РЕШЕНИЕ

№ 189

гр. Първомай, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100210 по описа за 2024 година Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Й. Б.” ЕАД, ЕИК: ••••••••••••, със седалище и адрес на управление:

••••••••••••, представлявано от Д. К. К. и М. С. и по процесуално пълномощие от адв. С. В. М., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ••••••••••••, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. Т. М., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: ••••••••••••, и адрес за съдебна кореспонденция: ••••••••••••, му дължи, както следва: сумата от 195, 00 (сто деветдесет и пет) лева, представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 15.05.2021 г. до 14.08.2021 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер •••••••••••• от 10.03.2021 г., сумата от 163, 29 лева (сто шестдесет и три лева и двадесет и девет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер •••••••••••• от 10.03.2021 г. по вина на ответника, сумата от 92, 50 лева (деветдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 15.05.2021 г. до 14.08.2021 г. по Приложение от 10.03.2021 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен телефонен номер •••••••••••• от 31.07.2020 г., сумата от 286, 54 лева (двеста осемдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Приложение към Договор за мобилни услуги с предпочетен телефонен номер •••••••••••• от 31.07.2020 г. по вина на ответника, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 5766/21.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключени между страните Договор за мобилни услуги с предпочетен номер •••••••••••• от 10.03.2021 г. и Приложение от 10.03.2021 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен телефонен номер •••••••••••• от 31.07.2020 г. и приложимите към тях Общи условия на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги ищецът (с предишно фирмено наименование „Т. Б.” ЕАД) се задължил да предоставя на ответника за 24 месеца, считано до 10.03.2023 г., далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер съответно •••••••••••• и •••••••••••• по избрана абонаментна програма „Тотал +” при стандартна месечна абонаментна такса съответно от 16, 99 лева и 41, 99 лева, намалени с промоционална отстъпка – съответно на 13, 99 лева и 36, 99 лева, а последният се ангажирал да заплаща на доставчика стойността им съответно въз основа на издавана от него на 1-во число на месеца фактура в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на съставянето й. Съобразно клаузите на всяко от съглашенията абонатът закупил от оператора устройство А. на преференциална цена съответно от 134, 99 лева и 49, 99 лева.

Поради неиздължаване в срок на стойността от 195, 00 и 92, 50 лева на мобилните услуги, потребени за периода от 15.05.2021 г. до 14.08.2021 г. чрез телефонен номер съответно •••••••••••• и ••••••••••••, на основание чл. 75 във вр. с чл. 19б, б. „в” от Общите условия към индивидуалните сделки ищецът ги прекратил едностранно посредством автоматично прекъсване на достъпа на абоната до мрежата и начислил в негова тежест предвидената в договорите неустойка в размер съответно на 163, 29 лева и 286, 54 лева, формиран от сбора на три стандартни месечни абонаментни такси и сумата, представляваща разликата между стандартната по ценова листа към момента на договорното обвързване цена от 309, 90 лева на устройството А. и договорената такава, пропорционално на оставащия срок на действието му.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 5766/21.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 3353/18.09.2024 г. пълномощникът му пледира за уважаване на претенциите, а ответникът, редовно призован на основание чл. 40, ал. 2, изр. 1 от ГПК, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници се установява, че по силата на сключени между страните Договор за мобилни услуги по заявка № ••••••• от 10.03.2021 г. (л. 18 – л. 23 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и Договор за мобилни услуги от 31.07.2020 г., изменен с Приложение по заявка № ••••••• от 10.03.2021 г. (л. 24 – л. 25 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив), и на приложимите към тях Общи условия (л. 31 – л. 38 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) на „Т. Б.” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Й. Б.” ЕАД) за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез мобилни наземни мрежи (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г., 30.04.2016 г., 30.06.2017 г., 20.09.2018 г. и 12.04.2021 г., наричани Общите условия), приемането и получаването на подписан от представител на дружеството екземпляр от които ответникът потвърдил с Декларация-съгласие от 10.03.2021 г. (л. 26 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив), ищецът се задължил да му предоставя непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер съответно •••••••••••• и •••••••••••• по абонаментен план „Тотал +” за срок от 24 месеца, считано до 10.03.2023 г., след изтичането на който правоотношенията се трансформират в безсрочни при параметрите на избраната програма с възможност за прекратяването им с едномесечно писмено предизвестие. Клиентът, на свой ред, трябвало да заплаща на доставчика месечна абонаментна такса с включен ДДС в промоционален размер съответно от 13, 99 лева и 36, 99 л е в а и цените по ценовата му листа, представляваща неразделно към контрактите Приложение (л. 27 – л. 29 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив), в рамките на срока, указан в издаваната от дружеството на 15-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни от изготвянето й. При подписването на всяко от съглашенията абонатът получил от оператора устройство А. на преференциална цена съответно от 134, 99 лева и 49, 99 лева, формирана след приспадане на отстъпка съответно от 174, 91 лева и 259, 91 лева от стойността му без абонамент – 309, 90 лева.

В общата клауза на т. 23 цените са класифицирани, както следва: а) за първоначално свързване – възмездяваща разходите по свързване с мрежата и дължима еднократно при сключване на индивидуалния договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите – предназначена за покриване на разноските за мрежова поддръжка и предплащана ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в) месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени такива през дадения месец, г) месечна за ползване на допълнителни или на други услуги и д) за временно спиране по т. 69.

Т. 75 от Общите условия признава на оператора правото при неспазване на което и да е задължение на контрагента си да ограничи незабавно обслужването и да ликвидира едностранно договорната връзка при условията на т. 19б и т. 19в.

В текста на индивидуалния договор фигурира уговорка, че абонатът дължи при предсрочното му разваляне по своя вина или инициатива или при неспазване на задълженията си по него или други свързани с него документи, в това число приложимите Общи условия, за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: 1) неустойка за времето от прекратяването до края на договорния срок, равна на всички най- високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, плюс – в случай че се били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти – част от разликата между най-ниския и най-високия от тях, съответстваща на оставащия период на действие на договора, и 2) съответстваща на този срок част от разликата между цената без абонамент на евентуално предоставено на потребителя устройство за ползване на услуги по ценовата листа на дружеството към датата на сделката и платената от последния в брой или общата лизингова такава.

През процесния период ищецът документирал доставките, както следва: с Фактура № ••••••••••••/15.06.2021 г. (л. 9 – л. 10 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) за отчетен период 15.05.2021 г. – 14.06.2021 г. на стойност от 161, 05 лева (с начислен ДДС), платима до 30.06.2021 г., от която 142, 56 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••••••• и 18, 49 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••••••••; с Фактура № ••••••••••••/15.07.2021 г. (л. 11 – л. 12 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) за отчетен период 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. на стойност от 249, 60 лева (с начислен ДДС), платима до 30.07.2021 г., от която 51, 55 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••••••••, 37, 00 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••••••• и 161, 05 лева – баланс от предходен месец с ДДС; с Фактура № ••••••••••••/15.08.2021 г. (л. 13 – л. 14 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) за отчетен период 15.07.2021 г. – 14.08.2021 г. на стойност от 249, 60 лева (с начислен ДДС), платима до 30.08.2021 г., от която 13, 99 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••••••••, 37, 01 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••••••• и 249, 60 лева – баланс от предходен месец с ДДС.

Във Фактура № ••••••••••••/15.10.2021 г. (л. 15 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) за отчетен период 15.09.2021 г. – 14.10.2021 г. на стойност 737, 33 лева, платима до 30.10.2021 г., операторът начислил общо натрупания дотогава дълг от 287, 50 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги от 449, 83 лева, дължимостта на които отразил и в Последната си покана за доброволно плащане до длъжника от 15.09.2021 г. (л. 64). Впоследствие пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания с подадено в Районен съд – Пловдив на 18.08.2023 г. Заявление вх. № 75524/18.08.2023 г. (л. 3 – л. 8 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 5766/21.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 12162/2023 г. (л. 49 от от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив), а след като бил известен на 14.02.2024 г. за връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглежданите искове с депозирана в Районен съд – Пловдив по пощата на 05.03.3024 г. Искова молба вх. № 25066/06.03.2024 г. (л. 2 – л. 6 от гр. дело № 4078/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив), изпратена по подсъдност на настоящия съд, съгласно Определение № 3266/14.03.2024 г. (л. 19 от гр. дело № 4078/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив).

При така очертаните фактически положения съдът по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от подписани между страните договори за мобилни услуги, които, бидейки сключени от „Т. Б.” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Й. Б.” ЕАД) в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки. Следователно се подчиняват на съответната уредба на ТЗ, важима според чл. 287 от ТЗ и за ответника нетърговец. При празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от който гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Съглашенията безсъмнено попадат в приложното поле и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в §13а, т. 9 от ЗПК, въвежда Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана Директивата), по съображения че мобилният оператор се явява „търговец” по разума на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята търговска дейност в частния сектор договаря с потребители, а към тази категория субекти §13, т. 1 от ДР на същия закон причислява физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално занимание.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидни договорни правоотношения с ответника, които са породили за него изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Оформянето и правните последици на цитираните договори за мобилни услуги се регулират от специалните текстове на ЗЕС в действащата му към сключването им редакция преди измененията, обнародвани в ДВ, бр. 20 от 2021 г., по довод че негов предмет са електронни съобщителни услуги, дефинирани в §1, т. 17, изр. 1 от ДР на ЗЕС като обичайно възмездни и изцяло или предимно обхващащи пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи и такива за радиоразпръскване без свързаните със съдържанието и/или контрола върху него.

Като юридическо лице, осъществяващо по търговски начин електронни съобщения по ЗЕС, ищцовото дружество се е легитимирало с особения статут по т. 50 от §1 на ДР на ЗЕС на „предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”. Режимът на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС му е позволявал да урежда отношенията си с крайните потребители, профил на каквито §1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС придава на юридически или физически лица, които ползват или заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без на свой ред да я доставят, с индивидуални договори при изготвени от него и представляващи неразделна част от тях общи условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС операторът разработва и публикува и ценова листа с цени, ценови пакети или тарифи.

Индивидуалните договори при общи условия е следвало да съдържат най-малко следните реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС: 1. идентификационни данни на крайния потребител; 2. негов телефон (факс, електронен адрес) и адрес; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото и на услугите подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б) такси за преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане.

Предписва се от чл. 227, ал. 4, чл. 228, ал. 2 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП информацията, както и тази в общите условия, да бъде представена ясно, изчерпателно и лесно достъпно.

Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, общите условия, с които търговецът с позволението на законодателя в чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ и чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС отнапред е уеднаквил контрактуването си с потребителите, ги обвързват само ако са им били предадени при договарянето и са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.

Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към законовите постановки със задачата и да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови клаузи поради тяхната неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред и морала, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдът заключава, че страните са сключили действителни двустранни, консенсуални и възмездни договори за мобилни услуги.

Документите по делото, които материализират частните и общите им уговорки, доказват, че са съгласували воля в синхрон с чл. 228, ал. 1 и ал. 2 и чл. 227, ал. 4 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, както и че ищецът предварително е типизирал сделката с Общи условия (л. 31 – л. 38 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив), които с оглед разпоредбите на чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП са станали задължителни за ответника, тъй като с нарочна Декларация-съгласие от 10.03.2021 г. (л. 26 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) той е засвидетелствал писмено, че е бил предварително запознат и снабден с екземпляр от тях, подписан от представител на търговеца, и че ги приема.

Договорите за мобилни услуги са създали за оператора задължения да предоставя на абоната непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер съответно •••••••••••• и •••••••••••• по план „Тотал +” за 24 месеца, а за последния – да заплаща на доставчика месечна абонаментна такса съответно от 13, 99 лева и 36, 99 лева с включен ДДС и цените по ценовата му листа в срока, посочен в ежемесечно съставяната от него на 15-о число на месеца фактура.

Коментираните клаузи детерминират основния договорен предмет и са недвусмислено и разбираемо формулирани, поради което по указанието на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП остават извън обхвата на потребителска закрила.

Доказателствените материали убеждават, че предприятието добросъвестно и точно е изпълнило своите ангажименти. Видно от издадените от него Фактури № № ••••••••••••/15.06.2021 г. (л. 9 – л. 10 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив), ••••••••••••/15.07.2021 г. (л. 11 – л. 12 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и ••••••••••••/15.08.2021 г. (л. 13 – л. 14 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив) и крайна Фактура № ••••••••••••/15.10.2021 г. (л. 15 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив), за времето от 15.05.2021 г. - 14.08.2021 г. е доставяло на ответника описаните в тях мобилни услуги чрез телефонни номера •••••••••••• и •••••••••••• на обща стойност с начислен ДДС съответно от 208, 10 лева и 92, 50 лева, Налага се извод, че в правната сфера на ищеца са възникнали вземания за цената на мобилните услуги, ползвани чрез двата номера, в размер съответно от 208, 10 лева и 92, 50 лева, падежирали на вписаната в крайната фактура дата – 30.10.2021 г., и доколкото до приключване на съдебното дирене не са наведени доказателства за погашението им, негативите от което понася длъжникът, исковете следва да се уважат изцяло.

Претенциите за дължимост на неустойка обаче се преценят за неоснователни и следва да се отхвърлят, по съображения че клаузата, с която тя е уговорена и за валидността на която от аспекта на добрите нрави (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK) и на специалното им нормативно проявление в Глава шеста от ЗЗП съдът е служебно задължен да следи, е нищожна и не произвежда юридически ефект.

Чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на добрите нрави, а чл. 146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен ако са индивидуално съгласувани, а по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са такива, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес.

За неравноправна чл. 143, ал. 1 от ЗЗП прогласява всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите и на търговеца или доставчика права и задължения, като наред с изброените генерални признаци, транспониращи чл. 3, §1 от Директивата, по образец от Приложението към нейния чл. 3, §3 текстът на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП представя примерен списък на отделни проявни форми на неравноправност.

Съблюдаването на нравствените принципи се изследва към момента на постигане на съгласието за всеки отделен случай въз основа на установените факти. Нарушаваща нравствеността е уговорената извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции неустойка, преценката за което се ръководи от естеството на обезпеченото задължение (парично или непарично) и неговия размер; наличието на други обзпечителни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума или като процент от главницата; базата на начисляването й; съотношението й с прогнозните вреди от неизпълнението, неговите измерения и други (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). Задължаването на потребителя с необосновано високо обезщетение или неустойка е изведено в чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

В чл. 145, ал. 1 от ЗЗП е указано, че неравноправността се анализира към етапа на обвързването, като се отчитат видът на стоката или услугата, всички обстоятелства по сключването на договора, както и останалите договорки в него или в друг, от който зависи.

При недоказаност на противното, тежестта за което според чл. 146, ал. 4 от ЗЗП пада върху ищеца, следва да се счете, че разискваната уговорка не е следствие от персонално договаряне, и като неотносима към същината на сделката не се обхваща от изключението по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.

Прочитът на маркираните по-горе правни постановки в контекста на данните по делото обслужва становище, че дължимата се от потребителя неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина или инициатива се отклонява от типичното си призвание.

В съглашението е записано, че величината й за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, се формира като сбор от всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти за времето от прекратяването до края на договорния срок, но за не повече от три месеца, и съответстваща на оставащия период на действие на договора част от разликата между най-ниския и най-високия от различните месечни абонаменти и от разликата между цената без абонамент на евентуално предоставено на потребителя устройство за ползване на услуги по ценовата листа на дружеството към датата на сделката и платената от последния в брой или общата лизингова такава.

Като се изходи от спецификата на насрещните престации – а именно мобилни услуги срещу заплащане, включващо фиксиран компонент, наречен в т. 23, б. „б” от Общите условия „месечен абонамент”, е очевидно, че тази неустойка набавя за предприятието имуществена облага, каквато то би получило при нормално развитие на договорната връзка, въпреки че е освободено от нея и не осигурява телекомуникация. При това, така зададено, обезщетението не държи сметка за характера и размера на нарушеното задължение и оттам за прогнозната вредност от неизпълнението, още повече че по т. 75 от Общите условия неспазването на която и да е от обязаностите на абоната – престационни и непрестационни и респективно удовлетворяващи различни интереси на оператора, му дават право да разтрогне правоотношението. Пренебрегва и типа на самата неизправност – времева, количествена или качествена, както и фазата, на която е допусната.

Отделно, в Решението си от 21 април 2016 г. по дело C-377/14, което според чл. 633 от ГПК е задължително за българските съдилища и учреждения при тълкуването на т. 1, б. „д” от Приложението към чл. 3, §3 от Директивата, възприета в т. 5 от чл. 143 от ЗЗП (в редакцията, обн, ДВ, бр. 37 от 04.05.2018 г., в сила от 01.07.2018 г.), Европейският съд (трети състав) напътства, че за да се определи дали неустойката е необосновано висока, следва да се обсъди кумулативното действие на всички неустоечни клаузи в договора, без да е важно дали кредиторът настоява да бъдат изпълнени изцяло.

Ето защо, не следва да се подценява, че във величината на неустойката се включва и част, съответстваща на оставащия към момента на прекратяването договорен срок, от ползваните от клиента отстъпки от стойността на абонаментния пакет и от пазарната цена на мобилното устройство, когато му е било предоставено такова. За отбелязване е, че не е оповестено как се калкулира споменатата пропорционалност на оставащото време. Въобще начинът, по който се изчислява неустойката, съвсем не удовлетворява критерия за прозрачност и яснота.

Несъмнено е, че в разрез с морала неустоечната уговорка генерира за потребителя свръхпрекомерно бреме и предразполага обстановка за неоправдано облагодетелстване на търговеца (в този смисъл Решение № 110/21.07.2016 г. на ВКС по дело № 1226/2015 г., I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 203/2015 г., I т. о.), което я разобличава едновременно като накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправна по чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

Предвид изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови, съразмерно на уважената част от исковете, съдебноделоводните разноски на ищеца, действително сторени, както следва: в исковото производство общо 315, 17 лева, от които: 75, 00 лева – довнесена държавна такса, и 240, 00 лева – възнаграждение за процесуална защита от адвокат, уговорено и платено глобално за четирите иска в размер на 480, 00 лева, съгласно Договор за правна помощ от 02.09.2024 г. (л. 65 – л. 66); в заповедното производство общо 212, 20 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса, и 187, 20 лева – възнаграждение за процесуална защита от адвокат, уговорено и платено в размер на 480, 00 лева, съгласно Договор за правна помощ от 15.05.2023 г. (л. 45 – л. 46 от ч. гр. дело № 12162/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив).

Водим от горното, съдът