Решение № 365 от 19.12.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на Д. Й. Б., в качеството на управител на ••• в процес на регистрация за дейност в обществена полза, със седалище и адрес на управление об••••, чрез адв. Р. Ж. срещу отказ № 20251107114836-2/11.11.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ, с който е отказана първоначалната регистрация на сдружението. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен, като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията е подала писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна, а постановеният отказ е законосъобразен. Претендира разноски. Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания, намира за установено следното: Със заявление вх. № 20251107114836-2/07.11.2025 г. е постъпило искане за първоначална регистрация на •••, определено за извършване на дейност в обществена полза. По това заявление е постановен обжалваният отказ с мотивите, че управителният орган на ЮЛНЦ за общественополезна дейност следва да бъде колективен и не може да се впише едноличен управител. Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност има колективен върховен орган и управителен орган. При тълкуване на тази норма следва да се приеме, че е налице изискване органите на юридическите лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност да бъдат колективни, което изискване не се отнася само до върховния орган, а и до управителния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗЮЛНЦ спрямо юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност се прилагат разпоредбите на Закона, доколкото в Глава III от ЗЮЛНЦ не е предвидено друго. Действително в общите правила, касаещи както сдруженията, така и фондациите, е предвидена възможност управителният орган /Управителен съвет/ да бъде както колективен, така и едноличен, но в случая чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ не следва да намери приложение. Изискването за задължителна колективност в органите на управление на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност /чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ/ представлява специална разпоредба, с която се въвеждат специални правила, в отклонение от общите правила, в които изрично е посочено, че върховният орган е колективен. В случай, че чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ се отнася само да върховния орган – общото събрание, не би било необходимо чл. 39, ал. 2 ЗЮЛНЦ да препраща към чл. 32, ал. 4 ЗЮЛНЦ, който регламентира начина на вземане на решенията от управителния орган. Текстът на чл. 32 ЗЮЛНЦ, еднозначно определя управителния орган като колективен, като регламентира начина на свикване на събранията и реда за вземане на решения. Допълнителни аргументи се черпят и от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗЮЛНЦ, съгласно която колективните органи на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност водят книги за протоколите от заседанията си. От изложеното следва, че при тълкуване на посочените разпоредби от ЗЮЛНЦ следва извода, че управителният орган на сдружението в обществена полза е колективен и не може да бъде едноличен управител. Освен това в приложения към заявлението Устав не е уредено еднозначно, че сдружението има като управителен орган управител. Напротив, в отделни разпоредби се говори както за управител, така и за управителен съвет. С оглед на горното съдът намира, че отказ № 20251107114836- 2/11.11.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и РЮЛНЦ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. В отговора на АВ, депозиран по настоящото дело, е направено искане за присъждане в полза на агенцията на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Това искане е неоснователно, тъй като процесното производство е охранително и за него се прилага разпоредбата на чл. 541 от ГПК, според която разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за молителя, а Агенция по вписванията няма качеството на страна в това производство. Водим от горното и на основание чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът