Решение № 441 от 3.2.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4895/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, както и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, и чл. 138, ал. 2 ЗЗД, при условията на алтернативност. За основателността им следва да са реализирани следните юридически факти: сключен между страните договор за възлагане на поръчителство, за който са налице сочените пороци, нарушаващи изискванията на ЗПК и накърняващи добрите нрави. Страните не спорят по сключването на договора за възлагане на поръчителство. Установява се от погасителния план, приложен към договора за кредит, че възнаграждението за поръчителя е в размер на 813, 24 лв. От същия договор се установява, че конкретно усвоената сума е в размер на 500 лв., общо дължимата сума е 602, 76 лв., срока за връщане е на 12 месечни погасителни вноски, а ГПР 42, 31 % за тези параметри на кредита съгласно Приложение 1. От така установените факти може да се направи извод, че в ГПР не е включен размерът на възнаграждението за поръчителя. Същото е в размер, който надвишава главницата и общо дължимата сума по кредита. При тези размери, ако се включи възнаграждението за поръчителя в разходите по кредита, оскъпяването е повече от 100 % за една година (доколкото кредитът за една година се оскъпява с повече от 500 лв.), а не посочените 42, 31 %. Следва да се отбележи и обстоятелството, че кредиторът и дружеството – поръчител са свързани лица, които през по-голямата част от съществуването си са имали за еднолични собственици на капитала си едни и същи лица, което е общо известен факт с оглед обявените обстоятелства в Търговския регистър и историята на едноличните собственици на капитала на двете дружества. Установява се от представения договор за потребителски кредит, че в чл.1, ал.2 било уговорено задължение на длъжника да предостави обезпечение в срок 5 дни от одобрението на искането за усвояване на конкретна сума – 2- ма поръчители, които да са на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение от 1500 лв. или одобрено от кредитора дружество поръчител, банкова гаранция, от одобрена от кредитора банка. За посочения 5-дневен срок и с изискванията към физическите лица поръчители, това обезпечение е по-трудно изпълнимо от останалите две обезпечения, които са предварително одобрени от кредитора. Обезпечаването на кредита е задължение по договора. Обезпечението от дружество-поръчител, одобрено от кредитора, създава условия за неговото предпочитане, с оглед почти неизпълнимите условия към физическите лица-поръчители. Тази услуга се предлага от самия кредитор, който дава своето одобрение за дружеството-поръчител. В същото време това обезпечение е свързано с допълнителни разходи за потребителя, в полза на свързано с кредитора лице, които разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия кредит. Задължителността на обезпечението, условията за предпочитане именно на този вид обезпечение и одобрението му от самия кредитор в полза на свързано с него лице водят до извод, че предоставеното обезпечение от дружество-поръчител е допълнителна услуга по договора за кредит. В решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал още един критерий, въз основа на който разходи за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато размерът им е явно непропорционален към размера на отпуснатия кредит. В случая е именно така, поради което възнаграждението за поръчителя съставлява част от общите разходи по кредита и следва да намери отражение в ГПР. Това не е сторено, поради което са нарушение изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за кредит е недействителен. Изискването за посочване на ГПР не е самоцелно, а е ориентирано към защита правата на потребителя с оглед неговата информираност за условията и разходите по кредита, поради което следва да се посочи реално приложимият процент на разходите. Поради това посочването на ГПР, което не е реално приложимото между страните, се равнява на непосочването на ГПР изобщо. Установява се от договора за възлагане на поръчителство, сключен на 05.11.2022г., в деня на подписване на договора за потребителски кредит, че поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на потребителя по договора за кредит, а потребителят се задължава да заплати възнаграждение. На първо място, следва да се посочи, че поемането на задължение за солидарна отговорност в договор между „поръчителя” и длъжника не обвързва кредитора и не създава солидарна отговорност пред него между длъжника и поръчителя. Съгласно чл.138, ал.1 от ЗЗД договорът за поръчителство се сключва между поръчителя и кредитора, тъй като поръчителят следва да се задължи спрямо кредитора. Така с поетото от „Кредит Гаранция” ЕООД задължение не се създава поръчителство, нито друг вид солидарна отговорност с длъжника. Макар договор за поръчителство между ответника и кредитора да е сключен впоследствие, той не поражда действие с оглед правилото на чл.138, ал.2 от ЗЗД, което гласи, че поръчителство може да съществува само за действително задължение. Поради изложеното, с договора за възлагане на поръчителство не се предоставя никаква престация на потребителя, а единствено му се възлагат задължения. Накърнява добрите нрави договор, с който не се поема действително задължение за поръчителство, нито се създава солидарна отговорност, а само привидно се създава обезпечение и то за недействителен дълг, като на длъжника се възлагат само задължения. Поради накърняване на добрите нрави договорът за възлагане на поръчителство се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Искът е основателен и следва да се уважи. На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения списък – 50 лв. за платената държавна такса и 250 лв. адвокатски хонорар с оглед възражението за прекомерност. Цената на иска е по-малко от 1000 лв., делото не съставлява правна и фактическа сложност, реши се предимно въз основа на писмени доказателства, а представителят на ответника не се е явявал в о.с.з. Ето защо по-голям размер на хонорара не е оправдан. С ДДС присъдената сума е в размер на 300 лв. Така мотивиран, съдът: