Решение № 703 от 6.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 831/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Образувано по жалба на К. С. С., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], община Гърмен, област Благоевград, чрез пълномощника си адвокат Д. С. Б. – Б., член на АК-Благоевград, Л№..., адрес на кантора [населено място] 2900, [улица], вх.А, партер, офис 2 против Решение № ПИ-250/24.07.2023 г. на директора на ТД на НАП-[населено място], с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на К. С. С. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0042717/15.06.2023 г. /ПНОМ/, издадено от С. А., на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП – София, офис Благоевград. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на решението, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че обезпечението е наложено без да е връчено съобщение за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 221 ДОПК, както и че липсват мотиви при издаване на постановлението, като решението не можело да допълва мотивите в постановлението. Сочи се още в жалбата, че при определяне на обезпечителната мярка следва да се вземе предвид както обезпечителна нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на лицето, чиято правна сфера засяга, като в този ред на мисли се претендира, че не е спазен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, приложим на основание пар. 2 ДР на ДОПК. Иска се отмяна на решението, с което е потвърдено ПНОМ. Ответникът – Директорът на ТД на НАП – София, в писмено становище, чрез упълномощен юрисконсулт, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбаподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събрани доказателства, се установява следното: Не е спорно между страните по делото, че в ТД на НАП – София срещу К. С. С. е образувано изпълнително дело № 1130000119/2013 год. за събиране на публични вземания за изискуеми задължения по постъпили за принудително събиране от външни взискатели на публични задължения по изпълнителен лист на РС – Петрич по НОХД № 1317/2012 г., общо в размер на главница 269, 00 лв. и лихва в размер на 17, 78 лв. На 06.08.2013 год. е издадено съобщение за доброволно изпълнение на задълженията на жалбоподателя, с изх.№ 0119-000001 (стр. 43). С Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0223113/15.06.2023 г. (л. 50) по изпълнителното дело са присъединени възникнали нови задължения по постъпили от взискатели влезли в сила наложени глоби и вземания, постъпили по процедурата за взаимна помощ от Република Гърция, възникнали в периода 2014 г. до 2023 г., с което общия размер на публичните задължения възлиза на 715 560, 14 лева, от които главница 521 378, 31 лева и лихви 194 181, 83 лева, като на 15.06.2023 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022.0042717/15.06.2023 год., с което е наложен запор върху притежавано от лицето МПС – лек автомобил [Марка], модел Ц 200 КОМПРЕСОР, рег. № [рег. номер], рама №.., двигател №..., година на производство 1997 г., мощност 141kw, с балансова стойност 0, 00 лв. (л.24), изпратено с известие за доставяне и получено лично от К. С. на 03.07.2023 г. (л.25). Издадено е и Запорно съобщение на основание чл. 201, ал. 3 ДОПК с изх. № [рег. номер]-122-0010080/15.06.2023 г. (л.26). По изпълнителното дело няма данни да са извършени плащания. ПНОМ е обжалвано пред Директора на ТД на НАП – София с жалба, подадена на 12.07.2023 год., заведена с вх.№ [рег. номер]-000-0341437/12.07.2023 г. (л. 21). С оспореното Решение № ПИ-250/24.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП – София (л. 6-л. 8), подадената жалба е оставена без уважение. Решението е съобщено на жалбоподателя на 04.08.2023 год. (л. 20) и обжалвано по съдебен ред с жалба, подадена по пощата чрез административния орган на 09.08.2023 г. (л. 10) При така установените факти се налагат следните изводи: Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от Директора на ТД на НАП – София. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 197, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали контролния орган да потвърди обжалвания пред него акт. Обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП – София, офис Благоевград, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. При спазване на тази регламентирана в закона материална и териториална компетентност, директорът на ТД на НАП – София е издал обжалваното Решение № ПИ-250/24.07.2023 год. по жалбата на К. С. С. срещу ПНОМ, с което публичният изпълнител в ТД на НАП – София, офис Благоевград, е наложил запор върху лек автомобил, собственост на жалбоподателя. Решението е издадено при спазване на изискуемата писмена форма. В него са посочени фактите и обстоятелствата, както и правните основания за издаването му, въз основа на които е направен извода, че ПНОМ е правилно и законосъобразно издадено и не е налице основание за отмяната му, нито е отпаднала необходимостта от наложената с него обезпечителната мярка, поради което жалбата срещу него е намерена за неоснователна. В съответствие с констатациите и изводите в обстоятелствената част е диспозитива на Решението за потвърждаване на ПНОМ. Правилно са установени и изложени в решението фактите и обстоятелствата, които са от значение при преценката на законосъобразността на ПНОМ и на основателността на оплакванията и твърденията в жалбата срещу него. Те кореспондират с материалите в преписката, съответстват на съдържанието на постановлението и придружаващите преписката писмени доказателства, с изключение на връчването на поканата за доброволно изпълнение, за която в решението е описано. Обосновано в обжалваното решение директорът на ТД на НАП София е направил извод, че ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0042717/15.06.2023 год. е законосъобразно, че е издадено от компетентен орган, с изискуеми реквизити по чл. 196 от ДОПК и при съществуваща обезпечителна нужда, която продължава да е налице и към 24.07.2023 год. От последните е видно, че по изпълнително дело № 1130000119/2013 год. публичният изпълнител следва да събере от жалбоподателя вземания за изискуеми задължения по постъпили за принудително събиране от външни взискатели на публични задължения по изпълнителен лист на РС – Петрич по НОХД № 1317/2012 г., общо в размер на главница 269, 00 лв. и лихва в размер на 17, 78 лв. и вземания, представляващи задължения по постъпили от взискатели влезли в сила наложени глоби и вземания, постъпили по процедурата за взаимна помощ от Република Гърция, възникнали в периода 2014 г. до 2023 г., с което общия размер на публичните задължения възлиза на 715 560, 14 лева, от които главница 521 378, 31 лева и лихви 194 181, 83 лева. В съответствие с тези данни и предвид обстоятелството, че не са постъпвали плащания от длъжника по изпълнителното дело, не са налични суми по банкови сметки и/или друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на вземането, за да бъде гарантирано събирането на дълга и съгласно чл. 198, ал. 1 от ДОПК е наложен запор на МПС. Поради това правилна е преценката на публичния изпълнител, до която е достигнал и решаващия орган, че е налице необходимост от обезпечение чрез налагане на запор върху собствено МПС – собствено на жалбоподателя. Законосъобразен е извода, че не са налице основания за отмяна на ПНОМ изх. № [рег. номер]-022.0042717/15.06.2023 год. Решението, с което то е потвърдено и е отхвърлено искането за отмяната му съответства на целта на закона - да се гарантират максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на установените публични задължения. По първото от възраженията на жалбоподателя, а именно, че обезпечението е наложено без да е връчено съобщение за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 221 ДОПК, съдът намира, че действително, няма данни да е връчено издаденото съобщение по чл.221, ал.1 и със съдържанието по чл.221, ал.2 ДОПК. Но съдът съобрази, че самото съобщение за доброволно изпълнение има само уведомителен характер и не представлява властническо волеизявление на административен орган, с което да се накърняват права или да се създават задължения за адресата му. В този смисъл са мотивите, изложени в решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. Според последното, съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не е действие по принудително изпълнение, а има подготвителен характер. В този смисъл, макар и да е допуснато нарушение поради невръчването на съобщение, то не съставлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението за налагане на обезпечения, доколкото за самото постановление има изискване да съдържа същите данни, както за съобщението по чл.221, ал.2 ДОПК. Допълнителен аргумент за този извод е и обстоятелството, че не са предприети същински изпълнителни действия въз основа наложеното обезпечение, т.е. обезпечението може да се наложи преди да се пристъпи към принудителното изпълнение. В този ред на мисли, съдът намира, че е налице разграничение в разпоредбите на ДОПК по Глава двадесет и четвърта – „ОБЕЗПЕЧЕНИЯ“ и Глава двадесет и пет – „ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ“, като с постановление органът по принудително изпълнение обезпечава вземания, а не извършва принудително изпълнение. Съгласно чл.221, ал.1 ДОПК, когато публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, е длъжен да изпрати на длъжника съобщение за доброволно изпълнение, като в този смисъл е налице и разпоредбата на чл.221, ал.4 ДОПК – за действията по принудително изпълнение, когато не са наложени обезпечителни мерки. По тези съображения, съдът намира, че са неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е уведомен за образувано изпълнително дело като не му е изпратена покана за доброволно изпълнение. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП-София. Предприемането на обезпечителни мерки законът свързва с наличието на невъзможност или риск за събиране на вземане, в случая – безспорно и изискуемо. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни и да се реализира едно налично и доказано задължение по принудителен ред, поради липса на доброволно такова. Налагането на обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона - чл. 169 АПК, и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на обезпечителни мерки публичното задължение не може да бъде събрано, а освен чрез налагане на процесния запор то не може да се реализира по друг начин. Наложените обезпечителни мерки не противоречат и на принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6 АПК, нито е налице свръх обезпечение, т. к. те са наложени до размера на установеното публично задължение. Не се установи да е налице основание, посочено в чл. 197, ал. 3 от ДОПК, за отмяна на тази обезпечителна мярка. Съгласно тази разпоредба съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Доказателствата по делото не налагат извод, че в случая някоя от тези предпоставки е налице. Жалбоподателят не твърди да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа – от една страна, а от друга – спазени са условията на чл. 195, ал. 1 от ДОПК - налице са установени и изискуеми публични задължения, чието събиране не е гарантирано, че ще бъде осъществено преди да бъде погасено по давност. Поради това Решението е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона и не е налице основание за отмяната му. Жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Основателно е при този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 2 и ал.4 ДОПК, съдът