Решение № 217 от 19.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 520/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл. 463 ГПК, образувано по жалби на Т. М. К., ЕГН •••••••••• и на Н. Й. Х., ЕГН: •••••••••• срещу решение № 837/18.07.2024 г. по в. гр. д. № 1217/2024 г. на ОС – Варна, с което са оставени без уважение въззивните жалби вх. №№ 05571/29.04.2024г. и 05573/30.04.2024г. срещу извършено по изп. д. № 20178930400339 на ЧСИ Дарина Сербезова Славова с рег. № 893, разпределение от 25.04.2024 г. на сумата от 158 458.20 лева, постъпили от проведено принудително изпълнение – ПП на 14 бр. подробно описани недвижими имоти. В жалбата на Т. К. се излагат оплаквания за неправилност, поради необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Наведени са оплаквания, че съдът не е зачел доказателствено искане и оплакванията на страната, което обусловило и неправилен краен извод на първоинстанционният съд. Излага, че невнесените от наддавачите в публичната продан задатъци не следва да бъдат разпределяни, тъй като не са част от продажната цена. Същите задатъци следва да се разпределят отделно, без да бъдат зачитани редовете на привилегировани вземания по чл. 136 от ЗЗД, тъй като съставляват имущество, което служи за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, а не само на привилегированите такива. Изтъква, че неправилно са разпределени суми за лихви, предхождащи с две години момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Счита, че съдът не се е произнесъл по наведеното оплакване за включени в протокола за разпределение несъдебно предявени вземания, както и че удостовереният размер на публичните вземания на длъжниците е неактуален към момента на извършване на разпределението. Неправилно са изчислени вземанията на страните. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и оспореното разпределение като се извърши ново разпределение. В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. К. Л., Г. И. Н. и „Биоенерком“ ЕООД, с който е изразено становище за допустимост и основателност на подадената жалба. В жалбата на Н. Х. се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост. Неправилно не е зачетена привилегията на жалбоподателката съгл. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, предвид качеството й на ипотекарен кредитор, обезпечен с първа по ред ипотека, учредена с нотариален акт за договорна ипотека № 129/05.12.2007г., вписан в СВ- Провадия вх. № 5852/05.12.2007г. Жалбоподателката има качество на взискател по изп. д. № 20178930400340 и изп. д. № 20178930400339 като цесионер по сключен на 17.03.2022г. с „Обединена Българска банка“ АД договор за цесия. Освен вземанията, с договора, банката е прехвърлила на цесионера и ипотеките върху 16 бр. ниви, находящи се в землището на с. Аспарухово, учредени като обезпечения по договор за инвестиционен банков кредит от 22.03.2007г., съгласно чл. 1.2, Раздел II от договора и писмо изх. № ИД-5030/24.02.2022г. Счита, че недвижимите имоти, по отношение на които е било насочено принудително изпълнение, не могат да служат за удовлетворяване на вземания, които не са предмет на договора за цесия, тъй като липсва икономическа логика, за сключване на договор за цесия при съществена разлика между определената обезпечителната стойност на имотите и тези посочени в оценителските доклади. Съразмерното удовлетворяване на всички взискатели е извършено в полза на „Обединена Българска банка“ АД и съответно противоречи на изискванията за добросъвестност. Счита, че СИ е следвало да й задели суми в разпределението като взискател, обезпечен с първа по ред ипотека върху имотите. В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от Л. К. Л., Г. И. Н. и „Биоенерком“ ЕООД, с който е изразено становище за основателност на жалбите. С писмен отговор в срока по чл.276 ГПК „Обединена Българска банка“ АД изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Изложени са твърдения, че с договора от 17.03.2022г. банката е прехвърлила на Н. Й. Х. вземанията си към „ЕКО ТУР ИНВЕСТ“ ЕООД, „АСПАРУХОВО ЛЕЙК ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“ ООД, „МАРИНА ГАРДЪН“ ЕООД, Т. М. К. и Л. К. Л., произтичащи от договор за оборотен кредит от 14.12.2007г. и договор за инвестиционен банков кредит от 22.03.2007г. чиито параметри са изменяни многократно. Вземания са прехвърлени на цесионера ведно с учредените обезпечения, част от които била учредената с нотариален акт № 129/05.12.2007г. договорна ипотека, която обезпечавала, както вземанията прехвърлени на Н. Х., така и други четири договора за кредит, по които кредитополучател е „АСПАРУХОВО ЛЕЙК ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“ ООД. Твърди, че Н. Х. не притежава изключителна привилегия върху осребрените в производството по принудителното изпълнение имоти, а е ипотекарен кредитор наред с банката. Взискателите следва да бъдат удовлетворени съразмерно при разпределение на сумата, постъпила от ПП на имотите, обезпечени с ипотеката. Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С постановеното по в. гр. д. № 1217/2024 г. решение ОС – Варна се е произнесъл по подадената от настоящите жалбоподатели въззивни жалби срещу извършеното изп. д. № 20178930400339 на ЧСИ с рег. № 893 разпределение от 25.04.2024 г. на сумата от 158 458.20 лева, постъпила от проведено принудително изпълнение, изразяващо се в осребряване на 14 бр. подробно описани недвижими имоти. Във въззивните жалби са наведени аналогични оплаквания на тези изложени в жалбите, по които е образувано настоящото производство. Изпълнително дело № 20178930400339 на ЧСИ с рег. № 893 е образувано по молба на „Обединена Българска банка“ АД и въз основа на изпълнителен лист № 7711/26.07.2017г., издаден по ч. гр. д. № 9911/2022 г. по описа на Районен съд – Варна. По делото е проведена ПП на 14 имота, при което по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 158 458.20 лв. Предвид недостига на средства за удовлетворяване на паричните притезания на първоначалния и присъединените взискатели, СИ е изготвил протокол от 25.04.2024г. за разпределение на сумата от 158 458.20 лева, както следва: 1.Вземания на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за разноски по принудителното изпълнение за реализиране на вземането общ размер на 11 301.80 лева – в полза на ЧСИ Дарина Сербезова Славова; 2.Вземания на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, за главница, за главница, лихви и разноски, обезпечени с ипотека в общ размер от 43 354.87 лева – в полза на Н. Х.; 3.Вземания на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, за главница, за главница, лихви и разноски, обезпечени с ипотека в общ размер от 103 801.53 лева – в полза на „Обединена българска банка“ АД. Вземанията на взискателите са обезпечени с първа по ред договорната ипотека и са в общ размер на 1 069 545.80 лева. Съдебно предявените вземанията на Н. Х. по ИЛ от 26.07.2017г., издаден по ч. гр. дело № 9911/2017 г. по описа на РС-Варна, са в размер на 140 421088 лева, а несъдебно предявените - 179 955.04 лева. Размерът на съдебно предявените вземанията на „ОББ“ АД –по ИЛ от 26.07.2017 г., издаден по ч. гр. дело № 9912/2017г. по описа на РС-Варна, са в размер на 132 465.16 лева, по ИЛ от 26.07.2017 г., издаден по ч. гр. дело № 9914/2017 г. по описа на РС-Варна представен по изп. д. № 340/2017 г. - 94 590.18 лева, съответно по ИЛ от 23.12.2020г., издаден от РС-Варна по ч. гр. дело - 359 476.27 лева, а размера на несъдебно предявените вземания е 162 637.27 лева. За вземанията, обезпечени с първа по ред ипотека съдебният изпълнител е определил коефициент 0.14016211367, чрез извършване на аритметично действие (149909, 80/1069545, 80). С посоченият коефициент са умножени вземанията на ипотекарните кредитори. Припадащата се суми за погасяване на вземанията им са както следва: за Н. Х.- 44 904.71 лева, за „ОББ“ АД – 105 005.09 лева. Разпределението на събраната по изпълнителното дело сума в хипотезата на чл. 460 ГПК е процесуално действие, което съставлява относително самостоятелен етап в развитието на производството по принудително изпълнение на парични вземания. В този смисъл и съдебният контрол за законосъобразността на неговото извършване е ограничен до проверка за приложението на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; приложението на чл. 76 ЗЗД; прилагането на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; евентуална грешка в пресмятането на сумите (така т. 1 от ТР № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС). В производство по обжалване на разпределение, съдът няма правомощия да се произнася инцидентно по материалноправни спорове относно материалноправната легитимация на участниците в изпълнителното производство, както и за съществуването и съдържанието на материалното правоотношение, от което произтича вземането, за удовлетворяването на което съдебният изпълнител извършва разпределение, чиито ред за установяване е по чл. 439, ал. 2 ГПК. Не са предмет на настоящото производство и оплакванията за опорочаване на изпълнителните способи. Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. 3адължение на съдебния изпълнител по чл. 462 ГПК е да предяви разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден, като ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение. Неоснователни са наведените в жалбите възражения, че внесените от наддавачите при публичната продан задатъци, не следва да се включват в сумата, подлежаща на разпределение. Задатъците, които са внесени при провеждане на публичните продани съставляват част от цената на недвижимите имоти, събрана в хода на осъществяване на съответния изпълнителен способ в производството по принудителното изпълнение, поради което и служат за удовлетворяване на вземанията на взискателите и подлежат на разпределение. Наведените оплаквания относно определяне размера на лихвите и на публичните вземания на държавата касаят размера на вземания, който не подлежи на разглеждане в настоящото производство по чл. 463 ГПК. Предвид доказателствата и данните по изпълнителното дело, съдът счита, че съдебният изпълнител правилно е изчислил вземанията на конкуриращите се взискатели, съответно е определил и правилен коефициент на вземанията на взискателите с привилегия от трети ред. Видно от приложения договор за прехвърляне на вземане от 17.03.2022 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и Н. Й. Х., в раздел 2 „Предмет“, в т. 1.2 страните са уговорили, че посочените обезпечения по отношение само на описаните недвижими имоти и движими вещи, и само за съответното вземане се предоставят от цедента на цесионера, за да му послужат изцяло за удовлетворяването му по прехвърлените му с този договор вземания. Всички останали учредени обезпечения, подробно описани в пар. 1 – Общи положения, б. А, т. 2, както и ипотечните права върху недвижимите имоти, които не са описани в т. – 1.2, не се прехвърлят с договора за цесия в полза на цесионера и остават за обезпечаване на вземанията на първоначалния кредитор „ОББ“ АД и не се прехвърлят с договора за цесия. Предвид посоченото, съдът намира за неоснователно оплакванията на взискателя Н. Х., за недобросъвестност от страна на банката при сключване на договора за цесия, предвид нейното изрично изявление, обективирано в договора за цесия, че е проучила и е запозната с документите, установяващи вземанията на банката от кредитополучателите и солидарните длъжници по основание и размер, както и с всички обезпечения на тези вземания, вписани в публичните регистри (ТРРЮЛЦ, ЦРОЗ, имотен регистър), и след извършени справки по образуваните срещу длъжниците изпълнителни дела (Раздел I, б. Б от договора за цесия от 17.03.2022 г.). Доказателствените искания, направени с жалбата за представяне на решение на компетентния орган на банката за сключване на договора за цесия и гласни доказателства относно изясняване на действителната воля на страните са неотносими към предмета на настоящото производство. От материалите по делото не се установява, че „Обединена българска банка“ АД е поискала заличаване на учредените ипотеки върху продадените имоти, които са обезпечавали вземания на банката от длъжниците, включително и ипотекарните такива, които не са били прехвърлени на Н. Х.. Сумите, за които е изготвено разпределението са събрани от извършените ПП на имоти, с които са били обезпечени вземанията, както на цесионера и взискател Н. Й. Х., така и на „Обединена българска банка“ АД. В полза и на двамата взискатели е учредена първа по ред Договорна ипотека, вписана с акт № 148, том 1, дв. Вх. Рег. № 5852/05.12.2007 г., подновена с акт № 78, том 2, рег. № 4646/01.12.2017г. Следователно и двамата взискатели, като ипотекарни кредитори се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Правилно съдебният изпълнител е съобразил, че вземанията им следва да бъдат удовлетворени съразмерно от постъпилата за разпределение сума. Предвид недостатъчността на сумата, реализирана от публичните продани, за удовлетворяване на ипотекарните кредитори, същата следва да бъде разпределена съразмерно на вземанията им. Правилно съдебният изпълнител е изчислил коефициент за съразмерност, след което е определил и припадащата се на всеки един от обезпечените с първа по ред договорна ипотека взискатели – Н. Х. и „ОББ“ АД сума. Като е достигнал до същите изводи, ОС – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбите да бъдат оставени без уважение. Разноски за настоящото производство от взискателя „Обединена българска банка“ АД не са претендирани. Водим от изложеното, съдът