Решение № 1469 от 6.12.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2573/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК. Образувано e по въззивна жалба от Ш. К. К., ЕГН ••••••••••, Е. З. К. с ЕГН: •••••••••• и К. З. К. с ЕГН: ••••••••••, в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ищец З. К. К. против Решение № 260051/16.07.2024г., постановено по гр.д. № 3930/2018г. по описа на Районен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че вземането е погасено по давност и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт. Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ АД, ЕИК ••••• (универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Ескпресбанк“ АД) заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното: Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата. Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи. При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното: Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС (чл.57 ЗПУПС отм.) вр 79 ЗЗД, предявен от Ш. К. К. и З. К. К. против „Банка ДСК“ АД (универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Ескпресбанк“ АД). В хода на първоинстанционното производство З. К. е заличен като ищец поради настъпила смърт, като с Определение № 260035/22.02.2024г. на негово място са конституирани Е. З. К. и К. З. К. – негови наследници. Искането към съда е за осъждане на ответното дружество да заплати на Ш. К. К. сумата от 3183, 33 щатски долара, равняващи се на 5 698, 16 лева, на Е. З. К. - сумата от 318, 33 щатски долара, равняваща се на 569, 81 лева и на К. З. К. - сумата от 318, 33 щатски долара, равняваща се на 569, 81 лева, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба в съда - 09.03.2018г. до окончателното изплащане /съобразно уточнителна молба, приложена на л. 258 от делото/. Ответникът оспорва иска, като счита същия за недопустим и неоснователен. Прави възражение за местна неподсъдност, твърди, че искът е недопустим по отношение на ищцата Ш. К., доколкото страни по облигационно правоотношение за процесния период били ищеца З. К. и „Сосиете Женерал Ескпресбанк“ АД. Прави се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност досежно заявената претенция. Ответникът моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция. С постановеното по спора Решение № 260051/16.07.2024г. по гр.д. № 3930/2018г. по описа на Районен съд Пловдив първостепенният съд е приел иска за неоснователен, като погасен по давност. Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва: Не се спори между страните, че на 26.10.2012г. е сключен Договор за разплащателна сметка в щатски долари между Ш. К., З. К. и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като към същата е издадена и дебитна карта на двамата съпрузи. На 23.12.2012г. в разплащателната сметка са внесени 4000 щатски долара. Между страните не е налице спор относно факта, че в периода от 15.12.2012г. до 21.03.2013 г. неизвестен извършител е осъществил множество трансакции от семейната дебитна карта, в резултат на което са изтеглени 3820 щ.д., равняващи се на 6 073, 80 лева. От приложеното на л. 18 от делото Удостоверение от ОД на МВР-•••• се установява, че по жалба на ищцата Ш. К. от 12.04.2013г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 19.03.2013г. срещу 20.03.2013г. са извършени неоторизирани транзакции от семейната дебитна карта на тъжителката, издадена от „Експресбанк“ АД, като транзакциите са от територията на САЩ и възлизат на сумата от общо 3825 щатски долара. С Постановление от 14.07.2023г. на ОП-•••• е възобновено и прекратено досъд. пр. № 109/2013г. по описа на ОСО при ОП-•••• на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл 24, ал. 1, т. 3 от НПК поради изтекъл давностен срок. Няма спор също относно факта, че ищцата Ш. К. е подала жалба до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД във връзка с извършените трансакции, по която след извършена проверка е направен отказ за възстановяване на сумите, обективиран в отговор на жалба от 01.07.2013г. по съображения за грубо небрежно поведение при използването на банковата карта. В хода на първоинстанционното производство е разпитана като свидетел Е. К.. Правилно районният съд не кредитира нейните показания поради сливане на качеството свидетел и ищец след смъртта на З. К.. Новоконституираната ищца признава неизгоден за нея факт - че процесната дебитна карта е предоставена от ищцата Ш. К. на Е. К. /нейна дъщеря/ и същата лично е сменила ПИН кода на картата, предоставен от банката при издаването й с нов, който по-лесно да бъде запомнен от родителите й. Прието е и заключение, извършено от вещото лице Г. М., от което се установява, че видно от разпечатките за извършени операции по сметка на Ш. К. и З. К. и електронната справка за осъществени трансакции с банкова карта с титуляр З. и Ш. К.и, представени от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и БОРИКА, процесните трансакции са извършвани от чужбина /Перу и САЩ/ чрез АТМ /банкомат/ и ПОС устройства с дебитна карта или изработен неин дубликат и известния избран ПИН код, осъществени от неизвестно лице. В устните си разяснения експертът пояснява, че при всички случаи е използван ПИН код, т.е. лицето извършило трансакциите е знаел и използвал кода. Доколкото в отговора на исковата молба е релевирано възражение за местна неподсъдност, следва да се посочи, че на основание чл. 108 ГПК искове срещу юридически лица могат да се предявяват пред съда по местонахождение на техни поделения или клонове. Първият спорен въпрос е концентриран около това дали процесното вземане е погасено по давност. В тази връзка ПОС намира следното: Не се споделя изводът на районния съд относно обезщетителния характер на заявената искова претенция, която се погасява със специалния тригодишен давностен срок. В случая следва да намери приложение общата петгодишна давност, тъй като казусът не се отнася до обезщетение за вреди от неизпълнен договор. Не съществува съмнение, че независимо от конкретния вид платежна сметка, същата служи и за съхранение на пари, като банката дължи връщане на сума в размер на наличността по сметката, при поискване от лицето, с което е сключила съответния договор за платежна сметка. При неразрешена платежна операция вземането на посоченото лице към банката не се погасява, като дори и без наличие на изричната законова разпоредба /вменяваща задължение на банката да възстанови стойността на неразрешената операция и, когато е необходимо, да възстанови платежната сметка в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция/, банката не се освобождава от задължението си да върне сума, в размер на съществуващата преди неразрешената операция наличност в сметката. В този смисъл извършваното от банката възстановяване по никакъв начин не представлява заплащане на обезщетение за вреди. Такива от титуляра на сметката не са претърпени - вземането му към банката продължава да съществува /Определение № 50005 от 15.01.2024 г. по т. д. № 1911/2022 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В допълнение, недопустимо е от една изрично формулирана законова разпоредба - чл. 111, б. "б. " ЗЗД, по логически път да се извежда правило с по-широко приложно поле, което обхваща и изрично неуредени случаи. Ето защо процесната претенция се погасява с общата петгодишна давност. По делото се установява, че в периода от 15.12.2012г. до 21.03.2013г. неизвестен извършител е осъществил множество трансакции от семейната дебитна карта, в резултат на което са изтеглени 3820 щ.д., равняващи се на 6 073, 80 лева. Исковата молба, имаща за предмет въпросната сума, е депозирана на 09.03.2018г. С оглед приложението на общата петгодишна давност, за сумите, изтеглени в периода 10.03.2013г. – 21.03.2013г., същата не е изтекла. Съгласно чл.78 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, следва да представи доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. Следователно, чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС регламентира две хипотези, при които извършената от банката платежна операция не съответства на действителната воля на ползувателя на платежната услуга, в зависимост от степента на отклонението от нея, а именно на 1) неточно изпълнена такава, при която е налице обективирано в електронна форма действително волеизявление на наредителя за извършване на съответната трансакция, но то не е било осъществено от доставчика на платежната услуга точно според неговите указания и на 2) неразрешена платежна операция, т.е. такава, за чието извършване ползувателят-наредител изобщо не е направил волеизявление за разпореждане със сумите по сметката му в полза на лицето, на което те са преведени. От тълкуване на нормата на чл. 79, ал. 1, във връзка с, ал. 4 от ЗПУПС следва, че единствено в първата хипотеза - на неточно изпълнена платежна услуга, защитата на доставчика може да се ограничи до установяване на посочените в, ал. 1 обстоятелства, за които носи доказателствената тежест, а именно установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък при предоставяне на услугата. Съгласно изричната в този смисъл норма на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, при твърдение на ползвателя на платежната услуга, че не е разрешавал платежната операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. В този случай доставчикът на платежни услуги, следва да представи и доказателства, че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или негова груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията му по чл. 75. /Определение № 1957 от 11.07.2024 г. по т. д. № 2456/2022 г., т. к., і т. о. на ВКС/. В конкретния случай изложените твърдения на ищците са именно за наличие на неразрешена платежна операция, т.е. такава, за чието извършване ползувателят-наредител изобщо не е направил волеизявление за разпореждане със сумите по сметката му. Съгласно чл. 75 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Видно от събрания доказателствен материал, на 05.02.2014г. банката е получила жалба във връзка с липсващите парични средства- предмет на делото. В случая не е изпълнено задължението на ползвателя на платежни услуги, вменени в чл.75, т.2, както и Общите условия, при които е сключен договорът за разплащателна сметка, изразяващо се в уведомяване на доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването. Неразрешените платежни операции са осъществени в периода 15.12.2012г. - 21.03.2013г., а най-ранните данни за уведомяване на ответника за тях е жалба от 05.02.2014г. Макар задължението за незабавно уведомяване да не следва да се тълкува буквално, не може да се направи извод за неговото изпълнение, след като такова уведомяване е направено месеци след съответните операции. Правилото на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е установено в закона с оглед предвидените в чл. 80, ал. 3 и, ал. 4 основания, при които се изключва отговорността на доставчика на платежни услуги на платеца за изпълнение на неразрешена платежна операция, които са следните: - в чл. 80, ал. 3 ЗПУПС е предвидено, че платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. Относно понятията за формата на вина, с които ЗПУПС борави, следва да се посочи единствено, че дефиницията за "умисъл" е дадена в чл. 11, ал. 2 НК, а за "груба небрежност" липсва легална дефиниция, но в достатъчна степен е разяснена в съдебната практика, постановена от ВКС, която приема, че "грубата небрежност" представлява неполагане на дължимата грижа, но според абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост, т.е. за груба небрежност се изисква да не са положени и най- малките усилия, и най-малката грижа. Логически необосновано е поведението на картодържателя, който е сигнализирал на банката за неразрешени платежни операции не след една или две трансакции, а след двадесет такива. Още след първите от тях, при своевременно уведомяване, е било възможно блокиране на съответната карта или предприемане на други действия от страна на банката, които биха осуетили последващи тегления/плащания от сметката. От тук следва извод за наличие на груба небрежност или липса на най- елементарна грижа от страна на картодържателя, успоредно с неизпълнение на вменените в чл.75 ЗПУПС и Общите условия към договора с банката задължения. Ето защо, макар с различни мотиви, изводът на районния съд за неоснователност на исковата претенция е правилен и обжалваното решение следва да се потвърди. Изходът на спора налага присъждане на разноски на въззиваемата страна в размер от 150 лева, представляващи юрисконслутско възнаграждение, платимо от жалбоподателите. Предвид отхвърляне на исковата претенция и доколкото ищците са освободени от заплащането на държавна такса, в тяхна тежест следва да се възложи заплащането на дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 121, 48 лева, платима в полза на бюджета на съда. По изложените съображения съдът