Решение № 1320 от 15.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 564/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по искова молба, подадена от М. М. М.. с [ЕГН], с която е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 и сл. от АПК, срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпени от М. М. М. неимуществени вреди от бездействия на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да изпълни вменени й по закон задължения за периода от 06.02.2022 г. до 10.10.2022 г. по време на престоя му в Следствен арест - гр. Хасково, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на постъпването му в ареста – 06.02.2022 г., до окончателното й изплащане. От съдържанието на исковата молба е видно, че претендираните от ищеца неимуществени вреди се обосновават като резултат от допуснати нарушения на чл. 3 от КЗПЧОС и чл. 3 от ЗИНЗС при престоя на ищеца в помещенията за задържане в Арест – гр. Хасково. Навеждат се доводи за неосигуряване на достатъчна жилищна площ и квадратура; на постоянен достъп до санитарен възел по всяко време на денонощието; на задоволителни хигиенно-битови условия и препарати за дезинфекция при наличието на хлебарки; на двигателна активност; на лекарска (медицинска) помощ по време на денонощието; на престой на открито и чист въздух; неосигуряване на тоалетна и тоалет по всяко време на денонощието и на постелъчно бельо – чаршафи и калъфки, на лекарства. Твърди също, че по време на престоя си в Следствения арест в гр. Хасково бил подложен на психически тормоз поради етничесикя си произход и че бил пребиван от служители на ответника. Според ищеца осигуряваната храна била лоша. Служителите не му осигурявали и правото на кореспонденция. На 30.09.2022 година бил отровен, за което бил посетен от фелдшер и бил подал сигнал на [тел. номер]. Посоченото обезщетение претендирал поради това, че изпитвал чувство на страх и унижение, нарушени били човешките му права. По изложените в исковата молба съображения се иска присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на стойност 70 000 лева ведно със законната лихва върху посочената сума от 06.02.2022 г. до окончателното й изплащане. В съдебно заседание чрез назначен процесуален представител се поддържа исковата молба. Ответникът - Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, в представен чрез процесуален представител писмен отговор оспорва изцяло по основание и размер иска с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, с който ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 06.02.2022 г. до 10.10.2022 г. Предявената искова претенция от М. М. М.. била неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което не били налице предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията". Моли се да бъде отхвърлен искът изцяло. Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор изразява становище, че искът е доказан по основание, но не и по размер, като счита, че цената на иска следва да се определи по справедливост. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: Ищецът М. М. М. е задържан в арест Хасково на 07.02.2022 г. и на 10.10.2022 г. е изпратен в затвора Стара Загора. По време на престоя му в арест Хасково е бил настанен в помещения за задържане с № 1, 7, 12, 15 и 18. Спално помещение № 1 е с обща площ 8.06 кв. м. и е оборудвано с три легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително 4, 6 кв. м. от площта на помещението. Има отваряем прозорец на вратата на помещението към южния коридор, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в спалното помещение се осъществява посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над вратата на помещението са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В спалното помещение има въздуховоди от вентилационна система осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Спално помещение №7 е с обща площ 8.64 кв.м., три легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително 4, 6 кв.м м. от площта на спалното помещение. Има отваряем прозорец на вратата на помещението с размери 70x60 см. към южния коридор, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в спалното помещение е посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над вратата на помещението са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В спалното помещение има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Спално помещение №12 е с обща площ 8.06 кв.м.; с три легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително 4, 6 кв.м м. от площта на спалното помещение. Има неотваряем прозорец с размери 90x40 см. на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем с размери 70x60 см на вратата на спалното помещение към коридора, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в спалното помещение е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на помещението са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В спалното помещение има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Спално помещение №14 е е обща площ 12.18 кв.м с четири легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително 6, 5 кв.м. от площта на спалното помещение. Има неотваряем прозорец с размери 90x40 см. на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем с размери 70x60 см на вратата на спалното помещение към коридора, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в спалното помещение е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на помещението са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В спалното помещение има въздуховоди от вентилационна система осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Спално помещение №15 е с обща площ 08.06 кв.м.; с три легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително 4, 6 кв.м от площта на спалното помещение. Има неотваряем прозорец с размери 90x40 см на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем с размери 70x60 см на вратата на спалното помещение към коридора, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в спалното помещение е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на помещението са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В спалното помещение има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Спално помещение № 18 е с големина 8.06 кв. м и е оборудвано с три легла, една маса и две табуретки, които заемат приблизително 4, 6 кв. м от площта на спалното помещение. Има неотваряем прозорец с размери 90x40 см на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и отваряем с размери 70x60 см на вратата на спалното помещение към коридора осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина Отоплението в спалното помещение е посредством радиатор на централно отопление. Над вратата на помещението са монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В спалното помещение има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. По време на престоя си в арест Хасково М. М. М.. е бил настанен както следва: на 07.02.2022 г. в спално помещение № 12 с още едно лице; от 08.02.2022 г. до 29.03.2022г. в спално помещение № 18 с още две лица; от 30.03.2022г. до 28.04.2022г. в спално помещение № 7 с още две лица; от 29.04.2022г. до 04.05.2022г. в спално помещение № 12 сам; от 05.05.2022г. до 05.06.2022г. в спално помещение № 15 с още едно лице; от 06.06.2022г. до 10.10.2022г. в спално помещение № 1 с още едно лице; Спалните помещения на следствения арест не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел е с обща площ 17, 5 кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно т. 20. 1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на Главния Директор на ГДИН. Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел. Престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Престоят на открито в арест Хасково в рамките на един час на ден се ползва от задържаните лица в работно време като графика - разпределението се определя от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждат покилийно всеки ден в различен час. М. М. М. не е упражнил правото си на престой на открито на следните дати: 27.02.2022; 16.04.2022 /извеждан за баня/; 17.04.2022; 21.04.2022; 23.04.2022 /извеждан за баня/; 28.04.2022; 29.04.2022; 15.05.2022; 18.05.2022 /извеждан за баня/; 07.06.2022; 08.06.2022 /извеждан за разпит/; 03.07.2022; на 05.10.2022 и 06.10.2022 е бил в арест Пловдив. Съгласно т. 26. 1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно т. 26. 2 на същата заповед килиите и общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или при необходимост под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по раздел IV от Заповед № Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН. В РСИН Хасково хигиенните материали в процесния период са закупувани от службата. Видът им се вписва във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предоставят за съхранение на младши инструктора по охраната. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия, получавало приготвен разтвор за почистване /приготвя разтвора за почистване под ръководството и контрола на служител от НОС/. Съотношението на вода /дезинфекционен препарат се определя от медицинското лице към ареста. Практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве. Тоалетни принадлежности /сапун и прах за пране/ се раздават безвъзмездно на задържаните лица, ако същите не разполагат с такива. На 27.05.2022 г. след изявено желание от задържаното лице са му предоставени 1 кг прах за пране, 1 бр. сапун и 3 л разтвор на дезинфектант. Съгласно т. 26.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. за вътрешния ред тоалетни принадлежности /сапун и прах за пране/ се раздават безвъзмездно на задържаните лица, ако същите не разполагат с такива Спалните помещения в арест Хасково са постоянно оборудвани с дюшек, възглавница и одеяла, поради което същите не се раздават на задържаните лица и не се попълва разписка. Съгласно Заповед № Л-1321/10.03.2020г. задържаните лица имат право да ползват личен постелъчен инвентар, което важи и за конвоираните от други места за лишаване от свобода. В списъка на задължителната документация, водена в арестите, няма документ, удостоверяващ нежеланието на лицето за получаване на такива материали, както и наличието на собствен постелъчен инвентар. На 07.02.2022 г. М. е получил 2 бр. чаршафи, 1 бр. калъфка и 2 бр. одеяла. Раздаденият постелъчен инвентар се подменя периодично за изпиране и се заменя с чист, като за това не се попълват допълнителни разписки. За времето на престоя си ищецът на два пъти е разкъсвал предоставените му чаршафи, поради което на 30.05.2022г. и на 19.08.2022г. са му раздадени още по 1 бр. чаршафи. За времето си на престой в арест Хасково М. М. М. е извеждан за медицински преглед както следва: - на 23.02.2022г. на стоматологичен преглед в гр. Хасково, на 28.03.2022 г на стоматологичен преглед в гр.Димитровград, на 04.06.2022 г в ЦСМП- Хасково, на 06.06.2022 година в Център за психично здраве Хасково, на 14.06.2022 г. в гастроентерологичен кабинет Хасково, на 19.09.2022 г. – на стоматологичен преглед в Хасково, на 28.09.2022 г – на стоматологичен преглед в Хасково. На 04.06.2022 тодина спрямо ищеца била употребени физическа сила и помощни средства от НОС поради буйства, опити за самонараняване и заплаха спрямо служител от НОС. Горната фактическа обстановка съдът изведе от представената и приета като доказателство по делото Справка с изх. №1821/18.11.2022 г.от Районна служба "Изпълнение на наказанията" Хасково. От постановление за отказ за изготвяне на искане завъзобновяване на наказателно производство на прокурор в Окръжна прокуратура Хасково е видно, че М. М. М. е подавал частна тъжба до председателя на ВКС, заявления и молби до Министерство на правосъдието, в които се е оплаквал от условията в следствен арест Хасково, където бил неправомерно тормозен и тровен с хапчета. От същото постановление се установява, че подобни жалби за тормоз и тровене са налични по НОХД № 398/2022 г. на РС Димотровград. От експертно решение № 93470 от 2080 от 01.11.2023 г. на ТЕЛК Първи състава при УМБАЛ „Професор доктор СТ. Киркович“ АД е видно, че М. е преосвидетлстван и му е определена степен на инвалидност. ТЕЛК е поставила следната диагноза на ищеца: „след трамва на главата е започнал да получава припадъци и загуба на съзналие“. ТЕЛК е установила, че М. е с чести афективни колебания и страхови изживявания. От епикриза №69/2021 на Център по психично здраве Хасково се установява, че М. за първи път е постъпил на лечение в Центъра за психично здраве на 02.03.2004 година На 02.02.2021 годинато е бил доведен в центъра с линейка, чиято врата той счупил и се е опитал да се самонарани.Твърдял, че бил подслушван и изтезаван със студена вода и ток. Поставена му е диагноза органично налудно разстройство. Въху същата епикриза М. е написал собственоръчно, че му слагат отрова в храната в следствен арест Хасково и че се страхува за живота си. От писмо с изх№ 813/06.06.2022 година е видно, че на 04.06.202 година в 9, 20 часа по време на престоя на открито М. е започнал да буйства, да заплашва служителите на ареста и е твърдял, че ще се самонарани, блъскайки главата си в стената и ритайки масата за престой на отрито Същият е настанен в самостоятелна килия от страна на НОС. Спрямо ищеца е използвана физическа сила и помощни средства. Той е продължил и в спалното помещение да удря главата и ръцете си в стената и леглото. Извикан е екип на ЦСМП – Хасково. Обработена и пръвързана е раната, получена вследствие на самонараняване. По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели В. В. В. и Ю. М. М.. В. е бил в ареста тр. Хасково с М. през 2022 г, а.два месеца са били в една килия № 18. Условията там не били нормални. Имало дървеници. Б. са по двама или трима души в стая. Не им давали спално бельо, а го получавали от близки. В тази килия нямало тоалетна, поради което служелите на НОС трябвало да им отворят, за да отидат до санитарния възел. Когато те почукали на вратата на помещението, служителите на ответника ги пускали да ползват тоалетна. Това не ставало винаги, поради което те ползвали шише. Случвало се е в по-натоварени моменти да чакат по-дълго за тоалетна. В ареста Хасково пръскали за хлебарки 1-2 пъти месечно, при което М. казвал, че му ставало лошо. Храната в ареста беше еднообразна - все червени манджи, от които всички имали киселини. В ареста им предоставяли медицинска помощ чрез лекарка, която преглеждала болните един ден седмично. На М. му е оказвана медицинска помощ много пъти, дори и стоматологична. М. не получавал храна отвън, бил длъжен да се храни с храната от ареста. Искал вегетарианска храна, но сведетелят не знае дали такава му е осигурявана. Не е бил свидетел на осъществен спрямо М. физически и психически тормоз. Не знае дали е бил вързван за легло, не е виждал да го бият. През този период М. пишел постоянно писма до някого и искал листове. Те му купили тетрадка от лавката. От ареста му давали също листове. Той давал писмата на надзирателите, а те му давали входящи номера, които той пазел в папка. Свидетелят Ю. М. е бил с М. в ареста Хасково до средата на 2022 г. в килия № 7. Условията били ужасни.В спалните помещения било мръсно. Осветлението в килиите се извършвало чрез две тънки лампи горе на тавана, които буквално заслепявали очите и те имали проблеми със зрението. Стените на килиите били черни. Те били оборудвани с една дървена маса, навряна в стената, на която изобщо не можели да се хранят. В седма килия имало 3 легла - едно двойно и едно единично, арматурите били счупени. Отначало те били само с М. в спалното помещение, по едно време настанили и трети човек, но той се преместил.Престоят на открито ставал вътре в ареста, в една килия, приспособена за престой на открито. М. се оплаквал от храната. Тя била малко поколичество, а като вкус била все едно е за прасета. Почти винаги давали ориз с гъби, много рядко грах с месо. Плодове нямало, освен че понякога давали надупчени ябълки.Спално бельо не им било давано. По принцип се предлагали чаршафи и калъфки, но не били годни за употреба, защото били зашити и мръсни. М. си имал чаршафи и спално бельо, но не знае откъде го е получил. М. се оплаквал от условията в ареста. Чувствал се зле, искал медицинска помощ, понякога тя му била предоставяна, но невинаги. Надзирателите му крещели защото си търсел правата. М. правил и гладни стачки. Той пишел жалби и писма, но те не достигали до съда. Веднъж той пуснал една дървеница в писмо до съда, за да докаже, че има такива. По време на сутрешната проверка надзирателите ги питаха дали имат писма за изпращане.и ги вземали, не не давали входящи номера. М. бил свидетел на акт на насилие към М., извършен от надзирателите. Тогава бил в килия № 17, а М. – в №12. Той видял над четирима 4-ма надзиратели, чували се удари и думите на М. „О, майко“и той предположил, че го бият. М. имал кръв по лицето и му била скъсана тениската. Извели го от килия № 12 и го придружили до лекарката. Свидетелят е приведен в затвора гр.Стара Загора на 06.06.2022 година. От така събраните доказателства съдът намира от правна страна следното: С оглед практиката на Европейския съд по правата на човека по дела, заведени от български граждани срещу Република България относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода, настоящият състав намира за необходимо разглеждането на предявения иск за неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ГД "Изпълнение на наказанията" да бъде осъществено при прилагането на кумулативния подход, като се вземе под внимание кумулативният ефект от условията, при които ищецът е бил поставен при задържането. Ето защо исковата претенция следва да бъде разгледана като един иск, основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на задържания /на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил настанен/и неосигуряване на адекватно медицинско обслужване, осъществен тормоз и побой, при претендирано обезщетение в размер на 70 000 лв. за неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби, в т. ч. затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл. 12, ал. 3, вр. чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС/. Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1, във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГД "Изпълнение на наказанията" и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е задържано лицето в арест Хасково, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София се явява доказан по основание по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържаните под стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 - т. е на нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от М. М. М. искова молба релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност се изразява в неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на същия при задържането му - на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна жилищна площ; на други битови условия в помещението, както и неосигуряване на адекватно медицинско обслужване., употреба на физическа сила спрямо него от служители на НОС от следствен арест Хасково, физически и психологически тормоз. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, част четвърта, е регламентиран редът за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 240 е предвидено, че доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 43, ал.4 минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал. 3 на чл. 20 - че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Затворническата администрация е била длъжна да осигури на лицата, лишени от свобода, такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. Горното задължение на ответника се извежда от разпоредбите на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от Р. България и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната, където също е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. На това право на лишените от свобода лица съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им / чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право. В решенията, заведени срещу България за санитарно-битовите условия в затворите и арестите, се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Н.. и други срещу България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. В контекста на тази съдебна практика по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода от 07.02.2022 г. до 10.10.2022 г. ищецът е пребивавал в арест Хасково. По време на престоя си в арест Хасково ищецът е бил настанен в килия № 1, № 7, № 12 и № 18. Квадратурата на килия № 1 е 8, 06 кв. м., като оборудването на килията е приблизително 4, 6 кв. м. Броят на задържаните лица в килията, с които е бил ищецът в арест Хасково, е както следва: от 06.06.2022 г. до 10.10.2022 г. с още едно лице Квадратурата на килия №7 е общо 8. 64 кв. м., , като оборудването заема 4, 6 кв.м. Т. М. е бил в периода 30.03.2022 г. до 28.04.2022 година с още едно лице. Квадратурата на килия № 12 е общо 8. 06 кв. м, като обурудването заема 4, 6 кв.м. М. е бил там сам в периода от 29.04.2022 до 04.05.2022 г. Квадратурата на килия № 15 е 8, 06 кв.м., оборудването заема 4, 6 кв.м. Т. М. пребивава с още едно лице. Квадратурата на килия № 18 е 8, 06 кв.м., оборудването заема 4, 6 кв.м. М. пребивава там в периода 08.02.200 до 29.03.2020 година с още две лица. От така установеното следва, че свободната жилищна площ /определена на база общата площ на килията, наличното оборудване и мебели и броя на настаняваните в нея лица/ е била значително под 4 кв. м за всяко задържано лице през посочените периоди от време. В помещенията не е имало санитарен възел и течаща вода. Достъпът до такива се осъществявал съгласно Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на Главния Директор на ГДИН. Санитарните помещения и достъпът до течаща вода в арест Хасково се използвали от задържаните лица при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно т. 20. 1 от Заповед №Л-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на Главния Директор на ГДИН. Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел /съгласно т. 4 от изготвената справка/. Ето защо съдът приема за безспорно установена по основание претенцията на ищеца, касаеща липсата на санитарен възел и минимално изискуема площ за обитаване. На следващо място, с оглед така събраните доказателства, липсват данни за провеждане на полагаемия се на арестантите престой на открито не по-малко от един час на ден.в нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС От представните писмени доказателства не се установи на М. да не са му предоставени спални принадлежности. Наистина от свидетелските показания на В. може да се направи извод, че такива са подарени на ищеца от други задържани лица в ареста, но от друга страна, от свидетелските показания на М. се установява, че такива са им предоставени, но те не можели да се ползват поради лошо състояние. С оглед на което не може да се направи извод за нарушаване на чл.86, ал.1 т.3 от ЗИНЗС От приложените договори се установи, че в следствен арест Хасково, в който ищецът е пребивавал, своевремнно са извършвани дейности по дезинсекция и дератизация. Тези дейности се осъществяват от външен доставчик, поради което не е налице бездействие от ответната страна, като данните по делото сочат, че се извършва регулярно. Дали дезинсекцията е ефективна, е въпрос на лична преценка и не обосновава извод за бездействие. За съжаление борбата в този тип паразити винаги е трудна и съпътства живота на всеки индивид, а не само на лишените от свобода. Че е осъществявана такава дейност 1-2 месеца, се установява и от свидетелските показания на В.. Не се установи нарушаване на правата на М., представени по чл.86, ал.1 т.3 от ЗИНЗС. От представените писмени доказателства и свидетелските показания на В. се установи, че той непркъснато е пишел жалби, заявления, молби, за които са му предоставяни и сътоветните входящи номера. Съгласно разоредбата на 255, ал.1 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи - незабавно, а съгласно ал.2 при спешни случаи се осигурява незабавна медицинска помощ, а при необходимост задържаният се настанява в специализирано лечебно заведение, включително извън местата за лишаване от свобода, при условията и по реда на чл. 250, ал. 5 и 6, за което незабавно се уведомяват разследващият орган, съответният прокурор или съд. Противно на твърденията на ищеца, в следствен арест Хасково медицинското обслужване е извършвано регулярно чрез сключен договор за оказване на медицинска помощ с лекар. Такава е оказвана на ищеца, видно от изготвената справка. Дори му е осигурявана и стоматолочигна помощ. Не се доказаха твърденията на ищеца за осъществен спрямо него физически и психически тормоз. От фактическа страна не е спорно по делото, че на 04.06.2022 г. по време на престоя на открито М. е буйствал и е правил опити да се самонарани и че той не се е подчинил, в резултат на което след предупреждение е бил принудително отвеждан при използване на физическа сила и помощни средства /белезници/ от стаята за престой на открито до спалното му помещение. Спорният по делото въпрос е дали в случая употребата на физическа сила и помощни средства /белезници/ спрямо ищеца е била неправомерна и незаконосъобразна и като такава, засягаща конституционно право ли използваната принуда е била при осъществяване и в изпълнение на правно регламентирана дейност, при спазване на нормативно установените условия и изисквания и в съответствие с целта на закона. В действащото законодателство не са регламентирани условията, на които трябва да отговаря едно административно действие, за квалифицираното му като "законосъобразно". По аргумент от нормата на чл. 146 от АПК, от която се извличат изискванията за законосъобразност на административния акт, следва да се приеме, че законосъобразно е това административно действие, което е извършено от компетентен административен орган или от длъжностно лице от администрацията на органа /т.е при упражняване на правомощия в рамките на неговата компетентност/; при наличие на законово регламентираните материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото и задължението на органа /длъжностното лице/ да извърши действието; при спазване на нормативно установените изисквания за реда, начина и средствата за осъществяване на действието и при съобразяване на неговото извършване с целта на закона. Ако административното действие не отговаря на което и да е било от посочените изисквания, може да бъде обоснован извод за неговата незаконосъобразност. В чл. 112, ал.1 от ЗИНЗС е предвидена възможност за държавните служители от местата за лишаване от свобода при изпълнението на служебните си задължения да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. В посочената разпоредба, както и в тези на чл. 113, ал.1, т.1 – т.3, чл. 114, ал.1, т.1 – т.5, чл. 115 и чл. 117 от ЗИНЗС, са регламентирани основанията, условията и изискванията за използване на физическа сила и помощни средства от държавните служители в местата за лишаване от свобода. Анализът на нормативната уредба води до извода, че за законосъобразната употреба на физическа сила и помощни средства на първо място се изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1. Използването на физическата сила да е при изпълнение на служебните задължения на длъжностните лица; 2. Съществуването на някоя от хипотезите по чл. 113, ал.1, т.1 – т.3 и чл. 114, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС и 3. Спазването на реда и дисциплината в мястото за лишаване от свобода да не може да бъде постигнато по друг начин. Правомерното използване на физическа сила и помощни средства изисква и същите да са съобразени с конкретната обстановка, с характера на нарушението и личността на нарушителя /чл.чл. 115, ал.1 от ЗИНЗС/; употребата й да е след изрично направено предупреждение /чл. 117, ал.1 от ЗИНЗС/ и при вземане на мерки за опазване на здравето и живота на лицата, срещу които е насочена /чл. 115, ал.2 от ЗИНЗС/. От фактическа страна по делото не е спорно, че действията по използване на физическа сила и помощни средства са извършени от надзиратели в следствен арест Хасково. Като част от надзорно-охранителния състав /НОС/ посочените лица осъществяват надзора, охраната и конвойната дейност в мястото за лишаване от свобода /чл. 290, ал.1 от ППЗИНЗС/. Сред основните задачи на НОС в местата за лишаване от свобода съгласно чл. 291, т.1 – т.6 от ППЗИНЗС са и предотвратяване, пресичане и ликвидиране на опитите на затворниците за извършване на нарушения и престъпления; осигуряване реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода и осигуряване защитата, безопасността и сигурността на затворниците и на служителите. В случая безспорно употребената от надзирателите физическа сила и използваните помощни средства /белезници/ е било при изпълнение на техните посочени по-горе служебни задължения във връзка с осъществяваната надзорно-охранителна дейност в следствен арест Хасково. Следователно налице е първата материалноправна предпоставка за законосъобразното използване на физическа сила и помощни средства. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че използването на физическа сила и помощни средства /белезници/ от страна на служителите от ГДИН спрямо ищеца е предизвикано от неправомерното поведение на М.. От доказателствата еднозначно и по несъмнен начин се установява, че с действията си на 04.06.2022 г. ищецът. е нарушил установения ред и дисциплина в следствения арест – поведението на обвиняемия по време на престоя на открито и при отвеждането му към спалното помещение представлява основание по см. на чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 114, ал.1, т. 3, предл. трето и предл. четвърто от ЗИНЗС за използване на физическа сила и помощни средства /белезници/ от служителите на ареста спрямо ищеца при осъществяване на надзорно-охранителната дейност, доколкото сочи на явно неподчинение и отказ да се изпълни законово нареждане, съпроводено със заплахи за физическа саморазправа, буйстване и агресивно поведение. Съдът приема, че в случая спазването на реда и дисциплината в следствен арест Хасково не е можело да бъде извършено без употреба на физическа сила и помощни средства, като съдържащите се в документи данни, че използваната физическа сила е била адекватна на моментното емоционално и психологическо състояние на ищеца. Въпреки предупрежденията от служителите от администрацията на ареста е продължил действията си при проявена агресия, създаваща опасност, включително за самия него. С оглед на което единственият възможен начин за овладяване на създалата се ситуация е бил чрез употреба на физическа сила и използване на помощни средства за прибирането на обвиняемия от мястото за престой на открито в затворническото помещение. В този смисъл изпълнено е и третото нормативно регламентирано изискване на законосъобразно използване на физическа сила и помощни средства. Физическата сила е била съобразена с конкретната обстановка, с характера на нарушението и с личността на нарушителя, като употребата й е извършена след изрично направени предупреждения и при недопускане увреждане на здравето на лицето, срещу което е насочена. От представените по делото епикризи е видно, че М. М. е лекуван от психологически заболявания в център по психично здраве с поставена диагноза органично налудно/шизофреноподобно/ заболяване. В решението на ТЕЛК е посочено, че ищецът получава афективни колебания и има страхови изживявания. Дори в самата епикриза М. собственоръчно е написал, че го тровят в ареста, страхува се за живота си. Такива твърдения той е излагал във връзка с искането си да бъде възобновено наказателното производство по НОХД 398/2020 година по описа на РС Димитровград. От епикризата от 2021 година може да се направи извод, че М. е агресивен/ чупи вратата на линейка/, пробва да се самонарани. От диференцираното психологическо изследване при постъпването му в Затвора - гр.Стара Загора може да се направи извод, че М. има ултимативно поведение и проявява симулантни и демонстрационни страдания и се самонаранява. Следователно използваните физическа сила и помощни средства са били съобразени с конкретната обстановка на време, място и начин на извършване на нарушенията и с личността на нарушителя. Употребената физическа сила не е довела до увреждане на здравето на ищеца, . С оглед на гореизложеното съдът приема, че употребените спрямо ищеца на 04.06.2022. от служители от следствен арест Хасково физическа сила и помощни средства при изпълнение на техните нормативно установени задължения по чл. 291, т.3, т.4 и т.5 от ППЗИНЗС във връзка с надзорно-охранителната дейност на мястото за лишаване от свобода, са били основани на наличието на предпоставките по чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 114, ал.1, т.3, предл. трето и предл. четвърто от ЗИНЗС, като при употребата им са спазени изискванията на чл. 112, ал.1, предл. последно; 115, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл. 117, ал.1 от ЗИНЗС - т.е осъщественото физическо въздействие е било съобразено с конкретната обстановка, с характера на нарушението, с личността на нарушителя и е било необходимо от гл.т. обезпечаване спазването на реда и дисциплината в ареста; след отправено предупреждение и без да се допусне увреждане здравето на лицето. В този смисъл използваната физическа сила и помощни средства /белезници/ не представляват проявена форма на упражнено над ищеца насилие, накърняващо правото му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и съответно нарушаващо забраната на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 и ал.3 от ЗИНЗС. Употребената физическа сила съставлява легитимно третиране във връзка с осъществяване на правно регламентирана административна принуда при съобразяване с изискванията на закона и в съответствие с неговата цел и като такава се явява правомерна, законосъобразна и обоснована от гл.т. необходимостта й за осигуряване и обезпечаване спазването на реда и дисциплината в следствен арест Хасково. По отношение на храната съдът намира, че ответникът не представи доказателства, че същата е питателна с достатъчно калориен и химически състав и добре приготвена, поради което и с оглед на свителеските показания съдът намира, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.86, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. Съдът намира, че липсата на санитарни помещения, ползването на шише в помещението в присъствието на останалите задържани лица, непровеждане на престой на открито не по-малко от един час на ден неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. По степен и интензитет създаденото на М. М. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството", доколкото минимално необходимата площ за живот и по-скоро нейната липса би могла да рефлектира неблагоприятно върху психическото здраве на всеки човек. Дори и обстоятелството, че ищецът е лице, задържано в арест Хасково, което по своето естество предполага ограничаване свободното придвижване на лицето, същото не следва да бъде поставяно в унизителни условия за изтърпяване на съответното наказание. Така установените санитарно - хигиенни и битови условия сами по себе си предполагат настъпването на неблагоприятни последици от нематериален характер за ищеца и са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен М. при престоя му в арест Хасково, предвид кумулативния им ефект, следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. Още повече предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите, причинени на задържани под стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС /вкл. и по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС - поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката "задържане под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. При прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба в случаите по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца има за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и на чл. 3 от ЕКПЧОС. До горния извод съда достигна независимо от обстоятелството, че пребиваването на ищеца в посоченото помещение за задържане не е траело продължителен период от време, но негативният ефект от неблагоприятните битови условия безспорно е могъл да даде отражение върху емоционалното състояние на ищеца, обстоятелство, което с оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не следва да се доказва от ищеца, а да се презюмира при липса на оборващи това твърдение доказателства. При осъществяване на правно регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" са нарушили и изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКПЧОС /Решение от 09.06.2005 г. на ЕСПЧ, Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ п и др./. Освен това отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна - държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност /вкл. от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия /вкл. от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на М. М. М., надвишаващи неизбежното ниво, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което предявеният от М. М. М. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" е доказан по основание. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 70 000 лв. / следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Н.. и други срещу България", въвеждащо като насока за определяне размера на паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност; периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство/; предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, при съобразяване на пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Н. и други срещу България" и при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Доказано по делото е, че М.. е пребивавал в ареста в гр. Хасково в исковия период реално 243 дни и като отчита спецификата на неговия случай и съобразно установената в тази насока трайна практика от Върховния административен съд, с оглед характера и невисокия интензитет на увреждането и оттук по-ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца за доказания период, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца се следва обезщетение в размер на 2000 лева. Сумата следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от 07.02.2022 г. /началната дата на увреждането/ до окончателното й изплащане. В останалата част- до пълно предявения размер от 70 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора