РЕШЕНИЕ

№ 6772

гр. София, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. М. при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20231100100667 по описа за 2023 година Ищецът Н. К. Н. е предявил срещу ответницата П. – Н. Г. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради липса на съгласие, на сключения с ответника договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр. София, район „Триадица”, бул. „••••••••, със застроена площ от 82.24 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение №7 с полезна площ от 5.02 кв.м., заедно с таванско помещение №7 с полезна площ от 13.28 кв.м., заедно с 5.89 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с идентификатор 68134.1001.870.1.7, съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №30/07.02.2020 г., т.І, рег.№2406, н.д.№28/2020 г. на нотариус С. С. с рег.№107 на НК.

При условията на евентуалност ищецът Н. К. Н. е предявил срещу ответницата П. – Н. Г. К. конститутивни искове с правно основание чл. 31, ал.1 и чл. 29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на горепосочения договор за покупко- продажба на недвижим имот, като сключен от ищеца в момент, когато е бил в невъзможност да разбира и ръководи действията си, евентуално сключен при измама.

Претендира разноски.

Ищецът излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: твърди да е сключил с ответницата договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в гр. София, район „Триадица”, бул. „••••••••, със застроена площ от 82.24 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение №7 с полезна площ от 5.02 кв.м., заедно с таванско помещение №7 с полезна площ от 13.28 кв.м., заедно с 5.89 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с идентификатор 68134.1001.870.1.7, съгласно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №30/07.02.2020 г., т.І, рег.№2406, н.д.№28/2020 г. на нотариус С. С. с рег.№107 на НК. При изповядване на сделката ищецът не е знаел, че продава имота си, а е мислел, че подписва нотариално завещание в полза на ответницата, която е внучка на неговата бивша съпруга П.П.П.. Твърди, че никога не е имал намерение да продава имота и то за изключително ниска цена от 9 500.00 лв., а преди и по време на сключване на договора се чувствал замаян, разконцентриран и не разбирал добре това, което му говорели. Допуска, че е бил под влияние на някакъв медикамент, като у него била създадена невярната представа за съдържанието на документа и бил въведен в заблуждение, че подписва завещание. Предвид изложеното иска продажбага да бъде обявена за нищожна поради липса на съгласие, тъй като той никога не бил давал такова, евентуално договорът да бъде унищожен, като сключен от ищеца в момент, когато е бил в невъзможност да разбира и ръководи действията си, евентуално да се унищожи като сключен при измама.

Ответницата П. – Н. Г. К. в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Възразява, че действителната воля на ищеца е била да прехвърли имота за посочената сума, която му е била заплатена, с цел да осигури старините си и да се сдобие с къща на морето. Уговорената цена била в този размер, тъй като: съответствала на постигната между ищеца и семейството на ответницата уговорка за извършване на основен ремонт на апартамента, който да носи по- висок наем, какъвто ищецът получава, смитано от 01.07.2020 г., откогато в него и до момента живеят като наематели ответницата и родителите й; ищецът бил възприеман като част от семейството на неговата вече бивша съпруга и баба на ответницата, пътувал е със съпругата си по 5-6 пъти годишно в Италия, а при завръщането й в България тя поемала изцяло разноските на семейството, влагайки и значителни средства за ремонт на друг притежаван от ищеца апартамент в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев” с цел постигане на по- висока продажва цена, и който имот впоследствие той продал, за да може да купи дворно място с жилищна сграда в с. Камен бряг, общ. Каварна, на негово име и на името на ответницата. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 29.03.2024 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.02.2020 г., както и че в периода от 29.05.2015 г. до 07.06.2022 г. между ищеца Н. К. Н. и П.П.П. – баба на ответницата, е бил налице сключен граждански брак.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел К.Б.В., че с ищеца били колеги и приятели от дълги години, като непрекъснато поддържали връзка. Свидетелства, че през м. февруари, на година която не помни, срещнал пред НДК ищеца, който му се сторил неадекватен и не могъл да го познае, а в последствие му казал, че отива да направи завещавие на внучката на жена си, но не се чувства добре. Вечерта на същия ден разговаряли с ищеца по телефона и той споделил на свидетеля, че е направил завещание на апартамента си под натиск на съпругата си, и отново се оплакал, че го боли главата и не се чувства добре.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел К.Т.Т., че с ищеца са в приятелски отношения от дълги години. Сочи, че ищецът му споделял, че е направил завещание на съпругата си П., а в последствие му казвал, че е бил измамен.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Д.С.Ч., че познава ищеца от 2019 г., когато се видели за първи път в с. Камен бряг. Сочи, че той и жена му П. били прекрасни баба и дядо, и ищеца много се радвал на ответницата П. – Н. и имал прекрасни отношения с нея. Свидетелства, че общували с ищеца в периода 2019 – 2020 г., когато той живеел в с. Камен бряг, и на семейно тържество ищецът съобщил, че е прехвърлил апартамента на внучката си. От майката на детето – И. свидетелката разбрала, че между ищеца и съпругата му П. имало уговорка, тя да направи ремонт на неговия апартамент, за да може той да го дава под наем. Свидетелката посетила апартамента през 2021 г., където видяла, че бил направен ремонт.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел С. Т. С. (нотариус), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че е съставила нотариален акт през 2020 г. за сключения между страните договор за покупко-продажба. Свидетелства, че е видяла ищеца за първи път в деня на сделката, а в предходните дни кантората й посещавала майката на ответницата, за да определи вида на сделката и да донесе необходимите документи. Сочи, че в деня на сделката ищецът бил адекватен и в добро състояние, не се е чувствал зле, не е бил притеснен или объркан, и не задавал въпроси. Преди подписване на нотариалния акт, свидетелската го прочела на страните, а проекът на документа бил подготвен предварително.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно- психиатрична експертиза (СПЕ), което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че при ищеца няма клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза с органична, едногенна или екзогена генеза. Не се установява и патологиа на когнитивните му функции, което му позволява правилно за възприема обстоятелствата от обективната действителност. Личностовата му структура се характеризира с особености в границите на общоприетата норма. Очертава се характерово като доверчив, добросърдечен, отзивчив, наивен, лесно манипулативен, без налагащо се поведение и лидерски амбиции. Пред вещото лице ищецът е споделил „Аз си бях взел Lexotan преди да отида при нотариуса, за да съм спокоен. Беше ми напрегнато и притеснено преди това. Беше ми омаяно от лекарството, не бях много концентриран и внимателен. То ми е повлияло, защото аз не ползвам такива лекарства.” Според вещото лице употребата на бензодиадепина Lexotan с неговите странични ефекти, са оказали сериозно влияние върху поведението му. Вещото лице е достигнало до заключението, че ищецът е могъл да разбира извършваните от него действия на датата на подписания нотариален акт – 07.02.2020 г., но описаните личностови особености и употребата на бензодиазепина са довели до много лесна манипулируемост и снижени оценъчни и критични възможности, които са улеснили в крайна степен действията му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.26, ал.2 ЗЗД Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД нищожни са договорите при които липсва съгласие. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е случаят, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при "съзнавано несъгласие" – без намерение за обвързване.

Фактическият състав на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД обхваща случаи, когато воля не е изявена (например договор в писмена форма с неавтентичен подпис или с подправено съдържание) или когато изявяването й следва се приравнява към липса на воля (например при насилие). Този фактически състав обаче обхваща и случаи, в които воля има, но обстоятелствата по нейното изявяване я изключват (например шега или учебен пример).

Практиката на ВКС провежда разграничителния критерий между нищожността на сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта, поради неразбиране на значението на действията, като го поставя в т. нар. "съзнавано" и "несъзнавано отсъствие на воля" ( в този смисъл - решение № 251/09.05.2006 г. по гр. д. № 173/2005 г., II-ро ГО, решение № 1344/01.08.2002 г. по гр. д. № 1864/2001 г., решение № 813/07.09.2011 г. по гр. д. № 256/2010 г., решение № 309/14.07.2011 г. по гр. д. № 1890/2010 г., решение № 59/24.07.2013 г. по гр. д. № 392/2012 г., все IV-то ГО, решение № 157/24.06.2015 г. по гр. д. № 252/2014 г., III-то ГО и други). Приема се, че "разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта поради неразбиране на значението на действията е в субективния момент – в първия случай липсата на воля е съзнавана (мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключването на договора), а във втория – неосъзната".

Липсата на съгласие като основание за нищожност е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" – изтръгнато чрез насилие, направено е без намерение за обвързване. В тежест на ищеца е доказването на твърдения порок. Изложените твърдения, обосноваващи липса на съгласие са свързани с това, че прехвърлителят е имал намерение да завещае процесния имот, а не възмездно да го отчужди.

По отношение на процесната сделка е видно да е налице волеизявление относно всички съществени елементи от договора за покупко-продажба - предмет и цена, поради което доводите за липса на съгласие са неоснователни. От показанията на разпитания по делото свидетел С. Т. С. (нотариус) се установява, че съгласието на ищеца със сключвания договор, които му е бил прочетен от нотариуса, е потвърдено от него както устно, така и посредством полагането на саморъчен подпис и изписване на трите имена под текста на нотариалния акт на мястото на продавач.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че са се явили посочените лица. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство, т. е. по реда на чл. 193 ГПК. Такова оспорване по делото не е направено. Оборването на удостоверителната сила на НА е било изцяло в тежест на ищцата, като такова не е проведено по делото.

По изложените съображения съдът приема, че искът по чл.26, ал.2 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

Относно иска по чл.31, ал.1 ЗЗД Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД „унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и да ръководи действията си“. Съгласно Тълкувателно решение №5/2020 от 30.05.2022г. постановено по т. д. №5/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС в така посочената норма е уредена хипотезата, когато лицето е дало съгласие за сключване на договора, но без разум /липсва елемента „съзнаване“/, тоест налице е проявление на несъзнавана липса на воля. Ирелевантно е дали причините, поради които лицето не е могло да разбира и да ръководи действията си от временен или постоянен характер. В този случай лицето формално се води дееспособно, но състоянието му към момента на сключване на сделката не позволява същото да формира валидна воля.

От заключението на изслушаната и приета по делото СПЕ се установява, че при ищеца няма клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза с органична, едногенна или екзогена генеза, нито патология на когнитивните му функции, което му позволява правилно за възприема обстоятелствата от обективната действителност. Вещото лице е достигнало до заключението и, че ищецът е могъл да разбира извършваните от него действия на датата на подписания нотариален акт – 07.02.2020 г. Твърденията на ищеца, споделени пред вещото лице, че в деня на процесната сделка е пил Lexotan, защото бил неспокоен, останаха недоказани. Изводът на вещото лице, че въздействието на този медикамент е довело при ищеца до лесна манипулируемост и снижени оценъчни и критични възможности, не следва да се кредитира с доверение, доколкото по делото не бяха събрани никакви доказателства, от които да се установява, че ищецът е приел горепосочения медикамент преди извършване на процесната сделка. Изводът, че в деня на процесната сделка ищецът е могъл да разбира и да ръководи постъпките си, се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел С. Т. С. (нотариус), която свидетелства, че в деня на сделката ищецът бил адекватен и в добро състояние, не се е чувствал зле, не е бил притеснен или объркан.

По изложените съображения съдът приема, че искът по чл.31, ал.1 ЗЗД е неоснователен, доколкото по делото не беше установено, че сделката е сключена от лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Относно иска по чл.29, ал.1 ЗЗД Наведеното от ищеца фактическо твърдение за измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД има правната същност на порок във волята му като съдоговорител. Касае се за процеса на формиране на волята, изразена при сключването на атакуваната сделка. Поддържа се, че е налице опорочаване на формално постигнатото между страните по договора съгласие, в следствие на съзнателно предизвикано заблуждение от ответника. При това, с арг. от чл. 27 пр. трето, вр. с чл. 29 ЗЗД, съдът намира, че основателността на претенцията е обусловена от установяване по един безсъмнен и категоричен начин, че конкретно определено лице - другата страна по договора, посредством възбуждане на нереална представа за действителното съдържание на атакувания договор е стимулирало ищеца да сключи този договор. Иначе казано измамата като деяние се осъществява чрез въвеждане, поддържане на заблуждение или чрез използване неосведомеността или неопитността на друго лице с цел то да бъде мотивирано да извърши имуществено разпореждане в полза на извършителя или трето лице. Мотивирано от неправилните си представи измаменото лице извършва акт на фактически или юридическо разпореждане, изразяващо се в сключване на договор или друга правна сделка.

В настоящия случай вън от събраните по делото свидетелски показания не са ангажирани други доказателства, установяващи правно- релевантни факти по делото, които да имат характер на правопораждащи за ищеца. Разпитаните свидетели по делото К.Б.В. и К.Т. установяват факти и обстоятелства, които не са възприели лично, а са им разказани от ищеца по делото.

Други релевантни за предмета на доказване доказателства не са ангажирани. По изложените съображение съдът приема, че по делото не се установява измама – умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца, което да е довело до възникване у него на неверни представи за сделката и да го е мотивирало за сключването й.

По изложените съображения съдът приема, че искът по чл.29, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Право на разноски при този изход от спора има ответникът, като въпреки претенцията на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени доказателства, за това че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника си.

Така мотивиран, съдът