Решение № 39952 от 1.12.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7623/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Административен съд – София-град /АССГ/ е сезиран с касационна жалба /КЖ/, подадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Варна /РИОСВ- Варна/, срещу решение № 2230 от 17.06.2025 г. на СРС, 16 с-в по анд № 14631/2024 г., с което е отменено издаденото от касатора срещу „Чернев Клима Сервиз“ ЕООД наказателно постановление /НП/, с което на „Чернев Клима Сервиз“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ от 1 000лв. на основание чл.34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ за нарушение на чл. 17, ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.32, ал.1, вр. чл.39а, ал.2 от Наредба №1 от 17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост на същото. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на НП № 000218-64/23.07.2024 г. на Директора на РИОСВ- Варна. Излагат се подробни съображения за наличието на надлежно оправомощаване на актосъставителя с права, произтичащи от нормата на чл. 43, ал.5 от ЗЧАВ. На следващо място твърди, че е налице формално нарушение, което е безспорно установено по делото. Твърди също, че жалбата е била недопустима с оглед данните за връчване на наказателното постановление на дата 05.08.2024 г. Счита, че НП е влязло в сила на 20.08.2024 г., поради което на дружеството е връчена покана за доброволно изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди НП. Касаторът моли да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът – „Чернев Клима Сервиз“ ЕООД, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на СРС да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд София – град, X касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като постъпила в законоустановения срок, подадена от лице – страна в производството и против акт, подлежащ на инстанционен контрол. Предмет на настоящата касационна проверка е Решение № 2230 от 17.06.2025 г. по АНД № 14631 по описа за 2024 г. на СРС, 16- ти състав, с което е отменено НП № 000218-64/23.07.2024 г. на Директора на РИОСВ- Варна, с което на „Чернев Клима Сервиз“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ от 1 000лв. на основание чл.34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ за нарушение на чл. 17, ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.32, ал.1, вр. чл.39а, ал.2 от Наредба №1 от 17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове. За да отмени наказателното постановление, районният съд е кредитирал приложените по преписката доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и показанията на свид. А. Д.– актосъставител. Въз основа на тях е обосновал правен извод, че НП е издадено от некомпетентен орган предвид липсата на оправомощаване на директора на РИОСВ от министъра на околната среда и водите. СРС е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на точно и ясно описание на нарушението, водещи до отмяна на НП. Отделно от това, районният съд е приел, че НП е постановено в нарушение на материалния закон доколкото от доказателствата по делото не се доказвало вмененото на субекта нарушение, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено дали наказаното дружество дистрибутира именно такова оборудване, което не е херметически затворено. Посоченото в акта и в НП относно оборудването е, че то зависи от над 3 кг. ФПГ, което обаче не е въведено като изискване от Наредба № 1. Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови доказателства. Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Обжалваното съдебно решение е валидно, но недопустимо, постановено по подадена извън преклузивния срок за оспорване жалба срещу НП. Основателни са възраженията на касатора за просрочие на жалбата срещу НП № 000218-64/23.07.2024 г. на Директора на РИОСВ- Варна. Според субсидиарно приложимия чл. 180 ал. 5 НПК на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, а съгласно чл. 180 ал.7 НПК връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. В процесния случай наказателно постановление № 000218-64/23.07.2024 г. на Директора на РИОСВ- Варна е изпратено с писмо с изх. № 26-00-3854/А4 от 24.07.2024 г., като същото е получено на 05.08.2024 г. от представител на дружеството, видно от известието за доставяне. Съобщението е връчено на адреса на управление, който адрес е посочен от „Чернев Клима Сервиз“ ЕООД и в хода на административно- наказателното производство /възражение от 27.06.2024 г/. Съобщението е връчено срещу подпис на длъжностно лице, което се е намирало на адреса на управление, приело е съобщението и срещу подпис се е задължило да го предаде на лицето, за което е предназначено съобщението. Съобщението е подписано от получателя Шивачка, като връчителят е изпълнил задължението си по чл.180, ал.7 НПК да впише името на лицето, на което е връчил съобщението и адреса, на който е извършено връчването. Няма вероятност лицето приело пратката да е представител на други лица, които осъществяват дейност на същия адрес. Това е така, тъй като организацията на деловодството на адреса на управление на „Чернев Клима Сервиз“ ЕООД е задължение и отговорност на самото ЮЛ. Обстоятелството, че длъжностно лице на адреса на управление е приело съобщението е достатъчно за връчителя да приеме редовно връчване по чл.180, ал.5 НПК, още повече, че правната норма не изисква писмена форма на упълномощаване. Законът не изисква длъжностното лице, което е натоварено да получава книжа, да е упълномощено за това изрично в писмена форма. Аргумент в този смисъл е и редакцията на разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК, съгласно която, както бе упоменато и по-горе, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата, т.е. ясно е, че законът не изисква това упълномощаване да е в писмена форма. С писмо изх. № 26-00-3854/А5 от 27.08.2024 г., получено на 04.09.2024 г. видно от известие за доставяне, на наказаното дружество е предоставен 7 –дневен срок за доброволно изпълнение. Не е спорно, че писмото е връчено на представител на дружеството, видно от обратната разписка. В т.ч. в отговор на същото дружеството е изпратило писмо до наказващия орган, в което е обективирано искане за повторно връчване на наказателното постановление. Настоящата инстанция не споделя извода на СРС, че е налице редовно уведомяване за НП едва на 16.09.2024 г., тъй като не били представени каквито и да е доказателства, че лицето, което се е разписало за получаването му, е служител на дружеството или е упълномощен от него да получава НП, респ., че наказващият орган с конклудентни действия е признал, че НП не е надлежно връчено към дата 12.09.2024 г., когато органът изпратил за сведение оспореното наказателно постановление, видно от съдържанието на писмо изх. № 26-00-3854/А7 от 12.09.2024 г. С последното административният орган отново е посочил, че приема връчването на 05.08.2024 г. за редовно и НП е влязло в сила, противно на приетото от СРС. Районният съд е следвало да укаже на жалбоподателя да ангажира доказателства за трудови договори на служителите при положение, че оспорва първото връчване на НП. Последното е изпратено по пощата на седалището и адреса на управление на дружеството, с обратна разписка и е получено на 05.08.2024 г. от И. Ш., като е отбелязано, че лицето е с пълномощно, като доказателства, че към тази дата лицето не е била на трудов договор с „Чернев Клима Сервиз“ ЕООД не са ангажирани. В известието за доставяне е изписано конкретното писмо с приложено наказателно постановление с изходящия му номер и дата, препис от което се връчва, както и е положен подпис от длъжностното лице И. Ш. - получател и е вписано и името му, т.е. обратната разписка е оформена надлежно от оператора на пощенската услуга. Следователно, според касационната инстанция, е налице надлежно връчване на 05.08.2024г. на процесното НП, като срокът за обжалването на НП е изтекъл на 19.08.2024 г. и след като не е обжалвано в този срок, НП е влязло в законна сила, считано от 20.08.2024 г. Жалбата пред СРС срещу него е подадена 02.10.2024г., тоест след предвидения в чл. 59 ал.2 от ЗАНН /в приложимата редакция/ преклузивен срок, поради което и съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление действително се явява просрочена. Като се е произнесъл с акт по същество, въпреки наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на субективното процесуално право на оспорване, първостепенният съд е постановил един недопустим акт, който следва да бъде обезсилен, жалбата на „Чернев Клима Сервиз“ ЕООД, като просрочена, следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено. Относно разноските: При този изход на спора и като взе предвид направеното от касатора искане за присъждане на разноски, на същия се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 130 лв., определен съгласно чл.63д ал. 4 от ЗАНН вр.с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът