Решение № 328 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 361/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.43, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и във вр. с Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 година.

Делото е образувано по жалба, подадена от А. А. Ю., с постоянен адрес: [населено място] [адрес], [община], [област], против Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263#14 от 09.08.2024 год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 година.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита издаденото Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263#14 от 20.01.2023 год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, за незаконосъобразно, поради го обжалва в законоустановения 14-дневен срок. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като незаконосъобразно и неправилно му се отказва плащане на оставащата неиздължена сума по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 година. В жалбата заявява, че други подробни съображения ще бъдат изложени в съдебно заседание.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят А. А. Ю. от [населено място], [община], се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата си и отново заявява, че счита оспореното уведомително писмо на ДФ „Земеделие” за неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено издаденото уведомително писмо, като неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че изрично оспорва посочените доводи за изискването по регистрацията на животновъдния му обект по чл.137 от ЗВМД, тъй като по смисъла на параграф 1, т.36 от ДР на ЗВМД, „животновъден обект” било всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни. Сочи, че в тази насока била и Наредба №44 от 20.04.2006 год. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, с последна промяна и редакция в ДВ, бр.90/2008 год., в сила от 17.10.2008 год., бр.50/2010 год., бр.69/2013 год., бр.50/2010 год. и бр.44/2016 год., както и бр.56 от 11.07.2017 год., в сила от 11.07.2017 год., където, в Раздел №1 - Общи положения, било посочено, че при целогодишно пасищно отглеждане на месодайни породи – ЕПЖ и/или ДПЖ, не се изисква и не се прилагат ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото уведомително писмо, което е неправилно и незаконосъобразно относно изискването за регистрацията на животновъдния му обект по чл.137 от ЗВМД и с което му е отказано необходимо подпомагане за отглежданите животни.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – град София, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител - ст.юрк. К. С. М., която оспорва изцяло жалбата като неоснователна, като счита, че оспореното уведомително писмо е правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди индивидуалния административен акт, издаден от ДФ „Земеделие“. Счита, че от събраните доказателства по преписката е видно, че жалбоподателят няма регистрация по чл.137 от ЗВМД, поради което моли да бъде потвърден обжалвания акт, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспореното уведомително писмо безспорно представлява индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, като в същото изрично е посочено, че то може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му, пред административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат.

В случая, видно от извършеното отбелязване на стр.2 от оспореното Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263#14 от 09.08.2024 год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 година /на л.7 от делото/, жалбоподателят А. Ю. е получил екземпляр от същото, лично, на датата 16.08.2024 год., за което същият е положил и подписа и е изписал трите си имена.

Жалбата против оспореното уведомителното писмо, в случая е подадена чрез ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, до Административен съд – Кърджали, на датата 29.08.2024 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата, като е регистрирана в деловодството на административния орган с Вх.№02-090-6500/5263#17 от 29.08.2024 год. /л.5/. От изложеното следва, че жалбата против Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „3емеделие” – София, е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на същото. Жалбата е подадена от лице, адресат на уведомителното писмо, за което лице това уведомително писмо създава неблагоприятни последици, тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото са направени намаления на претендираната субсидия и така е отказано напълно финансово подпомагане по подаденото от него заявление за подпомагане, по посочената мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 год. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред и в предвидената от закона писмена форма, до териториално компетентния административен съд и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е налице спор по делото, че жалбоподателят А. А. Ю. от [населено място], [община], е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) [номер] и че за Кампания 2020 год. е подал общо Заявление за подпомагане, до Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, с Вх.№[рег. номер]/01.05.2020 год., с УИН [номер] /л.81/, ведно с таблица на използваните парцели 2019 год. и таблица за отглежданите животни 2019 /л.84-л.86/.

Впоследствие, на 07.05.2020 год., жалбоподателят А. А. Ю. е подал Заявление за подпомагане 2020 – Форма за физически лица, с УИН [номер], ведно с приложения към него /л.64-л.73/, вкл. и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год. /л.74/, като с приложението по тази мярка 10 е заявил искането си за подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Към това заявление е налична, подписана на всяка страница от жалбоподателя, Таблица за отглежданите животни 2020 год. /л.70-л.73/, в която са описани, с номерата на ушните марки, пола и предназначението, за което се отглеждат, общо 51 броя животни – говеда, от породата „родопско късорого“, като в таблицата е отразено, че се отглеждат в животновъден обект №[номер]. Над тази таблица е налична и Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2020 /л.70/, от която е видно, че по мярка „Агроекология и климат“, за кампания 2020 год., жалбоподателят А. А. Ю. е кандидатствал с 40/четиридесет/ броя животни, в животновъден обект №[номер].

Към Приложението за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год. е налична и Таблица на заявения брой животни по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ от мярка 10 „Агроекология и климат” ПРСР 2014 – 2020 /л.57/, в която е отразено, че декларираният брой животни – говеда, за кампания 2020 год., е 40 броя животни, а одобреният брой животни е 33 броя.

На така подаденото от А. Ю. заявление за подпомагане 2020, с Входяща регистрация №[рег. номер] от 01.05.2020 год. и заявлението с УИН [номер] от 07.05.2020 год. и приложените към него документи, е извършена автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане, отразени в приложения лист – Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане за кампания 2020, от дата 07.05.2020 год. /л.54-л.55/, в които, като брой открити несъответствия е вписано „0“/нула/, а в раздел „предупреждения“, като вид грешка е вписано: „Заявили сте животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД.“. Под раздел „предупреждения“ е налична декларация/която е с готов отпечатан текст /л.54/, относно запознаването на кандидатите с резултатите от извършените автоматични проверки при подаване на заявление за подпомагане, като съдържанието на т.1 от декларацията е: 1. Запознат съм с резултатите от извършените автоматични проверки във връзка с наличните към момента грешки и предупреждения относно въведените от мен данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020. Под тази декларация е отпечатана датата 07.05.2020 год. и на две места е положен подписът на кандидата А. Ю.. По представената административна преписка е приложено и последващо Заявление за подпомагане 2020 – Форма за физически лица, с УИН [номер], подадено жалбоподателя А. А. Ю. на датата 27.05.2020 год., ведно с приложения към него /л.37-л.53/, вкл. и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год. /л.47/, като с приложението по тази мярка 10, жалбоподателят отново е заявил искането си за подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Към това приложение е налична същата, подписана на всяка страница от жалбоподателя, Таблица за отглежданите животни 2020 год. /л.43-л.46/, в която са описани, с номерата на ушните марки, пола и предназначението, за което се отглеждат същите, общо 51 броя животни – говеда, от породата „родопско късорого“, като в таблицата е отразено, че се отглеждат в животновъден обект №[номер]. Над тази таблица е налична и Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2020 /л.43/, от която е видно, че по мярка „Агроекология и климат“, за кампания 2020 год., жалбоподателят А. Ю. е кандидатствал с 40/четиридесет/ броя животни, в животновъден обект №[номер].

По представената административна преписка е приложено и още едно Заявление за подпомагане 2020 – Форма за физически лица, с УИН [номер], подадено жалбоподателя А. А. Ю., също на датата 27.05.2020 год., ведно с приложения към него /л.20-л.36/, вкл. и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год. /л.30/, като с приложението по тази мярка 10, жалбоподателят отново е заявил искането си за подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. И към това заявление е налична същата, подписана на всяка страница от жалбоподателя, Таблица за отглежданите животни 2020 год. /л.26-л.29/, в която са описани, с номерата на ушните марки, пола и предназначението, за което се отглеждат вече общо 52 броя животни - говеда/с едно повече от предходните таблици/, всички от породата „родопско късорого“, като в таблицата е отразено, че се отглеждат в животновъден обект №[номер]. Над тази таблица е налична и Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2020 /л.26/, от която е видно, че по мярка „Агроекология и климат“, за кампания 2020 год., жалбоподателят А. Ю. вече е вписал, че кандидатства вече с 41/четиридесет и един/ броя животни, в животновъден обект №[номер].

Към Приложението за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2020 год. е налична и Таблица на заявения брой животни по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ от мярка 10 „Агроекология и климат” ПРСР 2014 - 2020 /л.19/, в която е отразено, че декларираният брой животни – говеда, за кампания 2020 год., вече е 41/четиридесет и един/ броя, а одобреният брой животни си е 33/тридесет и три/ броя.

На така подаденото от А. Ю. заявление за подпомагане 2020 – Форма за физически лица, с УИН [номер] от 27.05.2020 год. и приложените към него документи, отново е извършена автоматична проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане, отразени в приложения лист – Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане за кампания 2020, от дата 27.05.2020 год. /л.16-л.17/, в които, като брой открити несъответствия е вписано „0“/нула/, а в раздел „предупреждения“, като вид грешка, отново е вписано: „Заявили сте животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД.“. И под този раздел „предупреждения“ е налична същата декларация/с готов отпечатан текст /л.16/, относно запознаването на кандидатите с резултатите от извършените автоматични проверки при подаване на заявление за подпомагане, като съдържанието на т.1 от декларацията е същото: 1. Запознат съм с резултатите от извършените автоматични проверки във връзка с наличните към момента грешки и предупреждения относно въведените от мен данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020. Под тази декларация е отпечатана датата 27.05.2020 год. и отново на две места е положен подписът на кандидата А. Ю.. Така, при липса на представени по преписката доказателства за извършени други административнопроизводствени действия от страна на ДФ „Земеделие”, респ. за извършвани други проверки или за изпращани уведомления до кандидата А. А. Ю., на 20.01.2023 год., т.е. повече от 2/две/ години и 7/седем/ месеца след подаване на заявлението за подпомагане с УИН [номер] от 27.05.2020 год., първоначално е било издадено от заместник изпълнителния директора на ДФ „Земеделие” Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 год. с Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год., изискано от съда и прието като доказателство по настоящото дело /л.111-л.115/. В мотивите е посочено, че Държавен фонд „Земеделие” уведомява кандидата А. А. Ю. за оторизирана и изплатена субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020 г., съгласно подадено от него заявление за подпомагане с УИН [номер] и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020 год. за кампания 2020 год., в размер на 0.00 лева. Изрично е посочено, че средствата за подпомагане /вероятно се имат предвид тези 0.00 лева (!?)/ са осигурени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България.

В уведомителното писмо е указано, че са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на ••• лева и че тези санкции за бъдещ период, се налагат съгласно чл.31 от Делегиран регламент 640/2014, за направление: Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство - ••• лева. Вписана е забележка, че посочената сума се прихваща в съответствие с член 28 от Регламент (ЕО) №908/2014 и че ако сумата не може да бъде прихваната изцяло в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира, както и че по силата на този член, от оторизираните субсидии за текущата година са прихванати дължими суми от минали години. Посочено е най-накрая, че неразделна част от уведомителното писмо са: Таблица №1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица №2 - Извършени плащания (в лева). От Таблица 1 – Оторизирани суми (в лева) по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, съдържаща 20 колони и разяснения под таблицата относно това, какво съдържа всяка колона, става ясно, че броят заявени животни, съгласно заявлението за подпомагане с УИН [номер], е 41 броя, съответстващи на 38.2 животински единици (ЖЕ), както и че установеният брой животни след извършени проверки на място и/или административни проверки и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба №7 от 24.02.2015 год., е 0/нула/ броя, съответстващи на 0/нула/ животински единици (ЖЕ). В таблицата е посочено също, че наддекларирането е 100%, като в разяснението под таблицата е посочено, че това е процент на наддеклариране, изчислен съгласно чл.31 от Регламент №640/2014 год. - отношение на броя животни с нередности спрямо броя на установените животни. В колона 12 на тази таблица - Намаление и санкция за наддеклариране и за бракувани животни (лв.) е вписана сумата ••• лева, като в поясненията под таблицата за тази колона е посочено, че това е разликата между исканата сума по съответната дейност (колона 3 х ставката за съответната дейност), установената сума след налагане на санкцията за наддеклариране с установения процент на наддеклариране (колона 10) и животните, превърнати в ЖЕ, за които е предоставен документ съгласно чл.43, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. (колона 9 х ставката за съответната дейност). В колона 19 на тази таблица – Общо, според поясненията под нея, е посочен сборът от колона 12, колона 13, колона 14, колона 15, колона 16, колона 17 и колона 18, т.е. сборът от всички санкции, редукции и намаления, като в тази колона е вписана сумата ••• лева, т.е. сумата само от колона 12, доколкото във всички останали колони е вписано 0/нула/ лева и съответно, в колона 20 на таблицата – Оторизирана сума (лв.), е вписано – 0/нула/ лева.

Това Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год., с което, на жалбоподателя е била оторизирана субсидия, в размер на 0/нула/ лева, при искана субсидия в размер на ••• лева, т.е. било е отказано финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 год., за Кампания 2020 год. и с което са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на ••• лева, е било обжалвано в срок по съдебен ред, пред Административен съд – Кърджали, по повод което е било образувано административно дело №251/2023 год. по описа на съда. С Решение №340 от 30.10.2023 год., постановено по това административно дело №251/2023 год. по описа на АдмС – Кърджали, влязло в сила на 28.05.2024 год., заверен препис от което е изискан и приложен по настоящото дело /л.116-л.123/, е отменено Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 год., за Кампания 2020 год. и преписката е изпратена на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

В мотивите към решението е прието, че уведомителното писмо категорично не изпълнява изискванията за мотивираност на административния акт и в него категорично липсват ясни и разбираеми мотиви, т.е. липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да става ясно, каква е волята на административния орган и защо с оспорения административен акт е постановен този именно краен резултат. Прието е също, че общото посочване в уведомителното писмо, че всички заявени за подпомагане животни не отговарят на условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба №7 от 24.02.2015 год., без да е конкретизирано или указано, на кое условие или условия за допустимост не отговарят или без да е посочена конкретна разпоредба или разпоредби от тази наредба, категорично не изпълнява изискванията за мотивираност на административния акт. В мотивите към решението съдът е отбелязъл, че едва в изявления на процесуалния представител на ответника по жалбата, направени в първото съдебно заседание по делото и след поставени въпроси от съда, е станало ясно, че с уведомителното писмо не е оторизирана сума за подпомагане, т.к. жалбоподателят не бил представил към заявлението си за подпомагане, удостоверение за регистрация по чл.137, ал.6 от ЗВМД на животновъдния обект, в които отглежда животни, идентифицирани в системата по чл.51, ал.3 и че във връзка с промените в чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност от 11.08.2020 год., в изпълнение на §7 от ЗР на ЗИД на ЗВМД, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, за които не е издадено удостоверение за регистрация по чл.137, ал.6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл.51, ал.3, следвало да подадат заявление за регистрация на животновъден обект по чл.137, ал.1, в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо съдът, при цялостен внимателен прочит на Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е стигнал до извод, че никъде в нея не е въведено изискване, животните, заявени за подпомагане по това направление за кампания 2020 год. – в случая говеда от породата „Късорого родопско говедо“, да се намират в животновъден обект, който да е регистриран съгласно чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, нито е въведено изискване, като необходим документ към заявлението за подпомагане да се прилага и удостоверение за регистрация на животновъдния обект, в които се отглеждат животните, по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В мотивите към това решение е отбелязано, че такова изискване е въведено с нормата на чл.25, ал.5 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. само и единствено за подпомагане по направлението по чл.3, т.8, като според тази норма, за подпомагане се одобряват заявени пчелни семейства на земеделски стопани, които са собственици на пчелин/и, регистриран/и съгласно чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, с най-малко 25 пчелни семейства, индивидуално идентифицирани в Интегрираната информационна система на БАБХ (ВетИС), като отново е посочено, че никъде в Наредба №7 от 24.02.2015 год. не съществува такова изискване по отношение на животновъдните обекти, в който се отглеждат говеда или други животни, заявени за подпомагане по направлението по чл.3, т.6 от Наредбата, а именно по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014 – 2020 год. Поради всичко изложено по-горе съдът е намерил, че позоваването на тази Наредба №7 от 24.02.2015 год. в процесното уведомително писмо, за да бъдат приети като животни с нередности, всички заявени за подпомагане от жалбоподателя А. Ю. 41/четиридесет и един/ броя животни, а оттам и за определяне на оторизирана сума за подпомагане, в размер на 0/нула/ лева, е неправилно и незаконосъобразно и съответно води и до неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на оспорения акт е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

Това съдебно решение е било обжалвано с касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, пред Върховния административен съд, като по този повод е било образувано адм.дело №591/2024 год. по описа на ВАС – Пето отделение. По това адм.дело №591/2024 год. на ВАС – Пето отделение е постановено Решение №6452 от 28.05.2024 год., също изискано и приобщено като доказателство по настоящото дело /л.124-л.126/, с което е оставено в сила Решение №340 от 30.10.2023 год., постановено по адм. дело №251/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали. В мотивите към това съдебно решение на ВАС е прието, че мотивите на АдмС - Кърджали по отношение липсата на фактически основания в обжалвания административен акт са правилни и не следва да се преповтарят, като касационната инстанция препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2/второ/ от АПК. В мотивите е посочено, че представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане.

В мотивите към решението е прието обаче, че е неправилно изложеното от АдмС - Кърджали, че изискването за регистриран животновъден обект по чл.137 от ЗВД е само по отношение на заявени пчелни семейства, като е посочено, че изискването за регистрация на животновъден обект е въведено с измененията на ЗВД с ДВ, бр.13 от 14.02.2020 год., в сила от 14.02.2020 год., като с §7 от ПЗР на ЗИД на ЗВД е предоставена възможност собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл.137, ал.6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл.51, ал.3, да подадат заявление за регистрация на животновъдния обект по чл.137, ал.1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. Изрично е отбелязано, че жалбоподателят Ю. е подал такова заявление на 01.10.2020 год., т.е. в посочения в закона 6/шест/-месечен срок.

Така, в крайна сметка, от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – София е издадено и оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, за кампания 2020, с Изх.№02-090-6500/5263#14 от 09.08.2024 год. /л.6 -л.11 /. В мотивите е посочено, че във връзка с изпълнение на влязло в сила Решение №340 от 30.10.2023 год. по адм. дело №251/2023 по описа на АдмС - Кърджали, потвърдено с Решение №6452 от 28.05.2024 год. по адм. дело №591/2024 по описа на ВАС, с което се постановява отмяна на УП за оторизация по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2020, с Изх.№02-090-6500/5263 от 20.01.2023 год. и преписката се връща за ново произнасяне от страна на административния орган, ДФ „Земеделие”, при съобразяване с указанията на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел I от Административнопроцесуалния кодекс, преразгледал отново подаденото от кандидата А. А. Ю. заявление, за кампания 2020. С писмото Държавен фонд „Земеделие” уведомява кандидата А. А. Ю. за оторизирана субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020 год., съгласно подадено от него заявление за подпомагане с УИН [номер] и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020 год. за кампания 2020 год., в размер на 0.00 лева. Отново изрично е посочено, че средствата за подпомагане /вероятно се имат предвид тези 0.00 лева за подпомагане (!?!)/ са осигурени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България.

Обяснено е в мотивите, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от него заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 - 2020 год. В мотивите е указано, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2020 год. животни по мярка 10 „Агроекология и климат”, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”, 2020 година е пета година от последно поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент по това направление.

В уведомителното писмо е указано, че са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на ••• лева и че тези санкции за бъдещ период, се налагат съгласно чл.31 от Делегиран регламент 640/2014, за направление: Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство - ••• лева. Вписана е забележка, че посочената сума се прихваща в съответствие с член 28 от Регламент (ЕО) №908/2014 и че ако сумата не може да бъде прихваната изцяло в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира, както и че по силата на този член, от оторизираните субсидии за текущата година са прихванати дължими суми от минали години. Посочено е най-накрая, че неразделна част от уведомителното писмо са: Таблица №1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица №2 - Извършени плащания (в лева).

В уведомителното писмо е налична Таблица 1 – Оторизирани суми (в лева) по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ и която таблица съдържа 15 колони, като под таблицата са дадени разяснения относно това, какво съдържа всяка колона /л.8-л.10/. От вписаните данни в тези колони и от разясненията под таблицата става ясно следното:

В колона 1 от тази таблица е посочен кодът на агробиологичната дейност, декларирана в заявлението за подпомагане, подадено от кандидата за Кампания 2020 – АК13. В колона 2 е посочен броят заявени животни, съгласно заявлението за подпомагане с УИН [номер] – 41 броя. В колона 3 е посочен размер на животински единици (ЖЕ), съответстващи на декларирания брой животни в заявлението за подпомагане, подадено за Кампания 2020 – 38.2, като е пояснено, че декларираните животни са превърнати в ЖЕ съгласно параграф 1, т.2 от Допълнителни разпоредби от Наредба №7 от 24.02.2015 год. В колона 4 е посочен установеният брой животни след извършени проверки на място и/или административни проверки и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба №7 от 24.02.2015 год., като в тази колона е вписано – 0/нула/. В колона 5 са вписани животински единици (ЖЕ), съответстващи на броя животни от колона 4, като в тази колона също е вписано - 0/нула/. В колона 6 и 7, наименовани „животни с нередности“ е вписано, както следва: в колона 6 – 41 броя животни с нередности/пояснено е, че това е разликата между колона 2 и колона 4/; в колона 7 – вписани са 38.2 животински единици/ЖЕ/ с нередности/пояснено е, че това е разликата между колона 3 и колона 5/. В колони 8 и 9 са вписани животни/брой животни и ЖЕ/ с предоставени документи за загуби или брак, като и в двете е вписано - 0/нула/ и в двете колони. В колона 10 – Наддеклариране в %, е вписано - 100%, като в разяснението под таблицата е посочено, че това е процент на наддеклариране, изчислен съгласно чл.31 от Регламент №640/2014 г. - отношение на броя животни с нередности (колона 6) спрямо броя на установените животни (колона 4). Дадени са някакви пояснения за това, какви санкции се налагат при наддекларирани до и над 3 броя животни и при съответния процент на наддеклариране, като в последното пояснение е посочено, че при над 3 броя животни и над 50% наддеклариране - земеделският стопанин не получава агроекологични плащания за текущата календарна година и се санкционира за бъдещ период от 3 години и че ДФЗ - РА налага намаление за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между броя на одобрените (декларираните) за участие животни и броя на установените животни.

В поясненията под таблицата относно вписания процент на наддеклариране в тази колона 10 е посочено, че след извършване на всички административни проверки са установени 41 броя животни от вида „говеда“, недопустими за подпомагане, с код на дейност АК13, в резултат на което е налице наддеклариране от 100%. Посочено е също, че са приложени разпоредбите на чл.31 от Регламент №640/2014 г. - отношение на броя животни с нередности (Колона 6) спрямо броя на установените животни (Колона 4), гласящ, че над 3 броя животни и над 50% - земеделският стопанин не получава агроекологични плащания за текущата календарна година и се санкционира за бъдещ период от 3 години и че ДФЗ - РА налага намаление за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между броя на одобрените (декларираните) за участие животни и броя на установените животни, както и че на бенефициента са наложени санкции за бъдещ период в резултат на наддеклариране, в размер на ••• лева.

По нататък в тези пояснения е описано, че редът и начина за регистрация на животните и животновъдните обекти е описан в Закона за ветеринарно медицинската дейност (ЗВД) и че съгласно чл.51 от него, животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти на регистрация по реда на чл.137, като контролният орган по официалната идентификация е Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/, която и поддържа Интегрираната система с данни за идентификация на животните и ЖО. Посочено е също, че във връзка с промените в Закона за ветеринарномедицинска дейност от 11 август 2020 година, описани в чл.137 и в изпълнение на §7 от Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗВД, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл.137, ал.6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл.51, ал.3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл.137, ал.1, в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

В тези пояснения накрая е посочено, че след извършената проверка в ИСАК и външните регистри е установено, че недопустимостта на животните се дължи на това, че ЖО с №[номер] не е регистриран по чл.137 от ЗВД след 23.12.2004 год.

По-нататък, в колона 11 от Таблица 1 – Санкции за неспазени изисквания за управление в %, е вписано 15%, като в поясненията за тази колона е посочено, че това е санкция в проценти, съгласно раздел VI „Намаления при неспазване на изисквания по управления за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Методика за намаляване и отказване на агробиологичните плащания.

В колона 12 от Таблица 1 - Намаление и санкция за наддеклариране и за бракувани животни (лв.) е вписана сумата ••• лева, като в поясненията под таблицата за тази колона е посочено, че това е разликата между исканата сума по съответната дейност (колона 3 х ставката за съответната дейност), установената сума след налагане на санкцията за наддеклариране с установения процент на наддеклариране (колона 10) и животните, превърнати в ЖЕ, за които е предоставен документ съгласно чл.43, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. (колона 9 х ставката за съответната дейност). В тези пояснения по-нататък буквално са възпроизведени поясненията относно съдържанието на колона 10 от таблицата, досежно приложението на разпоредбите на чл.31 от Регламент №640/2014 год., като е посочено, че на на бенефициента са наложени санкции за бъдещ период в резултат на наддеклариране, в размер на ••• лева. В поясненията за съдържанието на тази колона са възпроизведени и пояснения досежно редът и начина за регистрация на животните и животновъдните обекти, описан в Закона за ветеринарно медицинската дейност (ЗВД), включително отново е записано, че недопустимостта на животните се дължи на това, че ЖО с №[номер] не е регистриран по чл.137 от ЗВД след 23.12.2004 год.

В следващата колона 13, според поясненията под таблицата, се вписват различни санкции, редукции и намаления (в лв.), за неспазени изисквания по управление, съгласно чл.42 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. и раздел VI „Намаления при неспазване на изисквания по управление за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, като в този колона е вписано – 0/нула/.

В колона 14 от Таблица 1 – Общо, според поясненията под таблицата, се посочва сборът от колона 12 и колона 13, т.е. сборът от всички санкции, редукции и намаления, като в тази колона 14 е вписана сумата ••• лева, т.е. сумата от колона 12, доколкото колона 13 е вписано 0/нула/ лева.

В последната колона 20 – Оторизирана сума (лв.), е вписано – 0/нула/ лева, като в поясненията под таблицата за тази колона е посочено, че същата се формира от декларираните животни, превърнати в ЖЕ (колона 3), умножени по ставката за съответния агроекологичен код, намалена с общия размер на наложените санкции и редукции (колона 14).

Под тази Таблица 1 е посочено също така, че ставката за агроегологичната дейност с код АК13 е 391.16 лв./ЖЕ.

В оспореното уведомително писмо е налична и Таблица 2 – Извършени плащания в лева, неразделна част от писмото, съдържаща четири колони, като в първата е посочено направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, а в следващите три колони: оторизирана сума, прихваната сума и изплатена сума, навсякъде е вписано – 0/нула/. Така, с това всъщност и цялото съдържание на оспореното уведомително писмо се изчерпва.

С протоколно определение на съда от 28.08.2023 год. /л.128/, е изискано от Областна дирекция по безопасност на храните – град Кърджали, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи писмена информация, като трето, неучастващо лице в процеса, относно следните обстоятелствата: Разгледано ли е подадено заявление от А. А. Ю. от [населено място], [община], с Вх.№К-ЗЖ-20045/01.10.2024 год., за регистрация на животновъдния му обект, находящ се в землището на [населено място], [община], по ЗВМД; По повод на това заявление, извършена ли е проверка на място в животновъдния обект от комисия, назначена от директора, с оглед установяване съответствие на обекта с ветеринарно-медицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях; Ако не е разгледано заявлението и не е извършена проверка на място и съответно, по заявлението няма произнасяне, да се посочат причините за това; Подавано ли е последващо заявление от А. А. Ю. от [населено място], [община], за регистрация на същия животновъден обект и ако е подадено такова, да се изпрати заверено копие от същото.

В изпълнение на това протоколно определение, със съпроводително писмо Изх.№К-2984 от 08.11.2024 год. на директора на ОДБЛХ – Кърджали, с Вх.№2723/08.11.2024 год. на АдмС – Кърджали /л.131/, са представени изисканите справки и изисканата информация. В писмото е посочено, че г-н А. А. Ю. е подал заявление с Вх.№К-ЗЖ-2045/01.10.2020 год., за регистрация на животновъден обект по чл.137 от ЗВМД, находящ се в [населено място] и че същият е информиран с писмо с Изх.№К-2277/08.10.2020 год. по описа на ОДБХ - Кърджали, че заявлението с Вх.№К-ЗЖ-2045/01.10.2020 год. не е окомплектовано с документите, изискуеми се от чл.137 от ЗВД. Към писмото е приложено заверено копие от заявлението с Вх.№К-ЗЖ-2045/01.10.2020 год., подадено от А. А. Ю. /л.132-л.134/, с което е поискал да бъде регистриран животновъдният му обект, на основание чл.137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като е посочил в заявлението, че животновъдният обект е предназначен за отглеждане на говеда/телета, с капацитет 60/20 броя. Приложено е и писмото с Изх.№К-2277/08.10.2020 год. на директора на ОДБХ – Кърджали /л.135/, адресирано до А. А. Ю., в което на последния е указано, че заявлението му за регистрация на животновъден обект по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, с Вх.№К-ЗЖ-2045/01.10.2020 год. на ОДБХ – Кърджали, не е окомплектовано с необходимите придружаващи документи, съгласно изискванията на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В писмото е указано също, че за регистрация на животновъден обект по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, трябва да представи: 1. Копие от документ за собственост или друг документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота, върху който е разположен обектът; 2. Копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта; 3. Документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл.14, ал.2 от ЗВД, когато плащането не е извършено по електронен път. В писмото е разяснено също, че процедура по регистрация на животновъдния обект по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ще започне веднага след представяне на горепосочените документи към заявлението за регистрация и че при непредставяне на посочените документи, производството за регистрация ще се прекрати на основание чл.56, ал.2 от АПК.

Към писмото с Изх.№К-2984 от 08.11.2024 год. на директора на ОДБХ – Кърджали е приложено и копие от плик с баркод •••, ведно с известие за доставяне с баркод ••• на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място] /л.136/, с което, до А. А. Ю. е било изпратено писмото с Изх.№К-2277/08.10.2020 год. на директора на ОДБХ – Кърджали, като в това известие за доставяне не е отразено, че тази пощенска пратка е получена от адресата й.

В съдебно заседание, от жалбоподателя А. Ю. е представено и е прието като доказателство заверено копие от удостоверение, издадено му от председателя на „Асоциация за развъждане на местни породи говеда“ – ••• В. Н. /л.138/, в уверение на това, че А. А. Ю., [ЕГН], е член на развъдна организация „Асоциация за развъждане на местни породи говеда“, ЕИК •••, със седалище: [област], [община], населено място: [населено място], •••, [адрес] [улица], , от 12 март 2011 год. и от тогава до момента отглежда говеда от застрашената местна порода „Родопско късорого говедо“, в животновъден обект [номер] [населено място], [община].

От процесуалния представител на ответника, в съдебно заседание е представена и е приета като доказателство Справка от Регистър ИСАК към БАБХ относно животновъдния обект на жалбоподателя А. А. Ю., с [ЕГН] /л.139/, от която е видно, че животновъдният обект/ЖО/, собственост на жалбоподателя А. О. е с рег.номер [номер] и стар рег.номер [номер] и че същият се намира в [населено място], [ЕКАТТЕ], [община], [област], като са посочени и GPS координати на същия. В справката е посочено, че ЖО на жалбоподателя Ю. е с дата на регистрация – 23.12.2004 год., с характеристики на ЖО: вид отглеждани животни – говедо, технология на отглеждане – екстензивно, категория на животновъдния обект – не подлежи на категоризация от дата 18.02.2015 год., като в справката липсват данни този животновъден обект да е регистриран по реда и при условията на чл.137 от ЗВД.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно изискването на разпоредбата на чл.168 от АПК, от правна страна съдът намира следното:

Оспореното в настоящото производство Уведомителното писмо с Изх.№02-090-6500/5263#14 от 09.08.2024 год., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 год., е издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – П. Д. С., на която, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал, на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗПЗП, правомощията си, със Заповед №03-РД/3203 от 14.07.2023 год., представена и приета като доказателство по делото /на л.12-л.15 от делото/, съгласно т.1 от същата, а именно - делегирал е правомощията „Да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания” и съгласно т.2 от заповедта, а именно – „Да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания”, мярка 10 „Агроекология и климат” и мярка 11 „Биологично земеделие.”.

Съобразно чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Компетентният за издаване на уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания и изплатено финансово подпомагане административен орган – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, който съгласно чл.20а от ЗПЗП е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, е делегирал тези свои правомощия на заместник-изпълнителен директор на фонда, като така, заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда, с посочената по-горе заповед, правомощия и съобразно установената от управителния съвет на фонда ресорна компетентност. Следва да се отбележи, че възможността за делегирането на правомощия изрично е предвидено с разпоредбите на чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП. Така, при установените данни, а именно - че заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” - П. Д. С., притежава съответното правомощие, делегирано по предвидения в закона ред, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално и териториално компетентен административен орган.

Обжалваният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите, изискуеми се за един индивидуален административен акт, съобразно нормата на чл.59, ал.2 от АПК. Анализът на вписаните в колоните на първата таблица в уведомителното писмо данни/числа/ и поясненията под таблицата към вписаното в тези колони, предвид и наличните доказателства по преписката и след съпоставка, позволяват да се направи изводът, че на жалбоподателя А. Ю. всъщност е била отказана/неоторизирана/ цялата искана сума, по подаденото заявление с УИН [номер] от 27.05.2020 год., за кампания 2020 год., в размер на ••• лева, по мярка 10 „Агроекология и климат”, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Тази сума е формирана от броя на заявените за подпомагане животни – 41 броя, равнящи на 38.2 животински единици, умножени по ставката в лева за една животинска единица/ЖЕ/ – ••• лева или 38.2 ЖЕ х ••• лева = ••• лева. От съдържанието на колона 6, респ. и на колона 7 от същата таблица се установява, че като животни с нередности са установени абсолютно всички заявени от жалбоподателя за подпомагане 41 броя животни, респ. равняващи на 38.2 ЖЕ, вследствие на което е отказана/неоторизирана/ цялата искана сума, в размер на ••• лева, по подаденото заявление с УИН [номер] от 27.05.2020 год., за кампания 2020 год., по мярка 10 „Агроекология и климат”, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

От съдържанието на уведомителното писмо и наличната в него Таблица 1 /на стр.3 от писмото/ и най-вече от поясненията под таблицата към колона 10, а и към колона 12, става ясно, в какво се изразяват тези нередности на животните, поради които е прието, че всичките, заявени за подпомагане, 41 броя животни, са недопустими за подпомагане и за тях се прилагат предвидените намаления. Както бе отбелязано и по-горе, в поясненията под таблицата относно съдържанието на тези колони 10 и 12, в първата от които е вписано 100% наддеклариране, а във втората - наложени санкции за наддеклариране, в размер на ••• лева, е посочено, че след извършената проверка в ИСАК и външните регистри е установено, че недопустимостта за подпомагане на животните се дължи на това, че ЖО с №[номер], т.е. животновъдният обект, в който се отглеждат същите, не е регистриран по чл.137 от ЗВД след 23.12.2004 год., като е разяснен редът и начинът за регистрация на животновъдните обекти, съгласно посочената разпоредба от ЗВД. Пояснено и как е формиран процентът наддеклариране, а именно – 100% и съответно как и получен размерът (в лв.) на наложените санкции за наддеклариране и съответно, на наложените санкции за бъдещ период. Разяснено е, че са приложени разпоредбите на чл.31 от Регламент №640/2014 год., а именно – че над 3 бр. наддекларирани животни и над 50% наддеклариране, земеделският стопанин не получава агроекологични плащания за текущата календарна година и се санкционира за бъдещ период от 3 години и че ДФЗ - РА налага намаление за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между броя на одобрените (декларираните) за участие животни и броя на установените животни. Указано е, че това е отношение на броя животните с нередности (Колона 6 от Таблица 1– в случая 41 броя животни) спрямо броя на установените животни (Колона 4 от Таблица 1 – в случая 0 броя), или 100% наддеклариране и че на бенефициента са наложени санкции за бъдещ период в резултат на наддеклариране, в размер на ••• лева.

Предвид горното, съдът в настоящия състав намира, че данните в Таблица 1 от уведомителното писмо и дадените пояснения относно съдържанието на отделните колони в нея, в достатъчна степен изпълняват изискванията за мотивираност на административния акт, респ., следва да се приеме, че са налице достатъчно ясни и разбираеми мотиви, т.е. налице са ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които става ясно, каква е волята на административния орган и защо с оспорения административен акт е постановен този именно краен резултат.

Тук е мястото отново да се отбележи, че с тази констатирана нередност, а именно – че са заявени за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа животни, намиращи се в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД, бенефициентът, т.е. жалбоподателят А. Ю. е бил запознат на два пъти – на датите 07.05.2020 год. и на 27.05.2020 год., като на тези дати същият се е подписал под декларациите/с готов отпечатан текст/, относно запознаването си с резултатите от извършените автоматични проверки при подаване на заявлението за подпомагане, като съдържанието на т.1 и на двете декларации – от 07.05.2020 год. и от 27.05.2020 год., е едно и също: „1. Запознат съм с резултатите от извършените автоматични проверки във връзка с наличните към момента грешки и предупреждения относно въведените от мен данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020.“, а като такава грешка, в тези резултати от автоматични проверки е вписано именно посоченото по-горе обстоятелство.

Така, предвид изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореното уведомително писмо е издадено без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, ал.3 от АПК, които да се явяват самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му, като незаконосъобразно.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо, т.е. по отношение правилното приложение на относимите материалноправни разпоредби, съдът намира следното:

Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., с тази наредба се уреждат условията и редът за прилагане на насочената към опазването на околната среда и климата мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. (ПРСР 2014 – 2020 г.), финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като съгласно чл.3 от Наредбата, подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични дейности в изчерпателно изброените в тази норма 8/осем/ направления. В чл.3, т.6 от Наредбата е посочено направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, по което направление именно е кандидатствал за подпомагане жалбоподателят А. Ю., като съгласно чл.41 от същата наредба е посочено, че по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ се подпомага отглеждането на застрашени от изчезване местни породи животни, съгласно приложение №9. В това приложение №9 към чл.41, наименовано „Списък на застрашените от изчезване редки породи“, на позиция 3 е посочено „Родопско късорого говедо“, от която порода са и всичките 41 броя животни, заявени за подпомагане от жалбоподателя Ю. по това направление.

В чл.2 от Наредбата е регламентирано, че за подпомагане по тази мярка 10 могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на §1, т.23 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и са регистрирани в Системата за идентификация на земеделските парцели и/или в Системата за идентификация и регистрация на животните от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) в зависимост от направлението, по което кандидатстват, като по делото не е спорно, че жалбоподателят А. А. Ю. има такова качество, т.е. същият попада в категорията на допустимите бенефициенти.

Ограничение е въведено с нормата на чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата, според която, земеделските стопани не могат да кандидатстват за подпомагане по реда на тази наредба с едни и същи земеделски парцели и/или животни едновременно по мярка 10 „Агроекология и климат“ и по мярка 214 „Агроеколгични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год. (ПРСР 2007 – 2013 год.), което ограничение в случая не е относимо към жалбоподателя А. Ю., като земеделски стопанин. Според разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 год., подпомагат се одобрени земеделски парцели, пчелни семейства и животни, за които земеделските стопани са поели задължение да прилагат агроекологични дейности по съответното направление, като това условие в случая е налице, като в мотивите към уведомителното писмо ясно е посочено, че 2020 год. е петата година от последно поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент по това направление, а съгласно ал.2 на същия чл.15, годишните агроекологични плащания за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл.3, т.6/направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“/ се основават на брой животински единици, като се подпомагат заявени животни, които са собственост на земеделския стопанин. По делото не се спори, че всички заявени за подпомагане 41 броя животни, от породата „Родопско късорого говедо“, равняващи се на 38.2 животински единици/ЖЕ/ са си собственост на жалбоподателя А. Ю.. На следващо място, според чл.16 от Наредбата, когато при проверка на място или административните проверки се установи, че за съответните земеделски парцели или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение №6, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение №7 и изискванията по управление, годишните агроекологични плащания се отказват или намаляват съгласно методиката по чл.10в от ЗПЗП. В посоченото приложение №6 към чл.16, наименовано „Базови изисквания за различните агроекологични направления“, в т.6, за направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, изрично е посочено, че „Няма приложими базови изисквания.“. Изискванията по приложение №7, наименовано „Минимални изисквания за използването на торове и продукти за растителна защита“, са неотносими по отношение на заявлението за подпомагане, подадено от жалбоподателя, респ. по отношение заявените за подпомагане животни, доколкото същото въвежда указания, ограничения и забрани, свързани с ползването на продукти за растителна защита. По отношение изискванията за управление по това направление следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.42 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. регламентира, че при управлението на дейностите по „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, земеделските стопани са длъжни да: 1. представят писмено разрешение от съответната развъдна организация или от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) за клане или продажба на всяко животно, подпомагано по реда на тази наредба; 2. спазват развъдната програма за съответната подпомагана порода, като посоченото в т.3 изискване е неотносимо към заявлението за подпомагане на жалбоподателя, т.к. касае отглеждането на свине. В настоящия случай, от страна на административния орган няма твърдения, жалбоподателят да не е изпълнил или спазил някое от посочените по-горе две изисквания, като в колона 13 на Таблица 1 от уведомителното писмо е посочено, че санкцията за неспазване на тези изисквания за управление, съгласно чл.42 от Наредба №7 от 24.02.2015 год., е 0/нула/ лева, т.е. такава санкция не е наложена.

В чл.17, ал.1 от Наредбата, в 11 точки са регламентирани случаите, при които финансова помощ за прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление не се предоставя или се намалява, като относими за конкретното направление, по което е кандидатствал жалбоподателят, са хипотезите на т.2 - когато при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой животни или животински единици; по т.3 - когато земеделските стопани и/или упълномощени техни представители възпрепятстват извършването на проверка на място и по т.6 – когато земеделските стопани отбележат грешен агроекологичен код на извършваните дейности по приложение №5 срещу земеделски парцел, пчелно семейство или животно в заявленията по чл.8, ал.2. В случая, от страна административния орган не се твърди, при административни проверки или проверки на място да са установени по-малко от минималния изискван брой животни или животински единици, отглеждани от жалбоподателя и заявени за подпомагане, няма и твърдението да е отбелязан грешен агроекологичен код на извършваните дейности по приложение №5 срещу съответното животно в заявленията по чл.8, ал.2. Хипотезата по т.3 от ал.1 на чл.17 е неприложима, доколкото по административната преписка няма никакви данни, а няма и твърдения, въобще да е била извършвана проверка на място в стопанството на жалбоподателя.

На следващо място, в чл.17, ал.2 от Наредбата е регламентирано, че не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл.8, ал.2, 4, 5 и 6 за прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, когато:

1. не е представен в предвидените срокове някой от документите по чл.45 и чл.46.

В чл.45, ал.1 от Наредбата е посочено, че за доказване на изискванията по чл.19 земеделските стопани представят в ДФЗ – РА, копие на един от следните документи, издаден на тяхно име или на името на упълномощеното от тях лице, за прилагане на агроекологичните дейности: 1. документ за преминато обучение, издаден от обучаваща институция съгласно Закона за висшето образование или Закона за професионалното образование и обучение, или документ за демонстрационна дейност, издаден от обучаваща организация, одобрена по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 г.; 2. документ за преминато обучение или документ, удостоверяващ наличие на опит по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.; 3. диплома за средно професионално, висше образование, за образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“, с квалификация земеделие или ветеринарна медицина. В чл.46 от Наредбата е регламентирано, че при кандидатстване за подпомагане, земеделските стопани прилагат следните документи:

4. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“: а) зоотехнически сертификат или сертификат за произход за говеда, биволи, овце, кози и свине, а за еднокопитните – идентификационен документ (паспорт) за регистрирано еднокопитно животно към „Заявлението за подпомагане“, а в случаите на чл.22, ал.1 – към „Заявлението за плащане“; б) разрешение за пасищно отглеждане на източнобалканската свиня, издадено от кмета на съответната община (за земите извън горския фонд), а за земите от горския фонд – от държавното горско стопанство – към заявленията по чл.8, ал.2/неприложимо в настоящия случай, доколкото жалбоподателят отглежда говеда, а не източнобалканска свиня/; в) документ за загуба на животно вследствие на клане, продажба, смърт или кражба, съгласно чл.43, ал.1.

Останалите хипотези, при които съгласно ал.2 на чл.17 от Наредбата, не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявленията по чл.8, ал.2, 4, 5 и 6 за прилагането на агроекологични дейности по съответното направление, са когато: т.2 (в приложима редакция, ДВ, бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) - при административни проверки или проверки на място са установени по-малко от минималния изискван брой животни или животински единици; т.3 - земеделските стопани декларират по-малък брой животни или животински единици от минималния изискван брой по чл.38, т.1, т.е. най-малко 50 овце или 10 говеда, или при комбиниране – не по-малко от 10 ЖЕ, според посоченото в тази норма. В случая, жалбоподателят А. Ю. към началото на 2020 год. е отглеждал 41 броя говеда от посочената порода и е заявил за подпомагане 41 броя, равняващи се на 38.2 животински единици/ЖЕ/;

4. - земеделските стопани декларират по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не са предоставили в ДФЗ – РА, документи съгласно чл.43, ал.1. Следва да се посочи, че нормата на чл.43, ал.1 регламентира, какви документи следва да представят земеделските стопани в ДФЗ – РА при загуба на животни, подпомагани по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, вследствие на клане, продажба, смърт или кражба и в какъв срок. Тази норма е неприложима в случая, доколкото няма данни или твърдения за загуба на животни, подпомагани по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, за които от жалбоподателя да не са били представени изискуемите се документи;

6. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, поиска допълнителна информация съгласно чл.47 и такава не бъде предоставена в указания срок. Според посочения чл.47, ал.1 от същия, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, може да поиска от земеделските стопани всички необходими документи, свързани с изпълнението на поетия агроекологичен ангажимент и предоставяне на агроекологични плащания, а съгласно ал.2, документите по ал.1 се представят в срок до 15 работни дни от датата, на която земеделските стопани са получили искането от ДФЗ – РА. Както бе посочено и по-горе, по преписката няма данни, а няма дори и твърдения, от страна на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да е бил изискван допълнително какъвто и да е документ от жалбоподателя, след подаване на заявлението му за подпомагане за кампания 2020 год.

Според чл.17, ал.3 от Наредбата, финансовата помощ по направлението за календарната година на констатацията и за следващата календарна година може да се откаже, когато: 1. се установи в две последователни години неспазване на всички базови изисквания и изисквания по управление, засягащи над 50% от заявените за подпомагане площи, животни или пчелни семейства по съответното направление; 2. се установи наличието на обстоятелства по чл.35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 год. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181, 20 юни 2014 г.). По преписката няма данни и не се твърди да е налице някое от посочените в тази норма основания, за да бъде отказана финансовата помощ по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2020 год.

В чл.21, ал.1 от Наредбата е регламентирано, че земеделските стопани, подпомагани по направлението по чл.3, т.6, не могат да намаляват броя на животните под броя на одобрените животни от съответния вид с последното подадено заявление за подпомагане, освен в случаите на загуба на животни по чл.43, ал.1. От таблицата на л.75 от делото е видно, че за предходната кампания 2019 год., по това направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ от мярка 10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014 – 2020 г., жалбоподателят е декларирал 36 броя животни, от които, одобрен брой животни - 33 броя, а за кампания 2020 год. е декларирал 40 броя животни, впоследствие увеличен на 41 броя, заявени за подпомагане по това направление, от посочената порода „Родопско късорого говедо“, т.е. налице е увеличение, а не намаление на броя на отглежданите животни.

На следващо място, глава пета от Наредбата е наименована „Условия за одобряване за подпомагане на парцели и животни“, като относима за настоящия случай е разпоредбата на чл.25, ал.1, според която, за подпомагане по направлението по чл.3, т.6 се одобряват животни, които са получили зоотехнически сертификат или сертификат за произход, а за еднокопитните – идентификационен документ (паспорт), издадени от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) или развъдна организация, която до 28 февруари на текущата година е получила разрешение за извършване на развъдна дейност по реда на Закона за животновъдството. На това условие заявените от жалбоподателя за подпомагане животни отговарят, като по преписката са налични зоотехнически сертификати за чистопородно разплодно животно от породата „Родопско късорого говедо“, издадени от Асоциация за развъждане на местни породи говеда /л.93-л.99/, а и не се твърди от страна на административния орган, заявените за подпомагане животни да не отговарят на това условие.

Съгласно чл.26 от Наредбата, не се одобряват за участие в мярка 10 „Агроекология и климат“, като относимите за направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, хипотези са: т.3 (приложима редакция, ДВ, бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) парцели и животни, за които в заявленията по чл.8, ал.2 е отбелязан грешен агроекологичен код. По делото няма данни, а и не се твърди, за нито едно заявено за подпомагане животно да е отбелязан грешен агроекологичен код в заявлението за подпомагане за кампания 2020 година. т.4 (приложима редакция, ДВ, бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) животни или животински единици, които са по-малко на брой от определените в чл.38, т.1 или декларираният брой животни от даден вид със съответния агроекологичен код е по-голям от разрешените в разрешителното за паша за същия вид. Както бе посочено и по-горе, наличните и заявени за подпомагане животни, респ. животински единици, за кампания 2020 год. не са по-малко на брой от определените в чл.38, т.1 от Наредбата, а дори значително го надвишават, като няма твърдения от страна на административния орган, декларираният брой животни от посочения вид със съответния агроекологичен код, да е по-голям от разрешените в разрешителното за паша за същия вид. т.12 - парцели, пчелни семейства или животни, за които е установено, че не са налични финансови средства по чл.11 или не е спазено условие от заповедта по чл.4, ал.9 от Наредба №5 от 2009 г. Такива основания не са посочени в оспореното уведомително писмо и съдът намира, че в конкретния случай, те всъщност са неотносими.

Така, от анализа на посочените по-горе разпоредби, относими към подпомагането по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014 – 2020 год. за кампания 2020 г., а и при цялостен внимателен прочит на Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. става ясно, че никъде в нея не е въведено изискване, животните, заявени за подпомагане по това направление за кампания 2020 год. – в случая говеда от породата „Късорого родопско говедо“, да се намират в животновъден обект, който да е регистриран съгласно чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, нито е въведено изискване, като необходим документ към заявлението за подпомагане да се прилага и удостоверение за регистрация на животновъдния обект, в които се отглеждат животните, по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Същевременно обаче, с измененията и допълненията на Закона за ветеринарномедицинската дейност /изм. и доп., ДВ, бр.13 от 14.02.2020 г., в сила от 14.02.2020 г./ и по-конкретно, с изменението на чл.137 от с.з. е въведено изискването за регистрация на животновъдните обекти. След това изменение и допълнение, в сила от 14.02.2020 год., разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗВД е регламентирала, че „Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта или удостоверение за търпимост на сградата в съответствие с §16 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл.5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат: 1. копие от документ за собственост или право на ползване на обекта; 2. (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.); 3. копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта; 4. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл.14, ал.2, когато плащането не е извършено по електронен път.“, като съгласно ал.2 на същия чл.137, в срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях.

Тази разпоредба – чл.137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е претърпяла и последващо изменение /обн., ДВ, бр.71 от 11.08.2020 год., в сила от 15.08.2020 год./, като е придобила следната редакция, в която действа и към момента: „Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл.5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат: 1. (изм. – ДВ, бр.71 от 2020 г.) копие от документ за собственост или друг документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота, върху който е разположен обектът; 2. (отм. – ДВ, бр.17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.); 3. копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в обекта; 4. (доп. – ДВ, бр.17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл.14, ал.2, когато плащането не е извършено по електронен път.“. С този Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр.71 от 2020 г.) е приета и една Заключителна разпоредба - §7, съгласно която, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл.137, ал.6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл.51, ал.3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл.137, ал.1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. Така, с тази заключителна разпоредба към ЗИДЗВД (ДВ, бр.71 от 2020 г.) е дадена възможност на собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на посочените – на лични стопанства, да подадат такова заявление за регистрация на животновъдния обект по чл.137, ал.1 от ЗВД в срок до 15.02.2021 год. включително. Жалбоподателят А. Ю. е подал в този срок такова заявление с Вх.№К-ЗЖ-2045 от 01.10.2020 год. /л.132/, до директора на ОДБХ – Кърджали, за регистрация по чл.137, ал.1 от ЗВД, на животновъдния му обект, находящ се в [населено място], [община], в който отглежда заявените за подпомагане животни – говеда от породата „родопско късорого говедо“. По повод това заявление, на жалбоподателя А. Ю. са били дадени указания за представяне на изискуеми се документи. От жалбоподателя не са представени никакви доказателства, а няма и твърдения от негова страна, че до датата на издаване на оспореното уведомително писмо – 09.08.2024 год., а и впоследствие, животновъдният му обект в [населено място], [община], да е бил регистриран по реда на чл.137, ал.1 от ЗВД, като всъщност оспорващият поддържа тезата, позовавайки се на Наредба №44 от 20.04.2006 год. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, че за неговия животновъден обект това изискване не се отнасяло, която теза настоящият съдебен състав счита, че не може да бъде споделена.

В чл.2 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, са регламентирани условията и изискванията, на които следва да отговарят земеделските стопани, за да имат право на подпомагане по тази мярка, респ. по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“/чл.3, т.6/, с агроекологичен код на дейността „Опазване на застрашени местни породи – едър рогат добитък и биволи“ – АК13 и са посочени и изискванията, на които трябва да отговарят заявените за подпомагане животни по това направление. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 год., за подпомагане по направлението по чл.3, т.6 се одобряват животни, които са получили зоотехнически сертификат или сертификат за произход, а за еднокопитните – идентификационен документ (паспорт), издадени от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) или развъдна организация, която до 28 февруари на текущата година е получила разрешение за извършване на развъдна дейност по реда на Закона за животновъдството, а съгласно чл.41 от същата Наредба, по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ се подпомага отглеждането на застрашени от изчезване местни породи животни, съгласно приложение №9. Както бе посочено и по-горе, в това приложение №9 към чл.41, наименовано „Списък на застрашените от изчезване редки породи“, на позиция 3 е посочено „Родопско късорого говедо“, от която порода са и всичките 41 броя животни, заявени за подпомагане от жалбоподателя А. Ю. по това направление, за кампания 2020 год. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., земеделските стопани подават заявление за подпомагане съгласно изискванията на Наредба №5 от 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като в чл.1 от тази Наредба №5 от 27.02.2009 год. е посочено, че с нея се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по посочените схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), в т.ч., съгласно т.27 на същия чл.1, и по мярка 10 „Агроекология и климат“ (Мярка 10). Съгласно чл.3, ал.1, т.6, б.„в“ от същата Наредба №5 от 27.02.2009 год., към заявлението за кандидатстване по мярка „Агроекология и климат“ и мярка „Биологично земеделие“ следва да съдържа таблица за животните и пчелните семейства, регистрирани в СИРЖ на БАБХ на името на кандидата като техен собственик или собственик на животновъдния обект, към датата на подаване на заявлението, с посочване за всяко животно/пчелно семейство на неговия вид, порода, ушна марка/паспорт/електронен идентификационен (ЕИД) номер/индивидуална идентификационна табела по чл.7а от Наредба №10 от 2015 год. за условията за регистрация и реда за идентификация на пчелните семейства, а съгласно чл.8, ал.1 от същата Наредба №5 от 27.02.2009 год., животните, с които се кандидатства за подпомагане, трябва да са регистрирани в СИРЖ/Системата за идентификация и регистрация на животни/.

Така, в разглеждания случай не е спорно, че жалбоподателят А. Ю. е отглеждал заявените за подпомагане за кампания 2020 год. 41 броя говеда от породата „Родопско късорого говедо“ в животновъден обект №[номер], находящ се в [населено място], [община]. Безспорно е и, че оспорващият е собственик на този животновъден обект, находящ се в землището на [населено място], [община], вписан в информационната система на БАБХ със стар рег.№[номер], който е идентичен на описания в заявлението за подпомагане за кампания 2020 год. животновъден обект №[номер] ([номер]), като регистрация на животновъдният обект е била направена за първи път на 23.12.2004 год. и впоследствие, на същия не е била направена регистрация по реда на чл.137, ал.1 от ЗВД, каквото императивно изискване е било въведено с измененията на ЗВД, обн., ДВ, бр.13 от 14.02.2020 год. и съответно, за същия няма издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект по този ред.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 (изм. и доп., ДВ, бр.13 от 2019 г., в сила от 12.02.2019 г.) от Закона за животновъдството/ЗЖ/, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер, а съответно, по силата на чл.51, ал.1 от ЗВД, животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти на регистрация по реда на чл.137, като съгласно ал.3 на същия чл.51, Българската агенция по безопасност на храните поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Както бе отбелязано и по-горе, съгласно чл.137, ал.1 от ЗВД, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Към заявлението се прилагат изброените в чл.137, ал.1, т.1 - 4 документи, а съгласно чл.137, ал.6 от ЗВД, директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация на заявителя. От цитираните по-горе нормативни разпоредби на ЗВД, разгледани във връзка с цитираните по-горе разпоредби от Закона за животновъдството, се налага изводът, че дейността по отглеждане на селскостопански животни, в т.ч. и на говеда, независимо от каква порода, следва да се осъществява в регистрирани животновъдни обекти, от вписания в регистъра собственик или ползвател, като освен това, всяка промяна в лицето, вписано в регистъра, също подлежи на вписване. Целта на регистрацията на животновъдните обекти от една страна е те да отговарят на нормативните изисквания за извършване на съответната дейност, а от друга страна, целта е също така, върху дейността да може да се осъществява контрол, за да се гарантира безопасността както на отглежданите животни, така и на продукцията от тях, като следва да се добави, че регистрацията на земеделския производител като такъв не замества регистрацията на животновъдния обект.

В случая, заявление за регистрация на животновъдния обект, находящ се в землището на [населено място] [община], е било подадено до директора на ОДБХ – Кърджали от кандидата А. О. на 01.10.2020 год., при което е ясно, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2020 год. - 07.05.2020 год., а и към момента на подаване на второто заявление, с което е направил промяна в заявения за подпомагане брой животни, а именно – към 27.05.2020 год., оспорващият всъщност не е имал регистриран животновъден обект по реда и условията на чл.137, ал.1 от ЗВД и поради тази причина върху неговата дейност по отглеждане на животни не се осъществява контрол от компетентните за това органи. Действително, заявлението за регистрация на животновъдния обект, находящ се в землището на [населено място] [община], в който се отглеждат заявените за подпомагане 41 броя животни – говеда от породата „Родопско късорого говедо“, е подадено на 01.10.2020 год., т.е. в шестмесечния срок, предвиден в §7 от ЗРП на ЗИД на ЗВД, но по делото става безспорно ясно, че такава регистрация на този животновъден обект въобще не е извършена, т.е. този животновъден обект и към датата на издаване на оспореното уведомително писмо – 09.08.2024 год. е бил без изискуемата се регистрация по чл.137, ал.1 от ЗВД. Следва да се отбележи, че „животновъден обект“, съгласно §1, т.36 от ДР на ЗВД, е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Собственик на животновъден обект е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта - §1, т.49 от ДР на Закона за животновъдството/ЗЖ/, като по делото не се спори, че жалбоподателят А. Ю., като физическо лице, е собственик на животновъдния обект в [населено място], [община], в който отглежда заявените за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ 41 броя животни/говеда/ от посочената порода и като такъв, същият е бил длъжен да предприеме нужните действия, за да бъде регистриран животновъдният му обект. След като, към датата на подаване на заявлението за подпомагане, а и впоследствие, дори и към датата на издаване на оспореното в настоящото производство уведомително писмо животновъдният обект, в който са отглеждани заявените за подпомагане животни, не е бил регистриран по чл.137 от ЗВД, то и заявената за подпомагане дейност по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 год. не е извършена съобразно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, а и съобразно Закона за животновъдството. За целите на получаване на финансова помощ по реда и условията на приложимата Наредба №7 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., за съда е несъмнено, че дейността за подпомагане на кандидата следва да е съобразена със специалните законови изисквания за регистрация, както на заявените за подпомагане животни, така и на животновъдния обект, в който същите се отглеждат. Този извод следва и от легалната дефиниция, дадена в §1, т.8 от ДР на Наредба №3 от 17.02.2015 год., на понятието „Стопанство“, което включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД. По делото безспорно е установено, че заявените за подпомагане животни, за които е установено, че са регистрирани по нормативно предвидения ред и всяко от тях има ушна марка са заявени за отглеждане в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД, което обуславя извод, че същият не попада в стопанството на земеделския производител и съответно не отговаря на условията за подпомагане.

Ето защо, по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали намира, че Уведомително писмо с Изх.№02-090-6500/5263#14 от 09.08.2024 год., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - град София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитите на селските райони 2014 - 2020 за Кампания 2020 год., с което е отказано подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014 – 2020 год. и с което са наложени санкции за бъдещ период, е законосъобразно, като издадено от териториално и материално компетентен орган, в изискуемата се от закона форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, а като такова, същото се явява издадено в съответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на същото не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което и жалбата на А. А. Ю. от [населено място], [община], подадена против него, се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника, в съдебно заседание в хода по същество, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.24, изр.I /първо/ от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят А. А. Ю., с постоянен адрес: [населено място] [адрес], [община], [област], [ЕГН], да заплати в полза на ответника по жалбата, юрисконсултско възнаграждение, в минималния регламентиран размер от 100.00/сто/ лева, съгласно посочения по-горе текст от Наредбата за заплащането на правната помощ. Юрисконсултското възнаграждение в посочения размер следва да се присъди в полза на Държавен фонд „Земеделие”, със седалище [населено място], в качеството му на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.11, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

Така, предвид изложените по-горе мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали