Решение № 209 от 25.4.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 684/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД. Ищецът Община Велико Търново, излага в исковата си молба, че с ответника по делото "Алекс ОК“ ЕООД, гр. Велико Търново, са били в договорни отношения по възлагане обществен превоз на пътници, сключени на основание чл. 26, ал.2 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС, както следва: Договор №2-14/23.06.2014г. за основна градска линия № 70; Договор № 1- 14/23.06.2014г. за основна градска линия №2 и №110; Договор №4- 14/30.12.2014г. за основна градска линия №13 и №30; Договор № 1- 15/05.11.2015г. за основна градска линия № 5 и Договор № 2-15/30.12.2015г. за основна градска линия № 20 и №50, всеки от тях за срок по десет години. Твърди, че към договорите има установени разписания, както и че ежемесечно превозвачът е предавал справки за изминатите км. По линии /за 2022г./, въз основа на които е изчислено изпълнението и са изплащани субсидиите. Твърди, че в чл. 23 от договорите е предвидено заплащане на неустойка при неизпълнение на курс по 250 лв. за всеки, като за курс се смята пробегът на автобус в едната посока от маршрута от начална до крайна спирка, а при отказ да бъде изпълнявано маршрутно разписание от утвърдената схема неустойката е в размер на 30 000 лв. Излага, че в договор а е предвидено установяването на неизпълнението да се осъществява на база справките за изпълнени курсове, от които било установено, че за 2022г. е налице следното неизпълнение: 4436 курса по линия №30, т.е. същата изобщо не е изпълнявана; 2660 курса по линя №70, 242 курса по линия № 2, 246 курса по линия № 110, 7640 курса по линия № 13, 8910 курса по линия № 5, 3474 курса по линия № 20 и 262 курса по линия № 50. Признава, че броят на договорените курсове е бил коригиран /намаляван/ в периода със заповеди, протоколи и поради форсмажорни обстоятелства, при което броят на неизпълнените курсове е: 2006 по линия № 70, 184 курса по линия № 2, 128 курса по линия № 110, 5006 курса по линия № 13, 4436 курса по линия № 30, 6476 курса по линия №5, 1711 курса по линия № 20 и 110 курса по линя № 50. Изчислява неустойката за линия № 30 в размер на 30 000 лв. по чл. 26 от договора, а за останалите общо в размер на 3 905 250лв. на база брой неизпълнени курсове по чл. 23, ал.2 от договорите. Твърди, че двукратно длъжникът е канен за заплати посочените неустойки писмено /на 19.04.2024г. и 20.06.2024г./, но оспорил дължимостта им. Моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 70 00 лв. като частичен иск от общия размер на дължимите неустойки – 3 935 250 лева. Съгласно уточнението на исковете, претенциите са по всеки от договорите, както следва: 30 000 лв. частичен иск по договор №1- 15/05.11.2015г. от общо 1 551 500 лв. /корекция на ИМ преди доклада/; 10 000 лв. частичен иск по договор №2-14/23.06.2014г. от общо 501 500 лв.; 10 000 лв. частичен иск по договор №2- 15/30.12.2015г. от общо 455 250 лв.; 10 000 лв. частичен иск по договор №1-14/23.06.2014 г. от общо 78 000 лв.; 10 000 лв. частичен иск по договор №4-14/30.12.2014г. от общо 1 281 500 лв. В с.з. на 06.02.2025г. е допуснато изменение в размерите на предявените частични искове, както следва: 60 000 лв. частичен иск по договор №1- 15/05.11.2015г. от общо 1 551 500 лв.; 20 000 лв. частичен иск по договор №2- 14/23.06.2014г. от общо 501 500 лв.; 20 000 лв. частичен иск по договор №2- 15/30.12.2015г. от общо 455 250 лв.; 20 000 лв. частичен иск по договор №1- 14/23.06.2014 г. от общо 78 000 лв.; 20 000 лв. частичен иск по договор №4- 14/30.12.2014г. от общо 1 281 500 лв. Ответникът в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представителя в с.з., не оспорва сключването на процесните договори между страните по делото, тяхното съдържание и валидност, размера на получените субсидии, получаването на писма за заплащане на неустойки. Оспорва да е налице виновно неизпълнение от страна на ответното дружество, като възразява, че изпълнението е прието от възложителя. В тази връзка твърди, че възложителят по чл. 3 от договорите осъществява контрол по спазване на разписанието, по чл. 22, ал.1 - системен контрол по изпълнение задълженията на превозвача и отклонения за периода на календарната 2022г. не са установени. Ищецът е получавал ежемесечните справки от изпълнителя, приемал ги е чрез изплащане на субсидия и е бил уведомен чрез тях за размера на изпълнението, по което не е възразил. Счита, че процесните договори са по естеството си такива за изработка и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 258-269 от ЗЗД, поради което на основание чл. 264, ал.1 от ЗЗД е налице задължение за възложителя за приеме работата, което в случая е сторено и действа необоримата презумпция на същия текст, след като няма възражение при приемането. Твърди, че в отговор до АДФИ, Община Велико Търново е потвърдила това приемане, като е заявила в писмото, че неизпълнението на курсовете им е известно и е свързано със ситуацията по време на извънредната епидемична обстановка и ремонтни дейности по основи булеварди в града, поради които е нямало движение по трасето на част от линиите за обществен превоз, както е признато, че неизпълнението на линия №30 е установено от 01.04.2020г. Счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, след като изпълнението е прието без забележки. Претендира разноски. При условията на евентуалност, ако не бъде уважено първото възражение, възразява, че правата на ищеца да търси неустойка са погА.и по давност, поради изтичане на срока по чл. 256, ал.3 от ЗЗД с начален момент датата на предаване на изпълнението. Ако и това възражение не бъде уважено, възразява за нищожност на клаузите за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, предвид съотношението между размера й и вида неизпълнение и размера на вредата, доколкото за ищеца няма вреди – не е изплащал субсидия за неизпълнението курсове, както и поради липсата на максимален уговорен размер. Ако бъде отхвърлено възражението за нищожност на клаузите за неустойка по чл. 23, ал.2 от договорите, възразява за приложимост спрямо тази неустойка на максималния размер по чл. 26 от същите договори. Възразява и по прекомерност на неустойката на основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД при отхвърляне на предходните възражения, като претендира неприложимост на чл. 309 от ТЗ с оглед липсата на търговско качество у ищеца. Претендира разноски. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното: Между страните по делото - Община Велико Търново, в качеството на възложител, и „Алекс ОК“ ЕООД, гр. Велико Търново, в качеството на изпълнител/превозвач, са сключени няколко договора за обществен превоз на пътници, действали през процесната 2022г., а именно: Договор №2- 14/23.06.2014г. за основна градска линия № 70; Договор № 1-14/23.06.2014г. за основна градска линия №2 и №110; Договор №4-14/30.12.2014г. за основна градска линия №13 и №30; Договор № 1-15/05.11.2015г. за основна градска линия № 5 и Договор № 2-15/30.12.2015г. за основна градска линия № 20 и №50, всеки от тях за срок по десет години. Видно от договорите, в чл.1, ал.1 на всеки от тях е предвидено превозът да се извършва съобразно приложените маршрутни разписания, неразделна част от всеки договор. Във всяко от разписанията са посочени маршрутите на линията: начална спирка, спирки по трасето и крайна спирка с часове за всяка от тях, празнични разписания и при няколко коли за линия – разписания за всяка от колите. С допълнителни споразумения е изменяна цената на билета, заплащан от гражданите. В чл. 22 от договора е предвидено възложителят да осъществява системен контрол за изпълнение задълженията на изпълнителя, вкл. да прави проверки за спазване на разписанията, но данни по делото за такива няма. Съгласно чл. 23, ал.2 от договорите, при неизпълнения на един курс с автобус, изпълнителят дължи неустойка в размер на 250 лв. за всеки курс, като под курс се разбира пробегът на автобус в едната посока на маршрута на линията от началната до крайната спирка. Уговорено е неизпълнението да се установява на база предоставяната от изпълнителя справка за извършени курсове по дни за всеки месец, а срокът за плащането й – до 15-то число на месеца, следващ писменото уведомяване на изпълнителя от възложителя чрез писмо за размера на тази неустойка. Предвидено е неустойка да не се дължи ако неизпълнението е по причина на форсмажорни обстоятелства или отклонения на ППС по нареждане на държавен орган. С писмо изх. № 12-215-1# 1 от 19.04.2024г. и № 5300-579-13#3 от 20.06.2024г. на Община Велико Търново, е отправена покана до ответника за заплащане на договорни неустойки по процесните договори за неизпълнени курсове през календарната 2022г. и за една линия за отказ от изпълнение в размерите, посочени и в исковата молба. Посочен е срок за плащане до 15-то число на следващия месец и банкова сметка. Писмата са изплатени на електронната поща на ответното дружество, което не отрича тяхното получаване. Според текста на писмото при изчисляване броя курсове са взети предвид документи, заповеди и форсмажорни обстоятелства, въз основа е намаляван договорения брой курсове. Приложена е подробна справка по линии, както и информация за отчетените изпълнени курсове по тези линии за периода и размера на субсидията, изплатена за тях – общо 389 675, 38 лева / л. 17-18 от делото/, както и доклад на ДФИ за установеното неизпълнение. В писмен отговор от 26.04.2024г. „Алекс ОК“ ЕООД е оспорил възможността неизпълнение по договора да се установява с доклад на Държавна финансова инспекция и който не е известен на изпълнителя по договора, както и валидността на неустоечната клауза. Заел е становище, че дори да е налице неизпълнение, то лимитът на отговорност е размерът на неустойката по чл. 26 от договорите. Позовава се на липса на съдействие от страна на ищеца за промяна в договорите, както ответникът е предлагал, във връзка с почти пълна липса на пътници по определени маршрути, чието изпълнение станало неизгодно до степен на стопанска непоносимост. В приложени към писмото справки ответникът е признал колко курсове под уговорените са изпълнени – по линии и по дни за всеки от месеците на 2022г. По делото е представен и докладът на АДФИ от 10.05.2023г. по извършена проверка на Община Велико Търново и кореспонденцията в хода на проверката, от които е видно, че АДФИ от една страна приема, че е налице субсидиране на нерентабилни линии /но сочи кои/, от друга указва търсене на договорна отговорност за неизпълнени курсове. В изпълнение на част от указанията Община Велико Търново отговаря в писмо от 15.05.2023г. /на л. 394 от делото/, че при изплащане на субсидиите е отчитана промяна на линиите поради няколко СМР в района на града, подборно изброени. Посочена е обективна причина за неизпълнение на линия №100. Дава се обяснение защо Община Велико Търново не е налагала санкции за неизпълнени курсове – поради извънредната епидемична обстановка до 31.03.2021г., изпълнявани между м. януари и м. октомври инвестиционни проекти, довели до промяна организацията на движението и маршрутите на основните автобусни линии. Признава че дата, на която е установено неизпълнението на линия № 30 – 01.04.2020 г. По делото са представени заповеди на Кмета на Община Велико Търново, касаещи процесния период, от които се установяват реорганизациите на движение за периоди на СМР, забраната за движение по определени трасета по различни поводи, промени в маршрутите на основните градски линии. Няма данни за тези изменения да са сключвани допълнителни споразумения за промени в процесните договори. Изслушана и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, която е изследвала маршрутните разписания, справките за изпълнени курсове и всички данни за изменения в маршрутите на основните градски линии, при съпоставката на които се установява брой неизпълнени курсове. За първите три месеца на 2022г. не е начисляван брой неизпълнени курсове, поради извънредната епидемична обстановка. За останалия период броят курсове е редуциран съобразно маршрутите по заповедите Кмета на Община Велико Търново. Установени са следните неизпълнени курсове: по линия 70 – 2006 бр; по линия № 2 – 184 бр.; по линия № 110 – 128 бр., по линия № 13-5006 бр.; по линия № 5 - 6206 бр; по линия № 20 – 1711 бр.; по линия № 50 – 110 бр.; по линия № 30 – 4436 бр. Линия № 30 не е изпълнявана през 2022г. По правилото на чл. 23, ал.2 от договора вещото лице е изчислило размера на неустойката по линии на база 250 лв. на неизпълнен курс, при което резултата е неустойка в размер на 501 500 лв. за линия №70, 64 00 лв. за линия № 2, 32 000 лв. за линия № 110, 1251 500 лв. за линия № 13, 1 551 500 лв. за линия № 5, 427 750 лв. за линия № 20, 27 500 лв. за линия №50 и 30 000 лв. не неизпълняваната линия № 30, общо 3 867 750 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи: Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установи, че Община Велико Търново, в качеството на възложител, и "Арекс ОК" ЕООД, в качеството му на изпълнител, са встъпили в облигационни правоотношения, произтичащи от сключени между тях пет договора за обществен превоз на пътници. По силата на всеки от тях за ответното дружество се е породило договорно задължение да извършва обществен превоз на пътници по определени автобусни линии съгласно утвърдени маршрутни разписания. Във всеки от трите договора е уговорено, че превозвачът се задължава да извършва превоза на определената в договора цена на билета, което е изменяна няколкократно, а на свои ред възложителят се задължава да превежда на изпълнителя определените от МФ средства за субсидиране, съгласно действащото законодателство, и компенсиране на безплатните пътувания и пътувания по намалени цени на определени категории правоимащи граждани. Между страните не е спорно, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. по сключените между страните пет договора за обществен превоз на пътници на превозвача са изплатени субсидии, възлизащи в общ размер на сумата от 389 675, 38 лева общо за 2022г., с която сума са субсидирани отчетените като извършени курсове по всички линии, предмет на процесните договори. В този смисъл няма спор колко курса по всяка от линиите са направени и че те съвпадат с броя, посочен в ежемесечните справки, предоставяни от изпълнителя. Същественият спор между страните е концентриран върху въпроса какъв е броят на възложените за изпълнение курсове, съответно има ли неизпълнени такива и от това произтича ли виновно неизпълнение на договора от страна на ответното дружество. Задължението на изпълнителя е да извършва обществен превоз, съгласно маршрутните разписания, неразделна част от всеки договор. На база посочените в разписанията начални часове на курс от начална и крайна спирка, е установен броят на възложените за изпълнение курсове, които според експертизата съвпадат с посочените в исковата молба в таблицата на стр. 3 от същата в колона „брой курсове за изпълнение съгласно договор и утвърдени маршрутни разписания“. В договора не е посочен конкретен брой курсове, а но същият е установим от установените за всяка автобусна линия часовете на тръгване от начална точка на автобусната линия по маршрута към крайната и обратно, като са заложени и празнични разписания. Размерът на компенсацията е в съответствие с чл. 266, ал. 1, изр. второ ЗЗД - уговорени са единични цени, а окончателният размер се установява при приемане на работата. Така в случая са заплатени само извършените – отчетени курсове. Съдът намира за приложими към процесния договор разпоредбите на чл. 258-269 от ЗЗД, тъй като същият не е сред изрично уредените в ЗЗД, но по своята същност се доближава най-много до договора за изработка с тази разлика, че при него не се дължи престирането на определен резултат, а се дължи извършване на определено действие - по обслужване обществен превоз на пътници. За извършената работа изпълнителят е подавал ежемесечни справки, в които за всяка линия е посочван броят направени курсове. С получаването на справката възложителят е бил информиран за отклонения от възложената работа /по-малък брой курсове от договорените/ и е субсидирал само реално извършените. С тези си действия възложителят е приел работа, която е свършена и е узнал за обема на несвършената. Не може да се тълкува поведението му като приемане на несвършената работа, както твърди ответната страна и се позовава на разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, че при приемането на работата възложителят трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, като в противен случай работата се счита приета (освен ако се касае за скрити недостатъци, в който случай възложителят следва да извести изпълнителя веднага след откриването им). Съгласно решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява необорима презумция, че при липса на възражение за неправилно изпълнение на работата се счита приета, като пропускът същите да бъдат релевирани своевременно преклудира единствено възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Под неправилно по смисъла на цитираната разпоредба обаче следва да се разбира единствено некачественото изпълнение, изразяващо се в отклонение от възложената работа или в недостатъци, с които същата е извършена от изпълнителя. Възраженията на възложителя за неточно в количествено отношение изпълнение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД материална преклузия. В този смисъл липсата на направени от възложителя в рамките на процедурата по изплащане на субсидии възражения за количествено несъответствие между броя на договорените и извършени курсове, не означава, че работата се счита надлежно приета от възложителя, доколкото се касае за несъответствие в количествено, а не в качествено отношение. Налице е неизпълнение на броя договорени курсове, като самият ищец признава, че за част от неизпълнените са били налице основателни причини за неизпълнението и приспада от общия брой курсовете от 01.01.2022г. до 13.03.2022г. Не се претендира неустойка и за неизпълнените курсове в резултат на промени в транспортната схема на града, поради ремонти или други събития и курсове, макар за това да няма анекси към договорите, като изчисленията на ССчЕ за брой на тези курсове по линии и месеци съвпадат с броя, посочен в исковата молба. Тъй като ищецът се явява изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил в пълен обем възложеното, за възложителя са възникнали съответните права по ЗЗД, вкл. правата, уговорени между страните за този вид неизпълнение. Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за неизпълнението на това задължение, като първите два елемента, съгласно изложеното по-горе, са налице. Горното налага произнасяне на съда първо по възражението за нищожност на клаузата на чл. 23, ал.2 от процесните договори. Според задължителните указания, дадени в ТР № 1от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 Г. на ОСТК ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, закрепен в чл. 9 ЗЗД. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Тя е форма на договорна отговорност, обективирана в акцесорно съглашение. Обезпечителната функция се изразява в упражняването на косвен натиск върху длъжника за изпълнение на поетото по силата на облигационната връзка задължение под угрозата от настъпването на негативни за него последици. Обезщетителната функция се свързва с репарирането на вредите от неизпълнението и представлява проявление на договорна отговорност. Допустимо е неустойката да има и санкционна (наказателна) функция на основание принципа на договорната свобода, закрепен в чл. 9 ЗЗД. Според разрешението, дадено в т. 3 от посоченото тълкувателно решение, добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Те съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност следва да се прави в зависимост от специфичните за конкретния случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени в горецитираното тълкувателно решение критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /вж. в този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./. В процесния случай е налице договор за периодично изпълнение на обществен превоз на пътници, по който изпълнителят е приел за извършва превоза по уговорените маршрутни разписания, в замяна на което получава приходите от продадените на пътниците билети и карти и субсидия от възложителя. Клаузата за неустойка предвижда обезщетяване на възложителя с 250 лева за всеки неизпълнен курс. За процесния период не са изпълнени 2006 бр. курсове от 8030 бр. по линия №70 /около 25%/, 184бр. от 10220 по линия № 2 /1, 8%/; 128бр. от 10959бр. по линия № 110/1, 17%/; 5006бр. от 29 340бр. по линия № 13 /17%/; 6476бр. от 27 056бр. по линия № 5 /23, 94%/; 1711бр. от 24866 бр. по линия №20 /6, 88%/; 110бр. от 15 966бр. по линия №50 / 0, 69%/. Общо виновно неизпълнените курсове по тези линии се явяват 11% от броя на възложените с начислена за тях неустойка общо 3 905 250лв. При съпоставка, изпълнените 89% от курсовете е получена субсидия в размер на 389 675, 38 лева, т.е. неустойката за 10 процента от възложените курсове надвишава десетократно престацията, получена от изпълнителя за другите 90 %, а на месечна база надвишението е стократно. Приходи от неизпълнените курсове не се реализирани от ответника, плащане на тях възложителят не е правил. Неустойката цели да обезпечи търпими пряко от договарящата страна вреди, а в процесния случай такива търпими от ищеца вреди по принцип не са възможни, тъй като не дължи плащане за неизвършени курсове. Макар техният размер да не подлиже на доказване самото им наличие е основание за дължимост на неустойката. Ищецът се позовава на евентуално настъпили репутационни щети, но доколкото се касае за юридическо лице, неимуществените вреди за него за дискусионен въпрос в теорията и все още неуредени законодателно. Противоречието с добрите нрави се обосновава и с целта на неустойката – в случая тя не обезпечава изпълнението, което е невъзможно в друг период, доколкото се касае за фикс сделка, не обезщетява вреди и има единствено санкционна цел. Предвид размерът обаче, тази санкция води до необосновано обогатяване на възложителя за сметка на изпълнителя и е категорично извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Съдът приема, че неустойката има единствено санкционна функция, а размерът й е прекомерен и с оглед размера на неизпълнението и насрещната престация, което би получил изпълнителя, ако беше извършил тези курсове. Доколкото Съдът приема, че уговорената неустойка от по чл. 23, ал.2 от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави, не би могло да се ангажира отговорността на ответника за заплащането и, поради което исковете за частично заплащане на неустойки по този текст от петте договора като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. По претенцията за заплащане на неустойка по чл. 26 от Договор № 4- 14/30.12.2024г. за цялостно неизпълнение на линия № 30, същата се явява основателна. Важат изложените по-горе съображения за неизпълнение, което в случая е пълно след 01.04.2021г. и ответната страна не спори, че се е отказала да изпълнява тази линия. Посоченият текст от договора предвижда заплащане на неустойка в размер на 30 000 лв. ако изпълнителят откажа да изпълнява договорено маршрутно разписание от утвърдената транспортна схема. Предпоставките за дължимост на неустойката са налице. Не е налице нищожност на тази клауза, предвид неизпълнението за което е предвидена – пълно неизпълнение и еднократния размер от 30 000лв. Тъй като по този договор предявеният иск е частичен – за сумата от 20 000 лв., следва да бъде уважен в предявения размер. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в хода на производството разноски, съразмерно на уважената част от исковете /20 000лв. към предявения размер от 140 000 лв. или 14, 29%/, което представлява 948, 86 лв. от общия размер на разходите на ищеца от 6640лв. / ДТ 5600 лв., 500 лв. ССчЕ и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение/. На ответника се дължат от ищеца разноски на осн. бл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете /85, 71%/. Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 440 лв., което представлява минимума по Наредбата за адвокатските възнаграждения с начислен ДДС. По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът го намира за основателно. Действително защитимият материален интерес е висок - почти четири милиона лева, но са предявени обективно съединени искове с идентични правни и фактически основания, проведеното съдебно дирене не се характеризира с тежък доказателствен процес и над обичайната правна и фактическа сложност. Следва възнаграждението да бъде редуцирано до 35 000 лева и от него да бъде присъдена сумата от 29998, 50лв. По компенсация Община Велико Търново следва за възстанови на ответника разноски в размер на 29049, 64 лева. По изложените съображения Съдът