Решение № 1831 от 24.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 159/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО, във вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на адв.С. К. от БлАК, с личен № 1000026927, със служебен адрес: Благоевград, [улица], ет.3, офис № 5, [тел. номер], в качеството й на пълномощник на В. Й. К., с [ЕГН], от Благоевград, [улица], ет.•, ап.•, против Решение № 2153-01-104/01.11.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Благоевград, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-01-1113/03.10.2022 г., подадена от В. Й. К. срещу разпореждане [номер]-2203-01-56/29.07.2022 г., издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, като неоснователна; потвърдено е преждепосоченото разпореждане, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, е отменено разпореждане [номер]-49/21.01.2012 г. и е прекратена личната пенсия за ОСВ на В. Й. К., като правилно и законосъобразно. В жалбата се твърди, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, тъй като са издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с в противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 и т. от АПК. Оспорващата страна счита, че неправилно административният орган е приел, че пенсията на В. К. е била неправилно отпусната, тъй като бил признат стаж от 11 работни дни и същият се е дублирал със стаж в Норвегия. Към 16.12.2011 г. В. К. е имала навършени 57 години и осигурителен стаж 35 години, 04 месеца и 08 дни и дори да не се зачетат 11 работни дни, то В. К. към датата на отпускане на пенсията трудовият и осигурителен стаж възлиза на 35 години, 03 месеца и 29 дни, поради което е придобила право на пенсия при условията на § 5 от ПЗР на КСО, считано от 16.12.2011 г., когато е навършила 57 години. Спорен оспорващата административният орган не е отчел, че Кралство Норвегия не е държава-член на ЕС, поради което към 16.12.2011г. е било приложимо изцяло българското законодателство, тъй като по отношение на Норвегия не се прилагат регламентите за социална сигурност на ЕС. Иска са отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане, както и да се присъдят направените разноски по делото. В съдебно заседание оспорващата К. се представлява от адв.К., която поддържа жалбата, ангажира доказателства и представя писмено становище. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Благоевград, се представлява от ст.юрк.Ст. М., която оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки. В съдебното производство са събрани писмени доказателства. Назначена е съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като заключението на вещото лице не бе оспорено от страните по делото е и прието от съда. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на страните, намира за установено следното: В. Й. К. е подала Заявление вх.№ МП-20102/16.12.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) до ТП на НОИ – Благоевград. Със заявлението е декларирано, че В. К. не получава друга пенсия, не се осигурява в друга държава и не получава пенсия в друга държава (л.15). Към заявлението са били приложени писмени документи по опис: справки за брутно трудово възнаграждение или доход, резултати от пресмятане на коефициентите по пенсията на заявителката, заповед за прекратяване на трудовия договор, удостоверения обр. УП-2, служебни бележки за изплатени суми (л.16-42). С разпореждане [номер] № 49 от 21.01.2012 г. на Ръководителя на отдел „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, на В. К. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 5 от ПЗР на КСО, считано от 16.12.2011 г. пожизнено по § 5, а.1 от ПЗР на КСО, при навършена възраст 57 години, ІІІ категория труд и осигурителен стаж 35 г. 04 м. и 08 дни, в размер на 136.08 лева месечно (л.43). С разпореждане [номер] № 120 от 02.03.2012 г. на Ръководителя на отдел „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, на В. К. е изменена личната пенсия за ОСВ по § 5 от ПЗР на КСО от 16.12.2011 г. пожизнено по чл.99, ал.1, т.6 от КСО при осигурителен стаж от ІІІ категория труд – 35 г., 04 м и 08 дни, в намален размер – 273.49 лв., а от 15.08.2016 г. поради навършване на изискуемата възраст по чл.68, ал.1 от КСО – в размер на 307.29 лв. От 16.12.2011 г. месечната сума за изплащане на пенсията е определен на 273.29 лв.(л.44). С разпореждания на Ръководителя на отдел „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, на В. К. е изменян размерът на личната й пенсия през периода 2013 г. – 2015 г. (л.46-51). Била е извършена проверка по документи от административния орган на пенсионното досие на В. К., включително такива, изпратени от норвежката компетентна институция – СЕД Р 2000 и СЕД Р 5000, получени по електронен път (л.52-63). От тях се установява, че В. К. е пребивавала на територията на Норвегия след 15.07.2009 г. и се осигурявала, както следва: задължително осигурявана от 01.08.2009 г. до 31.12.2017 г. – 08 г. 05 м.; от 15.07.2009 г. до 31.12.2020 г. – 11 г. 05 м. 17 дни. Във връзка със Заповед № РД-08-54/16.12.2011 г. на Директора на НХГ „Св.св.Кирил и Методий“ – Благоевград, с която е прекратено трудовото правоотношение на В.К. – учител по акордеон в гимназията (л.20), от страна на административния орган е поискано уточнение на осигурителния стаж на К. след 15.07.2009 г. в гимназията и от директора на гимназията е изпратено Писмо изх.№ РД-14-45/27.05.2022 г. до ТП на НОИ – Благоевград, от което се установява, че В. К. е била в платен отпуск от 07.07.2009 г. до 04.09.2009 г.; в неплатен отпуск от 09.09.2009 г. до 30.11.2011 г.; като м.12.2011 г. К. е имала 11 работни дни, а на 16.12.2011 г. е прекратено трудовото й правоотношение и е изплатено обезщетение за пенсионирането (л.64). С Писмо изх.№ 1130-01-310/27.06.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Благоевград, е поискал от НОИ – Дирекция „ЕРМД“, Отдел „Методология по прилагане на Европейските регламенти и договори“, да изрази становище по случая с В. К., като отговори на три въпроса: 1.Дали българската пенсия са ОСВ се счита за неправомерно отпусната и следва ли да бъде прекратена, тъй като не е декларирано осигуряване в друга държава при подаване на заявлението; 2. В случай, че българската пенсия не се прекрати, същата следва да се измени на основание чл.50, ал.4 от Регламент 883/2004 г. с представения чужд стаж от датата на отпускане на норвежката пенсия – 01.02.2022 г.; 3. С каква продължителност следва да бъде зачетен чуждия стаж, тъй като потвърдените периоди за задължително осигуряване с вноски – наето лице се различават с потвърдените периоди на пребиваване (л.65). В отговор на това писмо Директорът на Дирекция „Европейските регламенти и международни договори“ в НОИ е изразил писмено Становище изх.№ 1130-01-310#1/12.07.2022 г., с което е посочил, че В.К. от 01.08.2009 г. пребивава в Норвегия и че има дублиращ се стаж, който дублиращ се стаж подлежи на зачитане като норвежки стаж. Според директора на дирекцията, по данни на българския осигурител К. през периодите след 15.07.2009 г. е ползвало платен и неплатен отпуск и има само 11 работни дни през м.12.2011 г., след което кандидатства за пенсия по българското законодателство. Според директора на Дирекция „ЕРМД“, пенсията по § 5, ал.1 от ПЗР на КСО на В. К. е неправилно отпусната, поради което разпореждането за отпускането й следва да бъде отменено, а по заявлението от 2011 г., ако К. не придобива на друго основание право на пенсия, следва да се постанови отказ, като изплатените суми на В. К. следва да бъдат възстановени с лихва като недобросъвестно получени (л.66). С разпореждане [номер]-2203-01-56/29.07.2022 г., издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, на основание чл.99, ал.1 и ал.2, т.2 от КСО, във вр. с чл.96, ал.1, т.4 от КСО, е отменено: І. разпореждане [номер] – 49/21.01.2012 г. и последващите го; ІІ. – прекратена е от 16.12.2011 г. личната пенсия за ОСВ на В. Й. К., като е разпоредено надвзетите суми за периода от 16.12.2011 г. до 31.07.2022 г. да бъдат възстановени от В. К., на основание чл.114, ал.2 от КСО, във вр. с чл.12, ал.5 от НПОС (л.67, 68). На 03.10.2022 г. В. К. е депозирала в ТП на НОИ – Благоевград, Възражение вх.№ 1012-01-1113 срещу преждепосоченото разпореждане до Директора на ТП на НОИ – Благоевград (л.75). С Решение № 2153-01-104/01.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-01-1113/03.10.2022 г., подадена от В. Й. К. срещу разпореждане [номер]-2203-01-56/29.07.2022 г., издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, като неоснователна; и е потвърдено преждепосоченото разпореждане, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, е отменено разпореждане [номер]-49/21.01.2012 г. и е прекратена личната пенсия за ОСВ на В. Й. К., като правилно и законосъобразно (л.8, 9). На 02.02.2023 г. е входирана в ТП на НОИ – Благоевград, жалба от адв.С. К., в качеството й на пълномощник на В. Й. К., против Решение № 2153-01-104/01.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград. В съдебното производство бе назначена СИЕ, като заключението на вещото лице не бе оспорено от страните по делото е и прието от съда (л.106-111; 116-18; 122, 123). Според вещото лице, след преизчисляване на осигурителния стаж на В. К. в България за периода 12.09.1974 г. – 16.12.2011 г., предвид постоянното пребиваване на В. К. в Норвегия за периода 15.07.2009 г. – 16.12.2011 г., както и времето на ползван платен годишен отпуск за периода 07.07.2009 г. – 04.09.2009 г., от който от 15.07.2009 г. до 04.09.2009 г. К. е в Норвегия, осигурителния стаж, придобит в България е 34 г. 10 м и 19 дни. Експертът счита, че на 15.08.2015 г. В.К. не е придобила право на пенсия на ОСВ, на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като осигурителният й стаж, придобит в България, без осигурителния стаж, зачетен в Норвегия за периода на придобиване, не отговаря на изискванията на по § 5, ал.1 от ПЗР на КСО. На основание чл.68, ал.4 от КСО, на 15.08.2021 г. К. е навършила условията за възраст – 66 години и 8 месеца, и придобит действителен осигурителен стаж в България – 34 г., 10 м. и 19 дни, и има право на социална пенсия до момента на удостоверяване на чуждия осигурителен стаж. Вещото лице счита, че ако към 16.12.2011 г. не са били налице условията за пенсиониране, то към 15.08.2015 г. В. К. отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за придобиване на пенсия за ОСВ, а именно – навършени 60 години и 08 месеца и придобит осигурителен стаж – 35 години. След удостоверяването на чуждия осигурителен стаж в Норвегия, прилагайки разпоредбите на Регламент 883/2004 г., на 15.08.2015 г. В. Кутева придобива това право, тъй като е на възраст 60 г и 08 м. и притежава общ осигурителен стаж от България и Норвегия в размер на 40 години 10 месеца и 20 дни. Според специалиста, В. К. е придобила право на пенсия по § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 16.12.2011 г., тъй като учителите придобиват право на пенсия 3 години по-рано от възрастта по чл.61, ал.1 от КСО. На 16.12.2011 г. В. К. е навършила 57 години и има учителски осигурителен стаж от 35 години, като трудовото й правоотношение на заеманата от нея длъжност учител, е прекратено на 16.12.2011 г. За жените учители изискуемия се стаж до 31.12.2011 г. по § 5, ал.1 от ПЗР на КСО е 25 години. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно и обосновано. При така установената фактическа обстановка и съгласно чл. чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО (няма данни за съобщаването на решението на оспорващата), срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 2153-01-104/01.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-01-1113/03.10.2022 г., подадена от В. Й. К. срещу разпореждане [номер]-2203-01-56/29.07.2022 г., издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, като неоснователна; и е потвърдено преждепосоченото разпореждане, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, е отменено разпореждане [номер]-49/21.01.2012 г. и е прекратена личната пенсия за ОСВ на В. К.. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално, териториално и по степен компетентен административен орган – от Директора на ТП на НОИ – Благоевград, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане е издадено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл.96, ал.1, т.4 от КСО, във вр. с чл.98, ал.1 от КСО, във вр. с чл.99, ал.1 и ал.2, т.2 от КСО. Процесното решение и преждепосоченото разпореждане са в предвидената от закона писмена форма и формално отговарят на изискванията на чл. 117, ал.3 от КСО, във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, поради което са валидни актове. При издаването на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както основателно твърди оспорващата страна. Неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че в процесното разпореждане е посочено, че се отменя разпореждане [номер]-49/21.01.2012 г. и последващите разпореждания, без същите да са индивидуализирани по съдържание, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С разпореждане [номер]-49/21.01.2012 г. е отпусната пенсия на В. К., а с последващите го разпореждания е изменяна тази пенсия и по този начин става ясно, че са отменени всички разпореждания отнасящи се до отпуснатата пенсия на жалбоподателката К. и няма неяснота в случая. Съдът счита, че в разпореждане [номер]-2203-01-56/29.07.2022 г., издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, има неяснота само относно размера на надвзетите суми за периода от 16.12.2011 г. до 31.07.2022 г., които да бъдат възстановени от В. К., на основание чл.114, ал.2 от КСО, във вр. с чл.12, ал.5 от НПОС, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващи правото на защита на В. К., тъй като за последната не е ясно какъв е размерът на надвзетите суми, които следва да възстанови. Тази неяснота не е отстранена и с процесното решение на горестоящия административен орган. Спорният въпрос е дали В. К. към 16.12.2011 г. е отговаряла на изискванията за отпускане на лична пенсия за ОСВ по смисъла на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията в сила от 01.01.2012 г., понастоящем отменена от 01.01.2016 г.), до 31.12.2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за ОСВ 3 години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 и учителски стаж, както следва: 1. До 31.12.2011 г. – 25 години за жените и 30 години за мъжете; 2. От 31.12.2011 г. осигурителният стаж по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. От анализа на преждепосочената правна норма се установява, че до 31.12.2011 г. жените учителки придобиват право на пенсия за ОСВ ІІІ категория 3 години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 и учителски стаж от 25 години. Съгласно чл.19, ал.5 от НПОС, право на пенсия по условията на чл. 69в, ал.1 и 4 от КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал.1, 2 и 4. Няма спор между страните по делото, че В. К. е заемала длъжността учител в НХГ „Св.св.Кирил и Методий“ – Благоевград, до 16.12.2011 г. /вж. Заповед № РД-08-54/16.12.2011 г. на Директора на НХГ „Св.св.Кирил и Методий“ – Благоевград (л.20); и Писмо изх.№ РД-14-45/27.05.2022 г. на Директора на НХГ „Св.св.Кирил и Методий“ – Благоевград (л.64)/. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Безспорно е установено, че на 16.12.2011 г. В. К. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към 16.12.2011 г. В. К. е навършила 57 години и има учителски стаж повече от 25 години, т.е. отговаряла и на двете кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията в сила от 01.01.2012 г.) и е придобила правото на пенсия за ОСВ при условията на преждепосочената норма, в който смисъл е и заключението на вещото лице. Съдът споделя и извода да вещото лице, че към 15.08.2015 год., без удостоверяването на чуждия осигурителен стаж, В. К. отговаря на изискванията българското законодателство - на чл.68, ал.4 от КСО, за придобиване на социална пенсия, тъй като е навършила 60 години и 8 месеца и има осигурителен стаж от 35 г., 4 м. и 8 дни. Настоящият съдебен състав споделя и извода на вещото лице, че до момента на удостоверяване на чуждия осигурителен стаж в Норвегия, не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като нейният осигурителен стаж в България е 34 години, 10 месеца и 19 дни. След удостоверяването на чуждия осигурителен стаж, в съответствие с разпоредбите на Регламент 883/2004 г., В. К. към 15.08.2015 г. придобива правото на пенсия за ОСВ, тъй като има навършена възраст от 60 години и 8 месеца и общ осигурителен стаж от 40 години, 10 месеца и 20 дни. Потвърденият осигурителен стаж на В. К. в Норвегия е 6 години и 01 ден. В Регламент 883/2004 г. е регламентирано, че лицата, които имат осигурителен стаж в България и други държави, прилагащи регламента (сред които е и Норвегия), ако българският осигурителен стаж е недостатъчен, се взема предвид и потвърдения чужд осигурителен стаж, при условие, че е потвърдено прекратяване на осигуряването. Основателен е доводът на оспорващата страна, че В. К., като учител при условията на ранно пенсиониране е имала право на 16.12.2011 г. да се пенсионира, тъй като е навършила 57 години и има зачетен учителски осигурителен стаж повече от 25 години, каквито са кумулативните изисквания на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията в сила от 01.01.2012 г.). Като не е взел предвид това, Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, е приложил неправилно материалния закон с издаденото от него разпореждане [номер]-2203-01-56/29.07.2022 г. Издавайки процесното решение, с което е отхвърлена жалбата на в.К. срещу преждепосоченото разпореждане и потвърждавайки последното, Директорът на ТП на НОИ – Благоевград, също така е допуснал нарушение на материалния закон – самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. По изложените съображения БЛАС намира за неоснователни доводите на ответника за липсата на отменителни основания, поради което оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на делото, чл.143, ал.1 от АПК, представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и направеното искане от оспорващата страна за присъждане на направените разноски, съдът намира, че те следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна в общ размер на 4307.00 (четири хиляди триста и седем) лева, от които: 1307.00 лв. – внесена сума за възнаграждението на вещото лице; 3000.00 лв. – доказано изплатено адвокатско възнаграждение (вж. договор за правна защита и съдействие на л.85, 86, и платежно нареждане на л.88). Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2. В случая материалният интерес е с оглед на разпореждане [номер]-2203-01-56/29.07.2022 г., издадено от Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ – Благоевград, с което е разпоредено надвзетите суми за периода от 16.12.2011 г. до 31.07.2022 г. да бъдат възстановени от В. К., на основание чл.114, ал.2 от КСО, във вр. с чл.12, ал.5 от НПОС. От размера на отпусната пенсия на К. за преждепосочения период материалният интерес би се определил съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – на 2650.00 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000.00 лв. Следователно, размерът на претендиранато адвокатско възнаграждение от 3000.00 лв. не може да бъде възприет като прекомерно висок. Освен това делото е с фактическа и правна сложност и са проведени 5 открити съдебно заседания, в които адвокатът на жалбоподателката е взел участие, а и никой не е длъжен да работи за минимално възнаграждение. С наредбата са определени размерите на минималните адвокатски възнаграждения за отделните видове дела, под които не може да се договаря по-ниско възнаграждение на адвокатите, но няма пречка да се договори и по-висок размер на адвокатското възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд