Решение № 1778 от 2.9.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 380/2025 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и във връзка с чл.117, ал.3 и ал.1, т.3 от КСО. Образувано по жалба от Л. Н. М., с [ЕГН], с посочен постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], подадена чрез пълномощник – адвокат Д. И. от •••, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-187 от 19.05.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Л. Н. М., против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., и двете издадени от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. Жалбоподателката Л. Н. М. заявява в жалбата, че на основание чл.118, ал.1 от КСО, във вр. с чл.145, ал.1, във вр. с чл.147, ал.1 и във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло постановеното Решение №2153-08-187 от 19.05.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен е в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Излага съображения, като твърди най-напред, че задължителните предписания на [длъжност] при ТП на НОИ - Кърджали, почти не съдържат мотиви, като в същите било посочено единствено, че „За периода от 11.03.2020 год. до 09.02.2025 год., за Л. Н. М. не е изпълнен регламента на чл.10, ал.1 от КСО“. Сочи също, че е налице пълна липса на мотиви и нямало как тя да знае и да разбере, какви са фактическите основания, обусловили волята на административния орган да издаде тези задължителни предписания. Жалбоподателката Л. М. твърди, че задължителните елементи на административния акт са изчерпателно изброени в чл.59, ал.2 от АПК, като текстът на чл.59, ал.2, т.4 от АПК повелява, органът да изложи фактически и правни основания за издаването на акта, т.е. да бъдат изложени мотиви, както и че мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществяване на контрол от страна на горестоящия административен орган или съда, като неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на акта. В тази връзка жалбоподателката счита, че в процесиите задължителни предписания и в частност съдържанието на неговите мотиви, липсват установените факти и обстоятелства при извършената проверка, въз основа на които да се направят посочените правни изводи, както и че липсва каквато и да е препратка към такъв документ, нито пък е посочено какъвто и да е документ, като приложение към задължителните предписания. Според жалбоподателката, бланкетно изложеното в задължителните предписания единствено на разпоредби от КСО, без описание на обективната действителност, с категоричност не налага извод за излагане на конкретни доводи за конкретния случай, поради което следва да се приеме, че е налице липса на мотиви. Жалбоподателката на следващо място твърди, че при издаване задължителните предписания не са спазени разпоредбите на Раздел II. Проверки/чл.27 - чл.32/ от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на основание чл. 108, ал. 3 от КСО. Излага доводи, че от разписаното в този раздел от Инструкцията следва, че проверката, като съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, следва фактически да започне след издаването и връчването на проверяваното лице или на негов законен представител, на писмена заповед за извършване на проверка (чл.29, ал.1 и ал.2 от Инструкцията), като в хода на тази проверка, контролните органи са длъжни да се запознаят с относимите за проверката документи и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от извършването й, съгласно чл.31, ал.2 от Инструкцията. Твърди също, че изготвеният констативен протокол по чл.32, ал.1 от Инструкцията, с №КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год., е съставен на същата дата, на която, според изписаното в тях, са издадени и обжалваните задължителни предписания и че в конкретния случай, констативния протокол по чл.32, ал.1 от Инструкцията следва да бъде връчен на проверяваното лице преди да му бъдат връчени задължителните предписания и именно в това бил смисълът на изискването, да бъде съставен и връчен такъв протокол - за да може проверяваното лице да се запознае своевременно с констатациите в него и по негова преценка, да представи допълнителни доказателства във връзка и по повод тези констатации. Според жалбоподателката, при положение, че както констативния протокол по чл.32 от Инструкцията, така и самите обжалвани задължителни предписания, били издадени в един и същи ден - на датата 02.04.2025 год., било налице неспазване от страна на контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали, на правилата и реда за извършване на такива проверки, разписани в Раздел II. Проверки от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното, жалбоподателката моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение №2153-08-187 от 19.05.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., и двете издадени от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, с произтичащите от това правни последици. С жалбата се моли, на Л. Н. М. да бъдат присъдени и разноски, направени в хода на настоящото съдебно производство, включително за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката Л. Н. М., с [ЕГН], с посочен постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален представител - адв. Д. И. от •••, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че няма да сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания. По съществото на спора, моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложените в жалбата доводи, с всички произтичащи от това правни последици. Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – ст.юрк. З. Б., която в съдебно заседание оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата на Л. Н. М. като неоснователна, като заявява, че се придържа към мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Счита, че в същото подробно са изложени фактическата обстановка, както и съответните правни изводи за това, върху какви доказателства административният орган е заключил, че съответните задължителни предписания са законосъобразни. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Подробни съображения и доводи в подкрепа на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали излага в писмена защита, представена в определения й от съда срок. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І и ІІ от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката Л. Н. М. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-227#10 от 19.05.2025 год. на ТП на НОИ - Кърджали /л.7/, като е получено лично от жалбоподателката, срещу подпис, на 22.05.2025 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ИД [номер] на „Български пощи” ЕАД ПС-[населено място] /л. 12/. Жалбата е подадена чрез административния орган, издал оспореното решение, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-187#1 от 30.05.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел /л.3/, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез административния орган, на 8-ия/осмия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по предвидения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването. От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: По административната преписка е приложено писмо с Изх.№21102-08-240 от 17.03.2025 год., изготвено от [длъжност] при ТП на НОИ - Кърджали, адресирано до началника на отдел „Краткосрочни плащания и контрол” при ТП на НОИ – Кърджали /л.52/, с което е поискано, във връзка с подадено заявление от Л. Н. М., [ЕГН], да бъдат да бъдат потвърдени данните за осигурителния стаж и осигурителния доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице, за периода от 11.03.2020 год. до 09.02.2025 год. включително, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ, както и след проверката да установи възникнало ли е задължение за осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО, като в писмото е отбелязано, че последно положения от лицето стаж в Република България е до 01.06.1991 год. По административната преписка са приложени справки за дейността на земеделския стопанин Л. Н. М., изготвени от Областна дирекция „Земеделие“ - Кърджали, изпратени със съпроводително писмо с Изх.№РД-12-02-274-3/25.03.2025 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали, постъпили в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1029-08-410#1 на 25.03.2025 год./ л. 46 /. От това писмо и тези справки/ л.47-л.49 / се установява, че Л. М. е придобила статут на регистриран земеделски стопанин и не е отписана от съответния регистър, като при първата си регистрация на 11.03.2020 год., същата е заявила, че отглежда череши в землище на [населено място], с площ от 0.1096 ха. При извършените актуализации на регистрацията, направени съответно на 10.03.2021 год., 25.02.2022 год., 01.03.2023 год., 16.02.2024 год. и 17.02.2025 год., Л. М. е декларирала отглеждането на череши (0.0200 ха), праскови (0.0100 ха), сливи (0.0100 ха), ябълки (0.0090ха), бадеми (0.0100 ха) и орехи (0.0500ха), без да променя мястото на осъществяване на дейността – землище на [населено място], [община]. Във връзка с писмото с Изх.№21102-08-240 от 17.03.2025 год. на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали и на основание чл.108, ал.1 от КСО, контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали - [длъжност], е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигуряващото се лице Л. Н. М., завършила с Констативен протокол №КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год./ л.44 /. В хода на проверката, контролния орган в ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Л. Н. М. е регистрирана, на основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице/земеделски стопанин/, считано от 11.03.2020 год. и не е декларирала прекъсване на дейността до момента на извършване на проверката, както и че е декларирала, на основание чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, че ще се осигурява за фонд „Пенсии“ на ДОО /Справка 22А –Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица - л.51/. Установено е при проверката, че за лицето са били подавани данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода, обект на проверката, с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице”, с код вид осигурен „13”, както и че са внесени в приход на ДОО, в съответствие с избрания обхват на осигуряване, осигурителните вноски, за периода от 11.03.2020 год. до 09.02.2025 год. В констативния протокол са отразени данните, посочени в описаните по-горе шест броя справки, изготвени от ОД „Земеделие“ – Кърджали, за дейността на Л. Н. М. като регистриран земеделски стопанин. При проверката, в този констативен протокол контролният орган на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че за проверяваният период от 11.03.2020 год. до 09.02.2025 год., на Л. Н. М., с [ЕГН], не следва да й се зачита осигурителен стаж и осигурителен доход като самоосигуряващо се лице. Прието е, че Л. Н. М. не отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като не е упражнявала дейност – не е произвеждала продукция и не е извършвала продажби. В същия констативен протокол е посочено, че регистрацията, на основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“, без реалното упражняване на трудова дейност, в резултат на която да произвежда животинска/растителна продукция за продажба, само по себе си не е достатъчно основание, за да се счете едно лице за осигурено. В тази връзка, от контролния орган е прието, че за Л. Н. М. не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно което, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, като е посочено, че предвид изложеното в констативния протокол, на Л. Н. М. ще бъдат издадени и изпратени задължителни предписания, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на подадените данни с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице” и заличаване на декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали. На същата дата, на която е издаден посочения по-горе Констативен протокол №КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год., съставен и подписан от [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, са издадени от същия [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали и обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. /л.43/ и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год. /л.44/, в които е посочено, че по повод постъпил сигнал с Вх.№21102-08-240 от 17.03.2025 год., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, се дават задължителни предписания по отношение на Л. Н. М., с [ЕГН], като с първото от горепосочените две задължителни предписания е предписано: 1. Да се заличат подадените данни с декларация обр.1, за Л. Н. М., с [ЕГН], за периода от 11.03.2020 год. до 31.12.2021 год., с вид осигурен „13“; 2. Да се заличи декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП – Пловдив, Офис – [населено място], с дата на започване на дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, считано от 11.03.2020 год., а с второто задължително предписание е предписано: 1. Да се заличат данните, подадени с декларация обр.1, за Л. Н. М., с [ЕГН], за периода от 01.01.2022 год. до 28.02.2025 год., с вид осигурен „13“. Като мотиви към двете задължителни предписания е посочено, че е извършена проверка, приключила с Констативен протокол № КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год. и че за всеки един от периодите, посочен в съответните задължителни предписания, Л. М. не е произвеждала животинска/растителна продукция, предназначена за продажба, не е извършвала трудова дейност по смисъла на КСО и следователно не е имала качествот на осигурено лице по смисъла на кодекса. Определен е срок за изпълнение на всяка една точка от предписанията: 14 работни дни от получаването им, а за отговорно длъжностно лице за изпълнение на предписанията е посочена Л. Н. М. – самоосигуряващо се лице. Видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ИД [номер] на „Български пощи” ЕАД ПС – [населено място] /л. 45/, Констативният протокол № КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год. и издадените Задължителни предписания № ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., и двете на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, са били изпратени на жалбоподателката и съответно са получени лично от Л. М., срещу подпис, на датата 17.04.2025 год. Против горните две задължителни предписания - Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., издадени от [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, е подадена в законоустановения срок жалба от Л. Н. М., регистрирана с Вх.№1012-08-227 от 17.04.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.39/, в която жалба са развити доводи, че притежава зелена карта на регистриран земеделски стопанин и редовно заплаща осигуровките си. Сочи също, че в ПИ с [идентификатор] - землище на [населено място], е засяла млади овощни дръвчета, които към момента не се отглеждат с търговска цел. Така, по повод тези две жалби е издадено и оспореното Решение №2153-08-187 от 19.05.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали /л.8 - л.11/, с което е отхвърлена жалбата на Л. Н. М., против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., и двете на контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, като видно от представената преписка, във връзка с подадената жалба срещу гореописаните задължителни предписания, административният орган е изискал допълнителна информация от ОДБХ – Кърджали, ОДВМР – Кърджали и ТД на НАП – Пловдив, свързана с извършването от Л. М. на дейност като земеделски стопанин. Така, в отговор на отправените запитвания на директора на ТП на НОИ – Кърджали до горепосочените администрации, най-напред е представено писмо с Изх.№ЕО-32-09-58#1 от 07.05.2025 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, Офис – [населено място], постъпило в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-227#5 ОТ 08.05.2025 год. /л.21/, според което Л. Н. М. не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020 год., но е подавала такава за 2021 год., 2022 год., 2023 год. и 2024 год., като копие от съответните ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ са приложени към писмото/ л.22-л.36 /. По административната преписка е приложено писмо с Изх.№К-1494 от 08.05.2025 год. на директора на ОДБХ - Кърджали, регистрирано в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-277#6 на 08.05.2025 год. /л.19/, от което се установява, че Л. М. няма регистриран обект за производство и дистрибуция с храни по чл.26 от Закона за храните, както и че няма данни лицето да е търговец на пресни плодове и зеленчуци. По отношение на информацията, изискана от ОДМВР – Кърджали, от последната е представена такава за регистрираните презгранични пътувания за Л. Н. М., с [ЕГН], в периода от 01.01.2020 год. до 06.05.2025 год., като видно от приложената по преписката справка с Рeг.№292000-7554 от 08.05.2025 год., изготвена от ОДМВР - Кърджали, постъпила с Вх.№1012-08-227#9 от 12.05.2025 год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.15/, за посочения период 01.01.2020 год. - 06.05.2025 год., жалбоподателката Л. М. многократно е преминавал границите на Република България през ГКПП, с 18 регистрирани излизания и с 21 регистрирани влизания. Обжалваното решение е издадено след постъпване на допълнително изисканата информация, като в мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел установените, според контролния орган, в хода на производството факти и обстоятелства и подробно е изложил мотиви от фактическа страна. Отразил е допълнително изисканата информация и предоставена такава от ОДМВР – Кърджали, ОДБХ – Кърджали и ТД на НАП – Пловдив, Офис – [населено място], като след извършен анализ на предоставените данни най-напред е приел, че Л. Н. М. няма как да е упражнявала дейността, за която е регистрирана, тъй като според представеното писмо на ОД на МВР за регистрираните й презгранични пътувания, в периода от 10.03.2020 год. до 06.05.2025 год., най-дългия период, през който Л. М. е била в Република България, е с продължителност 2 месеца. В решението е посочено, че Л. М. не представя документи за продадена продукция, но същевременно има подадени годишни данъчни декларации за 2021 год. - 2024 год., в които са декларирани доходи, подлежащи на облагане по реда на чл.29 от ЗДДФЛ и облагаем доход (след приспадането на разходите за дейността). Прието е, че предвид установените противоречия, а именно противоречието на годишните данъчни декларации с останалите събрани писмени доказателства, то същите не следва да бъдат кредитирани, като отделно от това е отбелязано, че декларираните данни не се ползват с презумпция за вярност, а при невярно деклариране подадените данни подлежат на коригиране и че в случая се касае за частен документ, които установява единствено изгодни за преносителя им факти, поради което не се ползват с доказателствена сила. Решаващият орган е посочил, че на Л. М. не са издавани удостоверения за регистрация по чл.12 от Закона за храните на обект за производство и търговия с храни, както и че същата не е вписана в Националния регистър на бизнес - операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24 от Закона за храните и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове й зеленчуци, извършващи дейност на територията на [област]. Изведен е извод, че законодателят определя земеделските стопани и тютюнопроизводители като обособена група самоосигуряващи се лица, които упражняват трудова дейност, свързана с произвеждане на продукция предназначена за продажба, както и да внасят дължими осигурителни вноски за периода на осъществяваната от тях трудовата дейност. В тази връзка е прието, че регистрационната карта със заверка от Областна дирекция „Земеделие“ по никакъв начин не доказва качеството на едно физическо лице като земеделски стопанин, а именно че същият реално извършва селскостопанска дейност, характера, естеството и обема на същата, както и че заверката от Областната дирекция „Земеделие“ се извършва на база анкетна карта, попълвана от самия субект, съгласно Наредба №3 от 29 януари 1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като регистрацията и заверката са относими към правата по чл.6 от същата Наредба, а именно, регистрираните земеделски стопани със заверени за съответната стопанска година регистрационни карти могат да кандидатстват и да получават: финансово подпомагане по съответните схеми и мерки от Европейските земеделски фондове чрез ДФ „Земеделие“; средства от централния бюджет за държавни помощи; да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието; да получават безплатна информация, анализи и прогнози от ОДЗ; да получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието; да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл.55 Закон за стоковите борси и тържища/ЗСБТ/ и на чл.10а Закон за подпомагане на земеделския производител/ЗПЗП/. Относно приложеното към жалбата Разрешение №9 от 25.03.2019 год. за премахване, преместване или окастряне на дълготрайна дървесна и храстова растителност и озеленени площи, издадено от кмета на [община], в мотивите е отразено, че същото не кореспондира със съществото на спора и не доказва извършване на трудова дейност от земеделския стопанин, както и че дори в действителност да съществуват посочените от Л. М. трайни насаждения, то по никакъв начин не се установява лично тя да е полагала грижи за тях. Въз основа на горното в мотивите е изведен извод, че по смисъла на КСО осигурено е лицето, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който започва упражняването трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл.4 от КСО и че осигурителните правоотношения по разходване на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, произтичат от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване и следователно, осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение, както е в случая, основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски стопанин. Предвид тези мотиви, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че горните две задължителни предписания са правилни и законосъобразни, постановени при стриктно спазване на материалния закон и на база представените и налични писмени доказателства, с оглед на което същите следва да бъде потвърдени, а жалбата срещу тях отхвърлена като неоснователна. При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, а съгласно чл.107, ал.2, т.1 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год. са издадени именно от такъв [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, от което следва, че същите са издадени от материално и териториално компетентен орган. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност. Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу задължителните предписания, посочени в чл.117, ал.1, т.3 от КСО. Издаденото от директора на ТП на НОИ – Кърджали решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което също е удостоверено с надлежни писмени доказателства. На следващо място, обратно на твърденията, въведени в жалбата, настоящият съдебен намира, че оспорените Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., и двете на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, са издадени при спазване на административнопроизводствените правила, т.е. без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че в жалбата срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали са наведени оплаквания за нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на каквито и да е мотиви в актовете на длъжностното лице при ТП на НОИ – Кърджали, както и допуснати нарушения на разпоредбите на Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на основание чл.108, ал.3 от КСО, като според настоящия съдебен състав, тези оплаквания са неоснователни, т.е. в случая са спазени всички изисквания на посочената инструкция, както и са спазени изискванията за мотивираност на актовете, издадени от контролния орган при ТП на НОИ - Кърджали. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.27, т.1 от същата Инструкция, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, а съгласно чл.29, ал.1 и ал.2 от същата, проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т.1 – т.3 на ал.1 от същия текст. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл.29, ал.5 от Инструкцията, според която, заповед по ал.1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ. В настоящия случай, според съдържанието на процесните задължителни предписания - Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, същите са съставени по повод извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год., изготвен от същия контролен орган, като от своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл.28, ал.1, т.2 от Инструкцията, а именно - по искане на [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали/Писмо с Изх.№21102-08-240 от 17.03.2025 год./, имащо за цел потвърждаване на осигурителния стаж и осигурителния доход на Л. Н. М. като самоосигуряващо се лице, във връзка с подадено от нея заявление за пенсиониране. Ясно е, а и е видно от горецитирания констативен протокол, че процесната проверка не е била възложена със заповед, издадена по реда на чл.29, ал.1 и ал.2 от Инструкцията, а е била възложена с резолюция на [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, т.е. в хипотезата на чл.29, ал.5 от Инструкцията, като това обстоятелство се установява и от поставената върху сигналната записка с Изх.№21102-08-240 от 17.03.2025 год. на [длъжност], адресирана до [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, резолюция в горния десен ъгъл /л.52/, с което всъщност е възложена проверката и е определен контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали/в случая С. Ю./, който следва да извърши проверката. Във връзка с по-горе изложеното, както и с оглед наведените в жалбата доводи за липса на мотиви в издадените задължителни предписания, ясно е, че мотивите на контролния орган за издаване на процесните задължителни предписания препращат към мотивите в Констативен протокол №КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год., макар същия да не е посочен като приложение към така издадените задължителни предписания. Отразените в този констативен протокол фактически и правни основания несъмнено дават яснота за причините, обосноваващи необходимостта от корекция на некоректно подадените данни за оспорващата, които биха й послужили за зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход при пенсиониране. Следователно, твърдението в жалбата, че е налице пълна липса на фактически и правни основания за издаването на задължителните предписания, се явява неоснователно и необосновано. На следващо място, разпоредбата на чл.32, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год. повелява, че за резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол, а съгласно ал.2 на същият текст, констативният протокол се съставя в най-малко два еднообразни екземпляра в срок до 3 дни след изтичането на срока за извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето. Освен това, според нормата на чл.37, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 год., при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности, контролните органи по чл.3, т.1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване. В случая, както бе посочено и по-горе, е съставен такъв констативен протокол по чл.32, ал.1 от Инструкцията, с №КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год., на която дата са издадени и обжалваните два броя задължителни предписания, като според отразеното на последната страница от този констативен протокол, въз основа на същия, т.е. след неговото издаване, ще бъдат издадени и задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО, като в този смисъл са и мотивите към издадените задължителни предписания, а именно - че издаването им е предхождано от извършена проверка, завършила със съставянето на въпросния констативен протокол. При това положение, оплакванията в жалбата, че датата на въпросния констативен протокол съвпадала с датата на издаване на оспорените задължителни предписания, съдът намира за неоснователни, като от тези обстоятелства категорично не може да бъде изведен извод за допуснати съществени нарушения на Инструкция №1 от 03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ. Нито в цитираната инструкция, нито в КСО, е регламентиран въпросът, дали констативният протокол следва да се връчи преди или едновременно със задължителните предписания, като съдът намира, че доколкото процесните задължителния предписания - Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., и двете на [длъжност] при ТП на НОИ – Кърджали, са били връчени на жалбоподателката, посочена като отговорно лице за тяхното изпълнение, едновременно с Констативния протокол №КВ-5-08-01880195 от 02.04.2025 год., от това жалбоподателката по никакъв начин не е била възпрепятствана да упражни или защити правата си, като оспори констатациите на контролния орган или евентуално да представи доказателства, които да ги оборят, доколкото тази възможност й е предоставена при оспорването на самите задължителни предписания пред горестоящия административен орган. Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че случая административните актове са издадени от материално и териториално компетентни административни органи, обективирани са в изискуемата се писмена форма, с изискуемото се съдържание, като липсват допуснати нарушения на правилата за тяхното издаване, поради което не са налице основания за оспорването, респ. за отмяната им по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК. Така, основният въпрос в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното решение, са материално законосъобразни, т.е. дали са издадени при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК, административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. Съдът намира, че в процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са изложени и са обсъдени правнорелевантните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с материалния закон. Конкретният спорен въпрос в случая се свежда до това, дали жалбоподателката Л. М. попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и в тази връзка, подлежи ли на осигуряване, респ., възникнало ли е по отношение на нея осигурително правоотношение. Ясно е, че по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а по силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.4, ал.4 от КСО, по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Същевременно, според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. На следващо място, следва да се посочи също така, че според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като обаче, понятията „регистриран земеделски стопанин“ по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от КСО, не са тъждествени. По отношение на последното понятие е ясно, че лицето, освен че трябва да е регистрирано по установения ред, а това както се посочи по-горе е редът, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент на противното, от изложеното следва, че лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството „осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, т.е. изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция, предназначена за продажба. Съдът в настоящия състав намира, че при събраните по делото доказателства и установените с тях данни, правилно и обосновано е прието от административния орган, че жалбоподателката Л. Н. М. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски производител по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което същата не следва да се счита за осигурено лице, както и намира за правилен извода, че от всички представени доказателства и установени с тях факти, във връзка със заявената от жалбоподателката дейност като самоосигуряващо лице – земеделски стопанин, липсват такива, които да доказват, че същата реално е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и че е произвеждала някаква животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба. В случая се установява от събраните по делото доказателства, а не е и спорно между страните, че жалбоподателката М., считано от 11.03.2020 год. е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като дейността, за която е регистрирана, е отглеждане череши, както и че считано от 10.03.2021 год., при извършената на тази дата пререгистрация на земеделския стопанин, дейността е променена, като е заявено отглеждането различни овощни дръвчета, а именно – череши/0.0200ха/, праскови/0.0100 ха/, сливи/0.0100 ха/, ябълки/0.0090ха/, бадеми/0.0100 ха/ и орехи/0.0500ха/, на площ от 0.1090 ха. Не е спорно също, че за жалбоподателката са подавани декларации Обр.1 „Данни за осигуреното лице”, за периода 11.03.2020 год. – 28.02.2025 год., с код вид осигурен „13” (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и че за процесния период са били внасени осигурителни вноски. Ясно е, че регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба №3/29.01.1999 год., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна сама по себе си да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и са внасяни осигурителни вноски, ако реално не бъде упражнявана трудовата дейност, за която лицето е регистрирано и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Съвсем правилно, предвид това, в мотивите към оспореното решение е прието, че осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение и че в случая, основанието за осигуряване е реалното осъществяване на дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателя, т.е. че за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през значително по-голямата част от периода, за който жалбоподателката М. е била регистрирана като земеделски стопанин и е заявил упражняване на дейност в това й качество, т.е. от 11.03.2020 год. до 28.02.2025 год., същата се е намирала извън територията на страната, поради което няма и как да е упражнявала реално дейността като земеделски стопанин, за която се е регистрирала. Отсъствието й от страната безспорно е установено с писмени доказателства, а именно – приложената по административната преписка и приета като доказателство Справка с Рег.№292000-7554 от 08.05.2025 год. на ОДМВР – Кърджали, видно от която, за посочения период са регистрирани 18/осемнадесет/ излизания и 21/двадесет и едно/ влизания на жалбоподателката от и на територията на РБългария. В тази връзка, при така наличните данни съмнително е дали жалбоподателката М. въобще е започнала да осъществява дейността, за която е регистрирана, като е установено и не се спори по делото, че регистрацията й като земеделски стопанин е направена на датата 11.03.2020 год., един ден след като влезнала на територията на страната ни, като няколко дни след това, на 17.03.2020 год., е напуснала Република България и в тази връзка, до края на календарната 2020 год., видно от цитираната по-горе справка на ОДМВР – Кърджали, пребиваването й в страната е било по-малко от 2 месеца - общо 1 месец и 21 календарни дни. При тези категорични и безспорни данни за многократни пътувания на жалбоподателката Л. М. извън територията на Република България и за нейните мнокократни и продължителни пребивавания извън страната, се обосновава и налага изводът, че същата реално не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, за което е била регистрирана. Този извод не се опровергава и от представените и приложени по делото като доказателства ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, подадени от жалбоподателката М. и относими за периода 2021 год. – 2024 год., като същите категорично противоречат на останалите доказателства по делото. Така например, в хода на административното производство по издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали са установени обстоятелства за липса на регистрация по чл.12 от Закона за храните на обект за производство и/или търговия с храни, както и е установено, че жалбоподателката не е вписана в Националния регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храните по чл.24, ал.1 от ЗХ, и че не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на [област]. Фактът, че е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за горепосочените години е в противоречие и със самите твърдения на жалбодателката, наведени в жалбата й пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, според които тя няма продадена продукция, поради това че отглежданите от нея овощни дръвчета са все още млади фиданки. Ясно е, че сами по себе си, представените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ не могат да установят упражняването на трудова дейност и реализирането на продукция от земеделския стопанин, като в тази връзка следва да се посочи, че нито в административното производство по издаване на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, нито в хода на настоящото съдебно такова, от оспорващата са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването на заявената от нея дейност като земеделски производител. От всичко изложено дотук с основание може да се приеме, че жалбоподателката Л. Н. М. е нямала никакви намерения да отглежда овощни дръвчета, т.е. да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция предназначена за продажба, като се налага извода, че същата не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което не се явява осигурено лице по смисъла на закона. От всичко изложеното по-горе следва и крайният извод, че след като е отхвърлил жалбата на Л. Н. М. от [населено място], против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880215 от 02.04.2025 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01880231 от 02.04.2025 год., и двете издадени от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователни, директорът на ТП на НОИ – град Кърджали е издал оспорения административен акт и при правилно приложение на материалния закон, т.е. по отношение на същото решение не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което и жалбата, подадена от Л. Н. М., с адрес: [населено място], [жк], [адрес], се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело. С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения в чл.24 от НЗПП размер от 100.00 /сто/ лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд