Решение № 160 от 9.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 162/2023 г.

Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК, като е образувано по: -въззивна жалба вх.№260361/15.02.2022 година, подадена от адв.Т. П. от АК-Кюстендил с посочен съдебен адрес, служебен защитник на подсъдимия Н. К. И., ЕГН •••••••••• /във въззивната жалба е посочен неточно ЕГН на подсъдимото лице/, -по въззивна жалба вх. №260365/16.02.2022 година на гражданските ищци и частни обвинители В. П. Л., ЕГН •••••••••• и И. М. Л., ЕГН ••••••••••, против присъда №260000 /04.02.2022 година на Окръжен съд гр.Кюстендил, постановена по нохд №60/2021 година по описа на съда. С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Н. К. И., роден на •••••••• година в гр.•••, български гражданин, без постоянна работа, осъждан, ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 21.03.2020 година в гр.••• в къща, находяща се на ул.“•••“№••• умишлено умъртвил Л. И. Л., ЕГН •••••••••• като деянието представлява „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29 ал.1, б.“б“ НК, доколкото Н. И. е извършил престъплението след като е бил осъждан два пъти на наказание„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК и от изтърпяване на наказанието не са изтекли 5 години, поради което на основание чл.116 ал.1, т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1, б.“б“ вр.чл.36, чл. 37 и чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 19 /деветнадесет/ години. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг”режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Н. К. И. е бил задържан, считано от 21.03.2020 година. Съдът е осъдил подсъдимия Н. К. И. да заплати на В. П. Л., ЕГН •••••••••• сумата 150 000/сто и петдесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2020 година до окончателното и изплащане, като предявеният граждански иск до пълния му претендиран размер от 200 000 лева е отхвърлил като неоснователен. Съдът е осъдил подсъдимия Н. К. И. да заплати на И. М. Л., ЕГН ••••••••••, сумата 50 000/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 21.03.2020 година до окончателното изплащане, като предявения граждански иск до пълния му претендиран размер от 100 000 лева е отхвърлил като неоснователен. Подсъдимият Н. К. И. е осъден да заплати на В. П. Л. и И. М. Л. сторени от тях разноски в размер на 1500 лева. Подсъдимият Н. К. И. е осъден да заплати сторени по делото разноски, както следва: -по сметка на ОДМВР гр.Кюстендил сумата 658, 80 лева за в.л. и сумата 306.64 лева за изготвени експертизи, -по сметка на МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ гр.Кюстендил сумата 85 лева, -по сметка на Окръжен съд гр.Кюстендил, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 398.10 лева за в.л., 8000 лева държавна такса за уважените граждански искове и 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Съдът се е произнесъл за веществените доказателства по делото, описани в приложение към обвинителния акт по т.2.1, като: -обекти под № 1- 3 и 5-7 се отнемат в полза на държавата и подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в сила, -веществено доказателство, описано в приложение към обвинителния акт по т.2.1 като обект под № 4, визитник с банкова карта, да се върне на В. П. Л. след влизане на присъдата в сила. -веществените доказателства, описани подробно в приложението към обвинителния акт по т.2.2 като обекти под №1-2 и 4-6 се отнемат в полза на държавата и подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в сила, -вещественото доказателство, описано в приложение към обвинителния акт по т.2.2 като обект № 3 /3 броя пръстени/, да се върне на В. П. Л. след влизане на присъдата в сила, -веществените доказателства, описани в приложението към обвинителния акт по т.2.3 като обекти № 1-2 и 9 се отнемат в полза на държавата и подлежат на унищожаване след влизане на присъдата в сила, -веществените доказателства, описани в приложение към обвинителния акт по т.2.3 като обекти № 3-8 /дрехи/ да се върнат на подсъдимия Н. К. И. след влизане на присъдата в сила. Недоволен от постановената присъда е останал служебният защитник на подс.Н. И., който в срок е подал въззивна жалба против присъдата.Излага лаконични оплаквания, свързани с определеното наказание на подсъдимия И..Посочено е, че „определяйки размера на деянието /вероятно се има предвид размера на наказанието/ окръжният съд не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото“.Твърди се, че наложеното наказание е явно несъответстващо на обществената опасност на деяние и деец.Заявено е, че поради неизготвяне на мотивите към постановената присъда към датата на депозиране на въззивната жалба, ще се изложат допълнителни съображения след запознаване с тях.След изготвяне на мотивите до служебния защитник е изпратено съответно съобщение, но допълнения към въззивната жалба не са правени. Направено е искане да се измени присъдата, като се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и се намалят по размер уважените граждански искове. С въззивна жалба вх.№260365/16.02.2022 година гражданските ищци и частни обвинители В. П. Л. и И. М. Л. са атакували присъда №260000/04.02.2022 година на Окръжен съд гр.Кюстендил, постановена по нохд №60/2021 година по описа на съда, с оплакване за незаконосъобразност, неправилност и несправедливост.По същество сочат, че присъдата, касателно наказанието, е постановена при превратно тълкуване на доказателствените източници, относими към определяне наказание на подсъдимото лице, като такова следва да се определи само при наличие на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.В тази връзка се твърди нарушение на материалния закон.Изразено е становище, че при определяне на наказание съдът не е съобразил в достатъчна степен обществена опасност на дееца и деянието, не е отчел начина на извършване на престъплението, нито факта, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с особена жестокост и по особено мъчителен начин за починалата им дъщеря. Заявено е, че допълнително изложение по тези доводи ще изложат след изготвяне и запознаване с мотивите към атакуваната присъда.След надлежно уведомяване за изготвените мотиви, допълнения към въззивната жалба не са сторени.Доказателствени искания не са направени. Иска се изменяне на атакуваната присъда, като на подсъдимия Н.И. бъде наложено наказание „доживотен затвор без замяна“. Искат уважаване на предявените граждански искове в пълния претендиран размер. Пред въззивния съд повереникът на гражданските ищци и частни обвинители В. П. Л. и И. М. Л., адв.Ем.В., надлежно преупълномощен от адв.Д., е поддържал въззивната жалба със сторените в нея оплаквания и искания. Оспорва подадената жалба от защитата на подс.И.. Не прави искания за събиране на нови доказателства. Сочи, че с въззивната жалба е сторено едно оплакване, свързано с явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия И. за извършеното от него престъпление.Поддържани са аргументите в тази насока, обективирани във въззивната жалба, като е акцентирано на това, че наказанието следва да се определи само при наличие на отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, а определеното от първия съд не може да реализира целите, разписани в нормата на чл.36 НК.Твърди, че определеното наказание на подсъдимото лице не държи сметка на механизма на извършване на престъплението/особено мъчително за умъртвената жена/, не държи сметка на степента на обществена опасност на дееца и на самото деяние, на отношението на дееца към извършеното от него престъпление. На това основание поддържа искането на подсъдимия И. да се определи наказание „доживотен затвор без замяна“. Сторено е искане предявените граждански претенции да бъдат уважени в пълен размер. Защитникът на подс.И. поддържа подадената въззивна жалба по основанията, изложени в нея и оспорва подадената въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители В. Л. и И. Л.. Поддържа, че първият съд не е оценил задълбочено доказателствените източници, тълкувал ги е превратно и поради това е определил неоснователно завишено по размер наказание на подсъдимото лице.Акцентира, че пострадалата е имала „аморално поведение“, “фриволно и леко поведение“, проституирала е, заживяла е на семейни начала с подсъдимия, без да се съобразява с жената, с която той вече е живеел на съпружески начала и от която има дете, което, вследствие и употребата на алкохол, е предизвикало негативни реакции у подсъдимия.Намира, че поради горното поведение на пострадалата, наред с факта, че „…си е позволила в негово присъствие да се отклони в дома на друг мъж…“ е предизвикало раздразнение у подсъдимия, който се е „…опитал да внесе някаква трезвеност по отношение действията на същата….“.В тази насока са изложени няколкократно обстоятелства от защитата, позволили в обобщение да посочи, че с поведението си пострадалата „…допълнително е агресирала същия“. Намира, че първият съд не е отчел в достатъчна степен нито провокативното поведение на пострадалата, нито самопризнанието на подсъдимия и изразеното от него съжаление за стореното, нито факта, че той е сигнализирал органите на власт, за случилото се. Оспорва размера на уважените граждански искове, акцентирайки, че бащата е изоставил семейството си и пострадалата, дезинтересирал се е от нея, срещите им са били случайни, поради което гражданската му претенция е необоснована и недоказана. Поддържа искането за намаляване по размер на наложеното на подс.И. наказание и намаляване размера на уважените граждански искове. В хода на съдебни прения представителят на Апелативна прокуратура гр.София заявява становище за неоснователност на подадената жалба от защитата на подсъдимото лице.Намира, че по делото страните по същество не спорят по фактите, а обстоятелствата по чл.102 НПК, свързани с предмета на доказване в наказателното производство са еднозначно установени.Оспорва да са налице условия за намаляване на определеното наказание по размер, не намира да са налице каквито и да са смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, а с оглед липсата на протест заявява, че съдът следва да обмисли въпроса за определяне справедливо наказание на подсъдимия. С реплика повереникът на частните обвинители и граждански ищци е изразил категорично несъгласие с твърденията на защитата, сочейки, че нито пияното състояние на И., нито ревностните му изживявания, нито знанието за психическата нестабилност на пострадалата могат да оправдаят поведението на подсъдимия, който с около 30 удара е умъртвил пострадалата, без да и окаже никаква помощ. Отново поддържа липса на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. При условията на дуплика защитата е поддържала тезата си за аморалното поведение на пострадалата, като предпоставка за поведението на подсъдимото лице. Съдът е осигурил възможност подсъдимият да се изкаже последен в хода на съдебните прения като е заявено становище, с което подсъдимият И. поддържа тезата на защитата си, включително по реда на чл.333 ал.2 НПК. Съдът, като взе предвид направените оплаквания във въззивните жалби, становището на повереника на гражданските ищци и частни обвинители, изложеното от защитата пред въззивния съд и лично заявеното от подсъдимия И., заявеното от представителя на САП, като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК, приема следното: Окръжна прокуратура гр.Кюстендил е внесла за разглеждане в Окръжен съд гр.Кюстендил обвинителен акт против Н. К. И., с установена самоличност, ЕГН •••••••••• с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1, т.12, пр.1 вр.чл.115 НК вр.чл.29 ал.1, б.“б“НК. С атакуваната присъда съда се е произнесъл по посочения по-горе начин. В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.При изпълнение на задълженията си по чл.12, чл.13 и чл.14 НПК, съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение по фактите въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена, и ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд чрез събрани, надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез оценката им фактическа обстановка, включително и при установени отчасти противоречия в доказателствения обем, се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Не са нарушени правилата разписани в Закона, които регламентират дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства, като събраните по делото доказателства са ценени съобразно доказателствената им обоснованост, без някое от тях да е подценено или надценено.На доказателствата не е придавана предварителна доказателствена установителност от първият съд, нито се констатира превратно тълкуване и оценяване на доказателствените източници.Доколкото, обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия, правната квалификация на деянието и наказателната отговорност, те следва да се подчертаят отново, без да се налага преразказ на заявеното от всеки от свидетелите или експерти.Следва веднага да се подчертае, че в мотивите си първия съд е бил подробен и изчерпателен, както при посочване на доказателствата и доказателствените средства, на основата на които е изградил фактическите и правните си изводи, така и в анализа на тези доказателствени факти и обстоятелства. Нови фактически положения въззивният съд не установява. Не е провеждано въззивно съдебно следствие. В мотивите към постановената присъда, стр.2-ра до стр.7-ма, решаващия съд е описал последователно и е анализирал фактите, релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК.Чрез законосъобразно събран и проверен доказателствен обем се установява обобщено следната фактическа обстановка: Подсъдимият Н. К. И. е роден на •••••••• година в гр.•••, живее в гр.•••, кв.“•••“, ул.“•••“№•••, не е женен, с основно образование, без постоянна работа, ЕГН ••••••••••.Осъждан е многократно, видно от приложеното по делото свидетелство /справка/ за съдимост, общо 17 пъти, като последните три осъждания /с оглед приложените 3 съдебни акта/ сочат, че: -с Определение №40/2015 година на PC гр.Кюстендил, постановено по нохд №144/2015 година, в сила от 06.04.2015 година на подсъдимия И., за извършено на 05.12.2014 година престъпление по чл.354а ал.3 НК, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, като е определен „строг“режим на изтърпяване на наказанието.Наказанието е изтърпяно от подсъдимия на 15.09.2015 година, -с Определение №10/2018 година на PC гр.Кюстендил, постановено по нохд №962/2017 година, в сила от 10.01.2018 година, за извършено на 15.02.2017 година престъпление по чл.196 ал.1, т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1, б.“а“ и б.“б“НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като е определен режим на изтърпяване на наказанието-„строг“. Наказанието е изтърпяно от подсъдимия на 19.10.2018 година, -с присъда №1/03.01.2019 година на PC Кюстендил, постановена по нохд №1962/2018 година, влязла в сила на 25.04.2019 година му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено, на 30.11.2018 година престъпление по чл.354а, ал.5 НК. Към пролетта на 2020 година подсъдимият И. живеел на семейни начала с В. С. А. и родената от съжителството им дъщеря Д. А. в едноетажна паянтова къща в кв.“•••“ на гр.•••, представляваща едно жилищно помещение/стая/. Пострадалата Л. И. Л. е родена през 1989 година в гр.••• в семейството на В. Л. и И. Л..Скоро след нейното раждане/около 2-3 години/ родителите й се разделили, като Л. Л. останала да живее с майка си в жилищен имот, находящ се в блок, кв.“Бузлуджа“.От 2005 година майката В. Л. заживяла на семейни начала със св. А. К. в жилището в кв.“Бузлуджа“.Л. Л. не била търсена от баща и след раздялата на родителите, израствала под грижите на майка си, виждала се много рядко с баща си, като срещите били случайни из града.На 6-годишна възраст Л. Л. пострадала при ПТП, като получила тежки увреждания, включително черепно-мозъчни увреждания, наложили и пластика на череп.Около 4 месеца прекарала в коматозно състояние.Възстановяването продължило дълго, като Л. била освидетелствана чрез ТЕЛК със 100% инвалидност.Първоначално имала проблем и с говор и с движението на един горен крайник.Затруднявала се при елементарни математически сметки.На това основание получавала и пенсия.Посещавала, училище, въпреки че имала проблеми, включително в общуването с трети лица, трудно завързвала по- близки отношения, имала затруднения дори в разрешаване на несложни житейски и битови проблеми. След като завършила основното си образование Л. продължила да се образова, за да получи средно техническо образование.Поради здравословното си състояние не могла да се справи с матурите и не успяла да се „дипломира“.Живеела затворено, имала само една приятелка, с която споделяла преживяванията си.След като приятелката и се омъжила и контактите с нея станали все по-редки, а Л. все повече се затваряла в себе си. През есента /м.септември/на 2019 година Л. Л. се запознала с подсъдимия И. и не след дълго между тях се установили близки, а впоследствие и интимни отношения. След запознанството си с Н. И., Л. Л. се променила още повече, а настъпилата промяна била забелязана и от майка ѝ.За самото запознанство на дъщеря и с подсъдимия И. В.Л. научила от свои познати, които живеели в кв.“•••“ и които и споделили, че забелязват все по- често Л. в този квартал с подсъдимия И..Л. започнала да отсъства от дома си и да не се прибира с дни, като това най-често било в дните, в които получавала своята пенсия за инвалидност.Първоначално майката В. Л. не знаела къде пребивава дъщеря, като при завръщане у дома си самата Л. не говорила за отсъствието си.След като от свои колежки научила, че Л. често пребивава в кв.“•••“ и има връзка с лице от този квартал /с Н. И./ В. Л. се противопоставила на тези отношения, разговаряла с дъщеря си да прекрати тази връзка, но думите не повлияли на поведението на Л..Пострадалата Л. Л. не променила поведението си дори когато майка и забелязала следи от физическо насилие върху дъщеря си и отново опитала да и повлияе, като я убеди да не се вижда с Н. И..В тези разговори с майка си пострадалата заявила, че Н. И. я кара да проституира и понякога я бие, давала обещания да внимава, включително да се отдели от И., но не сторила това.Самият И. често бил забелязван да обикаля около блока, където Л. живеела и да търси настоятелно контакт с пострадалата.Цялостното поведение на Л.Л. в този период сочи, че била поставена под пълното влияние на подс. И., който моделирал поведението и. В средата на месец март 2020 година Л. Л. излязла от дома си, за да изхвърли боклук.През деня, а и в следващите няколко дни не се прибрала в дома си.Майката В.Л. нямала представа къде се намира дъщеря и в този период. На 20.03.2020 година следобед св.М. А. се обадил по телефона на подсъдимия И., когото познавал от 2020 година, за да се разбере с него по повод връщане на паричен заем. Уговорили среща същия ден в района на лятното кино, намиращо се в района на пазара, като на срещата подсъдимия И. дошъл, придружаван от пострадалата Л. и жената, с която от дълго време живеел на семейни начала-В. А..Свидетелят М.А. решил да почерпи компанията си и дал на В.А. пари, за да закупи малки бутилки с алкохол/уиски/.А. закупила алкохол и четиримата го изконсумирали/изпили/, след което четиримата се насочили към градската баня.Поръчали кафе и седнали на близките пейки. По повод въведени противоепидемични мерки на територията на цялата страна, патрулиращи полицаи им разпоредили да не стоят в близост един до друг, а след разпореждането И., , А., А. и Л. напуснали градинката и се насочили към градския плаж.Там престояли около час, като междувременно св.А. дал пари на В.А. да закупи храна и още алкохол, след което с таксиметров автомобил отишли в кв.“•••“.В кв.“•••“ посетили квартално кафене, където св. А. отново поръчал алкохол за себе си и компанията си.В един момент, след като престояли в кафенето около час, св.А. се обадил по мобилен телефон на своя познат Н. Н., който живеел в този квартал.Свидетелят Н. поканил св.М. А. на гости и около 21.00 часа, след като четиримата напуснали заведението, св.М.А. и Л. се насочили към дома на Н.Н., следвани от подсъдимия И. и В.А.. Свидетелят М.А., който носел плик с покупки и пострадалата Л. пристигнали пред дома на св.Н., влезли в дома му и се настанили на маса в стаята на домакина, като подсъдимият И. останал отвън.В един момент, ядосан от факта, че Л. си е позволила да влезе в дома на св.Н. със св.А. без да го чака, подсъдимият И. блъснал силно и разбил входната врата, нахлул в стаята, хванал Л. Л. за косата и започнал да я удря. Свидетелят А. не реагирал от страх да не предизвика подсъдимия И. и малко по-късно си тръгнал, но св.Н. се опитал да успокои И..Въпреки опита на св.Н. да предотврати скандал, подсъдимият И. извел насила Л.Л. на улицата, удряйки я. Пострадалата Л. Л. опитала да се защити и викала за помощ.Въпреки, че на улицата имало хора, никой не посмял да се намеси, а В. А., уплашена от видяното си тръгнала, за да вземе дъщеря си, след което отишла при роднини, където пренощувала.Страхувала се да се прибере у дома си, след като видяла поведението и реакцията на подс.Н. И. пред дома на св.Н.. Уплашена от поведението на подс.И. и от факта, че продължил да я удря и на улицата, Л. Л. побягнала към къщата на подсъдимия И., надявайки се там да се скрие. Била последвана от подсъдимия, като двамата, около 21.30 часа преминали покрай свидетелите С., Й., С. и М..Първоначално четиримата, разговарящи на обособено площадче в квартала, чули женски писъци, а малко след това лично възприели движещите се по улицата висока, накуцваща слаба жена, последвана от подсъдимия И.. След като Л. Л. и подс.И. влезли в стаята, представляваща жилището на ул.“•••“№•••, подсъдимият И. продължил да употребява алкохол и да се кара на Л.Л., обвинявайки я за това, че си е позволила да влезе със св.М. А. в дома на св. Н.. Продължил да нанася множество удари върху пострадалата с ръце, като не спирал да я удря, а боят продължил и след полунощ.Ударите, които подс.И. нанасял на пострадалата Л. били насочени в главата и тялото/снагата/ на пострадалата, като част от ударите били със значителна сила, като причинили счупване на костите на носа и на част от ребрата.Пострадалата Л. опитвала да се отбранява, но не можела да се противопостави на множеството силно нанесени удари от подсъдимия.Съпротивата била сломена, а продължителния побой и силните удари, нанасяни продължително от подсъдимия И. върху пострадалата Л. причинили телесни увреждания, несъвместими с живота.В резултат на тежкия и продължителен побой, на нанесените удари със значителна сила в главата и тялото на пострадалата, Л. починала. В един момент, късно след полунощ подсъдимият И. установил, че Л. Л. не дава признаци на живот, а цялото и лице е в отоци, кръвонасядания и е окървавено.Уплашен от стореното и осъзнавайки какво е причинил на пострадалата, подсъдимия излязъл от дома си, осигурил си телефон от свой съсед и в 05.16 часа на 21.03.2020 година подал сигнал на тел.112, без да се представи/вж. писмо на Дирекция„Национална система 112“ от 27.04.2020 година, л.160, т.2-ри, ДП/.Опитвайки се да запази анонимност споделил, че негова приятелка е припаднала, не мърда и вероятно е починала /вж. и експертно заключение №198/07.05.2020 година на в.л.К.-И., л.140-л.144, т.2- ри, ДП/.След подаване на сигнала подсъдимия И. изчакал пристигане на медицински екип в центъра на кв.“•••“ и посочил мястото, където се намирала пострадалата Л.. На място медицинския екип констатирал смъртта на Л.. Пред къщата на подсъдимия Н. И. пристигнал полицейски патрул, като чрез дежурен ОДМВР бил изпратен допълнителен екип, включително разследващ полицай и началника на Полицейски участък на МВР в кв.“•••“, св.Д. Й., пред когото подсъдимият сподели, че е удрял Л., заради ревността си към нея и не разбрал кога я е убил.Не е твърдял намеса на трето лице.Свидетелят Д.Й. възприел, че стаята е опръскана с кръв, а една от ръцете на подсъдимия И. е подута и с охлузвания.бел освидетелстван от медицинско лице. Бил извършен оглед на местопроизшествие в периода 07.41 часа-09.20 часа, като бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие.Било извършено фотозаснемане на местопроизшествие, а впоследствие бил изготвен фотоалбум, неразделна част от огледния протокол. След приключване на процесуално-следствените действия на местопрестъплението трупа на пострадалата Л. Л. бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Н.Василев“гр.Кюстендил за извършване на аутопсия, а подсъдимият Н.И. бил задържан и преведен в РУ-МВР гр. Кюстендил. На 21.03.2020 година Н. И. бил освидетелстван, като бил съставен протокол, л.45-л.56, т.1-ви на ДП, в който били отразени обективни находки, обективирани в съответен фотоалбум, като същия ден от подсъдимия били иззети с протокол, л.57, т.1-ви от ДП, сравнителни образци. На 24.04.2020 година била изготвена видео-техническа експертиза №190/2020 година, л.119 и сл. ДП, от експерт К. К.-И. въз основа на предоставени /решение на Комисия при РУ-МВР гр.Кюстендил/ на разследващия орган извлечени и запаметени на оптичен носител данни от система за видео наблюдение, вж.протокол на л.166, т.2-ри ДП в кв.“•••“ на града. По реда на чл.144 НПК е изготвена съдебно-техническа експертиза, л.128 и сл.ДП, изпълнена от експерта В. М. на мобилен телефон, предаден надлежно от Й. С. М., с установена самоличност по делото, живущ в гр.•••, ул.“•••“№ •••. На 21.03.2020 година бил извършен оглед на трупа на пострадалата Л., като били иззети веществени доказателства и бил съставен фотоалбум. Изпълнената по делото съдебномедицинска експертиза на труп №19/2020 година от д-р Н., приложена в т.2, л.109 и сл.ДП установява, че при огледа и аутопсията на трупа на Л. Л. се установяват следните увреждания: -тежка закрита черепно-мозъчна травма, - разкъсно-контузни рани, охлузвания, масивни кръвонасядания и оток по меките тъкани на окосмената част на главата и лицето, -фрактура на носните кости, -добре изразен субарахноидален кръвоизлив по цялата повърхност на мозъка, -мозъчни контузии по двете хемисфери на големия мозък, -мозъчен оток, -кръвонасядания и охлузвания по кожата и в подкожните меки тъкани на шията без травми на шийните органи, -охлузвания и кръвонасядания по кожата и меките тъкани на стените на гръдния кош и корема, фрактури на по осем ребра двустранно /от трето до десето ребра/ с кръвонасядания в меките тъкани около тях, -контузии на бял дроб, лек белодробен оток, кръвонасядане по диафрагмата двустранно, кръвонасядане по дебело черво и чреводържателя, -множество кръвонасядания и охлузвания по крайниците, повечето в областта на горните крайници, -лека аспирация и поглъщане на кръв, остър кръвен застой във вътрешните органи и тъмна течна кръв. Експертното изследване категорично сочи, че смъртта на Л. Л. се дължи на тежката черепно-мозъчна травма /субарахноидален кръвоизлив, контузии на главен мозък и последващ мозъчен оток/, която ведно с аспирацията на кръв от кръвоизливите в носа и раните в устната кухина, е довела до остри нарушения на дихателната и сърдечно-съдовата дейности с последващото им спиране.Категоричен е експертния извод, че установените по трупа множество травматични увреждания са причинени от удари с/или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, като една част от ударите са нанесени с по-голяма сила и добре отговарят да са получени от нанесен побой с ръце/юмруци/.Всички травматични увреждания по трупа на Л.Л. са получени приживе от множество /не по-малко от 25-30/ удари, включително наслагващи се, без да може да се определи конкретно разположението на лицето, нанасящо ударите спрямо лицето, което е удряно/на което е нанесен побой/, нанесени в сравнително кратък интервал от време, като нараняванията по двете ръце на Л. могат да бъдат обяснени като „защитни наранявания“, получени при опити на пострадалата Л. да се защити.В заключението си експертът е посочил, че „….пострадалата не може да си причини сама всички установени травматични увреждания-например при самостоятелни падания, дари в околни предмети или други“. В изготвената по реда на чл.144 НПК СМЕ на труп №19/2020 година еднозначно е посочено, че получените травматични увреждания при черепно- мозъчната травма, при аспирацията на кръв и контузиите на белия дроб са причинили на пострадалата Л. разстройство на здравето, временно опасно за живота, като без оказване на своевременна специализирана помощ, а дори и при такава, е налице реална опасност от настъпване на смърт.Ясно е заявено от експерта д-р Н., вж.л.99, гърба от делото, че „….старата трепанация на черепа на пострадалата няма нищо общо с пресните травматични увреждания, както и не се намират някакви хронични стари изменения след травмата на мозъка“. Фрактурите на ребра са причинили трайно затрудняване на движенията на снагата. Останалите многотъканни увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Обобщено е, че „Смъртта на пострадалата е настъпила сравнително бързо, но не мигновено“. В хода на проведеното съдебно следствие от първия съд е изследван психо-психологическия статус на подсъдимия Н. И. /следва да се отбележи, че в хода на проведеното досъдебно производство такова медицинско изследване въобще не е сторено/. С надлежно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 28.06.2021 година, л.82, гърба от делото, съдът е назначил съдебно-психиатрична и психологична експертиза, приложена на л.144-л.148 от делото, приета след изслушване на експерта Р. в открито съдебно заседание на 04.02.2022 година, л.157 от делото. В заключението си д-р Р., след проведен медицински преглед на Н. И. и интервю е подчертала, че Н.И. е с интелект в границата на нормата, не се води на диспансерен отчет към Психиатрично отделение, очертаните граници на интелекта е съответен на възрастта му, образованието и социалния му опит.Липсват данни за вродена или придобита интелектуална инсуфициентност/слабоумие/.При освидетелствания Н. И. не се наблюдава психично разстройство, алкохолна зависимост, тежка органична и/или личностова промяна, които да сочат да е налице продължително разстройство на съзнанието.В заключението си д-р Р. е подчертала изрично, че нито към момента на извършване на престъпното деяние, нито към момента на провеждане на медицинския преглед и интервю, по отношение на подсъдимия Н. И. не са установени „…данни за настъпило качествено разстройство на съзнанието, което да лишава Н. И. от психическите му годности да осъзнава поведението си“, л.147 от делото. Експертът е категоричен, че към момента на извършване на деянието Н. И. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си в смисъла на чл.33 НК.Изследвайки и обяснявайки мотивирането и механизмите на поведението на освидетелстваното лице, д-р Р. е посочила, че поведението му се подчертава на преобладаващи ревностови изживявания, на емоционален фон за разбиране на „мъжко“ поведение, резултатирало в агресивно поведение от страна на подсъдимия И. „…съответно на темперамента му и изградените представи и модел за поведение“.Категорично в приетото от съда психиатрично- психологическо изследване се сочи, че освидетелствания не е споделил за интензивни емоционални преживявания на „изненада“, “страх“, “уплах“, “гняв“ или „свръхгняв“, които„….да валидизират наличието на „афект“ в смисъла на „силна раздраза“, които да повлияят поведението му до степен на непредсказуемост извън контрола на съзнанието“. В мотивите към атакуваната присъда първият съд подробно е описал и анализирал доказателствените източници, на основата на които е изграждал вътрешното си убеждение по фактите.С оглед пълната изчерпателност изрично преповтаряне не се налага.Както сочи в Р№372/01.10.212 година, постановено по н.д.№1158/2012 година на ВКС, когато въззивният съд приема изцяло установените факти на проверявания съд, не се дължи нов подробен доказателствен анализ.С оглед задълженията си, обаче, на въззивна съдебна инстанция и с оглед изпълнението на задължението си да даде отговор на всички поставени от страните въпроси, въззивният съд намира за необходимо да стори свой собствен анализ на фактите и обстоятелствата, установени по делото на основата на оценяваните доказателствени източници и способите за проверката им. При анализа на фактите, касателно обвинението по чл.116 НК, първият съд е подложил на оценка няколко отделни групи доказателствени източници-гласни доказателствени средства, писмени доказателства и писмени доказателствени средства, веществени доказателства, експертни заключения, изготвени по реда на чл.144 и следващите НПК.Изграденото вътрешно убеждение на първия съд по фактите е лесно проследимо при сторената оценка на доказателствения обем, като при собствена оценка на фактите, за да изгради своето вътрешното убеждение настоящият съд последователно подлага на анализ и оценка няколко обособими групи гласни доказателствени средства. От една страна въззивният съд оценява дадените обяснения на подсъдимия Н.И., л.56-л.57 от делото, показанията на свидетеля Н.Н., л.61 от делото и на св.М.А., л.79 от делото, от втора страна-заявеното от свидетелите В.Л., И.Л., А. К. и Д.Й., вкл.приобщените му показания от ДП, т.1-ви, л.96 по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК, възприели релевантни факти по делото, а от трета страна заявеното от свидетелите В. С., Д. Й., Г.Г., В.С. и М. М., приобщени показания по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1, т.5 НПК, вж.л.81 от делото, както и показанията на Б.К., Р. А., С. Д. и Р. Р., л.118 от делото.Тези гласни доказателствени средства се съпоставят поотделно и в съвкупност с обективно установеното чрез останалите доказателствени способи-чрез писмени доказателства-справка за съдимост на подсъдимия И., удостоверение за наследници и акт за смърт, с веществените доказателства, чрез установеното с писмени доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на труп, за освидетелстване на лице и за вземане на образци за сравнително изследване, протоколи за личен обиск и за доброволно предаване, и чрез обективно установеното след проведени експертни изследвания по реда на чл.144 НПК. Следва изрично да се посочи, че при условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил събраните пред него гласни доказателствени средства с останалия доказателствен обем-писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, вкл.експертни заключения по реда на чл.144 и сл.НПК, а в процеса на анализ и оценка се е съобразил с тяхната логична обусловеност и непротиворечивост.Изчерпателността на стореното от първия съдебен състав като анализ на тези групи доказателства и доказателствени средства не налага изричното им преповтаряне и въззивния състав се съгласява изцяло с обективираното като оценка на факти и правни изводи, касателно състовомерността на деянието, в тази насока.Настоящият съд намира, че решаващите изводи на първия съд досежно приетите за установени факти по делото и правната им оценка са законосъобразни и обосновани, а обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, като на доказателствата при оценка им решаващият съд не е придал предварителна доказателствена сила.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК съдът е посочил кои факти и обстоятелства приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства изгражда вътрешното си убеждение.Установяването във възможния обем на релевантните факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса.Анализът на гласните доказателствени средства в т.н.”три”отделни групи, позволява да се даде надлежен отговор на сторените от защитата и подсъдимия И. оплаквания против законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, като се даде съответен отговор и на възраженията на частните обвинители, касателно определения вид на наказание.Изследвайки в последователност релевантните факти от предмета на доказване, първият съд е дал обоснован, от фактическа страна, отговор на основния въпрос-за авторството на деянието, механизма на получаване на увреждания по пострадалата и причините, довели до престъпна деятелност на подсъдимия И.. При собствен анализ на гласните доказателствени източници от т.н.“втора“ група и на способите за проверката им, въззивният съд приема за безспорно установено, че през есента на 2019 година Л. Л. се запознала с подсъдимия И., а малко по-късно между тях се установили близки, впоследствие и интимни отношения, като познанството на Н. И. с Л. Л. променило последната.В такава посока са показанията на св.Л. и на св.К., който продължително преди този период и към този момент живеел на семейни начала с майката на пострадалата В.Л. с Л.Л. в едно домакинство.След есента на 2019 година все по-често Л. пребивавала в кв.•••“ на гр.•••, в обитавано жилище от подсъдимия Н.И., който от своя страна живеел в обособеното малко жилище с В. А. и с родената от връзката им Д. А. /двете са се възползвали от правото си по чл.119 НПК да откажат да свидетелстват и са заличени от първия съд като свидетели/. В поведението на Л.Л. настъпилата промяна, която била забелязана и от майка и, която научила за връзката на дъщеря си с подсъдимия от свои познати живеещи в кв.“•••“.Те споделили, че забелязват често Л. в квартала с подсъдимия И..В този период Л. периодично отсъства от дома си, не се прибирала с дни, най-често в дните, следващи получаване на пенсията за инвалидност.Първоначално Л. Л. не говорила за отсъствията си, но впоследствие споделила с майка си за връзката си с Н. И., и макар В. Л. се противопоставила на тези отношения, и да разговаряла с дъщеря си да я прекрати, думите и не постигнали някакъв резултат.В един момент В.Л. започнала да забелязва следи от физическо насилие върху дъщеря си, а на въпросите и Л.Л. споделяла, че понякога Н. И. я кара да проституира и я бие.Подсъдимият И., който към този момент, поради психологическото състояние на Л., обяснено по-горе, я поставил фактически в своя власт не позволявал пострадалата да се отдели от него, като я преследвал и често бил забелязван да обикаля около блока, където Л. живеела.Търсил я настоятелно, като цялостното поведение на Л.Л. в този период сочи, че била поставена под пълното влияние и емоционална зависимост от подс. И..В тази насока са и показанията на свидетелите Б. К., на Р. А., на С. Д. и на Р. Р., които живеели в кв.“•••“, и в инкриминирания период знаели, че пострадалата по същество заживяла на семейни начала с Н. И., въпреки, че той живеел в един дом с В.А. и Д.А..Тези свидетели са съседи на подсъдимото лице, познават го добре и част от тях, напр.св.С. Д. свидетелства, че Л. е малтретирана от И. в инкриминираната вечер, а св.К. е възприела късно вечерта подсъдимия да има кръв по себе си.За това, че пострадалата е била малтретирана и бита още преди да се прибере в дома на подсъдимия И. на 20.03.2020 година свидетелстват и М. А. и Н. Н., от чийто дом е започнал побоя върху Л. от страна на подсъдимия вечерта на 20.03.2020 година. Чрез показанията на свидетелите М.А. и Н.Н. се установява поведението и посетените места от подсъдимия и пострадалата, включително поведението на двамата след като вечерта пристигнали в кв.“•••“. Поведението на пострадалата от момента, в който напуснала, под ударите на И., дома на Н.Н. и поведението на самия подсъдим било възприето от свидетелите В. С., Д. Й., Г. Г. и В.С., чиито показания са надлежно приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1, т.5 НПК, вж.л.81 от делото.Установява се безспорно, че след 21, 30 часа на 20.03.2020 година пострадалата Л. и подсъдимия са били в дома на последния, без да има трети лица /В.А. и Д.А. не се прибрали, страхувайки се от И. и нощували в свои близки/. Подсъдимият И. е дал обяснения по повдигнатото му обвинение и коректно е заявил за отношенията си с пострадалата Л. Л., както и за обстоятелствата, случили се на 20.03.2020 година до посещението в дома на св.Н.И..Оттам, насетне е заел изцяло защитна позиция, оневинявайки се и излагайки твърдения/напр.за това, че Л. многократно е падала на земята и се е удряла в околни предмети, при които удари се е самонаранила/, която позиция не се споделя като добросъвестно изложена от въззивния съд.Обосновано и първият съд не е кредитирал обясненията на И. в частта им, в която твърди, че е ударил пострадалата Л. само няколко пъти с шамари, както и в частта им, в която твърди, че пострадалата се е наранила при падане в цял ръст, назад, при което падане е ударила главата си в гардероба.Коректно и обосновано решаващият съд е намерил, че „….Това му твърдение по категоричен начин се опровергава от броя и характера на телесните увреждания причинени на Л. Л. и довели до смъртта й. Същите са описани подробно в експертното заключение на в.л.Н., като изрично е посочено от страна на експерта, че уврежданията са причинени от няколко десетки удари, някои от които нанесени с по-голяма сила“ Въззивният съд, оценявайки подробно изложеното в медицинско заключение по-горе, свързано с травматичните увреждания по пострадалата Л.Л. също намира, че твърденията на подсъдимия И. в тази им част са неверни и са изцяло защитна позиция.Твърденията на подсъдимия по релевантните факти, свързани с травмите по пострадалата, получени в резултат на нанесени не по-малко от 25-30 удара с различна сила обективно са оборени в истинността им от експертното изследване, а и от заявеното от св.Й., пред когото сам е споделил за нанесения над Л. побой и причините за това.Правилно първият съд е намерил, че тези твърдения на подс. Н. И. са единствено с цел „…осигуряване на благоприятен за него изход от съдебното производство“.Тези твърдения на подсъдимия категорично влизат в противоречие с обективно посоченото от д-р Н., че смъртта на Л. Л. се дължи на тежка черепно-мозъчна травма /субарахноидален кръвоизлив, контузии на главен мозък и последващ мозъчен оток/, която наред с аспирираната кръв от кръвоизливите в носа и раните в устната кухина, е довела до остри нарушения на дихателната и сърдечно-съдовата дейности с последващото им спиране.И по-горе се подчерта, че установените множество травматични увреждания по трупа на пострадалата Л. Л. са причинени от множество удари с/или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, като част от ударите са нанесени с голяма сила и уврежданията добре отговарят да са получени от нанесен побой с ръце/юмруци/, като всички травматични увреждания по трупа на Л. са приживни, получени от не по-малко от 25-30 отделни удари. Това са установените и възприети от въззивния съд факти и обстоятелства, свързани пряко с предмета на доказване по чл.102 НПК. Обобщително оплакванията на подсъдимия И. и защитата му се основават на възражения, че с поведението си самата Л. Л. е предизвикала престъпните действия на подс.И., а това поведение на пострадалата и доказателствата /не сочи кои/ за него не са оценени адекватно от първия съд, поради което е определено незаконосъобразно високо по размер наказание „лишаване от свобода“ на подс. Н. И.. При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд не споделя като обосновани и основателни възраженията на защитата на подс.И., че пострадалата Л. е имала „аморално поведение“, “фриволно и леко поведение“, което е провокирало подсъдимия към укоримите действия и стои в основа като причина за извършване на убийството.Такова твърдение сочи на некоректен и/или неточен анализ на установените по делото факти и обстоятелства. Въпреки няколкократните препратки на защитата в хода на съдебни прения за това, че пострадалата Л. е проституирала, то обективни факти в тази насока по делото не са събрани.Действително в квартала отделни лица, в частност св.К., вж.заявеното от нея, л.60 от делото, твърди да е чувала слухове, че пострадалата е проституирала.Но изрично сочи, че не знае къде е проституирала, а само е чула такива слухове в махалата.Факт е споделеното и от майката на Л.Л., св.В. Л., че подсъдимият е мотивирал и изисквал от дъщеря и да проституира и в тази връзка я бие, но и тази свидетелка не сочи конкретика в тази насока. Сам подсъдимият И. в обясненията си не твърди такива факти, които да сочат пострадалата да е проституирала.Сочи единствено да се е дразнел от поведението и в отделни моменти, но от друга страна я е приел да живее в дома си от късната есен на 2019 година до м.март 2020 година, когато я убива.Безспорен факт е, че именно подсъдимият е поискал, допуснал и заживял на семейни начала с пострадалата, независимо от връзката си с В.А., с която също живеел на семейни начала, и независимо от факта, че дъщеря му Д.А. обитава този дом/стая/. Подсъдимият И. съзнателно е приел Л. Л. у дома си при описаните обстоятелства, открито е манифестирал връзката си с нея, поради което не може да се сподели обоснованост в твърдението на защитата, че самоволно и противно на всички етични норми в обществото Л. Л. самоволно е заживяла на семейни начала с подсъдимия И. без да се съобразява с жената, с която той вече е живеел на съпружески начала и от която има дете. Твърдението на защитата, че горните обстоятелства, аморалното поведение на пострадалата и несъобразяването и с изискано поведение към нея от страна на подсъдимия, съчетано с употреба на алкохол от негова страна, е провокирало негативни реакции у дееца, довели до убийството е защитна, оневиняваща теза, която въззивния съд не споделя. Оправдателното по същността си твърдение на защитата, че решаващият съд не е оценил достатъчно задълбочено факта, че пострадалата „…си е позволила в негово присъствие да се отклони в дома на друг мъж…“и това е предизвикало раздразнение у подсъдимия, който се „…опитал да внесе някаква трезвеност по отношение действията на същата….“, не се споделя от въззивния съд.Многократното повтаряне от страна на защитата на тезата, че с поведението си пострадалата е провокирала подсъдимия и той затова я пребил до смърт, не омаловажава в никаква степен тежестта на извършеното престъпно деяние.Липсват каквито и да са данни, че с поведението си, конкретно и в деня, предхождащ убийството на Л., тя е имала поведение, с което „…допълнително е агресирала същия“.Такова обяснение на фактите от страна на защитата е превратно и не държи сметка, че на уговорената от подсъдимия със св.А. среща пострадалата е дошла с подсъдимия и с В.А., цял ден са били заедно, никакви конкретни действия на пострадалата не очертават неприемливо поведение от нейна страна, а след посещение на плажа и отИ.ето на компанията в кафенето на кв.“•••“, е имало общо съгласие да се посети дома на св. Н., приятел на св.А. и всички са се насочили към дома на този свидетел.Фактът, че пострадалата и св.А., който носел и закупени хранителни продукти за почерпка на компанията в дома на Н., са влезли първи в дома на св.Н.Н., а подсъдимия И. и В. А. са останали за кратко от вън, не сочи на никакво неприемливо и/или провокативно поведение от страна на Л.Л.. За това, че предложеното обяснение на фактите от защитата е ангажирано изцяло със защитната и оправдателна теза, а не е насочено към това да се изследват и обяснят обективно и коректно релевантните обстоятелствата на предмета на доказване, сочи експертното заключение по приетата от съда СППЕ за подсъдимия И..Подчерта се и по-горе, че при проведения медицински преглед и интервю с подсъдимия И. експертът не е установил, а освидетелстваният И. не е споделил за интензивни емоционални преживявания на „изненада“, “гняв“ или „свръхгняв“, които да очертаят наличие на „афект“ в смисъла на „силна раздраза“ и да повлияят поведението му до степен на непредсказуемост извън контрола на съзнанието. Въз основа на горното първият съд обосновано е приел, че действайки по описания начин от обективна и субективна страна подс.И. е реализирал признаците на престъпление, описани в чл.116 ал.1, т.12, пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1, б.“б“ НК, като на 21.03.2020 година в гр.•••, кв. “•••“, в къща, находяща се на ул.“•••“№••• умишлено умъртвил Л. И. Л., ЕГН ••••••••••, а деянието представлява „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29 ал.1, б.“б“ НК, доколкото Н. И. е извършил престъплението след като е бил осъждан два пъти на наказание„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК и от изтърпяване на наказанието не са изтекли 5/пет/ години.Безспорно е, че подсъдимият Н.И. е осъждан многократно, като настоящото престъпление е сторено в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29 ал.1, б.“б“ НК, доколкото престъплението е извършено след като Н. И. е бил осъждан два пъти /нохд №144/2015 година и нохд №962/2017 година от PC гр.Кюстендил/ на наказания „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, а от изтърпяване на наказанието не са изтекли 5 години. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия при безспорно установена пряка причинно-следствена връзка между действия на подсъдимия, причинените на пострадалата увреждания и настъпилата и смърт.Обективно, чрез действия в един продължителен период от време подсъдимият е нанасял на пострадалата Л. множество удари по тялото и, включително в жизнено важни органи /глава и гръден кош/, като някои от тях са нанесени със значителна сила, а И. добре е съзнавал, че причинява на Л. сериозни телесни увреждания, които с оглед силата на ударите, многобройността им и тяхната локализация, както и с оглед продължителния период на нанасянето им, неминуемо ще доведат до смъртта и.И експертът д-р Н. е подчертал в медицинското си заключение, че броя на ударите /не по-малко от 25-30/, сила, с която са нанесени и тяхната насоченост в жизненоважни органи по тялото на пострадалата, неминуемо водят до летален изход за увредената.Изрично и първият съд е акцентирал, освен на черепно-мозъчната травма на пострадалата и на факта, че са установени счупвания двустранно на почти всичките й ребра /8 от 12/.Тези факти определят целта и умисъла в поведението на подсъдимия И..Коректно първият съд е отбелязал, че след като е възприел безжизненото тяло на Л. подсъдимият И. се е уплашил и е съобщил за случилото се на Национален спешен телефон 112, а впоследствие е признал за стореното от него.Тези обективно установени факти не променят извода, свързан с изпълнителното деяние-умишлено умъртвяване на Л.Л. и определят извод за пряк умисъл у Н.И. при извършване на престъплението. Безспорно верен е правният извод на съда, че подсъдимият Н. И. е действал/от субективна страна/ при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал настъпването на обществено-опасните последици като престъпен резултат /причиняването на смърт на Л. Л./ и ги е искал. Изводът, касателно субективната страна на деянието е безспорно следствие от обективно установеното от подсъдимия, от безспорно установените факти предхождащи, съпътстващи и следващи самото изпълнително деяние, от механизма на извършване на престъплението, както и от причинените увреждания на пострадалата, несъвместими с живота, при които смъртта на Л. е настъпила в сравнително кратък период от време.Тук следва изрично да се посочи, че въззивният съд се съгласява с извода на медицинския експерт д-р Н., че „Смъртта на пострадалата е настъпила сравнително бързо, но не мигновено“, но акцентира, че смъртта е настъпила след продължителен побой, при който пострадалата е търпяла мъки, болки и страдания в продължителен период от време, който е разположен в периода след 21, 30 часа до ранните часове на 21.03.2020 година. Причините за извършване на деянието се коренят в проявени от подсъдимия Н.И. изключително ниски критерии на оценка на поведение и грубо незачитане законите в страната, на установения правов ред и защитените обществени отношения /доказателствата в тази насока, включително следващите изводи от оценката на справката за съдимост на Н.И. са обилни/, и незачитане на основната човешка ценност- живота.Мотивите му, съчетани с посочените по-горе причини в едно, сочат на нисък самоконтрол и стремеж да доминира върху виктимизираната от него още приживе пострадала. За такова по вид престъпление законодателят е предвидил наказания „лишаване от свобода“ от 15/петнадесет/ години до 20/двадесет/ години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.Безспорно е, че обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно, обективно, определящо и неюридическо негово качество, което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени отношения.За изясняване на обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера, начина и степента на увреда на обекта на защита, специфичните качества на дееца, субективните му особености, условията на време, място и обстановка на реализиране на едно престъпно поведение.Безспорно е, че именно обществената опасност на деянието/а и на дееца/е определящо качество на престъпното деяние по отношение на останалите негови свойства, посочени в чл.9 ал.1 НК, поставена в основа за проява на останалите свойства- противоправност и наказуемост. Въззивният съд, при условията на чл.339 ал.2 НПК намира за неоснователно оплакването на защитата, че липсата на достатъчно задълбочена оценка на смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства от страна на първия съд са го довели до незаконосъобразен извод и определено завишен размер на наказанието „лишаване от свобода“, определено на подсъдимия Н.И. за извършеното от него престъпление „убийство“. Искането на частните обвинители В.Л. и И.Л. за утежняване на наказателното положение на подсъдимия И., чрез определяне на по-тежко наказание за извършеното от него престъпление е частично основателно. Решаващият съд не е бил докрай убедителен в изводите си, касателно определяне вида и размера на наказание за извършеното престъпление и обстоятелствата, които го определят.Бил е изключително лаконичен в изложението си, касателно обстоятелствата, определящи вида и размера на наказанието, като е посочил буквално, че„….се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянието е изключително висока- увредени са тежко обществените отношения, свързани със здравето и телесната неприкосновеност на личността, с живота на човека.Степента на обществена опасност на подсъдимия също не е ниска-същият е многократно осъждан.От друга страна И. е оказал съдействие на полицейските служители, прави известни самопризнания и изразява съжаление за случилото се“. Коректно е отчетено, че подсъдимият, макар и при опит да запази анонимност, се е обадил на тел.112, за да съобщи факта на смъртта на пострадалата, както и това, че е изразил декларативно съжаление за стореното от него.Тези факти, обаче са с ниска относителна тежест при определяне вида на наказание за извършеното престъпно деяние.Не са обсъдени с достатъчна задълбоченост безспорно установени по делото факти, имащи пряко отношение при осъществяване на оценъчната дейност на съда към определяне на законосъобразно наказание, съответно на тежестта му. Посочването в декларативен стил на факта, че подсъдимият е многократно осъждан не е достатъчен, за да изясни в цялост престъпно структурираната личност на подсъдимия И. и изградения устойчив модел на престъпно поведение.Осъждан е 17 пъти за различни по вид престъпления и въпреки прилаганата към него наказателна репресия с цел превъзпитанието му е повече от видно, че такова не е постигнато.Целият му съзнателен живот е обусловен от неговите криминални нагласи на поведение и отричане на установения в страната правов ред.Изграденият престъпен устойчив модел на поведение при подсъдимото лице и нарушаването на морално-етичните норми на поведение при него е довело по същество до пълно отрицание на правилата за законосъобразен начин на живот. При определяне наказание на подсъдимия И. за престъплението по чл.116 ал.1, т.12, пр.1-во вр.чл.115 НК, както се посочи и по-горе, решаващият съд е не е бил докрай убедителен в оценъчната си дейност, преценявайки смекчаващите и отегчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства.Правилно е отчел изключително висока степен на обществена опасност на деяние и деец, но не е отчел упоритостта при преследване на престъпния резултат, продължително нанесения побой върху пострадалата, проявената безскрупулност и коравосърдечие, проявения изключително нисък оценъчен критерии на поведение и чувство за безнаказаност. Липсват убедителни данни подсъдимият И. да се е интересувал от възможността да полага труд, да спазва минималните изисквания, поставени от установените в обществото морално-етични норми на поведение и да се вгради в това общество по начин, който действително, а не декларативно да го определя като „добър човек“, вж.заявеното от свидетеля Р.Р., както и от заявеното от св.К., че подсъдимия не е „скандалджия“ и не е „агресивен“.Обективните доказателства по делото сочат противното. Първият съд не е отчел с достатъчна степен на задълбоченост данните, че деянието е извършено с жестокост от подсъдимото лице.Това изрично е подчертано и от държавното обвинение, вж.посоченото в обвинителния акт, л.6-ти, изр.първо, като макар и на подсъдимия да не е повдигнато обвинение деянието да е извършено с особена жестокост, то категорично е видно жестокото и безмилостно отношение на И. към подсъдимата, изразило се в тежкия и продължителен побой, причинил и тежки, несъвместими с живота травматични увреждания. Въззивният съд отчита и факта, че пострадалата е преживяла значителни мъки и страдания, преди да настъпи смъртта и.Обвинение за това деянието да е осъществено при условията на чл.116 ал.1, т.6, пр.2-ро НК на подсъдимото лице не е повдигнато, но следва да се отчете, с оглед вида и характера на причинените увреждания по тялото на пострадалата, че е търпяла значителни мъки при нанесения и побой, преди да почине. Въззивният съд отчита, че решаващият съд, при анализа и оценката на фактите и обстоятелствата, определящи вид и размер на наказание, не е отчел обективните отношения, в които са се намирали подсъдимия Н. И. и пострадалата Л. Л..Безспорно те са били в продължителна, трайна фактическа връзка, като пострадалата преимуществено е заживяла в дома на подсъдимия И., вж.дадените от него обяснения, л.58, посл.абзац от делото, където е заявено “От 2019 година до инцидента Л. живееше при мен“.В такава насока са и показанията на свидетелите К., Р.А., В.Л..Установена е създадена връзка в насока квазисемейно съжителство и макар държавното обвинение да не е повдигнало обвинение на подс.И. за деяние по чл.116, ал.1, т.6а НК, то е безспорно в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат лаконични факти в тази насока, сочещи, че престъпното деяние сочи на белези на престъпление „убийство“, извършено при условията на домашно насилие.Въззивният съд еднозначно намира да са налице факти, за упражнено домашно насилие, довело до смърт на лицето, с което насилникът е заживял на семейни начала. Всички описани допълнително факти и обстоятелства, вън от подчертаните от решаващия съд по реда на чл.54 НК, дават основание на настоящият съд да приеме, че извършеното от подс. Н. И. престъпление е „изключително тежко“ по смисъла на чл.38а ал.2 НК.С оглед постигането на целите на генералната и индивидуалната превенция, заложени в чл.36 НК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК, въззивният съд намира, че на подсъдимия И. следва да се наложи наказание измежду алтернативно предвидените в чл.116 ал.1 от НК такива, а именно доживотен затвор“. Проследявайки формирането на вътрешното убеждение на първия съд, касателно индивидуализацията на наказанието, наложено на подс.Н. И., настоящият съдебен състав намира, че са подценени от първия съд отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства в тяхната относителна тежест и не са отчетени такива, които макар и несъставомерни пряко влияят в процеса на определяне на вида наказание.На това основание споделя като частично основателно оплакването на частните обвинители, че незаконосъобразно първият съд е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 19/деветнадесет/ години, вместо по-тежко по вид наказание. В подкрепа на горното следва да се подчертае изключително лаконично изразеното разбиране за начина на определяне вида на наказание за такова по вид престъпление от първия съд „….определянето на някое от другите две алтернативни наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ в конкретния случай не биха се изпълнили изискванията на чл.54 НК, както и не биха се постигнали в пълнота целите по чл.36 НК“.Тези свои изводи първият съд не е подкрепил с никакъв предхождащ анализ на относими факти и обстоятелства към процеса на определяне на вид наказание за конкретно престъпление. Въззивният съд отчита установените по делото смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства и тяхната относителна тежест, и не намира да са налице условията за определяне на наказание по реда на чл.38 НК-„доживотен затвор без замяна“, както претендират частните обвинители. Намира, че внимателният анализ на всички факти и обстоятелства, определящи вида на наказанието за такова по вид престъпление и отмерването на тяхната тежест дават основание да се приеме, че законосъобразното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия И. за стореното от него престъпление е „доживотен затвор“.В тази насока въззивният съд основава изводите си на разпоредбата на чл.38а НК.За извършеното от подсъдимия Н. И. престъпление са предвидени наказания от петнадесет години до двадесет години „лишаване от свобода“, “доживотен затвор“или „доживотен затвор без замяна“. Въззивният съд намира, че е законосъобразно измежду посочените в закона алтернативни три вида санкции да определи наказание„доживотен затвор", като оценява извършеното престъпление от подсъдимия И. като „изключително тежко".Действително липсата на законова дефиниция за „изключително тежко" престъпление, каквото е изискването на чл.38а ал.2 НК за налагане на това наказание означава, че извън свързаните със санкцията белези по чл.93 т.7 НК, следва да са налице и други допълнителни факти и доказателства, които да придават „изключителност“ на тежкото престъпление, като те могат да бъдат от най-разнообразно естество. Въззивният съд намира, че такива факти и обстоятелства са налице и подробно се изброиха и анализираха по-горе.Видът на засегнатите правно защитени блага, характера и обема на вредните последици, механизма на извършване на престъплението и особено проявилата се ескалация и престъпна упоритост в поведението на дееца, наред с оценка на всички събрани данни за неговата личност и обществена опасност придават изключителност на престъпното деяние.Настоящият съд намира, че съвкупността от тези факти сочи на извод, че конкретното престъпление се отличава с по-висока степен на обществена опасност от други престъпления със сходна правна квалификация, което е основание то да бъде преценено като„изключително тежко"по смисъла на чл.38а ал.2 НК. На тази основа въззивният съд намира, че на подсъдимия Н. И. законосъобразно следва да се определи наказание „доживотен затвор“ за извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1, т.12, пр.2-ро вр.чл.115 НК. Въззивният съд приема, че такова по вид наказание държи сметка на всички отчетени обстоятелства, относими в оценката им към вината и наказателната отговорност.Въззивният съд намира, че с такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най-пълна степен върху подсъдимия Н. И. за постигане целите на наказанието, за поправително-възпитателното въздействие на наказанието, като се респектират останалите членове на обществото да не вършат престъпление, в следствие реализиране на генералната превенция на наказанието.При отмерване вида наказание съдът отчита данните, сочещи, че подсъдимия Н.И. е агресивен тип личност. Отчетен е установения изключително устойчив и траен престъпен стереотип на поведение у подсъдимия извън квалифициращото обстоятелство във връзка с обвинението, при което е извършил престъплението.Стореното от подсъдимия И. не е изключение в живота му и с такова по обем наказание ще се реализират целите на наказание, за да се постигне онзи поправителен ефект, който Законодателят предпоставя в НК.При отмерване на наказанието съдът отчита начина на живот на подсъдимия, условията, причините и мотивите, способствали да се формира като деец с висока степен на обществена опасност.Атакуваната присъда ще се измени в наказателната част, касателно вида наказание за подс.И. и в частта за режима на изтърпяването му, като определи наказание „доживотен затвор“, което наказание да се търпи при „специален режим“ по реда и условията на чл.57 ал.1, пр.1 ЗИНЗС. Въззивният съд намира за частично основателно оплакването на защитата на подсъдимото лице за нарушение на материалния Закон от страна на първия съд, касателно произнасянето му според изискванията на чл.45 и чл.52 ЗЗД по гражданско-правната претенция, предявена от гражданските ищци против подсъдимия Н.И..Изложените принципни разбирания на решаващия съд, с които е прието, че гражданските искове, предявени от гражданските ищци срещу подсъдимия Н. И. за възмездяване на претърпени от тях болки и страдания вследствие загубата на дъщеря им са доказани по основание, се споделят от настоящия съд.Безспорно на обезвреда подлежат доказаните причинени неимуществени вреди, а анализът на гласните доказателствени средства и писмените доказателства за гр.ищци от страна първия съд, е сторен по същество добросъвестно и непредубедено.Установени са безспорни релевантни факти, касателно гражданската претенция на гражданските ищци, търпените притеснения и страдания от родителите на Л., като в принципен план, независимо от развилите се семейни отношения между самите граждански ищци, тези изводи са относими и към бащата на пострадалата Л..Гражданските ищци са от кръга лица, посочени в т.2, ал.1 от ППВС №4/1961 година, допълнено с ППВС №5/1969 година и ППВС №2/1984 година, доколкото са възходящи от първа степен на починалата Л. Л..Отчетени правилно са предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтна отговорност на подсъдимия Н.И..Отчетено е поведението на дееца, наличието на пряка причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведението на Н.И. и умъртвяването на дъщерята на гражданските ищци, както и претърпените от Л. и Л. неимуществени вреди.Безспорно е, че съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Проверяваният съд е изложил последователно принципното си разбиране за гражданската репарация на вреди.Правилно е отчетено, че доколкото претендираните вреди са от категорията на неимуществените и са неизмерими с пари, размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на справедливостта.С тези доводи на първия съд настоящият се съгласява, включително с декларирания принцип за начина на справедливо обезщетяване на вреди на основа обективно установените по делото факти и обстоятелства. Безспорни са страданията на родителите на Л.Л. от смъртта на дъщеря Оттук насетне следва да се подчертаят няколко обстоятелства. Първият съд е посочил в мотивите си, че спазвайки принципа за справедливо репариране на вредите по чл.52 ЗЗД, съобразявайки „..отношенията на всеки от родителите с пострадалата…“, включително това, че „….макар И. Л. рядко да е виждал своята дъщеря, очевидно….той също е изпитал и продължава да изпитва мъка и печал от нейната преждевременна загуба..“ осъжда подсъдимия И. да заплати на В. Л. и И. Л. суми съответно от 150 000 лева и 50 000 лева.Сумите са присъдени ведно със законната лихва, считано от 21.03.2020 година до окончателното им изплащане, като гражданските претенции за разликите до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд намира за частично основателно оплакването на защита, че по отношение на гражданската претенция на ищеца И. Л. и определяне на размера и първият съд не е бил убедителен, и неоснователно го е уважил в завишен размер.Безспорно като родител И. Л. е търпял и търпи болки и страдания от загубата на своята дъщеря, но при спазване принципа за справедливост при определяне на размера на тези неимуществени вреди, следва изрично да се подчертае, че Л. е напуснал майката на пострадалата и самата пострадала, когато последната е била на 2-3 години.След този момент на раздяла гражданският ищец не е поддържал отношения с дъщеря си.В самите си показания сочи, че ".„.Знам, че като малка е претърпяла сериозен инцидент“, а макар и да говори от първо лице за полагани в този тежък момент грижи към дъщеря си, не сочи как точно е помагал и каква подкрепа и е оказвал.От друга страна, отново в показанията си твърди, че рядко е контактувал с дъщеря си, вж.л.60, посл.абзац от делото, а когато са осъществявали контакт, то това се е случвало случайно на улиците в гр.Кюстендил през няколко години.Не се е интересувал от интересите и, от контактите и връзките, доколкото е имала такива, от начина, по който се е справяла /или не/ в училище.Когато И. Л. се е виждал случайно с дъщеря си, са контактували “Здравей!Здрасти!“ и са си „продумвали“, както е било „нормално“, според Л., вж.показанията на този свидетел, л.60 от делото.Поради всичко изложено, приемайки от една страна, че гражданската претенция на И. Л. към подс.И. е доказана по основание, от друга страна въззивният съд намира присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди за необосновано и неоснователно завишен.Следва на гражданският ищец И. Л. да се определи справедливо обезщетение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, като присъдата в гражданската и част ще се измени в тази насока. По отношение гражданската претенция на гр.ищец В. Л. е постановен законосъобразен и справедлив съдебен акт, като са отчетени в достатъчна степен създадените отношение на доверие, разбирателство и подкрепа между майка и дъщеря.По делото е безспорно установено, че именно В.Л. е подкрепяла и подпомагала дъщеря си, грижейки се за нея, оказвайки и подкрепа в трудните години за Л., особено след полученото в детска възраст травматично увреждане, което е оказало определяща роля в живота и впоследствие. С оглед това произнасяне следва да се намали и следващата се държавна такса, дължима от подс.И. по тази гражданска претенция, с оглед уважената част на този граждански иск от 2000 лева на 400 лева или общо от 8000 лева на 6400 лева държавна такса, доколкото и в атакуваният съдебен акт решаващият съд е определил дължимата държавна такса и по двете граждански претенции общо.Въззивният съд намира, че доколкото по описания начин, предвиден в закона биха се репарирали отчасти търпените болки и страдания от гражданските ищци, то присъдени суми в посочените размери на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди се явяват справедливи. Съдът законосъобразно се е произнесъл за сторените по делото разноски и веществени доказателства. При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън направените възражения от защитата и подсъдимия, настоящия съд не намери други основания за изменяне на постановения съдебен акт. Водим от горното, на основание чл.334 т.3 и т.6 НПК вр.чл.337 ал.2 и чл.338 НПК, съдът