Решение № 1155 от 27.3.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 15557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН. С наказателно постановление № 11-01-364/22.08.2024 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, на В. Р. Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), изразяващо се в това, че на 01.07.2021 г. в гр. София в качеството си изпълнителен директор на „Българска банка за развитие“ ЕАД и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на т. 8 от параграф 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, е подписал писмо за потвърждаване на условията, при които Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ да предоставя правни услуги на „Българска банка за развитие“ ЕАД (Писмото), с което е поел финансово задължение за заплащане на фиксирана месечна сума на стойност 7000 евро, без ДДС и разноски, без преди подписване на Писмото да е приложена задължителна контролна дейност „предварителен контрол за законосъобразност“. Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложено е, че липсват два от задължителните реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а именно: описание на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушение. Твърди се още, че не са обсъдени доводите във възражението на жалбоподателя, както и, че не са посочени смекчаващите и/или отегчаващи вината обстоятелства при определяне размера на глобата. Поддържа се, че Писмото е подписано по мотивирано предложение на управление „Правно“, съдържащо се в докладната записка от 01.07.2021г. Иска се отмяна на НП, алтернативно приложение на чл. 28 от ЗАНН. В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Не се претендират разноски. В представени писмени бележки процесуалния представител на жалбоподателя развива съображения в смисъл на тези, изложени в жалбата. Процесуалният представител на наказващия орган пледира за оставяне без уважение на подадената жалба поради нейната неоснователност, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки, процесуалният представител на директора на АДФИ посочва, че не са изтекли давностните срокове по ЗАНН. Посочено е още, че нарушението е описано ясно, точно и пълно, при правилна правна квалификация на деянието. Твърди се, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговото потвърждение. Съображенията на съда за това са следните: Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка: Към датата на извършване на нарушението /01.07.2021г./ жалбоподателят В. Р. Г. е бил член на Управителния съвет и изпълнителен директор, съгласно Справка № 4790/30.11.2023г. за отговорните длъжностни лица при „Българска банка за развитие“ ЕАД за периода 01.01.2021г. – 23.11.2023г. На 01.07.2021г. Г. е подписал писмо (Писмото) за потвърждаване на условията, при които адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ да предоставя правни услуги на ББР ЕАД Въз основа на направените констатации при проверката, св. Г. Т., на длъжност " главен финансов инспектор" в АДФИ, съставил АУАН № 1101-364/20.03.2024 г. срещу В. Р. Г. за извършено от последния административно нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС. Въз основа на така съставения АУАН, директорът на АДФИ издал НП № 11-01- 365/22.08.2024 г., с което за описаното в АУАН административно нарушение на В. Р. Г. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева. НП било връчено на жалбоподателя на 01.10.2024 г., като в законоустановения 14 дневен сро к последният подал жалба срещу него, която инициирала образуването на настоящото производство. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Г. Т. и И. Й.; заповед от 22.11.2023г.; заповед от 20.12.2023г.; заповед от 23.02.2024г.; заповед от 12.03.2024г.; справка за отговорните длжностни лица; фактури; писмо до адвокатско дружество с изх. № 6235/05.10.2021г.писмо от Министъра на финансите, протокол № 45/01.07.2021г.; докладна записка от 01.07.2021г.; правилник за работа на управителния съвет на „Българска банка за развитие“ ЕАД; правила за дейностите по одобряване и контрол на административните разходи в ББР ЕАД от 09.08.2021г. При направения анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т., който е извършил процесната проверка и е съставил АУАН срещу жалбоподателя. От възпроизведеното от него се установява, че преди подписване на Писмото не е бил осъществен предварителен контрол за законосъобразност. Според свидетелят предварителния контрол се изразява в това, че за всяко взето решение от ръководителя на организацията, следва конкретно длъжностно лице да извърши проверка, като това може да бъде финансов контролъор или друго лице и да изрази мнение за законосъобразността на взетото решение, което може да е положително, отрицателно или с резерви. От показанията от този свидетел се установява още, че във връзка с проверката е изискано от Банката екземпляр от договора, който според правилата на Банката е следвало да бъде подписан и от управление „Правно“, но такъв не бил представен. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, доколкото ги намира за относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК. Така според правилата за дейностите по одобряване и контрол на административните разходи в ББР ЕАД, в раздел втори, чл. 4, ал. 2 възлагането на юридически услуги се извършва по предложение на началник управление „Правно“. Видно от докладна записка /л. 62 от делото/ е, че Началник на Отдел „ Проблемни кредити“, Управление „Правно“е предложил на Управителния съвет на ББР ЕАД да бъде сключен договор за правна защита и съдействие на Банката. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за установено от правна страна следното: Преди да провери материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът следва да извърши проверка на процесуалната законосъобразност на същото. В този смисъл съдът намира, че процесният АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен в надлежната форма от материално компетентно лице на длъжност "главен финансов инспектор" в АДФИ, който има компетентност за съставяне на АУАН по силата на закона – разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗДФИ. Обжалваното наказателно постановление е издадено от директора на АДФИ, който е компетентен орган съгласно същата норма. Същевременно, са спазени всички давностни срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП, визирани от законодателя в разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен на 11.11.2022 г., или в законоустановения 6-месечен срок, респ. 5-годишен срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН. Същевременно, НП е издадено на 22.08.2024 г., а именно преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им. С оглед на това, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния АУАН и обжалваното НП. Съдът намира за неоснователно възражението, че в АУАН и НП не е посочено в какво се изразява вмененото на жалбоподателя административно нарушение, доколкото по несъмнен начин е описано, че последният в качеството си на изпълнителен директор на ББР ЕАД не е приложил въведените в последната контролни дейности, включващи предварителен контрол за законосъобразност преди подписване на процесното Писмо. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС. Съгласно посочената разпоредба контролните дейности, посочени в закона, се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, като могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко едни от посочените в същата норма дейности, една от които е политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. В случая с Указания за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в организациите от публичния сектор, одобрени със Заповед № 3МФ-184/06.03.2020 г. на министъра на финансите, са дадени препоръки относно осъществяването на предварителния контрол за законосъобразност, като в третия етап от извършването му е необходимо писмено изразяване на мнение, удостоверено с подпис относно законосъобразността на даденото действие.. С това е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС. Правилно административнонаказващият орган е приел, че отговорен за така осъщественото административно нарушение се явява изпълнителният директор на ББР ЕАД към посочената дата, а именно жалбоподателят Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС ръководителите по чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. Същевременно, съгласно чл. 9, ал. 2 от същия нормативен акт делегирането по ал. 1 не освобождава ръководителя от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗФУКПС независимо от осъщественото делегиране на правомощия на други лица, ръководителят на съответната публична организация е отговорен за изпълнение на вменените му от закона задължения, в случая за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност. С писмо от 11.12.2023г. е изискано от ББР да посочи дали във връзка с подписване на писмото, с което са потвърдени условията, при които адвокатското дружество ДГКВ да предоставя правни услуги на ББР, е осъществен предварителен контрол за законосъобразност по смисъла на чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКПС. В представеното в отговор писмо от 14.1.2023г. подписано от един от изпълнителните директори на ББР ЕАД и от началника на управление „Правно“ е посочено, че „… при подписване на/поемането на финансово задължение по писмото, с което са потвърдени условията, при които Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ предоставя правни услуги на Банката, като и при заплащане на трите фактури, не е осъществен предварителен контрол по законосъобразност и не е приложена система за двоен подпис, по начина, по който са възприети с нормите на ЗФУКПС.“. С писмо от 15.12.2023г. до ББР са поискани копия от документи, с които се доказва, че са приложени контролните дейности, но в отговор от 18.12.2023г. такава информация не е представена от страна на дружеството - жалбоподател С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКПС. Административното нарушение е извършено от жалбоподателя виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата на небрежност, доколкото макар да не е съзнавал общественоопасния характер на нарушението и да не е предвиждал неговите общественоопасни последици, е бил задължен по закон (чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 9, ал. 2 от ЗФУКПС ) и е могъл да ги предвиди при осъществяване на необходимия предварителен контрол за законосъобразност преди извършване на конкретното плащане. В случая съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че административното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този вид. В случая са засегнати обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при разходване на публични средства, които от своя страна се отличават с изключителна важност. Ето защо НП следва да се потвърди като законосъобразно. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на наказващия орган се явява основателна. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 – 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния размер от 80 лв Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд