Решение № 719 от 16.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3812/2023 г.

Производството е по реда на гл. 21 от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на осъденото лице В. Н. П.- адв. Р. Р.- САК срещу определение по нохд 6601/20223г.по описа на СРС, Но, 101 състав, с което на осн.чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр.чл. 68, ал.1НК първоинстанционният съд е привел в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет месеца, наложено на подсъдимия В. Н. П. със споразумение по НОХД 5533/22 по описа на СГС, 19 състав, в сила от 23.12.2022г., като на основание чл. 57, ал.1, т.2, б“В“ ЗИНЗС е определен „строг“ режим на изтърпяване. Против определението е постъпила жалба от адв. Р. Р.- САК защитник на осъдения В. Н. П., с аргументи, че не са налице условията за приложение на чл. 68, ал.1 НК за привеждане изпълнение на наказанието по нохд 5533/2022г по описа на СГС, НО, 19 състав. Алтернативно се сочи, че при привеждане в изпълнение на посоченото наказание, не са налице условия за определяне на първоначален строг режим на изтърпяване. Цитира се съдебна практика, като се твърди, че произнасянето на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно в частта за определяне режима на изтърпяване. Отправя се искане до въззивния съд да отмени определението на СРС изцяло и да постанови друго, като в случай, че са налице условията на чл. 68, ал. 1 НК да бъде определен общ режим на изтърпяване. Въззивният състав по реда на чл. 327 НПК е намерил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допускане на доказателства, като такива не са били изискани от страните. В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Р. поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като моли да бъде отменен атакувания съдебен акт по отношение режима на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на подзащитния му. Представителят на СГП заявява, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Осъденият В. П. се придържа към изложеното от защитника му. Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено: С определение от 23.12.2022г. по НОХД № 5533/2022г. по описа на СГС, 19 състав е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, като на осъдения В. Н. П. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години. С определение от 14.06.2023г. по НОХД № 6601/2023г. по описа на СРС, 101 състав е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, като на осъдения В. Н. П. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което на изтърпи при първоначален „строг“ режим. С отделно определение от същата дата – предмет на настоящото производство, СРС, 101 състав, е привел в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет месеца, наложено на подсъдимия В. Н. П. с одобрено от съда споразумение по НОХД №5533/2022г. по описа на СГС, влязло на сила от 23.12.2022г., като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е определен „строг“ режим на изтърпяване. Д.ието, за което е осъден В. П. по НОХД № 6601/2023г. по описа на СРС, 101 състав, е извършено на 09.03.2023г., тоест в изпитателния срок на осъждането по НОХД №5533/2022г. по описа на СГС, което безспорно обуславя прилагането на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, а именно постановяване отделно изтърпяване на отложеното наказание. Същевременно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС предвижда, че се определя „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, когато то е наложено за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В настоящия случай наложените наказания на осъденото лице, съответно 8 /осем/ и 18 /осемнадесет/ месеца „Лишаване от свобода“, имат сбор от 26 /двадесет и шест/ месеца, респ. две години и четири месеца, поради което прилагането на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС се явява правилно и законосъобразно. По изложените съображения съдът счита, че жалбата срещу атакуваното определение е неоснователна, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски