РЕШЕНИЕ

№ 160

гр.Н. 30.06.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Новопазарският районен съд в публичното си заседание на двадесет и осми юни две хиляди и единадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА СЕКРЕТАР: В.В. като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 4 по описа на НПРС за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба против решение на ОСЗГ гр.К., черпеща правното си основание от чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят твърди, че с решение № 09 от 10.12.2010г. ОС „ЗГ” Н. е постановила да бъде обезщетен за притежаваната от него земя с площ от 1 дка, находяща се в м.”Томбак” в землището на с. П., общ. Н.. Посоченият размер на обезщетението е с компенсаторни бонове на стойност 660лв. Ищецът сочи, че съгласно решение по гр.д. № 438/2005 г. На НПРС му е признато правото на възстановяване на собствеността върху посочената земеделска земя и че от 50 години той реално я обработва, като никой нито му е оспорвал правото на собственост, нито границите на владения имот.

Жалбоподателят сочи, че решението е порочно, т.к в него не е конкретизиран по местност, граници и местонахождание имота и същото е постановено в противоречие на закона.

Предвид на това жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени решение на ОС „ЗГ” Н.. Ответната страна се явява и признава иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е наследник на С. Д. •••, поч.на ••• г. С решение № 10 от 21.03.2006г.по гр.д. № 438/2005 г. На НПРС на наследниците на С. Д. ••• е признато правото им на възстановяване собствеността върху следната земеделска земя, представляваща ясак с площ от 1, 000дка, в землището на с. П., в м.”Томбак. Решението на съда е ВЗС на 17.04.2006 г. Този имот жалбоподателят е обработвал повече от 50 години без някой да има претенции към него и да му пречи да го владее. Към настоящия момент по данни от експертизата по делото имота е овощна градина, изградена и стопанисвана от жалбоподателя.

За установяване на това дали има пречки за реалното възстановяване на имота, налагащи необходимостта от обезщетяването на собственика му по определения в решението начин е назначена съдебно техническа експертиза, съгласно която няма пречки имота да бъде възстановен реално на жалбоподателя, като същия има пространствени граници, както следва: от една страна коларски път и вътрешни граници на имоти на други собственици.

По делото е представена и преписка за оземляване на безимотни граждани, в частност на такива от с. П. със земи от общински поземлен фонд. Видно от тази документация с решение на ОбС Н. № 165-12/17.11.2000 г. Е взето решение за оземляване на безимотни граждани с имоти на общината и за землището на с. П. е посочен и имот № 025001, представляващ нива с площ от 18, 271дка, Х категория. Съгласно оземлителната преписка този имот е бил отреден за оземляване на лицето Р.И.Ш., посочен с пор.№ 87 в протокол № 8/2001 г. от списъка на лицата, които ще бъдат оземлени. С решение № ПР1/22.08.2001 г. Е постановено, че се оземлява Р.И.Ш. от с. П. с имот № 025001 с площ от 18, 271дка, категория Х, в м.”Карачалък”, при граници на имота: имоти с №№ 000204, 134001, 600104 и 13002.

Съдът намира, че така извършеното оземляване засяга правото на собственост на жалбоподателя, доколкото този имот включва и процесния имот с площ от 1 дка. И той неправилно е бил считан като общински поземлен фонд. Факта на владението на имота от неговия собственик е бил известен на ОС”ЗГ” Н., съгласно направеното от тях признание и въпреки това имота е бил включен в имотите, подлежащи за оземляване на безимотни граждани.

Предвид на горните факти и доказателства по делото, съдът намира, че жалбоподателят неправилно е бил обезщетен с компенсаторни бонове на стойност 660лв., вместо да му бъде възстановен реално имота, който ползва трайно и за който му е признато правото на собственост. Съгласно закона, чл. 35, ал.1 от ЗСПЗЗ, обезщетяването на собствениците на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по този закон, се извършва с поименни компенсационни бонове, само когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон. Очевидно е че такава хипотеза не е било налице, т.к реалното възстановяване на собствеността, което както се установява е било възможно, то е такова и към настоящия момент. Следователно постановеното решение е в противоречие на закона и следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът