Решение № 113 от 7.7.2023 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 123/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. глава XXI от ГПК и е образувано по жалба вх. № 20230704151700 от 04.07.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписвания, подадена от името на „МЕДВЕН ПЛЮС“ ООД, ЕИК •••••••, с управител П.Д.Я., представлявано от пълномощник - адв. М. П. от АК - Сливен, срещу Отказ № 20210628211502-2/27.06.2023 г. на длъжностното лице към Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление образец Г2, вх. № 20210628211502/28.06.2021 г. В жалбата се навеждат доводи за произнасяне по заявлението преди изтичане на срока за изпълнение на указания на ДЛР. Относно изчисляването на срока п чл. 22, ал. 5 във вр. с чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ за изпълнение на указанията, в жалбата е направено позоваване на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 5 ГПК. Поддържа се, че жалбоподателят е имал възможност да изпълни указанията до 23: 59 ч. на 27.06.2023 г., но ДЛР постановило отказа си преди изтичане на този срок - на 27.06.2023 г., в 10: 34 ч. Към жалбата са приложени доказателства във връзка с изпълнение на указанията, дадени от ДЛР при АВп - представен е документ за заплащане на д. т. в полза на АВп в размер на 20 лв. Иска се отмяна на постановения отказ за вписване на промени по заявление с Г2 и даване на указания към ДЛР да извърши исканото вписване. Претендира се присъждане на разноски. Агенция по вписванията, чрез пълномощника гл. юриск. Г. И., изразява подробно становище по жалбата, с което поддържа изложеното в обжалвания отказ. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя такива. Жалбата е допустима. Представена от АВп в официално заверено копие, придружено с копие от приложените документи към заявлението и постановения отказ, ведно с указанията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Подадена е пред АВп на 04.07.2023 г., от надлежно легитимирно лице, в рамките на срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по съществото си е основателна. Съдът, като съобрази изложените от заявителя обстоятелства в жалбата и получения отговор по нея, както и представените писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалван е отказ № 20210628211502-2/27.06.2023 г. на ДЛР при Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление образец Г2, вх. № 20210628211502/28.06.2021 г., за обявяване на ГФО на „МЕДВЕН ПЛЮС“ ООД, ЕИК •••••••. При извършена проверка по реда на чл. 21 ЗТРРЮНЦ длъжностното лице е установило нередовност на заявлението по смисъла на чл. 21, т. 9 от закона, а именно липсата на доказателства за заплатена държавна такса по него, като на 22.06.2023 г. е дало на заявителя указание за отстраняването му. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТР - 3 дни работни дни от постъпването му, предвиден от закона за произнасяне от длъжностното лице по подадено заявление. В същия смисъл е и подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 3 от Наредбата, в която срокът за отстраняване на нередовностите на заявлението е по - ясно посочен от този в закона, а именно определен е в размер на до 3 работни дни от постъпване на заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТР задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът на първо място, че самото длъжностно лице не е спазило срокът за разглеждане и произнасяне по заявлението, евентуално - за извършване на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК срокът, който се брои на дни се изчислява от деня следващ този от който е започнал да тече срока и изтича в края на последния ден. Съгласно чл. 62, ал. 1 ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК обаче срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало в електронна форма, какъвто е настоящия случай. Следователно срокът по чл. 22, ал. 5 ЗТРЮЛНЦ в случая е започнал да тече на 23.06.2023 г. - първия работен ден след деня, в който са дадени указанията и изтича до края на двадесет и четвъртия час, предвид възможността за подаването на необходимите документи в електронна форма. Обжалваният отказ е постановен преди изтичане на така определения срок за изпълнение на указанията. Произнасяйки се преждевременно по заявлението, преди изтичане на срока за изпълнение на указанията по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията е действало в нарушение на закона. При наличието на дадени указания, които са изпълнени, при това в срока по чл. 22, ал. 5 във вр. чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ - с жалбата е представен документ за внесена държавна такса в указания размер от 20 лева по сметка на Агенцията по вписвания - Търговски регистър, съдът намира, че са налице всички предпоставки предвидени в чл. 21, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за обявяване на представения ГФО със заявление Г2. Предвид гореизложеното, обжалваният отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да се отменен, като на длъжностното лице по регистрация бъде указано да извърши поисканото обявяване по партидата на „МЕДВЕН ПЛЮС“ ООД, ЕИК •••••••. Предвид изхода на делото, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски в размер на 410, 00 лв., от които: 10 лв. - държавна такса и 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение на ответната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размера, определен от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Мотивиран от гореизложеното, Сливенски окръжен съд