Решение № 311 от 24.3.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 43/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Обжалва се решение № 115/19.09.2024 г. по гр. дело № 222/2022 г. на РС – Белоградчик, с което е отменена Заповед № РД–04–86/26.01.2021 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Видин, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ е одобрен проект за разпределение на ползването на земи по масиви в с. Ружинци, обл. Видин, за стопанската 2020/2021 г., съгласно доклад на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Касаторът Областна Дирекция „Земеделие“ – Видин, чрез процесуален представител И. В. И., навежда доводи, че оспореното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. По същество сочи, че с атакуваната Заповед № РД-04-86 от 26.01.2021 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Видин, са разпределени земеделски земи за ползване за стопанската 2020-2021 г., процедура по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ. На основание чл. 72, ал. 3 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по Земеделие е определила границите на масиви за ползване за стопанската година 2020-2021 към 01.08.2020 г. вследствие на подадените декларации от собственици и ползватели на земеделски земи. В срока по чл. 72, ал. 5 от ППЗСПЗЗ не са подавани декларации за корекции в същите. От страна на АПИ или Областно пътно управление като представители на държавата, не са правени никакви искания и заявления в хода на административното производство. На основание чл. 71, ал. 1 от ППЗСПЗЗ нови обстоятелства след 01.08.2020 г. се вземат в предвид за следващата стопанска година. Видно от представите Решения на МС № 540/31.07.2020 и 12/06.01.2023 г. отчуждителите процедури са стартирали след като са формирани границите на масивите за ползване за стопанска 2020-2021 г. Твърди, че няма никакви данни кога реално те са извършени и по отношение на кои имоти. По делото е установено, че дори и към днешна дата, не е актуализирана кадастралната карта за землище с. Ружинци във връзка с отчуждителните процедури /стр. 8, т. 10 от заключението на в.л./. В тази връзка счита Заповед № РД 04-86 от 26.01.2021 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Видин за правилна и законосъобразна, тъй като при стартирането на процедурата по създаване на масиви за ползвана за стопанска 2020-2021 г., не се били стартирали отчуждителните процедури във връзка с изграждането на трасето Видин – Ботевград, макар и чисто формално РМС № 540 от 31.07.2020 г. да е с дата 31.07.2020 г., но не е публикувано и обявено. Моли за отмяна на Решение № 115 от 19.09.2024 г. постановено по гр. дело № 222 по описа на Районен съд – Белоградчик за 2022 г., как и да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата на ЕТ „Агро - С. Дичевски“ срещу Заповед № РД 04-86 от 26.01.2021 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Видин. Претендира разноски по водене на настоящото производство. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален представител И. В. И. – Директор на Дирекция „Административно правна стопанска дейност човешки ресурси” в ОД „Земеделие“ – гр. Видин, който поддържа касационната жалба. Твърди, че п ървоинстанционният съд не е взел предвид, че границите на масивите за ползване се определят на основание чл. 37 от ЗСПЗЗ и чл. 69, и чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Представена е и писмена защита, с която в допълнение на изложеното, процесуалният представител на касатора излага съображения, че към настоящият момент не е налице правен интерес на жалбоподател, тъй като процесната заповед е породила своите правни последици, всички заинтересовани страни, които засяга са заплатили дължимите суми за така наречените земи „бели петна“, които са им били разпределени, ползвали са разпределените им земи със заповедта и са получили своите субсидии и реколта във връзка с това. Сочи, че правният интерес от обжалването е приключил на 01.10.2021 г., когато е настъпила новата стопанска година и за землище Ружинци е направено ново споразумение за ползване па земеделските земи. Счита, че релевантното зa спора РМС № 540/31.07.2020 г. е станало публично едва на 05.08.2020 г., след изтичане на срока по чл. 71, ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанска 2020-2021 г. На основание чл. 72, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по Земеделие е определила границите на масиви за ползване за стопанската година 2020-2021 към 01.08.2020 г. вседствие на подадените декларации от собственици и ползватели на земеделски земи. В срока по чл. 72, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, не са подавани декларации за корекции в същите. От страна на АПИ или Областно пътно управление като представители на Държавата, не са правени никакви искания и заявления в хода на административното производство. На основание чл., 71, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, нови обстоятелства след 01.08.2020 год. се вземат в предвид за следващата стопанска година. Видно от представите Решения на МС № 540/31.07.2020 и 12/06.01.2023 год. отчуждителите процедури са стартирали след като са формирани границите на масивите за ползване за стопанска 2020-2021 г. Няма никави данни кога реално те са извършени и по отношение на кои имоти. По делото е установено, че строителната площадка за обекта е открита на 19.05.2021 год., както и, че дори и към днешна дата, не е актуализирана кадастралната карта за землище с. Ружинци /и не само/ във връзка с отчуждителите процедури /стр.8, т.10 от заключението на в.л./ Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил подробно разписаната процедура по реда за създаване на масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Относно другото РМС № 12/06.01.2023 г., с което се отчуждават части от земеделски земи в землище Ружинци, същото е 2 години след постановяването на оспорения ИАА и е ирелевантно за спора. Представя списък с разноски пред четири съдебни инстанции. От ответника по касационната жалба ЕТ „Агро - С. Дичевски“, чрез адв. Г. С. Г., е постъпила молба, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, като заявява, че оспорва касационната жалба. Сочи, че от приложените пред Районен съд – Белоградчик протоколи, доброволно споразумение между ползвателите на земи в землището на с. Ружинци, обл. Видин не е постигнато в срока но чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ. Поради това комисията по чл. 34в, ал. 1 ЗСПЗЗ е започнала процедура по чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ - за съставянето на проект за разпределение на ползването на земеделски земи в землището на с. Ружинци. Счита, че от представеното по делото Решение № 540 от 31.07.2020 г. на МС в извършено отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на път I-1 (Е 79) Видин – Ботевград“ на територията на Общините Макреш, Димово и Ружинци, за последната от които е извършено оспореното разпределение. Решението на МС за отчуждаване на имотите е взето на 31.07.2020 г. От Писмо на АПИ - гр. София изх. № 1906/11.00-67 от 13.12.2023 г., за участък от пътя км. 47+000 до км. 58+128.47, в който участък попада землището на с. Ружинци, е издаден Протокол № 2а за откриване на строителна площадка считано от 19.05.2021 г. Съответно излага, че преди да бъде издадена оспорената Заповед на Директора на ОД „Земеделие“ - гр. Видин за разпределението на земеделски земи в землището на с. Ружинци, е била проведена процедура по отчуждаване на имоти, частна собственост в процесното землище, като отчуждителната процедура е извършена през юли 2020 г., а строежът на обекта е започнал на 19.05.2021 г. Същевременно заповедта е издадена на 26.01.2021 г., след извършеното отчуждаване на част от имотите през 2020 г., попадащи в трасето на магистралата. Същата обхваща периода на стопанската 2020/2021 г., като предвид & 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно, отчуждените през 2020 г. земеделски имоти, попадащи в землището на с. Ружинци, неправомерно са включени в Заповедта за разпределение на земеделски земи в това землище за стопанската 2020/2021 г. Ответникът твърди, че поради липса на координация и взаимодействие между държавните институции, при издаване на Заповед № РД-04-86/26.01.2021 г. не е зачетена и не е взета предвид протеклата отчуждителна процедура на земеделски земи в землището на Община - Ружинци, което е довело до включване в разпределението на земеделски земи, които са попаднали в отчуждението за нуждите на новостроящия се обект - „Модернизация на път Видин – Ботевград“. Излага още, че след извършеното отчуждаване на имотите, кадастралната карта не е била актуализирана и така в разпределението на земеделски земи в землището на Община Ружинци са попаднали и отчуждените територии, като със същата е одобрен проект за разпределяне на земеделски земи в землището на Община Ружинци, които не могат да бъдат реално ползвани от участниците в разпределението. Макар и при извършеното разпределение на земеделските земи на хартия, да е бил спазен основния принцип за пропорционалност и процентите на ползвателите с валидно правно основание да са посочени правилно, то на практика тези земи не могат да бъдат обработвани в пълния им размер и площ, поради това, че част от тях са отчуждени. Моли касационната инстанция да потвърдите като правилно и законосъобразно оспореното решение на РС – Белоградчик. Прилага списък с разноски по чл. 80 от ГПК за адвокатско възнаграждение. Като заинтересовани страни, участвали в разпределението извършено с оспорената заповед, по делото са конституирани А. Д. М., А. Б. Л., „БОРОВИЦА“ ЕООД, чрез представляващ А. П. Й., В. И. Й., „ВИДИН АГРО“ ЕООД, В. Г. Р., Г. Р. Г., Г. Т. Ж., „ДИВА АГРО 2017“ ЕООД, Е. В. А., ЕТ „АГРО – С. ДИЧЕВСКИ“, ЕТ „АГРОПРОФИТ - В. ВЕЛИЧКОВ“, И. Д. И., „ЗЛАТИЯ АГРО“ ЕООД, „КОЛОНИЯ ГРУП“ ЕООД, И. В. М., К. И. К., М. М. Г., М. А. С., „МОНТАНА АГРО 2019“ ЕООД, Н. Р. З., „С. 7“ ООД, „СОРТОВИ СЕМЕНА - ВАРДИМ" АД, С. А. Ц., Т. Й. Д., А. М. Ж. и С. Ж. С. – на основание чл. 227 от ГПК конституирани по заместване в настоящото производство с Определение № 303 от 03.10.2023 г. по гр. дело № 222 от 2022 г. по описа на РС - Белоградчик, като наследници на Ж. С. Ж. – бивш жител на гр. Белоградчик. Редовно призовани, заинтересованите страни не се явяват и не се представляват. Представителят на ОП – Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението на РС – Белоградчик като правилно и законосъобразно. С Определение № 749/31.01.2025 г. по адм. дело № 125/2025 г. на ВАС, на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана. Първоначално Заповед № РД-04-86/26.01.2021 г. на Директора на ОДЗ – гр. Видин е обжалвана от ЕТ „Агро – С. Дичевски“ – гр. Варна, ЕИК 103753164 пред РС – Белоградчик, който с решение № 109/23.09.2021 г. по образуваното гр. дело № 103/2021 г. е отменил като незаконосъобразна същата в частта по отношение на жалбоподателя относно разпределени му за ползване земеделски земи 246.424 дка със статут ДПФ и ОПФ. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби, съответно от Директора на ОД „Земеделие“ - Видин и жалба на ЕТ „А. Дичевски” - гр. Варна против части от същото, в частта по отношение на жалбоподателя ЕТ „А. Дичевски” относно разпределени за ползване земеделски земи 246.424 дка със статут на ДПФ и ОПФ. С решение № 38/29.04.2022 г. по КАД № 63/2022 г. АС – Видин отменя решение № 109 от 23.09.2021 г. постановено по гр. дело № 103/2021 на БРС и връща делото на РС – Белоградчик за ново разглеждане, като излага мотиви, че РС е постановил решението си при неизяснена докрай фактическа обстановка, нарушение на чл. 200, ал. 3 ГПК, както и, че в решението на съда не са изложени конкретни правни доводи. След което, на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано гр. дело № 222/2022 г. на РС – Белоградчик, решението по което е предмет на настоящото касационното производство. С обжалваното решение РС – Белоградчик отменя изцяло Заповед № РД–04–86/26.01.2021 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Видин. Приема, въпреки че заключението на допуснатата съдебно – техническа експертиза е дадено в смисъл, че е спазен принципа за пропорционално разпределение на земеделските земи между собствениците и ползвателите на земи в процесното землище, то съдът намира, че са налице други основания за отмяна на обжалваната заповед. Излага мотиви, че със заповед на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Видин за разпределението на земеделски земи в землището на с. Ружинци, е била проведена процедура по отчуждаване на имоти, частна собственост в процесното землище. Отчуждителната процедура е извършена през юли 2020 г., а строежът на обекта е започнал на 19.05.2021 г. Същевременно, заповедта е издадена на 26.01.2021 г., след извършеното отчуждаване на част от имотите през 2020 г., попадащи в трасето на модернизирания път. Въззивният съд сочи, че оспорената заповед обхваща периода на стопанската 2020/2021 г., като предвид & 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно, отчуждените през 2020 г. земеделски имоти, попадащи в землището на с. Ружинци, неправомерно са включени в заповедта за разпределение на земеделски земи в това землище за стопанската 2020/2021 г. Всички анализирани писмени доказателства и разпита на вещото лице съдът счита, че сочат на извода, че поради липса на координация и взаимодействие между държавните институции, при издаване на Заповед № РД–04–86/26.01.2021 г. не е зачетена и не е взета предвид протеклата отчуждителна процедура на земеделски земи в землището на Община Ружинци, което е довело до включване в разпределението на земеделски земи, които са попаднали в отчуждението за нуждите на новостроящия се обект – „Модернизация на път Видин – Ботевград“. Излага, че след извършеното отчуждаване на имотите, кадастралната карта не е била актуализирана и така в разпределението на земеделски земи в землището на Община Ружинци са попаднали и отчуждените територии. На практика тези земи не могат да бъдат обработвани в пълния им размер и площ поради това, че част от тях са отчуждени. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. С касационната жалба са представени и приети по делото доказателства свързани с касационните основания, а именно Решение № 410 от 19 юни 2020 г. на МС на РБ; Решение на МС № 540 от 31 юли 2020 г. ведно с обявление на сайта на Областна администрация на 05.08.2020 г.; съобщение до собствениците на имотите на сайта на областен управител на област Видин от 31.01.2023 г.; обявления от сайта от пресцентър на Областна администрация на област Видин; Решение № 12 от 06.01.2023 г. на МС на РБ. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК касационната жалба е основателна. До изложените фактически и правни заключения въззивният съд е достигнал въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство, както и изготвеното заключение по назначената съдебно – техническа експертиза. При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е частично недопустимо – постановено е по отношение на акт, който не е оспорен в цялост, както и незаконосъобразно в останала си част, при неправилно приложение на относимите законови разпоредби. На първо място следва да се има предвид, че като е отменил изцяло Заповед № РД-04-86/26.01.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие” – Видин районният съд се е произнесъл свръхпетитум. Делото пред въззивната инстанция е образувано по жалба ЕТ „Агро – С. Дичевски“ – гр. Варна срещу процесната заповед, с която твърди, че е в невъзможност да ползва по предназначение разпределените му 49.248дка пасища и ливади 174.215дка – смесено земеделско ползване; - налице е несъответствие м/у количеството заявена от жалбоподателя земя/на пр. основание/ и фактически разпределената му; - разпределени са му 326.058дка необработваема земеделска земя с липса на функционалност за отглеждане на едногодишни култури; същите се намират в различни масиви като единични ниви; - разпределените му „бели петна“, които не могат да се обработват са 76.193дка, за които дължи 3 123.91лв.; - в невъзможност е да обработва и 3.441дка на ФЛ, които представляват сервитут на автомагистрала, която е трасирана; - 246.424дка са със статут Държавен поземлен фонд /ДПФ/ и Общински поземлен фонд /ОПФ/, за която не съществува правно основание да бъде обработвана. Следва да се отбележи, че с обжалвания административен акт се засягат права и интереси не само на жалбоподателя, но и на всички останали заинтересовани страни, участвали при направеното разпределение с оспорената заповед, за които същата е явно благоприятна и те са съгласни с разпоредените с нея правни последици, след като не са упражнили правото си на жалба. Следователно жалба на едно от заинтересованите лица не следва да обхваща и рефлектира върху правната сфера на останалите адресати на заповедта. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК, към който препраща чл. 144 от АПК, обемът на защитата, предоставяна от съда се определя от страните. Това означава, че съдът е длъжен да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. Ако произнасянето от съда е повече от искането/жалбата, с което е сезиран, е налице „свръхпетитум“, съответно решението е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част. От посочените разпоредби следва, че съдът не е свободен в преценката си кога и по какво да се произнася, а дължи произнасяне само когато е сезиран и по искането, с което е сезиран. Изборът относно обема, в който да бъде предоставена защитата от съда е на лицето, а не на съда. В конкретния случай районният съд, без да е бил сезиран с жалба за отмяна на оспорената заповед в цялост, се е произнесъл извън посоченото в жалбата искане, като от решението му са засегнати права и интереси и на други заинтересовани страни. Подобно процедиране е недопустимо с оглед именно на посочените по-горе процесуални разпоредби. Когато е сезиран с допустима жалба, с която се иска отмяна на административен акт в определена негова част, съдът е длъжен да се произнесе по определения с жалбата предмет, като не може да се произнася извън пределите му. Изложеното, в приложение правомощията на въззивния съд по чл. 270, ал. 3 ГПК, налага извод за обезсилване на обжалваното решение в тази част. Касационната инстанция не възприема правните изводи за незаконосъобразност на оспорена Заповед № РД–04–86/26.01.2021 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Видин за разпределение на ползването на земи по масиви в с. Ружинци, обл. Видин, за стопанската 2020/2021 г., изложени от въззивния съд в оспореното решение. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване и разпределение на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на съответния директор на ОД „Земеделие“. В случай, че между ползвателите не се постигне споразумение в съответствие с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ комисията по ал. 1 съставя проект за разпределение на ползването при спазване на изискванията по т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на земите в масива, липса на сключени договори и неподадени декларации от собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. За дейността си комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа разпределение на масивите за ползване, данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на Областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Видно от събраните по делото доказателства комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ е назначена със Заповед № РД-07128/05.08.2020 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Видин. Доброволно споразумение, подписано от всички участници за землището, не е постигнато. Изготвен е доклад. Докладът съдържа информация за извършено разпределение на масивите на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, 72в от ППЗСПЗЗ. Въз основа на доклада от директора на ОД „Земеделие“ – Видин е издадена обжалваната заповед, с която същият е одобрил проекта за разпределение, представен с доклада, ведно с окончателния регистър, картата на землището с отразени масиви за ползване и проект за разпределение за землището на с. Ружинци за стопанската 2020/2021 г. Касационната инстанция приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган съгласно разпоредба на чл. 37в ал. 4 ЗСПЗЗ – Директор на областната дирекция „Земеделие“ по местонахождението на процесните имотите, в законоустановената форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването й. Същата е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в 37в, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Настоящият касационен състав намира за необосновани мотивите на въззивната инстанция, с които приема, че въпреки заключението на допуснатата съдебно – техническа експертиза/СТЕ/ дадено в смисъл, че с оспорената заповед не са разпределени необработваеми площи и е спазен принципа за пропорционално разпределение на земеделските земи между собствениците и ползвателите на земи в процесното землище, то отчуждените през 2020 г. земеделски имоти, попадащи в землището на с. Ружинци, неправомерно са включени в заповедта за разпределение на земеделски земи в това землище за стопанската 2020/2021 г., като в решението съдът дори да не е посочил кои са конкретно тези земи. Касационният състав намира, че от приетата по делото СТЕ се установява безспорно, че при изготвяне на проекта за служебно разпределение на масивите за ползване на землището на с. Ружинци е спазен принципът на §2ж от ДР на ЗСПЗЗ, съответно масивите са определени по еднакъв начин за трайно ползване. Предвид разпоредбата на чл.71, ал.1 от ППЗСПЗЗ „При промяна на собствеността, формата на стопанисване и начина на трайно ползване собствениците и ползвателите подават декларация, съответно заявление. Новите обстоятелства се вземат предвид при определяне на масивите за ползване за следващата стопанска година, освен в случаите, когато декларациите или заявленията са представени в срока по чл. 72, ал. 5.“, като в настоящия случай не са налице данни за своевременно заявена такава промяна, а новите обстоятелства следва да се вземат за следващата стопанска година. Следователно твърдението на жалбоподателя, че са му разпределени негодни за земеделско ползване земи – пасища и овощни градини, които дори не са конкретизирани в жалбата, е недоказано и неоснователно, тъй като земеделските земи включени в заповедта за разпределение отговарят на дефиницията на §2ж от ДР на ЗСПЗЗ, съгласно заключението на вещото лице. От заключението на вещото лице се установява още, че на оспорващия не са му предоставени за ползване земи, които да са магистрали и сервитути на пътища. Установява се и, че по отношение на предоставените т.н. „бели петна“ комисията правилно е изчислила процентно [жк], с оглед постигане уеднаквяване на ползването за да не са накърнени правата на ползвателите. Касационният състав приема за неправилен извода на въззивната инстанция, че поради липса на координация и взаимодействие между държавните институции, при издаване на Заповед № РД–04–86/26.01.2021 г. не е зачетена и не е взета предвид протеклата отчуждителна процедура на земеделски земи в землището на Община Ружинци, което е довело до включване в разпределението на земеделски земи, които са попаднали в отчуждението за нуждите на новостроящия се обект – „Модернизация на път Видин – Ботевград. С оглед представените и приети като относими доказателства по делото РМС № 410/19.06.2020 г. и РМС № 540/31.07.2020 г., с които са отчуждени части от имотите попадащи в границите на трасето за пътя, то следва да се има предвид и представения по делото Протокол за откриване на строителна линия и ниво на трасето на пътя с дата 19.05.2021 г., т.е. след датата на издаване на оспорената заповед. От изложеното следва, че дори да са постановени решенията на МС за отчуждаване на отделните територии, то към момента на извършеното разпределение със заповедта от 26.01.2021 г., само е отпочнала отчуждителната процедурата, която не е отразена като приключила и не са били надлежно отразени данни за същата, поради което и за комисията по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ, съответно и за административния орган, не е имало правно основание на изключи съответните територии от масивите за разпределение за стопанската 2020/2021 г. В подкрепа на този извод може да се взема предвид и обстоятелството, че никой от останали ползватели, на които са били разпределени за ползване земеделски земи в землището на с. Ружинци за стопанската 2020/2021 г., не е проявил интерес от обжалване на процесната заповед, съответно са могли да ползват по предназначение същите земи. Относно възприетото от районния съд, че кадастралната карта не е била актуализирана и така в разпределението на земеделски земи в землището на Община Ружинци са попаднали и отчуждените територии, които на практика не могат да бъдат обработвани в пълния им размер и площ, настоящият състав отново намира за недоказано и неоснователно. Още повече, че нито в жалбата пред въззивния съд, нито в решението на съда конкретно са посочени кои са тези имоти. В заключението от извършената СТЕ става ясно, че и към момента кадастралната карта на землище с. Ружинци не е актуализирана и имотите, които попадат в сервитута и трасето на пътя, все още се водят на частни лица с начин на трайно ползване – земеделска земя. От изложеното на първо място следва, че административният орган при постановяване на своя административен акт е спазил всички законови разпоредби и впоследствие настъпили изменения, не могат да бъдат взети предвид към момента на постановяване на акта, още повече същите не са отразени по надлежния ред. Възприетият от въззивния съд основен мотив, преповторен от пълномощника на ответника адв.Г.“ Дори издателят на оспорения административен акт да не е имал информация за отчуждени имоти, т.к. кадастралната карта не е била актуализирана и не са знаели за проведената процедура, то съдът не може да пренебрегне този факт..“, не се споделя от настоящия съдебен състав. При подробно разписана от законодателя процедура, вкл. и сроковете по същата, не може да се приеме, че впоследствие настъпили обстоятелства следва да бъдат приети за релевантни при издаване на административен акт, още повече, че не е посочено тези обстоятелства за кои имоти конкретно се отнасят и дали същите обстоятелства са надлежно отразени, нито доколко са относими към въпросната стопанска 202082012 г.. Едва когато същите бъдат надлежно отразени следва да бъдат взети предвид при определяне на масивите за следващата стопанска година. В тази насока е и подробното заключение по назначената и приета СТЕ, което въззивният съд правилно възприел, но необосновано пренебрегнал при постановяване на своето решение. Не без значение е и фактът, че кадастралната карта е подробна карта на определен район, в която са отразени границите на недвижимите имоти, като всеки имот има свой идентификатор и се съхраняват данни за начина на трайно ползване и трайно предназначение на територията, в която е разположен. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община – чл. 51, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. След като процедурата по отчуждаване на териториите за държавни нужди не е била довършена към момента на издаване на Заповед № РД-04-86/26.01.2021 г. на Директора на ОДЗ – гр. Видин, а от Протокол за откриване на строителна линия и ниво на трасето на пътя с дата 19.05.2021 г. става ясно, че дори и не е било започнало нейното реализиране, то очевидно няма как да има нанасяне на изменения в КК и като е използвал наличните данни при извършеното разпределение на земеделските земи следва, че административният орган не е допуснал нарушение на законовите правила. С оглед изложеното, касационният състав намира, че решението на Районен съд – Белоградчик следва да бъде обезсилено в частта, в която се е произнесъл свръхпетитум и е отменил изцяло Заповед № РД-04-86/26.01.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Видин, т.е. в необжалваемата част. По отношение тази част на административния акт следва да се приеме, че е влязъл в законна сила. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважена жалбата на ЕТ „Агро – С. Дичевски“ – гр. Варна, като неправилно и незаконосъобразно, съответно жалбата да бъде оставана без уважение като недоказана и неоснователна. С оглед изхода на делото и относно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски по делото, в случая за четири съдебни инстанции по 100 лева, в размер на определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), както и ДТ за касационно производство в размер на 70 лева и депозит за вещо лице 700 лева, общо в размер от 1170 лева, за които е представен списък, то това искане се явява основателно. Съставът на съда не установява прекомерност. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав