Решение № 2031 от 8.12.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 532/2025 г.

Производството е по реда на чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на младши експерт Д. Т. Ц.-командир на отделение в група ОП към РУ - Т.• при ОД на МВР - П.•, чрез главен юрисконсулт З. В. за обявяване на нищожност на Решение № 912 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № ••/2025 година по описа на Административен съд – Перник. С решението, чиято нищожност се иска е обявена за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1342722 от 13.04.2025 година, издадена от Д. Т. Ц. - младши експерт към РУ - Т.• при ОД на МВР – П.•. Със заповедта на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на Й. М. Й. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. В сезиращо искане се сочи, че постановеният съдебен акт е нищожен, защото волята на съдебния състав касателно издателят на акта е неясна и изложените мотиви са вътрешно противоречиви. Също така намира, че е налице несъответствие между диспозитив и мотивна част, така, че изобщо не може да се разбере действителната вола на съда. Счита, че същото страда от съществени пороци, поради което иска да се прогласи нищожност на Решение № 912 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 207/2025 година по описа на Административен съд – Перник. В проведеното съдебно заседание на 28.11.2025 година ищецът не се явява, а се представлява от юк. З. В.. Поддържа изцяло предявеното искане. Пледира искането да се уважи като основателено и доказано. Претендира присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът по иска - Й. М. Й. чрез пълномощник адв. И. М. в депозиран по делото отговор оспорва изцяло заявената претенция. Излага становище за неоснователност. В съдебно заседание проведено на 28.11.2025 година са депозирани писмени бележки от ответната страна. В тях подробно адв. И. М. излага съображения за неоснователност на предявеното искане и се иска същото да се остави без уважение. Намира постановеното решение № 912 от 29.05.2025 година по АД № ••/2025 година по описа на Административен съд – Перник за допустимо, валидно и правилно. Не заявява претенция за присъждане на съдебни разноски. Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с искането основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно дело № 207/2025 година по описа на Административен съд – Перник, се установява, че съдът е образувал производството по жалба на Й. М. Й. против за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1342722 от 13.04.2025 година, издадена от Д. Т. Ц. - младши експерт към РУ - Т.• при ОД на МВР – П.•. Със заповедта за извършено от Й. М. Й. административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. С разпореждане [номер] от 29.04.2025 година постановено по делото е изпратен препис от жалбата за окомплектоване на административната преписка. С определение № 749 от 05.05.2025 година делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2025 година, конституирани са страни и е указана доказателствената тежест. В така проведеното съдебно заседание са приети и приложени като доказателства по делото документите съдържащи се в административната преписка, както и доказателства свързани с компетентност на издателя на акта. В това заседание делото е обявено за решаване. С решение № 912 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № ••/2025 година по описа на Административен съд – П.• жалбата на Й. Й. е уважена и оспорената заповед е обявена за нищожна. Решението е окончателно, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи: Предмет на разглеждане в настоящето производство е иск за обявяване нищожността на съдебно решение № 912 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № ••/2025 година по описа на Административен съд – П.•. Съгласно изрично разписаната с чл. 128а, ал. 1 от АПК процесуална възможност е допустимо без ограничение във времето, когато е налице правен интерес, да се предяви иск за обявяване нищожността на постановените от административните съдилища или от Върховния административен съд съдебни решения. За допустимостта на този установителен иск е необходимо решението, чиято нищожност се претендира, да не е било предмет на заявено в сроковете по чл. 211 от АПК касационно оспорване, по основателността на което касационната инстанция се е произнесла. В случая тази предпоставка е налице, тъй като е налице необжалваемо по силата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП съдебно решение, което се ползва със сила на присъдено нещо. При това положение състава намира, че е сезиран с допустим и редовен иск за обявяване нищожността на влязло в сила съдебно решение, по реда на чл. 128а от АПК, от страна по делото, решението по което се иска да бъде обявено за нищожно. Искът е подаден пред компетентния съд, предвид разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК. Искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт е установителен по своя характер и е средство за преодоляване на правен спор между страните, участвали в делото, по което е постановен този акт. По тази причина страни в производство по чл. 128а от АПК са страните, участвали в делото, по което е постановено решението, чиято нищожност се иска. При преценката на основателността на иска по чл. 128а от АПК, съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл. 128а от АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на решението и преценя наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване. Ищецът мотивира искането си за обявяване на нищожност с наличие на несъобразяване с доказетелства по делото и несъответствия с отделни части на мотивната част довели и до несъответствие на диспозитива с мотивите. Процесуалните закони не определят с отделни текстове кой съдебен акт е нищожен. По правило нищожността на съдебните актове е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Съдебната практика се е произнасяла, че нищожен съдебен акт има в случаите, когато решението е постановено от незаконен състав; еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено; само от съдебни заседатели или с участие на лице, което не е било избрано за съдебен заседател; срещу лица, неподчинени на правораздавателната компетентност на българските съдилища; при постановяване на което не е спазена изискуемата от закона писмена форма или неподписано решение; съдържанието на което е абсолютно неразбираемо; което е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Следователно това са изключителни тежки пороци, засягащи компетентността на съда, изразената в съдебното решение воля или много тежък порок във формата на решението. Същите пороци, като основания за нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 година по тълкувателно дело № 1/2011 година на ВКС. В случая наведените с исковата молба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на решението и не са налице. Това е така, защото съгласно чл. 89, ал.1 от ЗСВ на административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд, а съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗСВ административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. В настоящия случай видно от съдържанието на решение № 912 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 207/2025 година по описа на Административен съд – Перник същото е постановено от законен едноличен съдебен състав, по смисъла на чл. 164 от АПК, тъй като съдът е бил сезиран с жалба против заповед за налагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от АПК. Съдебният акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 172 от АПК. Решението съдържа изложение на сезиращата жалба, становището на ответния орган, фактическите установявания на съда, правни изводи и диспозитивна част. Диспозитива на решението съответства на мотивите му. Решението е подписано от съдебния състав, който го е постановил и е постановено след проведено открито съдебно заседание. Противно на изложеното от ищеца, волята на едноличния състав на Административен съд–Перник в решението е изразена ясно и недвусмислено. Съдът се е произнесъл по предявеното оспорване и го е уважил като основателно. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като разглежданият спор е подведомствен на административен съд. По разбиране на състава твърденията изложени в сезиращото искане за наличие на пороци на съдебния акт не обосновават извод за нищожност. Изложените аргументи за обосноваване на иска за обявяване на неговата нищожност покриват съдържанието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но не са такива, водещи до нищожност на решението, чиято нищожност се претендира. От изложението може да се заключи, че става въпрос за неговата неправилност. Въпросът обаче за правилността на този съдебен акт, не е от компетентността на настоящия съд. Несъгласие с изложени мотиви към решението не могат да обосноват нищожност на решението, доколкото решението на съда, това е диспозитивната част от решението. Именно в диспозитива се отразява волята на съда, като в мотивната част се аргументират причините за тази воля. Изложеното несъгласие на ищеца с преценката на доказателствата по АД № 207/2025 година, респективно направените изводи по съществото на спора не може да обуслови наличие на основание за обявяване нищожност на решението. В тази връзка следва да се посочи, че именно във основа на приетите доказателства за компетентност, които в последствие анализирани от първоинстанционния съд е прието, че от тях не може да се направи извод, че издателят има компетентност да налага принудителни административни мерки по реда на чл. 171 от ЗДвП. Следователно е налице пълно съответствие на изложените мотиви с постановения диспозитив, като настоящият съд не открива основания които да сочат на неясна воля на състава постановил атакуваното решение. По изложеното в сезиращото искане касателно неяснота или вътрешно противоречие на мотиви става въпрос за допуснато съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила, което обаче е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и е в правомощията на касационна инстанция, но не се отразява на неговата валидност. Както бе посочено по-горе правилността на съдебното решение не е предмет на настоящето искане. Обсъждане на доказателства приети в хода на съдебното производство по АД № 207/2025г. и правилността на съдебното решение е недопустимо в настоящето производство, защото настоящият съд не разполага с подобни правомощия. Налага се убеждението, че изложените в исковата молба доводи изместват предмета на настоящото дело, защото е недопустимо при наличие на постановен съдебен акт, с който е приключил спора по същество и ползващ се със сила на пресъдено нещо отново да се преразглежда правния спор свързан с издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка. От анализа на решение № 912 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 207/2025 година по описа на Административен съд – Перник, настоящият съдебен състав приема, че съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съответната съдебна инстанция, по повод подадена пред него жалба и като такъв е валиден. Решението е постановено в законоустановена писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело и който е участвал в откритото съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Решението е постановено по повод подадена допустима жалба против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Обективираната в решението воля на съдебния състав е напълно ясна и разбираема. Съдът е изложил мотиви по отношение на релевантните към казуса въпроси, аргументирал се е обстойно и е стигнал до крайния извод, че издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 2а, б.“б“ от ЗДвП е нищожна. Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Именно с това и в правомощията на съда е както да отмени изцяло или отчасти, да измени или да отхвърли оспорването, така и да обяви нищожност на оспорения административен акт, изхождайки от чл. 172, ал. 2 от АПК. В конкретния случай е обявена нищожност, тъй като е издадена от некомпетнтен орган и което е изцяло в правомощията на съда. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема, че решение № 912 от 29.05.2025 година, постановено по административно дело № 207/2025 година по описа на Административен съд – Перник не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Същото е валидно и допустимо и постановено в рамките на правомощията на съдебния състав. Поради това, искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Относно разноските: С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Разноски не се претендират поради което и не се дължи произнасяне. Водим от изложеното, Административен съд – Перник