Решение № 118 от 5.2.2018 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1164/2017 г.

Предявен е иск с правно основание чл.538 от ТЗ. Предмет на доказване в настоящото производство предвид инвокираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и формулираното искане е парично вземане на ищцовото дружество, произтичащо от запис на заповед, издаден на 25.04.2015г. Ищецът основава исковата си претенция на наличието на абстрактна сделка, обективирана в обсъдения по-горе документ-запис на заповед. За да породи целените правни последици този менителничен ефект следва да е действителна едностранна сделка и за да е такава следва да съдържа изчерпателно изброените в чл.535 от ТЗ реквизити.Липсата посочените в чл.535 от ТЗ реквизити води до неговата недействителност. Само по отношение на някои от тези реквизити законът позволява тяхната липса да бъде заместена от законовите презумпции по чл.536, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ – при липса на посочен падеж, място на издаване и място на плащане. От представения запис на заповед се установи, че той носи наименованието „запис на заповед“, което е поставено и в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението да плати като издателят на менителничният ефект е посочен с трите имена, ЕГН и адрес и това е ответника по настоящия правен спор.Обективирано е изявлението му като издател, че се задължава „ безусловно „ да заплати определена сума пари. Индивидуализиран е и поемателят, комуто следва да се плати- юридическо лице с посочване на фирменото му наименование и трите имена на представляващия го. Тук е момента да се обсъдят възраженията на ответника във връзка с редовността на процесния запис на заповед. На първо място следва да се отбележи, че между страните няма спор, че ответникът Г. е подписала документа. Възраженията на ответника, релевирани в писмения отговор и поддържани в хода на съдебното дирене са в смисъл, че подписването на документа е станало в момент, когато част от реквизитите на записа на заповед и по-конкретно- дата на издаване, падеж и сума за плащане, не са попълнени и същите са попълнени след това, но от друго лице, не от издателя. Установи се от обсъдените две експертни заключения, ползващи се от съда с пълен кредит на доверие, че реквизитът – дата на издаване е ръкописно изписан от ответника. Досежно другите два реквизита падеж и сума за плащане се установи, че са изписани от друго лице. Не се установи момента на изписването им – дали това е станало преди издателят да подпише документа или след това. Остана недоказано възражението, че реквизитите падеж и сума за плащане са попълнени в по-късен момент, след като вече документът е бил подписан от ответницата.При това положение и при проверка на наличието на задължителните реквизити, според повелята на императивната правна норма на чл.535 от ГПК съдът приема, че падежът е уговорен съгласно разпоредбата на чл.486, ал.1 от ТЗ. Падежът може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяване, на определен срок след издаване или на определен ден. Съгласно втората алинея на същата норма падеж, определен по друг начин или при посочване на последователни падежи води до недействителност на менителницата / в случая – на записа на заповед/. В настоящия случай падежът е на определена дата 31.05.2015г., който към настоящия момент е настъпил и вземането по процесния запис на заповед е изискуемо. Без правно значение по отношение на изискуемостта е предявяването на записа на заповед за плащане.При падеж на определен ден тази изискуемост настъпва с настъпването на посочения ден, а предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението/ В този смисъл т.3 от ТР№1/28.12.2005г по т.д.№1/2004г на ОСТК на ВКС/. Обстоятелството, че част от реквизитите на записа на заповед са попълнени от друго лице, не правят ценната книга нередовна. По съществото си записът на заповед е частен диспозитивен документ, носещ подписа на лицето, което се сочи за негов автор – издателя, който се ползва с формална доказателствена сила и обвързва да се приеме, че това лице е негов автор/ чл.180 от ГПК/. Формалната доказателствена сила може да се опровергае само ако се докаже неавтентичност на документа, но в настоящия случай автентичността на документа не се оспорва. Като частен диспозитивен документ записа на заповед няма достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по смисъла на цитираната разпоредба изискването за достоверна дата важи само в полза на тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от издателя на документа и които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране/ каквото антидатиране не се установи в настоящия случай/. В крайна сметка достоверността на датата се оспорва от участник в съставянето на документа, спрямо когото не важи изискването за достоверност на дата на частния документ. С писмения отговор ответникът въведе възражение за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед и според доводите му това правоотношение е по повод продажба на селскостопанска машина „ култиватор“, по което правоотношение страни са от една страна ищцовото дружество в качеството на продавач и трето лице – „Найденов Агро 86“ЕООД в качеството на купувач. Това възражение поставя релевантния за спора въпрос, а именно – може ли със запис на заповед да се обезпечи каузално правоотношение между две лица, когато издателят на записа на заповед не е страна по каузалното правоотношение. По този въпрос е налице практика на ВКС / решение №127 от 12.07.2013г по т.д.№274/2012г на II т.о. на ВКС/, според която менителничното правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица/ какъвто е настоящия случай според наведените от ответника възражение и представените от него в тази насока и обсъдени по-горе писмени доказателства/. Правно значима за основателността на иск с предмет – вземане по запис на заповед, е само тази каузална връзка, при която при погасяването на задължението по едното правоотношение има за последица погасяване на задължението и по другото правоотношение. Такава връзка е налице единствено тогава, когато страните по двете правоотношения съвпадат- страните по менителничния ефект са страни и по каузалната сделка, тоест издателя на записа на заповед е длъжник на поемателя по силата на обвързващото ги каузално правоотношение. Само в тази хипотеза записът на заповед изпълнява гаранционно - обезпечителната си функция като чрез реализиране на вземането по него се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по каузалното правоотношение. При липса на идентичност между страните по каузалното и по менителничното правоотношение погасяването на задължението на едното правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение. В контекста на изложеното и при наличие на редовен от външна страна документ – процесния запис на заповед, удостоверяващ послежащо на изпълнение вземане съдът счита, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 16 200 лв. дължима по запис на заповед, издаден на 25.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-30.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата. По разноските: Ищецът е направил още с исковата молба искане за разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат такива в общ размер от 2 170.60 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и предвид данните по делото, че тези разноски са действително сторени. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 2 170.60лв., сторените по делото съдебно деловодни разноски. По изложените съображения Пазарджишкият районен съд