Решение № 266 от 30.5.2024 г. на Районен съд - Дупница по дело № 312/2024 г.

производство № 479/2022 г. по описа на РУ-Дупница, пр.вх.№2887/2022 г. по описа на РП- Кюстендил е образувано за извършено престъпление по реда на чл.343б, ал.З от НК и във връзка с него спрямо ищеца на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е издадена заповед за задържане, по която бил задържан за срок до 24 часа на •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• на същата дата; с постановление от 09.12.2022 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК; досъдебно производство № 480/2022 г. по описа на РУ-Дупница е образувано за престъпление по чл.354а, ал.З от НК и по него в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване; с постановление от •••••••••• наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. От приложените заверени копия от ДП № 479/2022 г. по описа на РУ-Дупница и ДП № 480/2022 г., двете по описа на РУ-Дупница, се установява, че са образувани от разследващ полицай с първото действие по разследването – претърсване и изземване по ДП № 480/2022 г. и разпит на свидетел по ДП № 479/2022 г. Всички извършени претърсвания и изземвания са при условия на неотложност и след извършването им разследващият полицай е направил предложение прокуратурата да поиска от съда одобряване на съставените протоколи, което е уважено. И по двете дела няма привлечен обвиняем, а ищецът е разпитан в качеството на свидетел, като при снемането на самоличност е посочил, че е безработен. По ДП № 479/2022 г. е приложен съставен акт за установяване на административно нарушение – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, и е отнето свидетелството за управление на ищеца. По ДП № 480/2022 г. назначената експертиза на иззетите от дома на ищеца вещества е изготвена на 09.08.2022 г., а по ДП № 479/2022 г. назначената експертиза на пробата кръв от ищеца е изготвена на 02.12.2022 г. Във връзка с твърдяното засягане на доброто му име ищецът е представил публикации в онлайн-медии, в които се сочи, че •••••••••••••••••••••••••••••. е арестуван да шофира дрогиран, а в дома му е открит кокаин за •••••••••••••• От представеното от ОДМВР – Кюстендил копие от разпространеното от дирекцията прес- съобщение за образуваните наказателни производства е видно, че е посочена възрастта на задържаното с полицейска заповед лице и марката на управлявания от него автомобил, обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, а в дома му е намерен и иззет 0, 596 кг кокаин на стойност над •••••••••••••• От показанията на свидетелите ••••••••••• Д.а /••••••••••••••••••••/ и ••••••••••••••• Д. /•••••••••••••••••/ се установява, че в резултат на извършените действия по разследване по описаните досъдебни производства ищецът бил разтревожен и притеснен, въпреки че знаел, че е невинен и въпреки убеждението, че назначените експертизи ще установят липса на употреба и на съхраняване на наркотични вещества. Публикациите в медиите довели до промяна в отношението на хората към него и семейството му, което също му се отразило - довело до затруднения в общуването. Затворил се в себе си, оплаквал се от безсъние и главоболие, наложило се да приема валериан, за две- три седмици преустановил спортните си занимания, които преди случая практикувал ежедневно. В периода преди образуването на наказателните производства ищецът кандидатствал за работа в Агенция „Митници“, като впоследствие бил уведомен, че няма да бъде провеждано следващо интервю и смята, че причина за това е разгласяването на започнатите производства. Поради отнемането на свидетелството за управление се наложило за около 5-6 месеца ищецът да бъде превозван от свидетеля Д. във връзка с ежедневните му дейности, например по водене и вземане на детето му от детска градина. От показанията на свидетелите •••••••••• и •••••••••• /служители на ОДМВР – Кюстендил/ се установява, че предприетите по отношение на ищеца действия били въз основа на постъпила оперативна информация за участието му в разпространение на наркотични вещества. След извършването на проба и положителния резултат за употребено наркотично вещество ищецът бил задържан, без употреба на помощни средства и без да е изолиран в арестно помещение, а в периода на задържането присъствал на извършените претърсвания и изземвания, на тестването и претеглянето на иззетото от дома му вещество. Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, при които възниква право на обезщетение, за установяване на настъпването на неимуществените вреди, чието обезщетяване се претендира, и на причинно-следствената връзка по чл.4 от ЗОДОВ между настъпването на вредите и незаконното поведение на посочените държавни органи. Ответниците следва да докажат направените възражения за законосъобразност на актовете по образуването и воденето на посочените досъдебни производства, като следва да установят наличието на законовите предпоставки, обуславящи правомерността на поведението им. По делото е установено безспорно, че и двете наказателни производства са прекратени поради това, че деянието не съставлява престъпление, своевременно, в кратък срок след изготвянето на назначените експертизи на иззетите от дома на ищеца вещества и на пробата кръв от ищеца. ДП № 480/2022 г. е прекратено още на ••••••••••, а прекратяването на ДП № 479/2022 г. на 09.12.2022 г. е обусловено от забавянето при изготвянето на назначената експертиза поради голямата натовареност на лабораторията, на която е възложено изследването /видно от постановлението от 02.12.2022 г. за удължаване срока на разследването/. Ищецът не е бил привлечен като обвиняем и не е била налагана мярка за неотклонение. По издадената заповед за задържане за 24 часа е бил задържан само за 4 часа и 35 минути. Извършен бил обиск и претърсвания на работното му място, в автомобила, в жилището и вилата му. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение и временно е иззето свидетелството за управление на МПС. В Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК е прието, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Разликата със случаите, в които е повдигнато обвинение, е в количеството на упражнената принуда. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2013 г., ОСГК, по искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата се представлява от /пасивно легитимирани да отговарят като нейни процесуални субституенти са/ Прокуратурата на Р България и разследващите органи, каквито несъмнено са и полицейските органи в структурата на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗМВР една от основните дейности, извършвана от органите на МВР, е разследване на престъпления. При тази дейност разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но са независими /чл. 10 НПК/ и вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона /чл. 14 НПК/. Макар и да докладват дейността си на прокуратурата, разследващите органи извършват всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина – чл. 226, ал. 1 НПК; извършват всички действия по предявяване на обвинението и само когато са допуснали съществени процесуални нарушения, ги отстраняват по указание на прокурора – чл.242, ал.2 НПК, като при условията на чл. 219, ал. 2 НПК разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него. Тази им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение отговаря МВР, респ. неговите структури – юридически лица, с които се намират в служебни правоотношения. В конкретния случай и двете досъдебни производства са започнати по инициатива на разследващите органи, с първите действия по разследването: извършени при условията на неотложност претърсвания и изземвания и разпити на свидетели. В пряка връзка с образуваните досъдебни производства е издадената от други служители на ОДМВР – Кюстендил заповед за задържане на ищеца, съставеният му акт за установяване на административно нарушение и отнетото му свидетелство за управление на МПС. Разпространеното прес-съобщение от ОДМВР – Кюстендил съдържа достатъчно данни, въз основа на които да бъде идентифициран ищецът /като се има предвид и размера на гр. Дупница/, което е довело до разгласяване чрез медиите на информация, сочеща на извършено от него тежко престъпление, предвид стойността на твърдяното иззето наркотично вещество. Последвалите действия на прокуратурата по внасяне в съда на искания за одобрение на извършените при условия на неотложност претърсвания и изземвания са продължение на предприетото от разследващите органи и несъмнено са израз на съгласие и съдействие. По делото не се установи поведение на ищеца, обуславящо приложение на чл.5, ал.1 или ал.2 от ЗОДОВ. Следователно са налице предпоставките за солидарна отговорност на ответниците за обезщетяване на настъпилите вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент от чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко обвинението за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /Решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о./. От доказателствата по делото се установи, че на ищеца не е повдигнато обвинение и не е взета мярка за неотклонение, наказателното производство е продължило по-малко от месец по едното дело и четири месеца по другото. За няколко часа е било ограничено правото му на свободно придвижване /без да е отвеждан в арест, без да са ползвани помощни средства/, бил е лишен от правото на управление на МПС за периода на провеждане на производството по ДП № 479/2022 г. От свидетелските показания се установи, че ищецът е преживял негативни емоции, породени от осъщественото спрямо него наказателно преследване, като разпространената от ОДМВР – Кюстендил информация за държане на наркотично вещество на голяма стойност, намерила отражение в медиите, безспорно е от естество да предизвика неблагоприятен за ищеца и семейството му обществен отзвук. Не се установи незаконното обвинение да се е отразило на трудовата заетост на ищеца /безспорно се установи, че към образуването на делата е бил безработен/, както и да е довело до твърдяната социална изолация /предвид показанията на свидетеля Д. за липса на приятели, които да са спрели контактите си с ищеца/. Не се установи преживените негативни емоции да са довели до влошаване на здравето на ищеца. При носена от него доказателствена тежест ищецът не установи, че кандидатстването му за работа е било безуспешно заради образуваните наказателни производства /предвид показанията на свидетеля Д., ищецът сам е решил, че не би могъл да продължи да кандидатства за митнически служител/. Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца негативни изживявания, стрес и притеснения в размер на 2 000 лв. За тази сума искът е основателен, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2023 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. За разликата над уважения размер до претендирания от 8 500 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Обезщетението за забава, изчислено с онлайн-калкулатор върху сумата 2000 лв. за периода от 20.12.2022 г. до 11.10.2023 г., възлиза на 196, 56 лв. За тази сума искът за обезщетение за забава е основателен, а за разликата над уважения размер до претендирания от 835, 45 лв. искът следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ съдът следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца внесената държавна такса – 10 лв., както и възнаграждение за един адвокат /основателно е възражението за прекомерност, като поради липса на правна и фактическа сложност то следва да се определи в по-нисък размер – 1266 лв./, съразмерно с уважената част от иска в размер на 303, 84 лв. На основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника ОДМВР – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение /в размер на 200 лв. съгласно чл.25, ал.1 от НБПП/ съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 152 лв. Воден от горното, съдът