спиране, е 43 м. В случая обаче върху асфалта не са оставени спирачни следи, т. е. спирачната сила не е достигнала максимална стойност. Следователно общият изминат път от водача на л. а. „Л.“ от момента на възприемане на опасността допреди спирачната сила да е нараснала до максимална при внезапно спиране, при изчисление ще бъде 20, 076 м. В заключението е пояснено, че това разстояние е изчислено за най-благоприятния случай, но то не е опасната зона за спиране, защото липсва изминатия път за пълно спиране със спирачките.

Тук е мястото съдът да посочи, че в известната му експертна практика пълният

спирачен път или т. нар. „опасна зона за спиране“ при аварийно спиране се определя като, условно казано, сбор от следните три етапа (разстояния): първо – разстоянието, което изминава МПС от момента, в който водачът забележи опасността за движението до момента, в който той задейства спирачния механизъм; второ - разстоянието, което изминава МПС от момента, в който спирачният му механизъм е задействан до достигане на максималната сила на спиране и трето – разстоянието, което изминава МПС от момента на достигане на максималната сила на спиране до установяването му в пълен покой. В конкретния случай л. а. „Лада“ не е оставил спирачни следи по асфалта на пътя и експертизата напълно коректно сочи, че разстоянието 20, 076 м. не е пълния му спирачен път, т. е. налага се извод, че това разстояние би могло да бъде сбор от първите два етапа на пълното аварийно спиране на този лек автомобил пред появилото се пред него препятствие на пътя (л. а. „А.“). В конкретния случай обаче св. Й. сочи в показанията си в досъдебното производство, че е направил опит да заобиколи л. а. „А.“ отляво по своята посока на движение, а не да натисне педала на спирачката докрай. Ето защо пътят от 20, 076 м. следва да се възприеме като част от опасната зона за спиране на л. а. „Л.“ – общо 43 м., в рамките на която част св. Й. е предприел маневрата заобикаляне на появилото се препятствие на пътя (л. а. „А.“), предпочетена от него вместо пълно спиране пред това препятствие.

На следващо място, според заключението по автотехническата експертиза

водачът на л. а. „Л.“ е следвало да има обективна възможност за възприемане на опасността за движението за пръв път на 46, 56 м. преди мястото на удара. При такова разстояние, съпоставено с опасната зона за спиране на л. а. „Л.“ от 43 м. е било възможно да се предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие чрез изпълнение на всички етапи на спирачния път, както бяха разяснени по-горе.

Така според заключението възможните причини за пътнотранспортното

произшествие са: 1/. Отнемане на предимство от обвиняемия С. като водач на л. а. „А.“, движещ се по път без предимство, срещу когото е поставен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и 2/. Непредприемане на никакви спасителни маневри от водачите на двете МПС за предотвратяване на

пътнотранспортното произшествие. Във финалната част на заключението експертът отдава приоритет на първата от тези причини.

Обвиняемият СТ. Д. СЛ., с ЕГН ••••••••••, е роден на.. г. в с. Б., Община

Самоков, български гражданин, с постоянен адрес гр. С., ул. „Д. Х.”, бл..., вх.., ет..,

ап.., живущ понастоящем в с. Б., Община Самоков, женен, със средно образование, не работи, пенсионер.

Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с

налагане на административно наказание по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК. Същият притежава свидетелство за управление на МПС.

Характеристичните данни за него са много добри.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от

събраните в хода на съдебното следствие:

• доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство №

292/2020 г. по описа на РУ– Самоков и приобщени в съдебното производство по реда на чл. 378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК, а именно: гласни доказателствени средства – показания на св. К. Й. (дадени на.. г. - л. 39-40 и на.. г.), показания на св. Б. К. (дадени на.. г. - л. 45) и показания на св. С. Н. (дадени на.. г. - л. 46); експертни заключения – на д-р Д. Н. по съдебно-медицинска експертиза (л. 48-52) и на инж. Л. П. по автотехническа експертиза (л. 54-64); писмени доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от.. г. (л. 22-25), ведно с албум от фотоснимки (л. 26- 34); писмени доказателства – писмо от.. г. от инспектор Ф. С. до Началника на РУ – Самоков (л. 67) с приложени към него копие-извлечение от дневник за 2020 г. за отразяване на резултатите от използване на технически средства относно техническо средство с №..(л. 68-69 от ДП), разпечатка на резултати от проверки с техническо средство с фабр. №..., извършени в периода.. г. –.. г. (л. 70 от ДП) и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 99, съставен на.. г.; заверени копия от медицински документи (л. 77-78), справка за съдимост на обвиняемия (л. 72), характеристична справка на обвиняемия (л. 74), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия (л. 80);

• доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие – 2 бр.

характеристики за обвиняемия и частично от обясненията на обвиняемия С.С. пред съда.

Единственото съществено противоречие между доказателствените източници е за

обстоятелството дали непосредствено преди удара между двата автомобила л. а. „А.“ се е движел, навлизайки в кръстовището – както сочи свидетелят Й., или е бил спрял в кръстовището – според обясненията на обвиняемия С..

Както е известно, в наказателния процес обясненията на обвиняемия имат двояка

функция – те са средство за защита, но и доказателствено средство. Затова доказателствената им стойност не може да бъде изначално игнорирана, а следва да се оцени въз основа на детайлната и съвкупната преценка на всички други доказателства.

В конкретния случай дадените от обвиняемия С. пред съда обяснения с

горепосоченото съдържание не кореспондират с уврежданията по управлявания от него л. а. „А.“, които безспорно са настъпили вследствие на удара. Вземайки предвид характера и дължината на тези увреждания заключението по автотехническата експертиза детайлно анализира динамиката на удара, сочейки, че първоначалното съприкосновение с л. а. „Л.“ е в предния ляв калник на л. а. „А.“, след което л. а. „А.“ е навлязъл напред и максималната сила на смачкване е реализирана в предна лява колона и в предна лява врата (това са части от автомобила, разположени по-назад по дължината му от предния ляв калник) и след това неизразходваната кинетична енергия на смачкване се е погасила с преместването на автомобилите до крайното им положение, установено при огледа на местопроизшествие. Тази динамика на удара,

изводима от обективно установените увреждания по л. а. „А.“, изключва възможността непосредствено преди удара този автомобил да се е намирал в покой в средата на кръстовището. Този извод следва от заключението по автотехническата експертиза, което в тази му част е обосновано основно с обективно установените характер и дължина на уврежданията на л. а. „А.“. Към тази част от заключението не може да бъде отправен упрек, че е аргументирана с показанията на С.С., които той е дал в досъдебното производство преди привличането му като обвиняем и които по арг. от чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК не могат да бъдат източник на доказателства. Освен, че не могат да бъдат ценени като доказателствено средство, тези показания на С. са твърде общи и неконкретни за обстоятелството с каква част от дължината си управляваният от него л. а. „А..“ е навлязъл в кръстовището и е спрял там поради внезапно загасване на двигателя му. Затова началната част на аргументацията в автотехническата експертиза по този въпрос е свързана с невъзможността непосредствено преди удара този автомобил да е навлязъл в кръстовището дотам, че напречната му ос да съвпадне с надлъжната ос на пътя, по който се е движел св. Й. с л. а. „Л.“ – тогава първоначалното съприкосновение на л. а. „А.“ с л. а. „Л.“, който се движел в дясната пътна лента по посоката си на движение, би се намирало в задната лява част на л. а. „А.“, каквито данни обективно няма. Хипотеза за такова разположение на л. а. „А.“ на кръстовището обаче не следва да се обсъжда, защото тя не почива на надлежно събрани доказателства, а е по-скоро илюстративен подход на вещото лице за необоснованост на твърденията на С., че поради изгасване на двигателя автомобилът му спрял „на средата“ на кръстовището. В обясненията си пред съда обвиняемият е в известна степен по-конкретен в твърденията си за мястото, на което автомобилът му спрял – той сочи, че двигателят на автомобила му изгаснал и той спрял, когато предната част на автомобила му била навлязла до половината на лентата за движение, по която се движел л. а. „Л.“. Тези обяснения обаче също не кореспондират с разяснената в заключението динамика на удара, обоснована с характера и с локализацията на уврежданията по л. а. „Ауди.“ – ако те бяха достоверни, то смачкванията по него биха се концентрирали в предния му ляв калник, докато в случая те засягат предния ляв калник, но са най-значителни в части от купето, които отстоят по-назад от него – предна лява колона и предна лява врата и именно това обосновава извода за движението на л. а. „А.“ напред в кръстовището непосредствено преди удара. Затова съдът не кредитира обясненията на обвиняемия в горепосочената им част, а ги възприема единствено като израз на защитната му позиция в настоящото производство, защото са опровергани от заключението по автотехническата експертиза, което съдът намира за напълно обосновано с оглед обективните данни за характеристиките на удара.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни

изводи:

Обвиняемият СТ. Д. СЛ. е осъществил съставомерните от обективна и субективна

страна признаци на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

На 30.07.2020 г. на кръстовището на път ІІІ... и пътя к. к. „Б. б.“ – с.., на

територията на Община Самоков, обвиняемият С. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “А.”, модел „.., с рег. № С.. и виновно е нарушил правилата за движение – конкретно разпоредбите на чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). На обвиняемия С. е вменено и нарушаване на правилата за движение, установени в чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗДвП, но тези

разпоредби нямат нищо общо с фактическите и правните предели на обвинението, поради което се налага извод, че той не ги е нарушил и на основание чл. 304 от НПК същият следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението в това с деянието си да е нарушил и тях.

Виновно нарушените от обвиняемия правила за движение, установени в чл. 6, т.

1, чл. 20, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, имат следното съдържание:

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето

поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато

пътните превозни средства, които управляват.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е

сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

В случая извършените от обвиняемия нарушения на посочените разпоредби са

обективирани в едно негово деяние, представляващо комплекс от фактически действия, които се свеждат до това, че на горепосочените дата и място при управление на моторно превозно средство обвиняемият е приближавал кръстовище, регулирано с пътни знаци относно предимството, според които пътят, по който той се е движел, е бил без предимство и макар да се е движел с ниска скорост, той не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и не е спрял преди кръстовището, както е бил длъжен съгласно сигнализацията на пътния знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а е навлязъл в кръстовището и не е пропуснал през него пръв да премине движещия се по пътя с предимство лекия автомобил „Л.“ с рег. № СО.., управляван от св. К. Й..

По тези съображения деянието на обвиняемия С. съставлява нарушение на

правилата за движение, установени в чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и осъществява признаците на изпълнителното деяние на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. второ от НК, визирани в чл. 342, ал. 1 от НК.

Тук е мястото отново да се подчертае, че приетото заключение по

автотехническата експертиза относно динамиката на удара между л. а. „А.“, управляван от обвиняемия С. и л. а. „Л.“, управляван от свидетеля Й., която е обоснована с характера и с локализацията на уврежданията по л. а. „А.“, опровергава обясненията на обвиняемия пред съда, в частта им, в която той сочи, че поради внезапно загасване на двигателя автомобилът му е бил спрял, когато предната му част е достигнала средата на лентата за движение на лекия автомобил „Л.“ още преди приближаването на последния до кръстовището. Затова доводите на защитника на обвиняемия в хода на съдебните прения за липса на причинна връзка между вменените на жалбоподателя нарушения на правилата за движение и настъпилия удар между двете превозни средства, от който е последвал съставомерния противоправен резултат, както и за наличие на основание по чл. 15 от НК, изключващо вината на обвиняемия, са неоснователни.

С навлизането си от път без предимство в кръстовището между път ІІІ.. и пътя к.

к. „Б. б.“ – с. Б., л. а. „А.“, управляван от обвиняемия С., се е появил като препятствие на пътя в района на кръстовището в лентата за движение, по която се е движел л. а.

„Л.“, управляван от св. Й., а той от своя страна не е успял да предотврати удара с това препятствие. Поради това е налице пряка причинна връзка между деянието на обвиняемия С., изразяващо се в нарушаване на правилата да движение, установени в чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и настъпилия удар между двете превозни средства. Без да напуска фактическите рамки на обвинението, изложени в обстоятелствената част на сезиращото го постановление (това са изложените в постановлението факти относно управлението на МПС от участниците в инцидента), съдът намира, че от заключението по автотехническата експертиза се налага извод, че ударът между двете превозни средства е настъпил вследствие действието на комплекс от причини – от една страна това е гореописаното поведение на обвиняемия С., а от друга това е и поведението на св. Й.. Последният е имал възможност за пръв път да възприеме препятствието на пътя (л. а. „А.“) на разстояние 46, 56 м. от мястото на удара, което е по-голямо от опасната зона за спиране на управлявания от него л. а. „Л.“ – 43 м., т. е. ударът е бил предотвратим от него чрез аварийно спиране, вместо което той е предприел неуспешна маневра по заобикаляне на препятствието. Така в случая ударът между двете превозни средства е настъпил в резултат на независимото осъществяване на две причинно-следствени зависимости, чието действие е активирано от различни, независими един от друг фактори – т. нар. „независимо съпричиняване“. Това е извод на съда, обоснован с приетото и неоспорено от страните заключение по автотехническата експертиза, но той не лишава от правно значение поведението на обвиняемия С. като деяние, съставляващо нарушение на правилата за движение, установени в чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, нито причинната връзка между това деяние и съставомерния противоправен резултат. По делото се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин извършването на това деяние от обвиняемия С. и причинната му връзка с резултата, както те са посочени от прокурора в сезиращото съда постановление, поради което настъпването на този резултат в условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия не следва да намери словесно отражение в диспозитива на решението, а може да има значение единствено при индивидуализацията на юридическата отговорност на обвиняемия.

Поради описаните действия на обвиняемия С. при управление на л. а. “А.” с рег.

№ С.., а в условията на независимо съпричиняване – и поради описаните по-горе действия на св. К. Й. при управление на л. а. „Л.” с рег. № СО.. – между двата автомобила е настъпил удар, вследствие на който л. а. „Л.“ е излязъл извън пътя и се е ударил в ниска бетонна ограда на крайпътен имот, където се е установил в покой, а в резултат на това св. Й. е получил травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на гръдната кост. От заключението по съдебномедицинската експертиза е видно, че счупването на гръдната кост е довело до трайно затрудняване на движението на снагата, а именно за период по-голям от 30 дни. Ето защо съставомерният противоправен резултат следва да се квалифицира юридически като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, причинена на пострадалия св. Й..

Налице е непосредствена причинна връзка между изпълнителното деяние на

обвиняемия С., изразяващо се в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и причинения противоправен резултат – безспорно установеното гореописано увреждане на здравето на св. Й..

Макар и обв. С. да не е предвиждал конкретното настъпване на противоправния

резултат, той е могъл и е бил длъжен да го предвиди, което обосновава извода, че по отношение на причиняването на средната телесна повреда на св. Й., обвиняемият е действал виновно – при форма на вината несъзнавана непредпазливост към резултата

(чл. 11, ал. 3, предл. първо от НК).

Ето защо съдът прие, че обвиняемият с деяние по чл. 342, ал. 1 от НК, изразяващо

се в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, е причинил по непредпазливост на К. И. Й. от с. З., Община Самоков, средна телесна повреда и тези обстоятелства обосновават извод, че от обективна и субективна страна обвиняемият е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

По отношение на обвиняемия са налице предпоставките по чл. 78а от НК за

освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,

което е непредпазливо престъпление, е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или пробация.

Обвиняемият е пълнолетен. Същият не е осъждан за престъпление от общ

характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от Общата част на НК.

От престъплението не са причинени съставомерни и посочени в постановлението

на прокурора имуществени вреди, поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването им.

С оглед освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, съдът му

наложи глоба в пределите на това административно наказание от 1000 до 5000 лв., установени в чл. 78а, ал. 1 от НК.

При определяне на конкретния размер на административното наказание “глоба”,

на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид характера и броя на смекчаващите вината на обвиняемия обстоятелства – ниска степен на обществената му опасност като извършител на престъпление, много добри характеристични данни, липса на каквито и да са негови предходни осъждания. При липсата на отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства, извън съставомерните такива, съдът му наложи административно наказание “глоба” в размер 1000 лв. – в минималния, предвиден в закона размер на това административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК.

Разпоредбата на чл. 343г от НК предвижда за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и кумулативно наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. С оглед естеството на деянието, съставляващо такова престъпление, несъвместимо с него по смисъла на чл. 50, ал. 1 от НК е правото да се извършва дейността „управление на МПС”, поради което за такова престъпление деецът би следвало да бъде лишен именно от това право. В случаите обаче, когато за това престъпление са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, лишаването от право да управлява МПС като административно наказание е предоставено на преценката на съда и е само факултативно съгласно изричната разпоредба на чл. 78а, ал. 4 от НК.

В конкретния случай съдът намира, че наред с гореобсъдените смекчаващи

отговорността на обвиняемия обстоятелства, е налице още едно съществено такова обстоятелство, поради което на същия не следва да бъде наложено административното наказание „лишаване от право да управлява МПС”, а именно – причинна връзка на съставомерния противоправен резултат и с нарушения на правилата за движение,

извършени от самия пострадал. Това обуславя извод, че налагането на обвиняемия и на административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” дори за минимален срок (наред с административното наказание „глоба”) би било несъразмерно тежко за ниската степен на обществена опасност на обвиняемия.

Визираните в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказване могат в

пълнота да бъдат постигнати спрямо обвиняемия с налагане на административно наказание „глоба” в справедлив и съответен на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН размер от 1000 лв., без да е наложително на същия да бъде наложено и административното наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: