Решение № 174 от 26.5.2023 г. на Районен съд - Петрич по дело № 742/2022 г.

Производството е по чл. 422 ГПК. Ищецът – „ЗАД „А.““ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С. К.“ № 2, ЕИК •••, твърди, че 30.09.2016 г., около 23: 00 ч., в гр. П., по ул. „Н. К.“, при изхода на града в посока към гр. С., е било реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил „М. Е 350“, с рег. № •••, е попаднал в отводнителна шахта на пътното платно, чийто капак е бил пропаднал. Заявява, че към този момент посоченото моторно превозно средство (МПС) е било застраховано при него по застраховка „Каско“. Поддържа, че вследствие на пътния инцидент върху застрахования автомобил са били нанесени материални щети на обща стойност 1 102, 16 лв., която сума е изплатил на застрахования, като е направил и обичайни ликвидационни разходи от 10 лв. Смята, че отговорност за настъпване на произшествието носи ответникът, тъй като е бил длъжен да организира поддържането на пътя, на който е станал инцидентът. Изтъква, че въпреки отправена покана, ответникът не му е възстановил визираната сума, поради което дължи и мораторна лихва върху нея, възлизаща на 338, 93 лв., начислена за периода от 17.03.2019 г. до 17.03.2022 г. Пояснява, че за тези вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответната страна е депозирала възражение. Затова иска тяхната дължимост да бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – О. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б. III“ № 24, с код по БУЛСТАТ •••, намира предявените искове за неоснователни, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че: пътното произшествие в действителност е настъпило на улица, която не е общинска собственост, а е държавна такава; застрахователната сделка, на която се позовава ищецът, не е действала към деня на транспортната злополука, поради неплащане на застрахователни премии по нея; соченото застрахователно събитие няма характера на риск, който да е покрит от застраховката; настъпването му е било предизвикано от виновно поведение на застрахования, който е допуснал груба небрежност; размерът на застрахователното обезщетение не е бил определен надлежно; търсените вземания са погасени по давност.

Съдът приема следното: 1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна): Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени установителни искове по:

• чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД – за главницата, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022 г. до погасяването, и - чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва.

Вземанията по тези искови претенции са включени в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 249/06.04.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 353/22 г. на Районен съд – гр. П.. Настоящият ответник (като длъжник) е възразил срещу цитираната заповед, при условията на чл. 414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил сега разглежданите установителни искове относно съществуването в неговата правна сфера на оспорените вземания.

Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките от фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на фона на установените обстоятелства и на приложимия закон.

Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки:

• За главницата – 1/ сключване на договор за имуществено застраховане между ищеца (в качеството му на застраховател) и трето лице (застрахован); 2/ настъпване на събитие в срока на покритието на договора, за което застрахователят носи риска; 3/ застрахователното събитие да е реализирано вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът; 4/ изплащане на обезщетение от застрахователя в полза на застрахования, както и извършването на ликвидационни разходи в тази връзка, и 5/ неизпълнение на задължението на ответника да възстанови на ищеца вземането, възникнало по този повод.

• За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено задължение.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи на положителните условия, формиращи фактическия състав на исковете, а на ответната – погасяването на претендираните вземания.

Видно e от приложената към исковата молба застрахователна полица № 0306Х0229131/04.08.2016 г., че ищецът е имал качеството на застраховател по имуществена застраховка „Каско”, чийто обект е бил лекият автомобил „М. Е 350“, с рег. № •••, собственост на Н. И. Т.. Периодът на застрахователното покритие е бил от 00: 00 ч. на 05.08.2016 г. до 23: 59 ч. на 04.08.2017 г. В обсега на застрахователната сделка, съгласно Раздел III, т. 12 във вр. с т. 8.3 от общите й условия, се включва и повреждането на застрахованото МПС, произтекло от нарушена цялост на пътното платно. Оттук следва изводът, че попадането на движещ се автомобил в отводнителна шахта на пътя, чийто капак липсва, несъмнено притежава характеристиките на покрит риск.

Възраженията на ответника за прекратяване на анализирания застрахователен договор поради неплащане на вноската, чийто падеж е бил настъпил към момента на процесното застрахователно събитие, са необосновани. Те явно не държат сметка, че прекратяването на договора за застраховка в такава ситуация е право на застрахователя (чл. 368, ал. 2, т. 3 КЗ), чието упражняване зависи от неговата преценка, а не от тази на други субекти.

С приобщените към доказателствената съвкупност уведомление от 04.10.2016 г. и декларация от същата дата, свидетелят Н. Т., в качеството му на собственик на застрахования лек автомобил, е уведомил ищеца, че: на 30.09.2016 г., около 23: 00 ч., в гр. П., по ул. „Н. К.“, при изхода за гр. С., е управлявал автомобила си; по време на движението превозното средство е преминало през отводнителна шахта; това е предизвикало счупването на неговите предна и задна лява джанта.

От представените от ищеца доклад по щета от 03.05.2017 г. и банково преводно нареждане от 10.05.2017 г. става ясно, че размерът на вредите от така декларираното ПТП е бил определен от длъжностно лице (експерт) на дружеството ищец на сумата от 1 102, 16 лв., която е била изплатена на застрахования.

Свидетелят Н. Т., при проведения му разпит, потвърждава обстоятелствата, които е декларирал пред ищеца във връзка с транспортната злополука, станала повод за делото, като допълнително уточнява, че: той е управлявал застрахованото МПС в посока от кръговото кръстовище при болницата на гр. П. към изхода на града при железопътния прелез; преминал е и през второто кръгово кръстовище, като на около 30 метра след него и малко преди бензиностанция „Аванти“ (сега „ОМВ“) е настъпило самото произшествие.

От назначената съдебна автотехническа експертиза, както и от разпита на изготвилото я вещо лице, се изяснява, че:

• в района, в който се сочи, че е настъпило процесното ПТП (при изхода на гр. П. към гр. С., между кръговото кръстовище и железопътния прелез), действително има два броя отводнителни шахти на пътното платно;

• повредата на двете леви джанти (предна и задна) на застрахования автомобил, за която ищецът е изплатил обезщетението, чието възстановяване търси, може да се получи при удар на автомобила в капак на отводнителна шахта или в отвор на такава шахта, чийто капак липсва;

• подобни щети могат да бъдат пряка и непосредствена последица от твърдяното ПТП;

• средната пазарна стойност на тези щети към датата на произшествието е 836, 48 лв., а обичайните ликвидационни разноски на застрахователя могат да се фиксират на 10 лв.

Според приобщената към доказателствения материал скица с № 15-422896- 19.04.2023 г., ул. „Ц. Б. III“ в гр. П. представлява път от републиканската пътна мрежа и е собственост на Държавата, а не на О. П.. Както от цитираната скица, така и от приетото като писмено доказателство писмо с изх. № 188/21.04.2023 г. на управителя на третото за делото лице „ВиК“ ЕООД се констатира, че пътният участък между кръговото кръстовище в гр. П., намиращо се на ул. „С.“ и на ул. „Ц. Б. III“, и железопътния прелез е част именно от ул. „Ц. Б. III“, а не от ул. „Н. К.“.

Следователно за поддържането на този пътен участък отговорност носи Държавата, чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ (чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП), а не от О. П., която стопанисва само общинските пътища (чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП).

В обобщение на казаното дотук се налага финалната констатация, че предявеният главен иск е неоснователен, тъй като ответникът не е легитимиран от материалноправна гледна точка да носи отговорност за вредите от случилата се транспортната злополука.

Отхвърлянето на исковата претенция за главницата влече идентичен процесуален резултат и за акцесорния иск за мораторната лихва, тъй като помежду им съществува връзка на зависимост от положителен тип.

1. По съдебните разноски: При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи на ответника съдебни разноски от 200 лв., формирани от юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г. и обнародвана в бр. 5/06 г.).

Нс ответника не могат да бъдат присъдени исканите разходи от 42 лв. – за снабдяване със справка (експертна оценка) за валежи, представена като писмено доказателство по делото. Те не се включват в обхвата на съдебните разноски, защото не са разходи, които по естеството си да са наложителни за движението на процеса (вж. така Определение № 379/16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/18 г., III г. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав