Решение № 85 от 16.11.2020 г. на Административен съд - Разград по дело № 93/2020 г.

Производството е по реда на глава Х II от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Д. Р. К. с ЕГН •••••••••• със съдебен адрес ••• ••, чрез адв. А. Т. от САК, срещу Решение № 259 от 05.08.2020 год., постановено по АНД № 179/2020 год. по описа на районен съд Разград в частта, с която е потвърдено НП № 19-1075-001977 от 14.02.2020 год. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Разград. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. С потвърдената част на наказателното постановление на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба от 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Жалбоподателят твърди, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, неправилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от НК, че скоростта е измерена с годно техническо средство. Излага доводи, че в производството по издаване на НП са нарушени чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че не е установено по безспорен начин мястото на извършване на нарушението. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което да отмени наказателното постановление в потвърдената му част. При условията на алтернативност иска от съда да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Разград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди решението на районния съд. Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд. Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима. Районният съд е приел от фактическа страна, че на 01.08.2019г. около 09: 50 ч., в гр. Разград, по ул. „Търговищко шосе” до спортна база „Гнездо на орли” в посока гр. Търговище, била позиционирана мобилна видеосистема за контрол TFR1-M с фабр. № 635. Същата засякла л.а. „Мерцедес ГЛ 350” с рег. № ••••••••, който при ограничение на скоростта за населено място – 50км./ч. преминал със скорост 101км./ч., т.е. превишение 51км./ч. Системата автоматично генерирала видеоклип № 6019. По случая била извършена проверка, при която се установило, че собственик на процесния автомобил е ЕТ „И. - Р – Л. К. ” - Р. Собственикът на ЕТ бил поканен и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата, място и време, автомобилът бил управляван от жалбоподателя Д. Р. К. с ЕГН ••••••••••, който от своя страна попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която заявил, че в посочения ден и час той е управлявал процесния автомобил. Въз основа на тези декларации, на същата дата - 12.19.2019 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 375130, в който е посочено, че на 01.08.2019 г. около 09, 50 ч., в гр. Разград, по ул. „Търговищко шосе” до спортна база „Гнездо на орли” посока гр. Търговище, управлява л.а. „Мерцедес ГЛ 350” с рег. № •••••••••, като при ограничение на скоростта за населено място – 50 км./ч. се движи със скорост 101 км./ч., превишавайки разрешената скорост с 51км./ч. Посочено е че нарушението е установено с TFR1-M с инв. № 603, клип 6019, скоростта е намалена с допустимата грешка на АТСС – 3 %.” Деянието била квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Екземпляр от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, в което деянието е описано и квалифицирано по идентичен с АУАН начин. При така установените факти районният съд е приел от правна страна, че Н П, и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, и при спазване на посочените в закона изисквания за тяхната валидност, форма и съдържание. Административното нарушение е правилно квалифицирано и индивидуализиран о. С оглед на това, съдът намира, че обжалваното НП отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и веществено доказателствено средство по делото съдът е приел, че нарушението и неговият автор са безспорно установени. Приел е също, че са наложени предвидените в закона наказания, като размерът на глобата е правилно изчислен. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че в НП не е посочено точно мястото на нарушението и че същото е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН като е изложил ясни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Разградският административен съд намира, решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след като е събрал относимите към правния спор писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема. Не е нарушил правото на защита на нарушителя в съдебното производство, поради което твърдението на жалбоподателя, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно и недоказано. Възможността за установяване на нарушения посредством мобилни АТСС е уредена в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / обн. ДВ, бр.36/19.05.2015 г./, издадена на основание чл.165, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В настоящия случай на жалбоподателя е наложено административно наказание с НП, издадено въз основа на АУАН, съставен от своя страна въз основа на веществено доказателствено средство, с което нарушението е установено по време и място и декларация по чл. 188 от ЗДвП. Техническото средство, с което е установено и заснето нарушението е годно с оглед на събраните по делото доказателства – удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол. В АУАН нарушението е описано ясно и точно по време, място и начин на извършване, посочено е въз основа на кои документи и доказателствени средства е съставен, както и с кое точно техническо средство е установено. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗАНН редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В жалбата си до районния съд жалбоподателят не оспорва мястото на нарушението, посочено в НП, а само твърди, че не е установено с годно техническо средство. Не е представил доказателства, които да оборят отразеното в АУАН точно място на нарушението – гр. Разград, ул. „Търговищко шосе”, до спортна база „Гнездо на орлите”. Наред с това следва да се има предвид, че в случая ограничението на скоростта е въведено с норма от ЗДвП за цялото населено място, а не с пътен знак за определен пътен участък, в които случаи точното място до метри е от значение. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че решението е постановено без пълно изясняване на фактическите обстоятелства по делото, а нарушението е установено с негодно техническо средство, са неоснователни и недоказани. Неоснователно е и твърдението, че НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 01.08.2019 год., нарушителят е открит на 19.12.2019 год. въз основа на попълнена от него декларация, АУАН е съставен на 19.12.2019 год., а НП е издадено на 14.02.2020 год. Следователно АУАН е съставен преди да изтече предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, а НП - преди да изтече 1 година от извършване на нарушението, предвидено в същата норма. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното, Разградският административен съд