Решение № 191 от 25.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 507/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. Образувано е по искане на упълномощен за това защитник на осъдения Р. Б. Ц. за възобновяване на производството по н.ч.д. № 575/22 г. по описа на Районен съд – Лом и по в.н.ч.д. № 63/23 г. С определението на районния съд, потвърдено от окръжния, е постановен отказ за кумулиране на наказанията, наложени на осъдения по н.о.х.д. № 292/2022 г. и по н.о.х.д. № 479/22 г. В искането се навеждат основанията за възобновяване, визирани в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като се поддържа нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се нарушение на материалния закон, аргументирано с твърдение, че съдилищата неправилно са отказали определянето на едно най-общо тежко наказание, приемайки, че точният час е релевантен за определяне на момента на влизане в сила на съдебния акт, а не датата, на която е постановен. Наведен е и довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдилищата отказали да кредитират доводите, ползвани от защитата и без да изяснят всестранно и обективно фактите по делото, възприЕ. безкритично доводите на държавното обвинение. Отправената претенция е за отмяна по реда на възобновяването на решението на въззивния съд и определението на районния и за постановяване на съдебен акт, с който делото да се върне за ново разглеждане, алтернативно – да се извърши групиране на двете наказания. В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав адвокат Е. П., защитник на осъдения, поддържа искането по изложените в него съображения, които преповтаря. Осъденият, доведен от Затвора – гр. Враца, поддържа казаното от защитника му. Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и счита, че съдилищата законосъобразно са отказали да кумулират наказанията, тъй като деянието по второто осъждане е било извършено след като Ц. е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт (с определение за одобряване на споразумение). Представителят на прокуратурата поддържа, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НПК, касаеща изчислението на сроковете, тъй като в случая няма срок, а определението за одобряване на споразумението е влязло в сила от момента на постановяването му като неподлежащо на обжалване и протестиране, а не от следващия ден. В реплика адвокат П., настояваща, че срокът изтичал малко преди 24: 00 часа на същия ден, отбелязва, че в бюлетина за съдимост никъде не се отразява час на влизане в сила на съдебния акт. В предоставената му последна дума осъденият пледира за групиране на наказанията му. Допълва, че осъзнава грешката си и има деца, за които следва да се грижи. След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимирана страна (от осъдения, действащ чрез упълномощен за това защитник), срещу акт, непроверен по касационен ред и в предвидения в закона 6-месечен срок. Разгледано по същество обаче е неоснователно. Не са допуснати заявените в искането съществени процесуални нарушения. Не е вярно, че съдилищата са възприЕ. безкритично доводите на държавното обвинение и не обсъдили тези на защитата. Актовете и на първостепенния, и на въззивния съд са мотивирани и съдържат съображения за взетото от тях решение. Въззивният съд е посочил изрично, че разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НПК, на която се позовава защитата, е неприложима в случая, защото тя се отнася до изчислението на сроковете, свързани с невлязъл в сила съдебен акт. Основавайки се на нормата на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК, Окръжен съд – Монтана е обосновал виждането си да не сподЕ. доводите на защитата. Това, че тезата на защитата е отхвърлена не означава, че са възприети безкритично доводите на държавното обвинение. Фактите са били изяснени обективно, всестранно и пълно. Данните за статуса на осъдения са събрани освен чрез справката за съдимост и чрез копие от съдебния акт по н.о.х.д. № 292/22 г. и справка за изтърпените наказания. Следователно – не е допуснато претендираното съществено нарушение на процесуалните правила. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. С протоколно определение № 30 от 19.1.2023 г., постановено по н.ч.д. № 575/22 г., Районен съд – Лом, 2. състав е оставил без уважение искането на Р. Б. Ц. за определяне на едно общо най-тежко наказание по н.о.х.д. № 292/22 г. и по н.о.х.д. № 479/22 г., и двете по описа на РС – Лом, с аргумент, че не са налице визираните в чл. 23, ал. 1 НК предпоставки за това. С решение № 42 от 5.4.2023 г. на ОС – Монтана горното определение е потвърдено. Въззивният съд е сподЕ.л доводите на контролираната от него инстанция, че в случая не са налице материалните предпоставки за това, тъй като двете деяния не са в условията на реална съвкупност, а оттук – наказанията не подлежат на кумулиране. Този извод се споделя напълно от настоящата инстанция. По делото е несъмнено изяснено, че с протоколно определение от 28.9.2022 г. е одобрено споразумение, по силата на което Р. Ц. е признат за виновен в това, че на 24.4.2022 г. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК. От протокола за проведеното съдебно заседание е видно, че то е приключило в 11: 15 ч. След приключване на съдебното заседание, на същата дата – 28.9.2022 г., но в по-късен час (14: 15 ч.), Ц. е извършил друго престъпление (по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК), за което е осъден по н.о.х.д. № 479/22 г. При така изяснените факти, по които впрочем няма спор, се поставя въпроса дали двете деяния следва да се третират като извършени в условията на реална съвкупност. Апелативният съд, също както и предните инстанции, намира отговора за отрицателен. За да се приложи нормата на чл. 23, ал. 1 НК деянията следва да са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В случая това условие очевидно не е налице, защото престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. НК е извършено от осъдения Ц. след като вече е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за кражбата, извършена в условията на опасен рецидив. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се отнася до изчислението на сроковете, когато са предвидени такива за обжалване и протестиране на акта. По подразбиране тази норма не се отнася и няма как да бъде отнесена до актовете, които не подлежат на обжалване и протестиране и влизат в сила от момента на постановяването им. Това означава, че те влизат в сила същия ден, а не след полунощ (когато ще е следващият ден). От разпоредбата на чл. 183, ал. 2 НПК е несъмнено, че тя касае срок за обжалване и протестиране, какъвто не е предвиден за актовете, влизащи в сила в деня на постановяването им. По правилото на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 28.9.2022 г., тоест на тази дата Ц. вече е със статус на осъден за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Затова и извършването на още едно деяние на същата дата се явява реализирано след като е имал влязла в сила присъда за първото, а не преди това. И в този смисъл часовете са без значение. Точният момент от деня на осъществяването на второто престъпление е ирелевантен. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Софийски апелативен съд