Решение № 1249 от 20.3.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 18323/2023 г.

Производство по реда на чл. 145 АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба с вх. № •••••••••• г. по описа на Районен съд – Пловдив, депозирана от И. С. К., ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. М., против Заповед за задържане на лице рег.№ •••••••••••••••••., издадена от •••••••••• М. В. А. при ••••••••••, с която на основание чл. 72, ал. 1, ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на жалбоподателя в помещение за временно задържане на ••••••••••. По изложените в жалбата основания се моли задържането да бъде обявено за незаконосъобразно, като извършено при съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че обжалваната заповед не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 74, ал.2 от ЗМВР, в частност некоректно са били посочени датата и часа на задържането, като липсвало и посочване на фактическите и правни основания за задържането в нарушение на нормата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, в която насока се развиват съображения. Жалбоподателя счита също така, че не са били налице материалноправни предпоставки за неговото задържане. В частност счита, че не са били налице достатъчно данни за извършено престъпление с оглед характера на конкретното престъпление, за което той е бил задържан, а именно това по чл. 162, ал.1 от НК. Също излага аргументи в подкрепа на това свое становище. Счита още и че задържането му не е било необходимо, с оглед преследване на законоустановената цел, а именно да се обезпечи разследването на конкретното престъпление, респективно да се предотврати извършването на друго престъпление или укриването на задържаното лице. Постъпил е отговор от М. В. А., •••••••••• в сектор „••••••••••“ към •••••••••••••••••••••, който оспорва депозирана жалба и счита, че същата е неоснователна, като моли за нейното отхвърляне. Поддържа, че заповедта за задържане е законосъобразна, съдържанието й отговаря на установените изисквания в чл. 74, ал.2 от ЗМВР, издадена е от компетентен орган и в кръга на неговите компетенции. Счита, че са налице и предпоставки за задържане на лицето, включително и наличие на данни за извършеното престъпление. Представя докладна записка. Претендира разноски, като е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Съдът, като съобрази становище на страните и приложените по делото материали, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност. Същият обаче е незаконосъобразен, тъй като заповедта е немотивирана при липса на изложени в нея фактически и правни основания за задържането, и издадена при отсъствието на достатъчно данни по преписката, предполагащи задържане на лицето във връзка с посоченото в заповедта конкретно престъпление. С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, И. С. К. е бил задържан в помещение за временно задържане на ••••••••••. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР следва да посочени фактическите и правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. При настоящия случай липсва посочване в заповедта на конкретното правно основание, на което се задържа лицето. В чл. 72, ал. 1 ЗМВР, както се отбелязва и в жалбата, са предвидени няколко хипотези с различно съдържание и фактически предпоставки, при наличие на които полицейските органи могат да задържат дадено лице. Действително една от хипотезите – т. 1, предвижда възможност за задържане на лице за срок от 24 часа при наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. От последващото съдържание на заповедта може да се предположи, че именно това е било и основанието за конкретното задържане. Основанието за задържане обаче не следва да се предполага, а задържаното лице трябва да е напълно наясно с причините, заради които бива задържано, и същите следва да намерят адекватно отразяване в заповедта за задържане, тъй като в противен случай необосновано могат да се нарушат правата на задържания и той да не може адекватно да се защити срещу предприетите спрямо него принудителни мерки. От гледна точка на настоящата жалба пък непосочването на конкретното правно основание, на което се задържа лице, препятства съда да извърши пълноценна проверка на законността на задържането и дали то е било необходимо спрямо и съответно на констатираното нарушение. В мотивировка на заповедта от друга страна е посочено като основание за задържането това, че „в пристройка към имот, находяща се на адрес гр. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, което задържания ползва като наемател, държи фланелки и други трикотажни пособия, както и други вещи, с цел продажба, като по този начин подбужда към дискриминация, насилия или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, престъпление по чл. 162, ал. 1 НК.“. На става ясно как с простото държане на фланелки, трикотажни пособия и други вещи задържания подбужда към дискриминация, насилие или омраза. От съдържанието на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 НК е видно, че за да се изпълни състава на това престъпление то извършителя следва с активни действия и то насочени към други лица да проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация. Такива действия обаче не се посочени в заповедта за задържане, което отново препятства задържания да разбере основанието за неговото задържане и да предприеме адекватни действия в своя защита. Поради изложеното заповедта се явява незаконосъобразна, като немотивирана и неотговаряща на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Разпоредбата за съдържанието на заповедта по ЗМВР е императивна и задължава органа да изложи освен правни, но и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о. За отбелязване е още, че в представената преписка във връзка със задържането не се намират материали, които да обосноват извод за причастност на задържания И. К. конкретно към престъпление по чл. 162, ал. 1 НК. Няма данни относно това какво представляват въпросните фланелки и други трикотажни пособия и по какъв начин с тях се проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза. Такава информация за пръв път е посочена в представената по делото докладна записка, но същата е съставена по повод на настоящото оспорване, а релевантния момент е този на задържането. Освен това по делото е разпитана и свидетелка – К.К., от чиито показания се установява, че намерените на адрес гр. ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• фланелки били държани в покрит склад, без възможност неговото съдържание да стане достояние на външни лица. Последното не кореспондира с извършване на престъпления по чл. 162, ал. 1 НК, доколкото действията на извършителя по проповядване и подбуждане на дискриминация и омраза, както се посочи по-горе, следва да са насочени и възприети от други лица, което в случая не би могло да стане. В този смисъл за основателно се намира и възражението на жалбоподателя, че задържането му при конкретната ситуация не кореспондира с легитимната цел, с оглед на която са предвидени правомощията на полицейските органи по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, а именно да се обезпечи разследването на конкретното престъпление, да се предотврати извършването на друго престъпление или осуети укриването на задържаното лице. За пълнота следва да се отбележи, че съдържанието на заповедта не отговаря на изискванията и на чл. 74, ал. 2, т. 4 ЗМВР, а именно в същата не са ясно посочени датата и часа на задържането. В началото на заповедта е записано, че същата е съставена на •••••• в 23, 00 часа. Впоследствие са посочени други час и дата – 04, 15 часа на дата •••••• Липсата на конкретика относно датата и по-специално точния час на задържането препятства определянето на изтичането на 24-часовия срок, за който лицето може да бъде задържано. Действително от показанията на свидетелката Костова се установява, че извършената проверка от полицейските служители и такива на други институции на адрес гр. ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• била продължила от късно вечерта на •••••• до ранните часове на ••••••, като след полунощ свидетелката и И. К. били откарани във ••••••••••. Независимо от продължителността на извършените от полицейските органи действия, при съставянето на заповедта за задържане следва ясно да се отрази конкретния момент на задържането, вкл. и с оглед проверка на законосъобразността на неговата продължителност. Предвид гореизложеното заповедта за задържане ще се отмени като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лева за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат С. М. ще се присъди сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът