Решение № 2633 от 28.5.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 8144/2024 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от „ Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. •••••••против Н. М. А., ЕГН •••••••••• с адрес с.Ч., ул. „••••“ №••• с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 240 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 673, 97 лева – главница по Договор за потребителски револвиращ кредит № ••••••г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ••••г. по ч.гр.д. № 6363/2022г. по описа на ПРС, XVIII състав. В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. 6363/2022г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, срещу която е подадено възражение и със съобщение на ищеца е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, поради което има правен интерес от водене на настоящето производство. Сочи се, че вземането му се основава на договор за револвиращ потребитеслки кредит ••••••••••г. в общ размер 4473.97лв., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, с който е издадена и кредитна карта №••••••. С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., като било уговорено, че всички произтичащи от договора задължения, свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането. Смята се, че усвояването на суми от кредитния лимит представлява сбъдване на уговорено между страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя и договорът за заем се считал за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума. Предвид изложеното процесният договор за револвиращ потребителски кредит ••••• бил сключен на •••••г. с първата транзакция по кредитната карта. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя било възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществяване транзакции до 15-то число на месеца, като след издаване на извлечението, настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес- в хартиена форма на посочения от него адрес. Твърди се, че съгласно договора за револвиращ кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Сочи се, че за договори от отворен тип, какъвто бил и револвиращия кредит, не се изготвя погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметки можели да бъдат повторно използвани. Въпреки че задължението на говорения от страните падеж било изискуемо и без покана, кредиторът все пак е изпратил покана за доброволно изпълнение. Посочва, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращ кредит, отпуснат на ответника, било в общ размер на 4473.97лв., като на 01.03.2020г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана и от страна на кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съдПловдив за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №•••••••: 2933.77лв.- главница; 1382, 29лв.- възнаградителна лихва за периода 01.03.2020г.07.10.2021г.; 157, 91лв.- мораторна лихва за периода 05.10.2021г.-16.04.2022г., ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане н заявлението. След подаване на заявлението от страна на ответника се твърди, че са направени 18 плащания, като постъпилите суми били в общ размер на 3800лв., които според ищеца са недостатъчни да покрият цялото задължение. В следствие на направените плащания към момента ответникът дължал на дружеството сумата от 673, 97лв.- главница, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид изложението се иска да бъде признато за установено, че в полза на „Юробанк България“ АД съществува вземане по договор ••••• обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 673, 97лв.главница, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор. Съгласно постановено в т.11а от ТР 4/2013 ОСГТК ВКС възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, ако е подадено в срок, както е станало в процесния случай. Ответникът с него е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, защото е погасил всички търсени от нея суми преди издаването на заповедта за изпълнение. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от приложеното ч.гр.д. № 6363/2022г. по описа на ПРС, XVIII състав, образувано по депозирано от „Юробанк България“ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3375/09.05.2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVIII състав. Заповедта е връчена редовно на длъжника, като от същия в законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Ищецът в исковото производство претендира присъждане на суми в по-малък размер от тези, претендирани в заявлението, поради което предявените искове са допустими. Следва изрично да се посочи, че съгласно задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.062014г. на ОСГТК на ВКС, по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК. Ето защо, доколкото постъпилото плащане на процесните суми в полза на ищеца е настъпило след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, искът за установяване на вземанията е процесуално допустим, а плащането следва да бъде съобразно от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК По основателността на предявените искове: За основателността на заявената искова претенция, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: основанието, от което произтича претенцията му наличието на валидно правоотношение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ••••••••г. при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, за която ответникът е уведомен. Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателства. Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си след датата на исковата молба, което се установява от заключението на вещото лице К. по допуснатата от съда ССчЕ. Видно от заключението, задължението на ответницата към датата на исковата молба в възлизало на 637, 97 лева за главница /исковата сума/, но към датата на заключението /07.02.2025г./ задължението е 0 лева, т.е. ответницата е заплатила изцяло задължението си в хода на процеса. По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове. Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено към датата на постановяване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 200 лева за исковото производство за заплатена ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит. В общата сума на дължимите разноски принципно следва да се включат и разноските в заповедното производство, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив, които възлизат в общ размер на 81, 84 лева, видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, съдът