Решение № 117 от 20.7.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 91/2022 г.

Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.А. Т. от САК в качеството й на процесуален представител на осъденото лице В. Л. К. за възобновяване на производството по НОХД №750/2019г. на Районен съд - Разград, и по ВНОХД №117/2021г. на Разградски окръжен съд. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения с искане за възобновяване на въззивното дело и връщане на ОС- Разград за разглеждане от друг съдебен състав и алтернативно – за постановяване на решение, с което осъдения да бъде признат за невинен. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване. Процесуалният представител на осъденото лице поддържа искането във вида, в който е направено. Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си намери за установено следното: Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК (присъдата на РС е влязла в сила на 01.11.2011г., а искането е подадено на 17.03.2022г.). Разгледано по същество, то се явява неоснователно. С присъда №7/21.01.2021г. по НОХД №750/2019г. Районен съд-Разград е признал В. К. за виновен в това, че на 31.03.2019г. в гр.Разград, управлявал МПС – л.а. БМВ Х5 с рег.номер СВ 22 66 МТ след употреба на наркотични вещества – мраихуана и метаамфетамини, поради което и на основание чл.343б ал.3 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК отложил с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.343г от НК наложил и наказание ЛПУМПС за срок от една година. С решение №100/01.11.2021г. по ВНОХД №117/2021г. на Разградски окръжен съд присъдата била потвърдена. И тъй като не подлежи на касационна проверка посоченото решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда влязла в сила от постановяването му. Като съдебни актове, непреминали касационен контрол, срещу присъдата и въззивното решение е подадено искане за възобновяване на наказателното производство, предмет на настоящото НДВ. В искането се релевира касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което е предвидено и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основание за възобновяване. Твърди се наличие на процесуални нарушения, породени от липса на анализ на доказателствата от страна на съдилищата, а оттам и неразкриване на обективната истина. Това оплакване макар и формулирано като процесуално нарушение, по съществото на изложената в негова подкрепа аргументация частично е насочено срещу фактическите констатации на решаващите съдилища, т.е. иначе казано твърди се необоснованост на съдебните актове (тъй като приетите от съдилищата за установени факти не се подкрепят от събраните доказателства според искателя). Затова и тук следва да се обърне внимание, че в производството по възобновяване необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването (каквато се явява и Апелативният съд в това производство) разполага с възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на редовните инстанции (които се явяват и такива по фактите). Тяхното вътрешно убеждение по отношение достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми, регулиращи формирането му и гарантиращи неговата правилност. На плоскостта на изложеното настоящият съдебен състав не констатира процесуална незаконосъобразност на действията на районния съд при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и на окръжния – при последвалата въззивна проверка. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Съдът категорично приема, че делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на съдилищата да установят по надлежен ред подлежащите на доказване факти. Всички доводи относно липсата на доказателствена обезпеченост на обвинението са стояли на вниманието и на първата и на втората инстанция и са получили обоснован и логичен отговор. За изясняването им първостепенният съд е сторил всичко необходимо – разпитани са в качеството на свидетели полицейските служители, които спрели за проверка осъденото лице – С.Ц. и Й.И., както и св.Н.А., пътуваща в автомобила на последния, събрани са писмени доказателства. Състоянието на К. (безпокойство, зачервени очи, завалян говор) дало основание на полицейските служители да го тестват с технически средство за алкохол (което дало отрицателен резултат), след което и с техническо средство за употреба на наркотични вещества, което дало положителна проба за марихуана и метаамфетамини. Без съмнение – това не е отразено в протокола за извършване на проверка, но намира своята достатъчна доказателствена обезпеченост в свидетелските показания по делото, както и в обективно отчетения от техническото средство резултат. Последният бил сведен на вниманието на К. и последвало съставяне на АУАН, с което били отнети СУМПС и СРМПС. Към осъдения било отправено предложение за даване на кръвна проба и бил издаден талон за такова изследване. В посоченият талон осъдения собственоръчно записал „приемам“ показанията на техническото средство (отказвайки кръвна проба). С това фактически признал отчетените показания на дрегера. Отведен в МБАЛ – Разград отново отказал даването на кръвна проба, за което бил съставен протокол, в който лекар от болницата отразил отказа на К. да предостави кръв за изследване. Тезата на К., че бил искал да даде проба, но бил препятстван от задържането му, не издържа обективната проверка на наличния съставен в болницата протокол за медицнско изследване, в който бил вписан отказа. Събраните доказателства били подложени на внимателен анализ, в рамките на който съдът дал отговор на въпросите, включени в предмета на доказване, изпълнявайки задълженията си по чл.305 ал.3 НПК – доколкото са съществували противоречия между доказателствените средства съдът е изложил своите съображения защо дава вяра на част от тях – на показанията на полицейските служители и писмените материали поделото, както и ВД, и защо не на друга – в частност на обясненията на подсъдимия. В своя защита К. посочил предходен прием на лекарствени продукти, както и на фитнес хранителни добавки. Пътуващата с него св.Н.А. потвърдила употребявани от него анаболи и протеини. Това му твърдение дало повод на въззивния съд да проведе съдебно следствие за допълнителна проверка на твърденията на осъдения в горната насока, в рамките на което назначил съдебно химико- токсикологична експертиза, чието заключение изключило по категоричен начин посочените от К. лекарства и хранителни добавки да биха могли да дадат отражение върху резултата от пробата, поради което и той (резултата) резонно бил приет от ОС – Разград за положителен. Поради изложеното и това възражение основателно било подминато от въззивната инстанция като ненамиращо подкрепа в доказателствената съвкупност. Възражението за различен запис в различните документи за вида на тестовото устройство (веднъж записано като Drager Drug Test 5000, веднъж като Drager Drug Test STK 7) очевидно се дължи на техническа грешка, но без съмнение се касае за Drager Drug Test 5000 с идент.номер ARJF-0070, за който по делото са налични документи от ОД – МВР – Разград, в които се съдържат не само данни за сервизната проверка на устройството, за неговия вид и номер, но и за извършената именно с него проверка на К. на 31.03.2019г. в 00: 29: 41, която справка в съдържанието си носи и същите резултати: позитивен на TSH 25 и MET (л.47-49 от ДП). И още – фабричният номер на тестовото устройство във всички цитирани протоколи, както и в приложените документи от ОД на МВР е идентичен, което обстоятелство в най-голяма степен гарантира максимална достоверност на установеното от фактическа страна от съдилищата по същество относно вида техническо устройство и гарантира извършването на проверката и нейния резултат. Липсват каквито и да било основания да се подозира нерегламентирано действие по отношение на ВД (тестова касета), тъй като при огледа касетата била запечатана, с отбелязване на тестовото устройство, на неговия фабричен номер, на името на лицето К., както и на неговото ЕГН. В допълнение следва да се отбележи, че процесуалният закон никога не е изисквал оглед на ВД да бъде извършван незабавно след изземването на такива (каквото е твърдението на искателя). Изложеното горе елиминира сторените в тази посока възражения в искането пред ВАпС, както и тези по формалното неспазване на някои изисквания на Наредба 1/19/07.2017г., които са налични, но не водят по всички гореизложени съображения до компрометиране на сторената проверка с дрегер и резултата от нея. По възражението за некомпетентност на ВЛ, както и за необективност на заключението на СХТЕ пред въззивната инстанция следва да се посочи следното: съобразно данните по делото химико-токсикологична експертиза следва да се извърши тъкмо от лице с такава специалност като Г.Б. – доктор по химия и доктор по медицина, препоръчан като изпълнител на задачата от проф.д-р Снежа Затева – експерт по клинична токсикология, а не по химико- токсикологичен анализ (каквато е била и задачата на ОС – Разград). Следователно компетентността на ВЛ не може да произведе основателност на критиките на искателя и следва да се потвърди съответствие на компетентността му с изискванията на чл.147 от НПК. По-нататък - обективният прочит на заключението на СХТЕ и подробният разпит на ВЛ в с.з. пред въззивната инстанция не оставя впечатления за непълнота, неяснота, нито необосбованост на заключението. Тъкмо обратното – ВЛ категорично и с конкретни доводи, ползвайки специалните си знания и умения, мотивирал и защитил аргументирано и компетентно заключението си. Това, че последното не удовлетворява желанията на искателя, не следва да се бърка с оценката за безпристрастната и компетентна дейност на експерта по делото. В заключение: по настоящото дело вътрешното убеждение на инстанциите по същество е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл.314 и чл.315 от НПК всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал. 3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и във въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл.339 ал.2 НПК, съдилищата по същество са посочили, че в основата на своите изводи по фактите те са поставили писмените и гласните доказателства и доказателствени средства, за сметка на обясненията на К.. Без мотивите към първоинстанционната присъда да страдат от каквито и да било сериозни дефицити, въззивният съд на свой ред провел въззивно следствие, както и подложил на внимателен анализ цялата доказателствена съвкупност, обсъдил всички възражения на защитата, извършил съпоставка на информацията от различните доказателствени източници и едва тогава потвърдил изводите на РС - Разград. Цитираната съдебна практика на ВКС не би могла по никакъв начин да бъде отнесена към съдържанието на коментираните съдебни актове. Те отговарят на поставените към тях законови изисквания: присъдата на разпоредбата на чл.305 от НПК, а въззивното решение – на текста на чл.339 от НПК. В този смисъл и твърдените от страна на защитата процесуални нарушения не са налице. По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и