Решение № 1814 от 9.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1992/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на „Евклипс Енерджи 1“ ООД, с ЕИК 206337414, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград, [улица], представлявано от управителя Е. К. Р., депозирана чрез управителя Е. Р. и адв. Н. К., против Ревизионен акт № Р-22000122002799-091-001/03.01.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - София – Х. Б. М., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Б. К. С., на длъжност Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция ОДОП София, в частта му, с която на „Евклипс Енерджи 1“ ООД са определени допълнителни задължения за лихви за забава в размер на 65 954, 95 лева за периода от 15.11.2021 г. до 14.08.2022 г. върху късно начислен от дружеството ДДС в размер на 896 665, 99 лева с фактура № 12 от 28.07.2022 г. и е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Твърди се в жалбата, че издаденият на дружеството РА в посочената част е незаконосъобразен, датата на данъчното събитие не е установена с доказателствени средства, събрани и приобщени към ревизионната преписка съгласно процесуалните правила - протоколи за извършени проверки от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново. Сочи се, че проверките, въз основа на констатациите от които със сега оспорения РА е определена от органите по приходите датата на данъчното събитие по договор за доставка на материали от 01.04.2021 г., във връзка с който е издадена фактура № 12 от 28.07.2022 г., са възложени и извършени в друго производство, в този смисъл не могат да бъдат използвани като годно доказателство в проведеното на дружеството ревизионно производство. Иска се отмяна на РА в оспорената част. Настоящото производство е по реда на чл. 226 от АПК, образувано след Решение № 13982/23.12.2024 г., постановено по адм.д. № 7808/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено Решение № 1559/17.05.2024 г., постановено по адм.д. № 422/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта, с която по жалба на „Евклипс Енерджи 1“ ООД е отменен Ревизионен акт № Р-22000122002799-091-001/03.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция ОДОП София, в частта му, с която на „Евклипс Енерджи 1“ ООД са определени лихви за забава в размер на 65 954, 95 лева за периода от 15.11.2021 г. до 14.08.2022 г. върху късно начислен от дружеството ДДС в размер на 869 665, 99 лева с фактура № 12 от 28.07.2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание, оспорващото дружеството, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата. Сочи се, че видно от представените от НАП протоколи, те са извършени в хода на друго производство, развило се пред органи на ТД на НАП - Велико Търново през 2021 г., което е различно от ревизионното производство, в което е издаден процесният ревизионен акт, което ревизионно производство се е развило пред органи на ТД на НАП - София през 2022 г. Същевременно от представените от НАП доказателства не се установява тези протоколи да са приобщени като доказателства в ревизионното производство, поради което и направеният извод за датата на данъчното събитие, въз основа на тези протоколи, не следва да бъде зачитан. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, направени в касационното производство, съответстващи на частта на ревизионния акт, която е предмет на настоящото производство, за извършването на които сa представени доказателства и списък в производството пред ВАС и разноските, направени в първоинстанционното производство при първото разглеждане на делото, които също съответстват на тази част от ревизионния акт, която е предмет на настоящото дело, чийто размер представлява разликата между присъдените 41 066, 23 лева и претендирания и доказан размер от 44 036, 16 лева. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП – София, в съдебно заседание, оспорва жалбата, чрез процесуален пълномощник надлежно упълномощен юрисконсулт. Изразява становище, с което поддържа констатациите и правните доводи по оспорения ревизионен акт (РА). Счита, че представените протоколи обективират факти и обстоятелства, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка в цялост, върху която следва да се изграждат правните изводи, залегнали в оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Във връзка с изпълнение на указанията на ВАС в Решение № 13982/23.12.2024 г., постановено по адм.д. № 7808/2024 г. по описа на същия съд, по делото са приобщени протокол за извършена проверка № 0282041/07.10.2021 г. и протокол за извършена проверка № 0282042/07.10.2021 г., съставени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново за извършени проверки на място на ФЕЦ „Купен дял“, изграден в [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в [населено място], община Лясковец, обл. Велико Търново и ФЕЦ „Бай яз“, изграден в [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в [населено място], общ. Лясковец, обл. Велико Търново с приложен към същите снимков материал; Резолюция за извършване на проверка О – 04000421171466-0РП-001 от 06.10.2021 г. – проверка за установяване на налични активи, издадена от Началник на сектор при ТД на НАП – Велико Търново във връзка с ППВ на „Евклипс Енерджи 1“ ООД. Приет по делото е и Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П – 22000121164363-004-001 от 13.10.2021 г., който е издаден в резултат на извършена на оспорващото дружество проверка за периода от 01.06.2021 г. до 31.08.2021 г. Съдът, след като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000122002799-020-001/07.06.2022 г., издадена от В. В., на длъжност Началник сектор “Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП София е възложено извършването на ревизионно производство на „Евклипс Енерджи 1“ ООД от органи по приходите Б. С., на длъжност Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М. Г., на длъжност Главен инспектор по приходите за определяне на данъчните задължения на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., в тримесечен срок, считано от датата на връчване на ЗВР, съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Заповедта е връчена по електронен път на 20.06.2022 г. Със Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) от 09.09.2022 г. и от 13.09.2022 г. е удължен срокът на ревизията съобразно чл. 114, ал. 2 от ДОПК, съответно до 20.09.2022 г. и в последствие до 18.11.2022 г. Същите са връчени на ревизираното дружество по електронен път видно от приложените към заповедите разписки. Заповедите са издадени във формата по чл. 113, ал. 1 от ДОПК. Компетентността на органа, възложил ревизията, произтича от раздел І, т. 2 на представена от ответника Заповед № РД-01-128 от 18.02.2020 г., с която Директорът на ТД на НАП - София е възложил на В. А. В., в качеството й на Началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - София функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Валидността на електронните подписи на приходните органи, подписали ЗВР, РД и РА, се установява от представени от ответника удостоверения от доставчика на електронни услуги, както и на електронен носител CD, поради което съдът приема, че документите са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи (КЕП). Доказателствата не са оспорени от противната страна, вкл. по реда на чл. 193 от ГПК. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р- 22000122002799-092-001 от 06.12.2022 г., връчен електронно на оспорващото дружество на 09.12.2022 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено писмено възражение срещу констатациите в РД. Ревизията е приключила с РА № Р-22000122002799-091-001 от 03.01.2023 г., издаден от Х. М., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията и Б. С., на длъжност Главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията. По отношение на данните, релевантни към спорните по делото факти, относими към направените от страна на приходните органи констатации, съдът приема за установени следните обстоятелства в тяхната хронологична последователност: През ревизирания период основната дейност на „Евклипс Енерджи 1“ ООД е дейност по изграждане на фотоволтаични електроцентрали за производство и продажба на електрическа енергия. През ревизирания период оспорващото дружество е извършило изграждане на ФЕЦ „Купен дял“, изграден в [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в [населено място], общ. Лясковец, обл. Велико Търново и ФЕЦ „Бай яз“, изграден в [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в [населено място], общ. Лясковец, обл. Велико Търново. От органите по приходите не се оспорва изграждането на процесните обекти ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“. Двата обекта са собственост на дружество „АЙТС 2021“ ЕООД с ЕИК 206474758. В хода на ревизионното производство е установено, че между „АЙТС 2021“ ЕООД, като Възложител, и „Евклипс Енерджи 1“ ООД, като Доставчик, е сключен Договор за доставка на материали (л. 263 – 265 от адм.д. № 422/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград), съгласно който „Евклипс Енерджи 1“ ООД се е задължило срещу възнаграждение да достави на „АЙТС 2021“ ЕООД материали, консумативи и компоненти, необходими за изграждане на ФЕЦ, описани в Приложение № 1 към договора. Съгласно постигнатото между страните в чл. 2 от договора съгласие дължимата цена на закупените материали се заплаща от Възложителя, както е посочено в Приложение № 1 и както е указано в съответните фактури, издадени от доставчика. Сроковете за доставка на материалите са посочени в Приложение № 1 към договора, като в случай, че срок не е посочен и съответните материали са налични и доставката е възможна, доставката се извършва при поискване от страна на Възложителя (чл. 3, ал. 1 от сключения договор). В Приложение 1 към договора липсва посочване на конкретни цени и срокове за доставка и изпълнение по договора от 01.04.2021 г. Във връзка с предоставеното изпълнение по изграждане на ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“ „Евклипс Енерджи 1“ ООД е издало фактура № 12 от 28.07.2022 г. за сумата от 4 348 329, 94 лева без ДДС (дължим данък добавена стойност в размер на 869 665, 99 лева) или общо 5 217 995, 93 лева с предмет материали ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“, външни услуги ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“ и реклозер. Не се оспорва от органите по приходите реалността на доставката по фактура № 12/28.07.2022 г. От страна на органите по приходите не се оспорва предаването на стоките, предмет на горепосочения договор. Не се оспорва от органите по приходите, също така, цялостното изграждане на двете процесни ФЕЦ от „Евклипс енерджи 1“ ООД. Не се оспорва определената цена на извършеното изграждане на процесните обекти. Т.е. не се оспорва обстоятелството, че ревизираното дружеството е изпълнител на доставката на строителна услуга и материали по изграждане на процесните ФЕЦ. От събраните в производството доказателства се установява, че ФЕЦ „Купен дял“ – Първи етап от ред № 1 до ред № 12 е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ВТ-36/16.06.2022 г., издадено от Началника на РДНСК - Велико Търново въз основа на окончателен доклад от 11.05.2022 г. от дружеството, извършващо строителен надзор и протокол обр. 16 от 17.06.2022 г. за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия. За изграждане на ФЕЦ „Купен дял“ са одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 50Др от 04.08.2011 г., презаверено на 14.10.2016 г. и 20.09.2021 г., като строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и издадените разрешение за строеж. За присъединяване на ФЕЦ „Купен дял“ към електроразпределителната мрежа е изградено и въведено в експлоатация външно електрозахранване видно от Разрешение за ползване № ДК-07-ВТ-35/16.06.2022 г., издадено от Началника на РДНСК – Велико Търново. Oт приложените към преписката документи се установява, че ФЕЦ „Бай Яз” – Първи етап от ред № 1 до ред № 30 е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ВТ-40/21.06.2022 г. въз основа на окончателен доклад от 11.05.2022 г. от дружеството, извършващо строителен надзор и протокол обр. 16 от 17.06.2022 г. за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия. За изграждане на ФЕЦ „Бай Яз“ са одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 48Др от 04.08.2011 г., презаверено на 14.10.2016 г. и 20.09.2021 г., като строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и издадените разрешение за строеж. За присъединяване на ФЕЦ „Бай Яз“ към електроразпределителната мрежа е изградено и въведено в експлоатация външно електрозахранване видно от Разрешение за ползване № № ДК-07-ВТ-39/21.06.2022 г., издадено от Началника на РДНСК – Велико Търново въз основа на окончателен доклад от 16.05.2022 г. от дружеството, извършващо строителен надзор и протокол обр. 16 от 17.06.2022 г. за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия, съгласно което строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж № 69Др от 25.10.2021 г., протокол от 26.11.2021 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия. На 07.10.2021 г. в хода на извършена проверка на оспорващото дружество е извършено посещение на място от органи по приходите на ТД на НАП – Велико Търново, резултатите от която са обективирани в протокол за извършена проверка № 0282041/07.10.2021 г. и протокол за извършена проверка № 0282042/07.10.2021 г., съгласно които двете ФЕЦ са изградени на 100% без външно присъединяване към мрежата на ЕРП „Север“. На 25.07.2022 г. „АЙТС 2021“ ЕООД и „Евклипс Енерджи 1“ ООД сключват Договор за продажба на фотоволтаични централи (л. 194 – 197 от адм.д. № 422/2023 г.). „АЙТС 2021“ ЕООД, като собственик на ФЕЦ „Бай яз“ и ФЕЦ „Купен дял“, продава същите на „Евклипс Енерджи 1“ ООД на уговорена в размер на 3 255 177, 23 лева без ДДС за ФЕЦ „Бай яз“, а за ФЕЦ „Купен дял“ в размер на 1 304 977, 30 лева без ДДС, като същите са дължими в срок от един месец от влизане в сила на договора, съгласно чл. 5.1. Предмет на така сключения договор е определен като договор за продажба на посочените ФЕЦ, включващи всички съоръжения и компоненти от двете ФЕЦ, с изключение на собствеността върху недвижимите имоти, в които са изградени същите. Страните постигат съгласие за продажбата и на въпросните недвижими имоти срещу цената, посочена в чл. 4.2., като сключеният договор за продажба на ФЕЦ има характер на предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД по отношение на продажбата на същите. Цената за тези имоти е дължима в деня на нотариално изповядване (чл. 5.2.), като самото нотариално изповядване трябва да се извърши в срок до 1 година от сключване на Договора за продажба на ФЕЦ. Съгласно чл. 6 предаването на владението на двете ФЕЦ ще бъде извършено до 15.08.2022 г., за което ще бъде съставен приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 10 в срок до 01.09.2022 г. купувачът трябва да замести продавача като страна по договорите, посочени в член 8 и член 9 от Договора за продажба на ФЕЦ. За извършената продажба по делото е представена Фактура № 4 от 29.07.2022 г. (л. 272 от адм.д. № 422/2023 г.), издадена от „АЙТС 2021“ ЕООД на „Евклипс Енерджи 1” ООД за сумата в размер на 4 560 154, 53 лева без ДДС (дължим данък добавена стойност в размер на 912 030, 91 лева) или общо 5 472 85, 44 лева. Този срок е променен на 01.10.2022 г. с допълнително споразумение от 09.09.2022 г. Реалността на доставката по Фактура № 4/29.07.2022 г. не се оспорва от органите по приходите. С Приемо-предавателен протокол от 15.08.2022 год. (л. 258-259 от адм.д. № 422/2023 г.) „АЙТС 2021“ ЕООД предава на „Евклипс Енерджи 1“ ООД владението на двете продадени ФЕЦ, съответно ФЕЦ „Бай яз“ и ФЕЦ „Купен дял“, които към тази дата вече са въведени в експлоатация. На 25.08.2022 г. „АЙТС 2021“ ЕООД и „Евклипс Енерджи 1“ ООД изготвят и съответно подписват Протокол за прихващане на вземанията и задълженията за уточняване на разплащанията и уреждане взаимоотношенията чрез прихващане (гръб на л. 272 от адм.д. № 422/2023 г.), по силата на който „АЙТС 2021“ ЕООД е дало съгласие задължението му към „Евклипс Енерджи 1“ ООД да бъде приспаднато от вземането от „Евклипс Енерджи 1“ ООД, както следва: сумата от 5 017 995, 93 лева да бъде приспадната от 5 472 185, 44 лева, като „Евклипс Енерджи 1“ ООД остава да дължи на „АЙТС 2021“ ЕООД сумата от 454 189, 51 лева. Въпросната сума е изплатена изцяло на 14.12.2022 г. В оспорения ревизионен акт органите по приходите са приели, че „Евклипс енерджи 1“ ООД е извършило през ревизирания период доставки на материали, модули, панели и конструкции, свързани с изграждане на фотоволтаични централи за производство на електрическа енергия за ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“, собственост на „АЙТС 2021“ ЕООД, установили са, че „Евклипс енерджи 1“ ООД е ползвало данъчен кредит за придобиването на всички материали, вложени в изграждането на процесните ФЕЦ. Установили са, че СМР на процесните обекти са извършени от „Евклипс енерджи 1“ ООД. Приели са, че по издадената от „Евклипс енерджи 1“ ООД на „АЙТС 2021“ ЕООД фактура № 12 от 28.07.2022 г. във връзка с предоставеното изпълнение по изграждане на процесните ФЕЦ плащане не е извършено, както и, че такова плащане не е договорено, доколкото в приложение № 1 от сключения между „Евклипс енерджи 1“ ООД и „АЙТС 2021“ ЕООД договор за доставка на материали от 01.04.2021 г. няма посочени цени на материалите, консумативите и компонентите, които оспорващото дружество се е задължило да достави за изграждане на ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“. Въз основа на посочените констатации органите по приходите са формулирали извод, че „Евклипс енерджи 1“ ООД е извършило безвъзмездна доставка към „АЙТС 2021“ ЕООД. Въз основа на констатациите от извършената проверка за налични активи от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново на 07.10.2021 г., а именно, че двете ФЕЦ са изградени на 100% без външно присъединяване към мрежата на ЕРП „Север“, установени са 93 реда изградени метални конструкции с монтирани соларни панели, 8 броя инвертори и 1 брой изграден БКТП с положени и подвързани кабели за съоръженията – за ФЕЦ „Купен дял“; 59 реда изградени метални конструкции с монтирани соларни панели, 19 броя инвертори и 2 броя изградени БКТП с положени и подвързани кабели за съоръженията, налични 9 макари с кабели и мателни жерета за външно присъединяване към мрежата на ЕРП „Север“ – за ФЕЦ „Бай яз“, както и устна декларация на управителя на дружеството, собственик на обектите, че СМР са извършени от„Евклипс енерджи 1“ ООД органите по приходите в сега оспорения РА са формулирали извод, че към датата на извършената проверка (07.10.2021 г.) ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“ са напълно изградени. В този смисъл и въз основа на горепосочените констатации органите по приходите са формулирали извод, че „Евклипс енерджи 1“ ООД е извършило безвъзмездна доставка към „АЙТС 2021“ ЕООД, за която на основание чл. 6, ал. 3 във връзка с чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е следвало да начисли ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС, както за дата на данъчното събитие са приели датата, на която е извършена проверката от органите по приходите във ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“, а именно 07.10.2021 г. В конкретния случай на 07.10.2021 г. „Евклипс енерджи 1“ ООД не е издало данъчна фактура или протокол, с които да документира доставката на материали, вложени при изграждането на активите, собственост на дъщерното му дружество „АЙТС 2021“ ЕООД, издадена е фактура № 12/28.07.2022 г. В резултат на гореизложеното с оспорения РА на основание чл. 175 от ДОПК във връзка с чл. 6, ал. 3 във връзка с чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е определена лихва за неначисления в срок ДДС в размер на 869 665, 99 лева за период от 15.11.2021 г до 14.08.2022 г. в размер на 65 954, 95 лева. Ревизионният акт е връчен по електронен път на оспорващото дружество на 03.01.2023 г. и оспорен по административен ред пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Дирекция ОДОП) – София, чрез ТД на НАП – София, с жалба вх. № 53-03-141 от 17.01.2023 г. по описа на ТД на НАП – София. Срокът за произнасяне по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 146 от ДОПК е бил до 25.03.2023 г. – събота, неработен ден, поради което и срокът е изтекъл на 27.03.2023 г. – понеделник, първи следващ присъствен ден, в който срок Директорът на Дирекция ОДОП – София не се е произнесъл по жалбата. Преписката не е комплектувана с постановено решение по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. В този случай и съгласно чл. 156, ал. 5 от ДОПК жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, чрез решаващия орган, пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Жалбата е подадена пред Административен съд – Благоевград на 24.04.2023 г. - в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. С Решение № 1559/17.05.2024 г., постановено по адм.д. № 422/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград е отменен Ревизионен акт № Р-22000122002799-091-001/03.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Както бе посочено и по-горе, с Решение № 13982/23.12.2024 г., постановено по адм.д. № 7808/2024 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 1559/17.05.2024 г., постановено по адм.д. № 422/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта, с която по жалба на „Евклипс Енерджи 1“ ООД е отменен Ревизионен акт № Р-22000122002799-091-001/03.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция ОДОП София, в частта му, с която на „Евклипс Енерджи 1“ ООД са определени лихви за забава в размер на 65 954, 95 лева за периода от 15.11.2021 г. до 14.08.2022 г. върху късно начислен от дружеството ДДС в размер на 869 665, 99 лева с фактура № 12 от 28.07.2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания за събиране на доказателства относно датата на данъчното събитие за доставката, във връзка с която е издадена фактура № 12/28.07.2022 г. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК органи по приходите и при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Липсват данни за допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения. По отношение на основателността на жалбата, съдът приема следното: В Решение № 1559/17.05.2024 г., постановено по адм.д. № 422/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, въз основа на всички събрани доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, е формулиран категоричен извод, потвърден и с горецитираното решение на ВАС № 13982/23.12.2024 г., постановено по адм.д. № 7808/2024 г. по описа на същия съд, че доставката на стоки, предмет на фактура №12 от 28.07.2022 г. за построяването/изграждането на процесните ФЕЦ, е реална и възмездна. Т.е. в конкретния случай правният спор се свежда до това - на коя дата следва да се приеме, че е настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС – на 07.10.2021 г., както са приели органите по приходите, или не. Т.е. в конкретния случай спорът между страните се концентрира върху въпроса кога е възникнало данъчното събитие за доставката на „Евклипс енерджи 1“ ООД за изграждане на горепосочените ФЕЦ. Нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС регламентира, че данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Законът има предвид момента, с който уговореният резултат се осъществява в пълен обем. По силата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК гласи, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. От своя страна чл. 1 от ЗЛДТДПДВ сочи, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. От тези норми се следва правният извод, че лихва се дължи при установяване, че ДЗЛ не е внесло в срок съответен данък, въпреки възникналото за него задължение. В конкретния случай органите по приходите, както бе посочено и по-горе, са приели, че данъчното събитие по изследваната доставка, извършена от ревизираното лице с получател „АЙТС 2001“ ЕОО, е настъпило на 07.10.2021 г. За да формулират този извод са възприели изцяло установената от органи по приходите на ТД на НАП – Велико Търново на същата дата 100% завършеност на ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“ без присъединяване. По делото са приети процесните протоколи за извършени проверки от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново № 0282041 от 07.10.2021 г. и № 02820412 от 07.10.2021 г., с които е констатирано, че двете ФЕЦ са изцяло изградени към 07.10.2021 г., въз основа на които органите по приходите, издали оспорения РА, са обосновали 100% завършеност на процесните обекти. С тези протоколи са обективирани извършени процесуални действия, които не са извършени в хода на процесното ревизионно производство. Безспорно същите обективират извършени действия от органи по приходите на ТД на НАП – Велико Търново в хода на извършвана на оспорващото дружество проверка, но, независимо от предоставената възможност на ответника, от същия не са представени доказателства, че същите са приобщени по надлежния ред към ревизионната преписка. Ето защо установените въз основа на тези доказателства факти от органите по приходите не следва да се считат за доказани в хода на ревизионното производство. Формалното прилагане на констатации, установени в хода на друго производство, представлява съществено процесуално нарушение поради нарушаване на правото и възможността за защита. Независимо от горното процесните протоколи са приети като доказателства и са част от приобщения доказателствен материал по делото. Доколкото същите са описани в РД и РА като доказателства, въз основа на които органите по приходите в настоящото ревизионно производство са определелили датата на данъчното събитие на изследваната доставка, което е предмет на спор в настоящото производство, съставени са в хода на извършена проверка именно на оспорващото дружество и чрез тях формално се установяват релевантни относно спора по настоящото производство факти и обстоятелства, съдът дължи тяхното обсъждане относно релевантните по делото факти. Тук е мястото да се отбележи и обстоятелството, че в хода на ревизионното производство от ревизираното лице не са представени (освен сключения договор за доставка на материали от 01.04.2021 г. и издадена фактура към него) каквито и да било приемо-предавателни или други документи за удостоверяване изпълнението по сключения договор. Съдът намира, че отразените констатации в процесните протоколи не обосновават формулираните в сега оспорения РА изводи на органите по приходите, още повече, че в хода на ревизионното производство са събрани редица документи за изграждане и въвеждане в експлоатация на ФЕЦ „Купен дял“ и ФЕЦ „Бай яз“, от анализа на на които не се обосновава формулираният от органите по приходите извод, че изследваната доставка е извършена на 07.10.2021 г. На първо място, органите по приходите не разполагат със специална компетентност и знания да установяват чрез оглед на място и снимков материал степента на завършеност на строителен обект, още повече със специфични характеристики като процесните две ФЕЦ, за установяване на извършено и завършено строитество на които са регламентирани специални изисквания и процедури в релевантното законодателство. Условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, както и компетентните органи за съставянето им са регламентирани в Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (чл. 1, ал. 1 и сл. от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.). Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. актовете и протоколите се изготвят въз основа на данни от строителните книжа, от други документи, изискващи се по съответния нормативен акт, от договорите, свързани с проектирането и изпълнението на строежите, и от констатациите при задължителни проверки, огледи и измервания на място. Ал. 4 на същия член предвижда, че съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. Няма данни за извършено изследване от органите по приходите на ТД на НАП – Велико Търново в хода на извършената проверка в този смисъл, не са представят доказателства извън посочените протоколи и приложеният към тях снимков материал. В конкретния случай видно от сключения между страните договор съдът намира, че между страните е договорено изпълнение за цялостно изграждане на обектите, собственост на Възложителя „АЙТС 2021“ ЕООД, т.е. постигане на уговорения резултат в пълен обем до финализиране на процесните обекти. Не се оспорва от органите по приходите, както бе посочено и по-горе, че цялостното изграждане на обектите е извършено от ревизираното лице. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издаденото от Началника на ДНСК или упълномощено от него лице разрешение за ползване е документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа. Въпросната норма е приета въз основа на чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), според която строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗУТ след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя. Ал. 2 на чл. 176 от ЗУТ предвижда, че за строежите на обекти с производствено и друго специфично предназначение (каквито безспорно са изследваните обекти), в зависимост от уговореното в договора, завършването на строителството се доказва допълнително с извършване на успешни приемни изпитвания, което съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ е предпоставка за въвеждането на обекта в експлоатация. Съгласно чл. 176, ал. 4 от ЗУТ в случаите, когато изпитванията не са успешни, строителството не се счита за завършено и възложителят има правата по чл. 265 от Закона за задълженията и договорите. Констатации в този смисъл, както бе посочено и по-горе, не се съдържат нито в сега оспорения ревизионен акт, нито в приобщените по делото протоколи от извършена от органите по приходите на ТД на НАП – Велико Търново проверка на място, посочени по-горе. Предвидените фотоволтаични централи се отнасят към трета категория строежи съгласно приетото по адм.д. № 422/2023 г. заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че процесните ФЕЦ са въведени в експлоатация и присъединени към електроразпределителната мрежа с Разрешение за ползване № ДК-07-ВТ-36/16.06.2022 г., издадено от Началника на РДНСК - Велико Търново, Разрешение за ползване № ДК-07-ВТ-35/16.06.2022 г., издадено от Началника на РДНСК – Велико Търново, Разрешение за ползване № ДК-07-ВТ-40/21.06.2022 г. и Разрешение за ползване № № ДК-07-ВТ-39/21.06.2022 г., издадено от Началника на РДНСК – Велико Търново. Именно с разрешението за ползване от ДНСК се въвеждат в експлоатация обектите от трета категория, към които спада съгласно чл. 6, ал. 5, б. „д“ от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи процесните ФЕЦ. При констатирана от длъжностно лице в кръга на функциите му годност за ползване на процесните ФЕЦ към 16.06.2022 г., съответно 21.06.2022 г., предвид и горецитираните разпоредби на специалното законодателство, органите по приходите е следвало да се съобразят с обвързващата материална доказателствена сила на издадените официални документи, издадени от компетентен орган и въз основа на тях да приемат, че към посочените дати строителството е завършено и строежът е функционално годен за ползване. Този извод се подкрепя от представените разрешения за въвеждане в експлоатация, издадени съобразно изискванията на специалната нормативна уредба. В същите изрично е посочено, че строежите са изградени в съответствие с одобрените проекти и издадените разрешения за строеж. След като изграждането на двете ФЕЦ е завършено през месец юни 2022 г. (16.06.2022 г. и 21.06.2022 г.), това е моментът, в който доставката е изпълнена и е възникнало данъчното събитие за същата. Надлежни доказателства за завършване на изпълнението по договора на по-ранна дата (в това число и на 07.10.2021 г.) не са събрани по делото, едновременно с това след изграждането на обектите, въведени в експлоатация през юни 2022 г., не е и налице логика и основание датата на данъчното събитие за доставката на стоките, с които са изградени тези обекти, да е настъпила на 28.07.2022 г., след като същите са били вече изградени. В случая ФЕЦ съставляват съвкупност от инсталации, машини и компоненти за добив на електроенергия посредством трансформиране на слънчева енергия. Като такава съвкупност ФЕЦ се квалифицират като машини и съоръжения. Съгласно 25, ал. 6 от ЗДДС, както бе посочено и по-горе, на датата на възникване на данъчното събитие ДДС е станал изискуем и за ревизираното дружество е възникнало задължение да го начисли като издаде фактура в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Този извод не се променя от обстоятелството, че органите по приходите при извършена проверка са установили наличие на материали и компоненти при извършената на място проверка. Този извод не се променя и от обстоятелството, че фактурата за изпълнението по договора е издадена 28.07.2022 г. по волята на страните, още повече, че по делото, както бе посочено и по-горе, не са представени документи, съгласно които доставката е извършена и стоките са предадени на датата на издаване на фактурата. Датата на възникване на данъчното събитие е нормативно установена в ЗДДС и е обусловена от изпълнението на услугата, доставката на стоката, а не от волята на страните. По аргумент от чл. 9 от ЗЗД страните могат да определят свободно съдържанието на договора, но само доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Както вече беше изтъкнато, приемо - предавателен протокол или друг акт за удостоверяване финализиране на дейностите в обектите на „АЙТС 2001“ ЕООД не е приобщен към доказателствената съвкупност. При липсата на доказателства, настъпването на този факт не следва от волята на страните. Съдът намира, че в конкретния случай данъчното събитие е настъпило на датите на издадените разрешения за ползване (16.06.2022 г. и 21.06.2022 г.), които установяват, че възложеното изпълнение е завършено и от този момент съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът е станал изискуем за облагаемите доставки и за ревизираното лице е възникнало задължение да го начисли. Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС дружеството е следвало да издаде данъчен документ и да включи начисления в тях данък при определяне на резултата за съответния период, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба данъкът е дължим от ревизираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ. В случаите, какъвто е настоящият, когато такъв документ не е издаден в регламентирания по ЗДДС срок, данъкът е дължим за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. На основание чл. 175 от ДОПК се дължи лихви за просрочие за по-късно начисления ДДС. В тази връзка следва да се посочи, че сроковете в данъчното законодателство са регламентирани с норми с императивен характер, с оглед отчетността и защитата на фикса. В конкретния случай, предвид волята на страните, обективирана в сключения между тях договор за доставка, както и предвид събраните в производството доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, и, също така, предвид посочения предмет на издадената фактура, настоящият състав на съда намира, че доставката по процесната фактура № 12 от 28.07.2022 г. е била фактически завършена на датата, на която са издадени разрешенията за ползване, удостоверяващи завършването на строежите, а не на датата, на която е издадена фактурата, както се твърди от ревизираното лице и не на датата, на която органите по приходите са извършили проверка на място. По изложените съображения съдът намира, че неправилно от органите по приходите е определен периодът на закъснение, в този смисъл неправилно е определен и размерът на дължимите от оспорващото дружество лихви. Определените с оспорения ревизионен акт задължения за лихви не съответстват на установения период на закъснение в конкретния случай. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС по отношение на доставката, във връзка с които е издадена фактура № 12/28.07.2022 г., е настъпило през данъчен период м. юни 2022 г. и ДДС е следвало да бъде начислен и внесен в срок до 15.07.2022 г. с оглед съставените по реда на Наредба № 3 от 13 юли 2003 г. актове, които, както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 1, ал. 4 от посочената наредба имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. В този смисъл периодът на закъснение в конкретния случай е от 15.07.2022 г. до 14.08.2022 г. и за този период е дължима лихва съгласно чл. 175 от ДОПК в размер, определен в размер съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, а именно в размер на 7 489, 39 лева. При този изход на спора основателна съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК се явява претенцията и на двете страни за присъждане на разноски по делото. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. По смисъла на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховен административен съд. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноските, сторени и своевременно заявени, съобразно уважената част на жалбата, сторени и заявени при първоначалното разглеждане на делото и в касационното производство, които са в общ размер на 9 783 лева съобразно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, от които 2 632 лева за първоначалното разглеждане на делото и 7 151 лева за производството пред ВАС, съобразявайки, че в решението си ВАС е приел, че съответна на посочения материален интерес е сумата за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 44 427, 18 лева. На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, сторени и заявени при първоначалното разглеждане на спора, за водене на делото във ВАС и тези от настоящото производство, в размер общо на 896 лева, от които по 295 лева за първоначалното разглеждане и за настоящото производство и 306 лева за производството пред ВАС. Водим от горното Административен съд - Благоевград