Мотиви към Решение № 4254 от 10.11.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 6007/2022 г.

производство № 228 ДПК 1307/2020 г. по описа 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 32053/2020 г. по описа на СРП било разделено, като за материалите, касаещи обвиняемият НЙБ. по обвинението му за престъпление по чл.293, ал.1 от НК вр. чл.290, ал.1 от НК било образувано друго ДП под друг номер. Съгласно заключението на изготвената в съдебната фаза на наказателното производство СТЕ на вещото лице НХ. от възстановената и съдържащата се информация в телефонното устройство на свидетеля А. - смартфон “••••••“ модел SM A 105 FN/DS с ИМЕИ 1: ... и ИМЕИ 2: ... с поставена СИМ Карта на В. с №... и №..., е установен телефонният номер в телефонния й указател под името “В.” с номер №.... В рамките на СТЕ вещото лице Х. не е установило дали на 09.09.2020 г. между този номер и телефонния номер на свидетеля А. към този момент с № 087 747 2847 са осъществявани входящи и изходящи повиквания с телефонни разговори, поради липсата на съхранена информация в телефона, поради изтрИ.ето й или поради наслагването на данни върху данни. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин, категорично и непротиворечиво въз основа събраните по делото в ДП и съдебното производство писмени доказателства и гласни доказателствени средства чрез способите за доказване по НПК, а именно писмени доказателства – справки за съдимост, заповеди за задържане за срок от 24 часа на л.86 и на л.90 том 1 ДП, справки за образувано ДП на л.1 том 1 ДП, медицински документи на л.9 том 1 ДП, писмено пълномощно на л.93 том 1 ДП; писмени доказателствени средства – писмени протоколи от процесуално-следствени действия и от проведени съдебни заседания; гласни доказателствени средства - 1.). от показанията на свидетелят..., разпитана четири пъти в досъдебното производство на 09.09.2020 г. пред разследващ полицай, съгласно протокол за разпит на л.52 том 1 ДП, от 10.09.2020 г. от разпит пред разследващ полицай от протокол от 10.09.2020 г., приложен на л.60 и сл. от ДП том 1, от разпит пред съдия от 10.09.2020 г., приложен на л.116 и сл. том 1 от ДП и от разпит пред настоящия съдебен състав от проведено открито съдебно заседание от 04.10.2022 г.; 2.). от показанията на свидетеля БЮО. от 09.09.2020 г. на л.6 том 1 ДП; 3.). от показанията на свидетелите ХИХ. от 09.09.2020 г. на л.11 том 1 ДП и на... от 09.09.2020 г. на л.14 том 1 ДП; 4.). от показанията на свидетелите ВХВ. от 10.09.2020 г. на л.55 том 1 ДП, на СВМ. от 10.09.2020 г. на л.58 том 1 ДП, КРЯ. от 10.09.2020 г. на л.64 том 1 ДП, СММ. от 10.09.2020 г. на л.68 том 1 ДП, СНС. от 10.09.2020 г. на л.80 том 1 ДП, ДММ. от 10.09.2020 г. на л.81 том1 ДП, ЮЮО. от 11.09.2020 г. на л.141 том 1 ДП, СИХ. от 11.09.2020 г. на л.146, том 2 ДП; 5.). от показанията на свидетелите МЛП. от 25.02.2022 г. на л.120 том 2 ДП, ЙВХ. от 28.03.2022 г. на л.121 том 2 ДП, ПКЛ. от 29.03.2022 г. на л.122 том 2 ДП ВГП. от 31.03.2022 г. на л.123 том 2 ДП; способи на доказване – разпити на свидетели, огледи на местопроизшествия, претърсване и изземвания, експертизи – СМЕ на л.83 том 1 ДП и СТЕ на вещото лице НХ., освидетелстване на лица, следствен експеримент, оглед на ВД. Съдът възприе и кредитира събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин. От показанията на разпитаните в рамките на цялото наказателно производство свидетели, поставени в основата на установената фактическа обстановка ясно се установява механизмът на извършване на престъплението, неговият автор, установяват се времето и начина на извършването на престъплението, мястото където е извършено. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли по повод на събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са писмени и гласни доказателствени средства. Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на извършеното процесуално-следствено действия по извършени чрез процесуалния инструментариум на НПК способи на доказване за събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че свидетелските показания на разпитаните свидетели, посочени по-горе не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което следва да се кредитират. За пълнота на изложението и за да гарантира достъп до правосъдие за всяка от страните и правото на защита на обвиняемия Б. съдът намира, че е необходимо да извърши доказателствен анализ, за да се проконтролират мотивите и съображенията на съда, свързани с взетото по делото решение за ангажиране на административно-наказателната отговорност на обвиняемия Б. за извършеното престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК с приложението на института на чл.78а, ал.1 от НК. Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства обосновават в цялост възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно производство в съдебната му фаза фактическа обстановка. Доказателствата и доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина, кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК, всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на доказване. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля... от всички фази на наказателното производство като пълни, логични, точни, последователни, детайлни, конкретни, единни, достоверни, чистосърдечни, независими, обективни, безпристрастни, хармонични, непротиворечиви, последователни, изчерпателни, добросъвестни, корелативни, кореспондиращи по между си и останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Свидетелят А. е основен пряк очевидец на извършеното подбуждане към лъжесвидетелстване спрямо нея като престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК от страна на извършителя на деянието – НЙБ.. Същата излага преки възприятия за осъществения разговор с обвиняемия Б. на 09.09.2020 г. около 18.30 часа. СТЕ на вещото лице Х. установи, че телефонния номер на обвиняемия Б. е записан в телефонното устройство на свидетеля А. под името “В.” с номер №.... Съдът отчита, че СТЕ е изпълнена повече от две години след изземване на телефонното устройство на свидетеля А. от разследващите органи. СТЕ дава отговор, обаче, че от телефонния апарат на свидетеля А. е възстановена малка по обем информация за изходящи повиквания към трети лица. Съдът кредитира СТЕ на вещото лице Х. като пълна, обоснована, мотивирана, независима, безпристрастна и професионална. Същата посочва като заключение, че от телефона на свидетеля А. не са установени входящи и изходящи разговори и повиквания към номер №..., записан в устройството й с името “В.”, поради липсата на съхранена информация или поради изтрИ.ето й, или поради наслагването на данни върху данни. СТЕ на вещото лице Х. е категорична, че липсата на такава информация, обаче, не изключва вероятността да са провеждани разговори на инкриминираната дата с №..., записан в устройството с името “В.” от страна на свидетеля А.. Съдът приемайки и кредитирайки показанията на свидетеля А. в тяхната цялост от всички фази на наказателното производство като взаимодопълващи се приема, че на инкриминираната дата 09.09.2020 г. около 18.30 часа обвиняемият Б. й заявил в разговора му с нея по телефон, че следва да каже на тропащите на вратата на жилището й полицейски органи да запази мълчание с думите „Можеш ли да ми помогнеш с мълчание“, по отношение на задържания ДМ. с пояснението от негова страна, че свидетеля А. не следва да влиза в обяснителен режим с полицаите. Показанията на свидетеля А. излагат възприятия, че обвиняемия Б. й разяснил причината за това, за да я подбуди към лъжесвидетелстване, а именно че „при Д. (ДМ.) имаше едно детенце, като някаква злобна лелка се обадила и казала, че Д. е правил някакви щуротии“ с него. Свидетелят А. ясно, категорично, недвусмислено, непротиворечиво, достоверно и детайлно излага преки възприятия, че обвиняемият Б. й казал „Можеш ли да кажеш, че Д. живее при теб или поне преспива при теб от време на време“. Свидетелят А. излага преки възприятия, че отговорила на обвиняемия Б., че това не е вярно и че не може да го каже, тъй като в апартамента й в гр.С., ... нямало условия да живее друг човек с нея и детето й. Съдът приема, че свидетелите МЛП., ЙВХ., ПКЛ. и ВГП. излагат възприятия за факти, които не влизат в правомощията им като разследващи органи и не целят да изясняват формата и реда на извършените от тях процесуално-следствени действия, според които свидетелят А. заявила пред тях, че единствените лица, които живеят в жилището в гр.С., ... са самата тя и нейното малолетно дете. В апартамента й не живеел ДДМ., като същата изложи пред съда възприятия, че ДМ. й признал, че има интимна връзка с обвиняемия Б. и живеел с него в жилището в гр.С., ... (2-3). Пред свидетеля Х. свидетелят А. отрекла да е живяла с ДМ. в жилището й в гр.С., .... Показанията на свидетеля А. от разследването и дадените такива пред съдия и пред настоящият съдебен състав в присъствието на обвиняемия Б. имат качествени характеристики като незаинтересовани показания. Съдът не установява в показанията на свидетеля А. преиначаване на факти, субективна интерпретация на факти, измисляне на такива, придаване на смисъл на факти, каквито те нямат. Напротив възприятията й са обективни изложения на факти. Тези факти касаят установяване и изясняване на механизма, начина и автора на извършеното спрямо нея подбуждане на лъжесвидетелстване от обвиняемия Б.. Показанията на свидетеля А. пред настоящият съдебен състав са възприети от съда в условията на непосредственост. Същите съдът оценява като независими, безпристрастни и непредубедени като дадени от трето незаинтересовано лице. Съдът отчита, че показанията на свидетеля А. в ДП, снети пред разследващ полицай и в разпит пред съдия не са прочитани цялостно или частично на основанията уредени в чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НК и по чл.281, ал.1 от НПК в предвидените хипотези. Свидетелят А. е запазила ясен спомен за случилото се, и възприятията й пред настоящият съдебен състав съвпадат едно към едно с възприятията, които е имала в ДП в рамките на извършваните спрямо нея разпити под надзора на прокурора. Съдът приема, че останалите гласни доказателствени средства в цялото ДП, събрани писмени доказателства, извършените претърсвания и изземвания, огледи, освидетелствания и СМЕ са свързани с изясняване на извършеното престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК от обвиняемия ДМ., но съдът ги цени и се позова на тях, тъй като водят до цялостно изясняване на обективната истина по делото и на обстоятелствата, свързани с предмета на настоящото наказателно производство, касаещо изясняването на повдигнатото срещу обвиняемия Б. обвинение по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК, поради свързаността им. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че обвиняемия Б. е извършител на престъпната проява, за която е обвинен от СРП. Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват извършеното от обвиняеми Б. противоправно деяние, за което е обвинен от представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните доказателства. Съдът взе предвид и справката за съдимост на обвиняемия и о станалите доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по делото и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК. II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото): Настоящият съд намира, че обвиняемият НЙБ. е осъществил състава на престъплението по престъпление по чл. 293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП. Аргументите на настоящия съд са следните: Безспорно е установено съгласно събраните по реда и способите на НПК писмени доказателства и гласни доказателствени средства събрани чрез способите на НПК и с оглед изпълнената по делото СТЕ, че от обективна страна на 09.09.2020 г. в гр.С. обвиняемият НЙБ. е подбуждал... към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като поискал от нея пред надлежен орган на властта – разследващ орган при 04 РУ-СДВР, като свидетел по досъдебно производство № 228ЗМК-1307/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 32053/2021 г. по описа на СРП устно, съзнателно да потвърди неистина, а именно да свидетелства, че ДДМ. (обвиняем по досъдебно производство № 228ЗМК-1307/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР) „живее при нея, в жилището й, находящо се в гр.С., ж.к. „Г. Д.“, бл.•••, ... или поне преспива при нея от време на време“. – престъпление от общ характер по състава на чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК, или т.нар. неуспяло подбудителство към лъжесвидетелстване. Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на деянието. Доказа се по безспорен и категоричен начин, че обвиняемия Б. е подбуждал свидетеля А. към лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 от НК като адресирал към същата молба под формата на искане дали същата може да помогне, като прояви пред полицаите пред вратата на дома й с мълчание, с пояснение от негова страна, че свидетеля А. не следва да влиза в обяснителен режим с полицаите за ДМ.. Доказателствената съвкупност по делото установи, че обвиняемия Б. се мотивирал пред свидетеля А. с думите, че „при Д. (ДМ.) имаше едно детенце, като някаква злобна лелка се обадила и казала, че Д. е правил някакви щуротии“ с него. Обвиняемият Б. казал на свидетеля А., че следвало да посочи на разследващите органи на 09.09.2020 г., че при нея живеел от време лицето ДМ. в жилището й, находящо се в гр.С., ж.к. „Г. Д.“, бл.•••, ... или че поне преспива при нея от време на време. Тези обстоятелства са съществени, тъй като самите те касаят изясняване на предмета на разследването по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК и чрез евентуалното им излагане пред разследващия орган пред 04 РУ-СДВР от страна на свидетеля А. се е целяло да се заблудят органите на разследването за евентуалното местопроизшествие, където е било извършено престъплението по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК и с цел създаване на основания за насочване на разследването, че то е било осъществено в жилището на свидетеля А., на чийто адрес формално е било регистрирано лицето ДМ.. Обвиняемият Б., който е правоспособен професионален адвокат и е наясно със законовите на правила на доказването на НПК и НК, по този начин е искал да забави разследването срещу ДМ., като създаде обективни затруднения в разкрИ.ето на престъплението по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК срещу малолетното дете БЮО., респективно като се даде възможност да се укрият доказателства или да се унищожат такива от неговото жилище, където живеел с ДМ. и детето БО., за да остане недоказано извършеното тежко престъпление, респективно по този начин би се избегнало наказателното преследване на лицето ДМ.. Действията по разследването в дома на обвиняемия Б. по повод на иззетите веществени доказателства са показателни, че разследващия орган е успял да установи доказателства за извършеното престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК и да ги запази, тъй като свидетелят А. отказала да свидетелства и същата чрез следствен експеримент насочила разследващите органи към дома на обвиняемия Б.. Обвиняемият Б. е искал с подбуждането на свидетеля А. към лъжесвидетелстване по чл.290 от НК по този начин да избегне евентуални огледи, претърсвания и изземвания в жилището си в гр.С., ... (2-3), в което живеел заедно с обвиняемия ДМ. и малкото дете БО., където са консумирани хомосексуалните действия спрямо малолетно дете. Обвиняемият Б. е знаел, че е въпрос на време да бъде претърсено жилището му в гр.С., ... (2-3), предвид задържането на ДМ. на 09.09.2020 г. в този момент за срок от 24 часа по ЗМВР и предвид извършения следствен експеримент в ДП, в рамките на който свидетеля А. насочила разследващите органи до мястото, където плащала наема си на ДМ. – в гр.С., ... (2-3). По тези съображения съдът не споделя обратните по съдържание доводи и аргументи на защитата в хода на съдебните прения, че обстоятелствата, за които свидетелят А. е била подбуждана са несъществени и че не касаели предмета на разследването срещу ДМ. са неоснователни. Чрез престъплението по чл.293, ал.1 от НК законодателят има за цел да защити правосъдните отношения, които обезпечават правилното и законосъобразно събиране на доказателствена информация в процеса и да подчертае важността на специфичността на престъплението по чл.290 от НК като посегателство с висока степен на обществена опасност и морална укоримост срещу устоите на правосъдието и правосъдната власт. Имено въздигането на подбуждането към лъжесвидетелстване по чл.293, ал.1 от НК от страна на законодателя е съществено за извода, че накърняването на правораздавателната дейност чрез мотивиране и склоняване на свидетели към лъжесвидетелстване, дори и да не е извършено лъжесвидетелстване, засяга по дълбок и съществен начин правосъдната дейност, правилното приложение на материалния и процесуалния закон, разкрИ.ето на престъпленията и привличането към наказателна отговорност на техните извършители с цел налагане на наказание по НК при установяване на вина. В тази насока съдът се позова на решението на ВКС № 635 от 17.07.1991 г. по н.д. № 470/1991 г. на Първо НО, според което самото подбуждане към извършване на престъпление, ако последното не е извършено, е наказуемо, ако подбуждането е въздигнато в самостоятелно престъпление. Престъплението по чл.293, ал.1 от НК се счита за довършено с извършване на акта на подбуждането. В случая свидетелят А. е била подбуждана в рамките на образуваното ДП към лъжесвидетелстване от обвиняемия Б. на основание чл.290, ал.1 от НК по установения съгласно фактите по делото начин, но свидетеля А. отказала да свидетелства в исканата насока като потвърди конкретните неистини по начина, по който е била устно мотивирана, склонявана, увещавана и насочвана от обвиняемия Б. съгласно установените факти по делото. Подбуждането към лъжесвидетелстване позволява да се извърши чрез множество начини под формата на активни действия – молби, увещания, мотивиране, обещание за услуга или заплащане, заплашване, обещание да са даде дар, награда и др. Изпълнителното деяние по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК може да се изразява в различни форми на страна на дееца, който психически въздейства върху съзнанието на свидетел, за да го склони и мотивира към лъжесвидетелстване чрез лъжливи твърдения в рамките на образувано досъдебно производство и при данни за реално извършено престъпление от общ характер, каквото е престъплението по чл.157, ал.3 вр. ал.1 НК. Няма пречка подбуждането към лъжесвидетелстване да се насочва не само към свидетели, но и към такива, които предстоят да бъдат разпитани в едно наказателно производство. В тази насока е използвано понятието „другиго“ в състава на чл.293 от НК за лице, което не е конституирано като свидетел, но предстои да бъде сторено това от компетентния разследващ или съдебен орган. Обществените отношения, които са предмет на нормирана закрила по чл.293, ал.1 от НК са били поставени в опасност от увреждане, поради престъпните действия на дееца Б. спрямо свидетеля А., която обективно е отказала по собствени мотиви да лъжесвидетелства по чл.290, ал.1 от НК. Ако свидетеля А. бе дала неистинни показания пред разследващите органи, то отговорността на обвиняемия Б. ще бъде друга не като подбуждащ (подстрекател), а като подбудител към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, тъй като подбуждането към лъжесвидетелстване е постигнато, обществените отношения са увредени, поради извършеното лъжесвидетелстване пред органите на властта. Именно за това наказателната отговорност по чл.293, ал.1 от НК е субсидирана, в случаите когато подбужданият свидетел не е лъжесвидетелствал. От субективна страна съдът намира, че деянието на обвиняемия Б. е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се въздържи от това. В заключение съдът не споделя изводите на обвиняемия Б. и защитника адвокат З. от последното по делото съдебно заседание, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса и доколкото обвиняемият Б. е най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу него наказателно преследване за извършеното престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК, като съдът счита, че с приемане на неоснователността на тезите от тези две страни, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна се опровергават обратните по съображения доводи на обвиняемия Б. и защитника му адвокат З., поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия. Също така, за пълнота на изложението по доводите и съображения на обвиняемия Б. от правото му на последна дума, че това, което го е сполетяло, можело да сполети и настоящия съдия-докладчик по делото, който е задавал въпроси на свидетели и вещи лица, съдът ще остави същите без коментар. Това е така, защото съдът е ръководно-решаващ орган в наказателното производство. Не съдията-докладчик е извършил престъпление от общ характер, а самият обвиняем Б. е сторил такова с извършване на престъпление против правосъдието като адвокат по състава на чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК. Всеки съзнателен човек и личност, имащ изградени задръжки и бариери, независимо от заеманата в обществото професия, не би извършил каквото и да престъпление, ако проява честност, почтеност, осъзнатост, отговорност, обективност, нравственост и акуратност в обществените отношения, зачитайки закона и принципите на правовата и демократична държава, повеляващи спазването на изискванията гражданите да съдействат на органите на разследването за разкрИ.ето на престъпленията от общ характер, извършени спрямо малолетни деца. Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до една година или пробация, както и че от извършеното престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК няма причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Обвиняемият Б. принципиално не представлява лице с изключително висока степен на обществена опасност, но самото му престъпление по чл.293, ал.1 от НК вр. чл.290, ал.1 от НК е с изключително висока степен на обществена опасност и е значително обществено укоримо. При индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на обвиняемия Б. и трудовата му ангажираност като адвокат. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът извежда от престъпната упоритост на обвиняемия Б. и степента на обществената опасност на извършеното престъпление, която е сравнително висока за престъпленията от същият вид, предвид адвокатското качество на обвиняемия Б. към момента на извършването на престъплението. Отегчаващото вината обстоятелство е обстоятелството, че са създадени предпоставките и условията пред свидетеля А. същата да извърши същинско престъпление против правосъдието по чл.290, ал.1 от НК в случай, че бе дала лъжливи показания след подбуждането й от обвиняемия Б.. Съдът отчита целта, престъпните мотиви и подбуди на същия да затрудни разкрИ.ето на тежкото умишлено престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК спрямо малолетното дете БЮО. чрез подбуждането към лъжесвидетелстване на свидетеля А. за личността на Д. М. и по установения по делото начин за установените факти. Причините за извършването на престъплението са изключителна ниска правна култура, проявена от професионален адвокат, явен престъпен стремеж за накърняване обществените отношения, които са предмет на законодателна закрила от съставите на чл.293 НК и чл.290 НК в нарушение на принципите на правовата и демократичната държава, че всички граждани и лица следва да съдействат за разкрИ.е на тежко престъпление във връзка с приложение на чл.1 от НПК, освен ако не са налице изключенията, дефинирани в чл.119 от НПК и чл.121, ал.1 от НПК, показани са ниско правосъзнание, в проявлението на което липсват съществуващи изградени задръжки и психологически бариери за извършване на престъплението по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК. Съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин – чрез налагане на административно наказание. Обвиняемият Б. не е освобождаван от наказателна отговорност. Лицето се освобождава от наказателна отговорност, именно чрез налагането на административно наказание, което е глоба. Глобата като административно наказание се определя в съответствие с целите на административното наказание по ЗАНН. В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на административното наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели следва да бъде определено и наказанието на обвиняемия. Съдът намира, че наказанието спрямо обвиняемия Б. следва да бъде определено малко над минимума предвиден в закона от 1000.00 лева, чрез двойно увеличаване на административното наказание глоба в размер на 1000.00 лева, а именно с глоба от 2000.00 (две хиляди) лева. Така определено и в тези предели индивидуализирано, посоченото наказание ще спомогне за постигане на целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй като се явява да е отговарящо на конкретната обществена опасност на извършеното от лицето престъпление и неговата личност. Налагане на административно наказание в минимален размер от 1000.00 лева съдът приема за неоправдано снизхождение, поради адвокатската длъжност на обвиняемия Б., към когото изискванията за законосъобразно и почтено поведение са по-високи от тези на гражданите, които не са професионални адвокати. Съдът отдава превес на предупредителния ефект на наложеното на обвиняемия Б. административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева с определянето на глобата в балансиран, справедлив и съразмерен размер. Чрез наложеното административно наказание на обвиняемия Б. ще се отчете, че за такъв подобен тип престъпления е недопустимо наказателното преследване и превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването или оправдаването на лицата, субекти на такива деяния, респективно с налагане на занижени наказания спрямо лице адвокат, извършило престъпление по чл.293, ал.1 вр. чл.290, ал.1 от НК. В тази насока съдът не споделя, че следва да постанови оправдателен съдебен акт на основание чл.9, ал.2 НК Т.е. все пак наказание трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на престъпленията, дори това наказание да е по правната си природа административно такова, а в случая е глоба в размер на 2 000.00 лева. Съдът се произнесе по разноските по чл.189, ал.3 от НПК и възложи същите в тежест на обвиняемия Б. като заплати в полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет сторените в съдебното производство разноски за експертиза в размер 500.00 лева, ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен лист. При горните мотиви, съдът постанови своето решение. РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ