Решение № 1272 от 7.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 444/2023 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е образувано по жалба на М. „. Б. ООД – гр. С. срещу Заповед № РД-25-245 от 10.04.2023 г. на Д. на Р. З. К. – Б. (РЗОК) – Б. в частта й по т. 1, 2, 3, 4, 5, 11 и 12 (вж. и пояснението на процесуалния представител в съдебно заседание на 08.06.2023 г.). Жалбата срещу заповедта в оспорените й части е мотивирана по чл. 146, т. 4 АПК – противоречието й с разпоредби на ЗЗО, конкретно чл. 37, ал. 4, доколкото пациентът по т. 1 на заповедта не е представил документ, удостоверяващ наличието на заболяване от списъка към НРД Приложение № 11 за освобождаването му от заплащане на такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО. Относно случаите по т. 2, 3, 11 и 12 органът е приложил неправилно разпоредбите на ЗЗО, доколкото чл. 277, ал. 3 от НРД 2020-2022 за медицинските дейности и чл. 37, ал. 1 ЗЗО не определят срок и време за заплащане на потребителска такса за всеки ден болнично лечение. Относно т. 4 и 5 на заповедта – таксите са заплатени, за заплащането е издаден финансов документ, като непосочването на дата на плащане в него е маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Искането за отмяната на заповедта в оспорените й части е поддържано и в съдебно заседание чрез пълномощник. Ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил жалбата. Доводите и на двете страни са доразвити в писмени становища. В хода на производството са събрани писмени доказателства и след анализ и оценката им съдът прие следното за установено: М. „. Б. ООД – гр. С. е страна по сключен с Националната З. К. (НЗОК) договор № 010618/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК (л. 28 и сл.). Със Заповед № РД-24-164/14.02.2023 г. директорът на РЗОК – Б. е разпоредил проверка с обхват включително изпълнение на условията за извършване на договорената дейност, договорените задължения, воденето на отчетните и медицински документи, по НРД за медицинските дейности 2020-2022 година (НРД 2020-2022) (л. 138). При проверката от назначените със заповедта контрольори в отдел ДИОКМДПА са установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД 2020-2022, и нарушения на изискванията за работа с финансова документация при оказване на болнична медицинска помощ, включително в случаите по т. 1 (събрана потребителска такса от пациент с установено заболяване по т. ХІ от Приложение № 11 към НРД 2020-2022), т. 2 (заплатена потребителска такса при хоспитализацията на пациента), т. 3 (заплатена потребителска такса при хоспитализацията на пациента), т. 4 (издадена квитанция към приходен касов ордер № 28 за заплащане на потребителска такса без посочена дата), т. 5 (касова бележка № 273 за заплащане на потребителска такса без посочена дата), т. 12 и 13 (заплатена и в двата случая потребителска такса по време на болничния престой на пациентите) на Протокол № РД-24-164-1/17.02.2023 г. (л. 140). Протокол № РД-24-164-1/17.02.2023 г. е връчен на болничното заведение чрез упълномощен представител на 17.02.2023 г. Безспорно е, че пациентът по т. 1 на заповедта – Р. Г., хоспитализирана на 07.12.2022 г. по КП № 29, е заплатила потребителска такса на 12.12.2022 г. (касова бележка на л. 150), както е безспорно, че в издадената при дехоспитализацията й епикриза е отразено придружаващо заболяване – G20 Болест на Parkinson (л. 149). За пациентката по т. 2 на заповедта, хоспитализирана на 21.11.2022 г. и дехоспитализирана на 22.11.2022 г. (вж. ИЗ № 10194/2022 г. – л. 155-157), е установено, че е заплатила потребителска такса за 1 ден болничен престой на 21.11.2022 г. – квитанция № 2224/21.11.2022 г. (л. 153). Аналогично за пациента по т. 3 на заповедта, хоспитализиран на 07.11.2022 г. и дехоспитализиран на 08.11.2022 г. (ИЗ № 9672/2022 г. – л. 159 и сл.) – заплатил е потребителска такса при постъпването на 07.11.2022 г. – квитанция № 2141/07.11.2022 г. (л. 163). Пациентът по т. 4 на заповедта е хоспитализиран на 21.12.2022 г. и дехоспитализиран на 04.01.2023 г. (ИЗ № 11255/2022 г. – л. 166 и сл.), като е заплатил потребителска такса без в издадената квитанция към приходен касов ордер № 28 да е посочена дата (л. 167). Аналогично – в касова бележка № 273 (л. 177) за заплатената от пациента по т. 5 на заповедта потребителска такса не е посочена дата на издаване. Пациентът по т. 11 на заповедта, хоспитализиран на 05.12.2022 г. и дехоспитализиран на 10.12.2022 г. (ИЗ № 10670/2022 г. – л. 249 и сл.) е заплатил потребителска такса на 09.12.2022 г. – един ден преди дехоспитализацията за пълния болничен престой от 5 дни (касова бележка № 222 от 09.12.2022 г. на л. 257). Също и пациентът по т. 12 на заповедта, хоспитализиран на 12.12.2022 г. и дехоспитализиран на 17.12.2022 г. (ИЗ № 10897/2022 г. – л. 258 и сл.), е заплатил потребителската такса за болничен престой от 5 дни на 16.12.2022 г. (касова бележка № 760 от 16.12.2022 г. на л. 266). На 24.02.2023 г. М. „. Б. ООД е подало писмено становище – възражение (л. 277) срещу констатациите в Протокол № РД-24-164-1/17.02.2023 г. в частите му по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 12 и 13. В тази връзка със Заповед № РД-18-16/27.02.2023 г. директорът на РЗОК – Б. е определил състав на Арбитражната комисия за разглеждане на възражението (л. 286). Възражението е разгледано на заседание на Арбитражната комисия – в определения й със Заповед № РД-18-16/27.02.2023 г. състав, проведено на 22.03.2023 г., като не е взето решение относно нарушенията по т. 1, 2, 3, 4, 5, 12 и 13 от Протокол № РД-24-164-1/17.02.2023 г. Протокол № 3 от заседанието на Арбитражната комисия на 22.03.2023 г. е постъпил в РЗОК – Б. на 28.03.2023 г. (писмо изх. № 10/28.03.2023 г. на л. 287). Въз основа на резултатите от извършената проверка на М. „. Б. ООД по Протокол № РД-24-164-1/17.02.2023 г. директорът на РЗОК – Б. е издал оспорената заповед, с която е наложил на болничното заведение финансови неустойки за нарушенията по т. 1, 2, 3, 4, 5, 12 и 13 на протокола – т. 1, 2, 3, 4, 5, 11 и 12 на заповедта, съставляващи нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по НРД 2020-2022 по чл. 37, ал. 4 ЗЗО и чл. 277, ал. 4 от НРД 2020-2022 (за нарушението по т. 1 на заповедта), по чл. 27, чл. 30, т. 1 и чл. 277, ал. 3 от НРД 2020-2022 и чл. 37, ал. 1 ЗЗО (за нарушенията по т. 2, 3, 11 и 12 на заповедта), и на изискванията за работа с финансовата документация при оказана болнична медицинска помощ по чл. 27, чл. 293, ал. 5, чл. 277, ал. 3, чл. 380 от НРД 2020-2022, чл. 37, ал. 1 и 5 ЗЗО и чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) (за нарушенията по т. 4 и 5 на заповедта). Заповедта е съобщена на М. „. Б. ООД на 12.04.2023 г. (известие на л. 27). Жалбата срещу нея е постъпила в РЗОК – Б. на 26.04.2023 г. чрез ССЕВ (л. 2). При тези данни за фактите от предмета на доказване по чл. 159 и чл. 168 вр. чл. 146 АПК съдът прие следното от правна страна: Съдебният контрол за законосъобразност е изрично предвиден способ за защита срещу издадена на основание чл. 76 ЗЗО заповед – чл. 76, ал. 3 и 5 ЗЗО, като срокът за сезирането на съда в случая е спазен – 14-дневен по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 76, ал. 5 ЗЗО. Жалбата е подадена от изпълнителя на болнична помощ, на когото са наложени санкциите с оспорената заповед, заинтересован от оспорването й – чл. 147, ал. 1 АПК. При липсата на други процесуални пречки от посочените в чл. 159 АПК жалбата е процесуално допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 АПК. Заповедта изхожда от компетентния по закона орган – директорът на РЗОК – Б. (чл. 76, ал. 3 ЗЗО). Равният брой гласове на членовете на Арбитражната комисия „за“ и „против“ констатациите в Протокол № РД-24-164-1/17.02.2023 г. – в частите му по т. 1, 2, 3, 4, 5, 12 и 13, не лишава Д. на РЗОК от компетентността за налагане на санкции – чл. 76, ал. 3 ЗЗО. Самата заповед е издадена след провеждане на особеното производство по чл. 72-76 ЗЗО – въз основа на извършена проверка от контролни органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО. Проверката е завършила със съставения Протокол № РД-24-164-1/17.02.2023 г., връчен на болничното заведение, което е упражнило правото си на възражение срещу констатациите по реда на чл. 74, ал. 4 ЗЗО и спорът по него е разгледан от Арбитражна комисия, създадена по реда и условията на чл. 75, ал. 2-5 ЗЗО. Съставът на Арбитражната комисия, разгледала подаденото от М. „. Б. ООД възражение, е определен от персоналния състав на членовете на Арбитражната комисия за обжалване на констатациите на длъжностни лица – служители на НЗОК и РЗОК, при равен брой представители на РЗОК – Б. и РК на БЛС – Б. – чл. 75, ал. 3 и 4 ЗЗО. Заповедта съдържа и фактически съображения, и правни основания за налагане на санкциите за всяко едно от описаните нарушения по т. 1, 2, 3, 4, 5, 11 и 12. Директорът на РЗОК – Б. е мотивирал подробно становището си, че констатациите в Протокол № РД-24-164-1/17.02.2023 г. са нарушения на НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. Мотивите по всяка една от оспорените части на заповедта отразяват и несъгласието с гласувалите против констатациите членове на Арбитражната комисия. Затова отсъства основание по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 76, ал. 3 ЗЗО за отмяна на заповедта. По същество (чл. 146, т. 4 АПК) заповедта в частта по т. 1 е издадена в съответствие със закона. Доколкото е безспорно, че пациентът по т. 1 на заповедта е със заболяване с код по МКБ 10 G20 – сред посочените в Приложение 11 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО” към НРД 2020-2022 г. – по т. ХI, същият не дължи заплащането на потребителска такса за болничен престой – чл. 37, ал. 4 ЗЗО и чл. 277, ал. 4 от НРД 2020-2022 г. Очевидно заболяването на пациента по т. 1, включено в Приложение 11 към НРД 2020-2022 г., е било известно на болничното заведение, след като е вписано в издадената епикриза при дехоспитализацията на 10.12.2022 г., но въпреки това таксата е събрана след дехоспитализацията на пациента – на 12.12.2022 г. Затова е без значение, че при постъпването си за лечение пациентът не е представил документ за заболяването. За нарушението по чл. 37, ал. 4 ЗЗО и чл. 277, ал. 4 от НРД 2020-2022 г., което е нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД, предвидената санкция е именно финансова неустойка по чл. 414, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. – чл. 412, ал. 1, т. 1 от същия НРД, която е наложена в минималния размер от 200 лв. Заповедта е законосъобразно и в частите по т. 2 и 3. Безспорно е, че пациентите по т. 2 и 3 на заповедта са заплатили потребителската такса за болничното им лечение предварително – в деня на хоспитализацията им. Безспорно е също, че чл. 37, ал. 1 ЗЗО не говори за срок за заплащане на потребителската такса, но е явно от текста, че таксата е дължима за всеки ден болнично лечение и за оказана медицинска помощ – чл. 37, ал. 3 ЗЗО. Заплащането на таксата по чл. 37, ал. 1 ЗЗО е дължимо „за” и „при” оказана медицинска помощ, следователно – след завършване на болничния престой. Обратното тълкуване позволява събиране на суми по чл. 37, ал. 1 ЗЗО за бъдеща медицинска помощ, което законът не допуска – чл. 37, ал. 3 ЗЗО. Предварителното заплащане на таксата от пациентите по т. 2 и 3 на заповедта за дните на болнично лечение преди приключването му е нарушение именно по чл. 27 от НРД 2020-2022 г., като дейност в нарушение на изискванията по ЗЗО – чл. 37, ал. 1. Предвидената санкция за нарушенията по т. 2 и 3 е именно наложената по вид – финансова неустойка по чл. 413, ал. 3 от НРД 2020-2022 г., която е наложена в минималния размер от 200 лв. за всяко от двете нарушения в съответствие с чл. 412, ал. 2 от НРД 2020-2022 г. По аналогични съображения на изложените за нарушенията по т. 2 и 3 на заповедта, последната е законосъобразна и в частите й по т. 11 и 12. Таксата по чл. 37, ал. 1 ЗЗО е дължима от пациентите по т. 11 и 12 на заповедта, но за оказана медицинска помощ – за всеки ден болничен престой и след последния му ден. Пациентите в случаите по т. 11 и 12 на заповедта са заплатили таксата за пълния болничен престой, но един ден преди дехоспитализацията – в нарушение на чл. 37, ал. 1 и 3 ЗЗО. Заплащането на таксата по чл. 37, ал. 1 ЗЗО е дължимо „за” и „при” оказана медицинска помощ, следователно – след завършване на болничния престой. Без значение е, че последният ден от болничния престой е бил неработен за касата на дружеството (според твърденията в писмените бележки). Задължение на медицинското заведение е да организира работата на финансовия отдел по начин да обезпечи заплащането на таксата по чл. 37, ал. 1 ЗЗО след завършване на лечението – чл. 37, ал. 3 ЗЗО. Доколкото потребителската такса безспорно е заплатена от пациентите по т. 11 и 12 на заповедта предварително – преди дехоспитализацията, са изпълнени материалноправните предпоставки за налагане на финансова неустойка по чл. 414, ал. 3 вр. чл. 27 от НРД 2020-2022 г., наложена в минималния размер от 200 лв. за всяко от нарушенията по т. 11 и 12 (чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НРД 2020-2022 г.), и оспорването на заповедта в тези й части на основание чл. 146, т. 4 АПК е неоснователно. Относно оспорването на заповедта в частите й по т. 4 и 5: Не е спорно, че в издадените от болничното заведение квитанции към приходен касов ордер № 28 за заплатената от пациента по т. 4 на заповедта такса и в касова бележка № 273 за заплатената от пациента по т. 5 на заповедта такса не е посочена дата на издаването им. Пропускът в един от финансовите документи да бъде посочена дата за заплатената такса обаче не може да се квалифицира като нарушение по чл. 37, ал. 1 и 5 ЗЗО, на които разпоредби се е позовал органът. Случаите по т. 4 и 5 не касаят събиране на такса в нарушение на изискванията по чл. 37 ЗЗО, нито заплащането й без издаване на документ по чл. 37, ал. 5 ЗЗО. Следователно не се касае и до изпълнение на дейност в нарушение на ЗЗО по смисъла на чл. 27 от НРД 2020-2022 г. Не се твърди събраната такса от пациентите по т. 4 и 5 да надхвърля максимално дължимата по чл. 277, ал. 3 от НРД 2020-2022 г., поради което и този текст от НРД е неприложим като правна квалификация. Финансовоотчетни документи са предоставени на контролния орган при проверката – чл. 293, ал. 5 от НРД 2020-2022 г., но квитанцията към приходен касов ордер № 28 и касова бележка № 273 не съдържат дата и не отговарят поради това на изискването по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) – задължение по чл. 380 от НРД 2020-2022 г., чието неизпълнение е нарушение именно по чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. Очевидно е от ИЗ на пациентите по т. 4 и 5, че съдържащите се в тях квитанция към приходен касов ордер № 28 и касова бележка № 273 не съдържат вписана дата на плащане на потребителската такса, с оглед което правилно органът е отказал да зачете представените с възражението срещу протокола от проверката копия на същите финансови документи, но с посочена в тях дата (л. 282 и 283). Съгласно чл. 380 от НРД 2020-2022 г. медицинското заведение е длъжно да води и съхранява документацията, включително финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството. И двата документа – квитанция и касова бележка, са финансово-отчетни документи, които не отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗСч, с оглед което и неспазването на задължението по чл. 380 от НРД 2020-2022 г., като нарушение на изискванията за работа с финансовата документация по чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, определени в НРД, са санкционирани именно по чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. Заповедта в тези й части по т. 4 и 5 е издадена при пълно съответствие между описание и правна квалификация на нарушенията, като е приложена съответстващата им по вид санкция – финансова неустойка. Санкцията е приложима за всяко едно от двете нарушения поотделно – чл. 412, ал. 2 от НРД 2020-2022 г., като е наложена и за двете нарушения по т. 4 и 5 в минималния предвиден размер по чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. Непосочването на дата на издаване на финансовите документи не се дължи на явна фактическа грешка, която изключва прилагането на санкциите по чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. – не се касае за допусната грешка при изписването на дата на издаване. Затова и жалбата срещу заповедта в тези й части е неоснователна и на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. Нарушенията по т. 1-5 и по т. 11 и 12 на заповедта не попадат в случаите на маловажни нарушения, обхванати от дефиницията по § 1, т. 4.2 от ДР на НРД 2020-2022 г. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, доколкото не се касае за нарушения, установени по реда на ЗАНН. С оглед изхода от спора по делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото – чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 76, ал. 5 ЗЗО, съдът