Решение № 184 от 30.10.2015 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 244/2015 г.

Производството е образувано въз основа на предявен от А.Д.С с ЕГН: •••••••••• ••• действаща чрез адв.В.Христов със съдебен адрес ••• против 1. К.Д.П. с ЕГН •••••••••• ••• 2. П.Д.Д. с ЕГН •••••••••• с адрес ••• и Т.Д.Д с ЕГН: •••••••••• ••• - иск за делба на недвижим имот.

В постъпилата искова молба ищцата твърди, че с ответниците били наследници по закон на Т.Д. •••, починал на 24.07.2007г. Ищцата била сестра, първият ответник- брат, а останалите ответници- племенници на наследодателя. От последният наследили следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с.Сладун с ЕКАТТЕ: 67146, Общ.Свиленград, Хасковска област, а именно: 1. НИВА, находяща се в местността „ДЖЕВИЗЛИКА", четвърта категория с площ от 5, 499дка/пет декара и четиристотин деведесет и девет кв.метра/, съставляваща имот №138022 /сто тридесет и осем хиляди двадесет и две/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№138004, имот№000431, имот№138006, имот№138011 и имот№138005; 2. НИВА в местността „АРПАЛЪКА", четвърта категория с площ от 3.500дка/три декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №054017 /петдесет и четири хиляди и седемнадесет/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№054018, имот№000208, имот№054016 и имот№000161; 3. ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка/два декара/, съставляваща имот №050027 /петдесет хиляди двадесет и седем/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№050026, имот№000366, имот№050028 и имот№051027.

Наследствените дялове били: по 1/3 идеална част за ищцата и първия ответник и по 1/6 за останалите ответници.

С ответниците доскоро нямали спорове за наследствените имоти и си поделяли ползването доброволно. В началото на 2015г.ищцата разбрала, че брат й К. Д. П. се е снабдил с нотариален акт за всички земеделски имоти на покойният им брат Т. Д. Я. Опитала да уреди доброволно подялбата на тези имоти, но той й заявил, че има нотариален акт и вече всичко било негово. Племенниците й заявили, че не им се занимава с делби. Така възникнал правен интерес от предявяването на настоящия делбен иск.

Поради гореизложеното моли съдът да допусне съдебна делба между страните по иска и да бъдат поделени съгласно закона: 1. НИВА, находяща се в местността „ДЖЕВИЗЛИКА", четвърта категория с площ от 5.499дка/пет декара и четиристотив деведесет и девет кв.метра/, съставляваща имот№138022 /сто тридесет и осем хиляди двадесет и две/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№138004, имот№000431, имот№138006, имот№138011 и имот№138005; 2. НИВА в местността „АРПАЛЪКА", четвърта категория с площ от 3.500дка/три декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот№054017 /петдесет и четири хиляди и седемнадесет/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№054018, имот№000208, имот№054016 и имот№000161; 3. ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка/два декара/, съставляваща имот №050027 /петдесет хиляди двадесет и седем/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№050026, имот№000366, имот№050028 и имот№051027.

При уважаване на иска за делба, като последица от разрешаване на спора за собственост / ако съдът приеме, че съделители са съсобственици на процесните имоти и последните са включени в наследствената маса/, моли, на осн. чл.537 ал.2 ГПК съдът да отмени констативен нотариален акт за собственост с № 106, т.V, н.д. № 673/ 16.10.2014Г. на нотариус с рег.№ 420 на НКРБ в района на РС- Свиленград, в частта, в която ответника К.Д.П. с ЕГН •••••••••• и адрес-•••, е признат за собственик „ по давностно владение и съпружеска имуществена общност..." на процесните делбени имоти /т.2, 3 и 5 от констативния нот. акт/. Отмяната в тази част следвало да е пълна, с оглед неправилното и неясно посочване на основанието за придобиване.

Моли съдът да й присъди направените разноски от ищцата съгласно закона.

Заявява, че ищцата е съгласна спорът да бъде решен със спогодба- съдебна или извънсъдебна, при условие, че се зачете законното й право.

В законоустановения едномесечен срок НЕ Е постъпил отговор на ответника Т.Д.Д.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на ответника П.Д.Д..Същият счита предявения иск за допустим, а по същество и за основателен. Моли съдът да допусне до делба описаните в ИМ имоти при посочените права. Изразява несъгласие за сключване на спогодба и след евентуалното допускане на делбата, при извършването й моли делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на ответника К.Д.П.. В отговор си ответника изцяло оспорва предявения срещу него иск, като счита иска за допустим но неоснователен. Обстоятелствата, на които се основавал иска описани в исковата молба не отговаряли на обективната действителност и поради това отправя настоящото възражение срещу тях. Фактическата обстановка била следната: Само той бил работил и владял имотите, за който имал нотариален акт, посочен в исковата молба, като твърди, че и това била волята на общия им наследодател. Оспорва всички други доводи и твърдения изложени в исковата молба. За да се снабди с Нотариален акт за собственост придобит по давностно владение, а именно № 106, том V, рег. № 4938, дело 673/16.10.2014г., по описа на Нотариус М. М., с рег. № 420 в НК и район на действие РС - Свиленград, и вписан под дв.вх.рег.№ 4492/16.10.2014г., том 15, дело 1562/2014, по описа на Служба вписванията при РС Свиленград, ответника се позовал не само на свидетелски показания, върху които Нотариусът му издал горепосочения нотариален акт, но и на факта, че той работил земята, заедно със семейството си повече от десет години, както и на надлежни доказателства, които обективирали волята на Т.Д. Я., като представя в заверено копие от което се установявало, че още преди повече от осемнадесет години на 05.09.1997г. с Договор с рег. № 2229/05.09.1997г., по описа на РС Свиленград, брат му Т. му прехвърлил всичките си ниви и други земеделски имоти, свои и полагащи му се по наследство от баща му Д. Я. Г., б.ж. с. Сладун, обл. Хасково починал 1992г., като в замяна ответника се задължил спрямо него да поема изцяло издръжката му и да се грижи за него до края на живота му. Към момента на сключения по - горе договор бат му, му дал и скиците за имотите. Твърди още, че бат му Т. му имал пълно доверие за делата и нуждите си и ответника изпълнявал всяко негово желание и го обслужвал за всичко от което е имал нужда. Доверието по между им било безкрайно и именно ответника му бил довереното лице за всичко. За доказателство на думите си представя заварено копие от пълномощно нотариална заверка рег. № 5784/10.10.2003г., по описа на Нотариус Митко Митев с рег. № 420 в НК, с което брат му го бил упълномощил да получава вместо него месечната му пенсия от ПС- с. Сладун, Хасковска област, като имал и право да се разписва с подписа си на документите където било нужно и въобще да го представлява там където е необходимо. До смъртта на брат му Т.Д. Я. само той се грижил с помощта на семейство си за него и за това той се разпоредил по този начин с всички имоти визирани в исковата молба и му оставил същите само и единствено на него и неговото семейство.

Ето защо моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените разходи по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Удостоверение за наследници № 1 / 16.0 1.201 5 година на кметство с. Сладун, Община Свиленград се установява, че наследници на лицето Т.Д. ••• починал на 24.0 7.200 7 година са ищцата-негова сестра, ответника К.Д.П.-брат, В. Д. Д.-сестра починала на 06.01.2000година и оставила за наследници двамата си сина ответниците П.Д.Д. и Т.Д.Д.

Видно от Нотариално дело по което е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №106, том V, дело №673/2014г. на нотариус Милен Крушев ответника К.Д.П. е признат за собственик по давностно владение и в съпружеска имуществена общност на следните земеделски имоти: находящи се в землището на с.Сладун с ЕКАТТЕ 67146, общ. Свиленград, Хасковска област, а именно:

1. НИВА, находяща се в местността „КАШЛИ ДЕРЕ", шеста категория с площ от 17, 803дка/седемнадесет декара и осемстотин и три кв.метра/, съставляваща имот №136015 /сто тридесет и шест хиляди и петнадесет/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№136014, имот№000385, имот№136022, имот№136016 и имот№000446 2. НИВА, находяща се в местността „ДЖЕВИЗЛИКА", четвърта категория с площ от 5, 500дка/пет декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №138022 /сто тридесет и осем хиляди двадесет и две/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№138004, имот№000431, имот№138006, имот№138011 и имот№138005;

3. НИВА находяща се в местността „АРПАЛЪКА", четвърта категория с площ от 3.500дка/три декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №054017 /петдесет и четири хиляди и седемнадесет/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№054018, имот№000208, имот№054016 и имот№000161;

4. НИВА находяща се в местността „КАШЛИ ДЕРЕ", шеста категория с площ от 21, 513дка/двадесет и един декара и петстотин и тринадесет кв.метра/, съставляваща имот №136019 /сто тридесет и шест хиляди и деветнадесет/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№136018, имот№136023, имот№136021, имот№136026 и имот№000343 5. ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка/два декара/, съставляваща имот №050027 /петдесет хиляди двадесет и седем/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№050026, имот№000366, имот№050028 и имот№051027.

Налична е служебна бележка с изх.№002/09.02.2015г. издадена от ръководството на ЗПК „Тунджа”, с.Сладун, видно от която ищцата е получавала рента от кооперацията за 2014година за наследствените и земи от Т.Д. Я. за 3 дка на стойност 60 лева.

Видно от Решение №02020 от 18.07.1997г. на ОСЗ гр.Свиленград за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Сладун, на Т.Д. Я. с ЕГН ••••••••••, жител ••• се възстановява правото на собственост, както следва:

ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка/два декара/, съставляваща имот №050027, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№050026, имот№000366, имот№050028 и имот№051027 НИВА в местността „КАЙРЯКА", четвърта категория с площ от 3.500дка/три декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №077007 по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№000225, имот№077006, имот№000221 и имот№000230 НИВА, находяща се в местността „ДЖЕВИЗЛИКА", четвърта категория с площ от 5, 500дка/пет декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №138022, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№138004, имот№000431, имот№138006, имот№138011 и имот№138005 За така описаните в исковата молба имоти са представени и приети като доказателства по делото Скица № К02649/02.06.2015г. на Общинска администрация – Свиленград/за имота описан под №3 в исковата молба/; Скица № К02650/02.06.2015г. на Общинска администрация – Свиленград/за имота описан под №2 в исковата молба/; Скица № К02651/02.06.2015г. на Общинска администрация – Свиленград/за имота описан под №1 в исковата молба/; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх. № 760602647/04.06.2014г. на Община Свиленград, видно от която данъчната оценка на ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка/два декара/, съставляваща имот №050027, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград е в размер на 491, 40лева; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх. № 760602648/04.06.2014г. на Община Свиленград, видно от която данъчната оценка на НИВА в местността „АРПАЛЪКА", четвърта категория с площ от 3.500дка/три декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №054017 е 474, 10 лева и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх. № 760602649/04.06.2014г. на Община Свиленград, видно от която данъчната оценка на НИВА, находяща се в местността „ДЖЕВИЗЛИКА", четвърта категория с площ от 5, 499дка/пет декара и четиристотин и деведесет и девет кв.метра/, съставляваща имот №138022 е в размер на 567, 50лева.

Видно от Удостоверение за характеристики на имоти в землищетго на с.Сладун, ЕКАТТЕ 67146 с изх.№815/04.06.2015г. на Областна дирекция „Земеделие” гр.Хасково, Общинска служба по земеделие гр.Свиленград в картата на възстановената собственост на село Сладун фигурират имоти собственост на К.Д.П. със следните характеристики, имот с №050027-Лозе, с площ 2, 000дка, четвърта категория, имот с № 054017-Нива, с площ 3, 500дка, четвърта категория и имот с №138022-нива, с площ 5, 500дка, четвърта категория.

От страна на ответника К. П. бяха представени и приети като доказатерлство по делото Договор от 05.09.1997година, сключен между ответника П. и брат му Т.Д. Я., нотариално заверено от съдия при РС Свиленград, съгласно който договор ответника се задължава да поеме цялостната издръжка и грижи за брат си Т. Д.Я, докато последния е жив, като в замяна на това и като благодарност за досега полаганите грижи за него Т.Д. се съгласява нивите и другите земеделски имоти, полагащи му се по наследство от баща му Д. Я. Г., б.ж. на село Сладун, починал през 1992година да бъдат записани в поземления регистър и възстановени на името на брат му К.Д.П. и Пълномощно от Т.Д. Я. с което упълномощава брат си ответника П. да получава месечната му пенсия, като същото е нотариално заверено на 10.10.2003г.

Представени са и скици за двата имота възстановени от ОСЗ Свиленград имота на Т.Д. Я., а именно за НИВА, находяща се в местността „ДЖЕВИЗЛИКА" с площ 5, 500дка и ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка.

Видно от служебна бележка с изх.№16/09.09.2015година на ЗПК „Тунджа”, с.Сладун, в периода от 1997година до 2007година Т.Д. Я. е получавал рента от кооперацията за 6, 5 дка ниви и 2 дка лозе.

Съгласно служебна бележка с изх.№21/15.10.2015година на ЗПК „Тунджа”, с.Сладун, К.Д.П. в периода от 2007година до 2012година е получавал рента от наследствената земя на Т.Д. я. за 6, 5 дка ниви и 2 дка лозе, а за 2013 и 2014 година е получавал рента за 3 дка ниви и 2 дка лозе, което според издателят представлявало наследствен дял от имотите на Т.Д. я..

За изясняване на делото от фактическа страна бяха допуснати разпитани в качеството на свидетели П. Д. П. и Х.П.Т от страна на ищеца и М. Х.В. и И.Д.Я. от страна на ответника К. П.

Свидетелят П.Д.П, сочи че познавал Т.Д., ••• били и зрастнали заедно. Знаел, че притежавал земи в с.Сладун, като лично пред свидетеля Т. обяснявал, че земите му били две ниви - едната в местност „Дживизлика”, а другата в местността „Арпалъците” и още 2 дка в местността „Новите лозя”. Свидетелят сочи, че земите били в кооперацията още след възстановяването им на собственика, но не знаел точно от коя година. Едно известно време р ентата получавал К, а вече от 3-4 години, след като тримата наследници са се разбрали да делят по 3 дка, защото Т. нямал никакви наследници и те започнали да вземат рентата. Когато бил жив Т., според свидетеля, брат му К получавал рентата, а последните 3-4 години, знаел че рентата получавала сестра му А.. Сочи още, че до смъртта си Т. живеел при брат си К в наследствената им къща, като брат му се грижел за него до смъртта му.

Свидетелят Х. П. Т. установява, че също познавал страните и наследодателят им Т.Д. я.. Сочи, че му било известно за земи на последния в землището на с.Сладун, като знаел това във връзка с помощта която давал на ищцата да взима рентата си от кооперацията в село Сладун в периода 2013г, 2014г. и 2015г. А. го била помолила да вземе зърното от склада на ТКЗС- то, като рентата била в порядъка на 20-30 чувала зърно.От нея знаел, че рентата й се полагала както от нейната земя, така и от покойният й брат Т., но когато взимал рентата не бил питал в кооперацията от чия земя е рентата, която взимал за ищцата.Сочи също, че му било известно, че Т. живеел при брат си К •••.

Свидетелят М. Х. В., също сочи че познавала страните и покойният Т.Д. я. като твърди, че от както К се бил задомил, задно с брат му Т., майка му и баща му живеели заедно. Първо живеели в старата къща, после построили нова къща, като уточнява че К бил построил новата къща и там пак живеели заедно. След като починала майка им и баща им, Т. останал при К и той го гледал до последно. А. живеела при тях, докато се ожени, след това се установила да живее в гр.Свиленград. Известно и било, че тримата си били разделили земята, а това което е останало от земите на Т., К до някое време взимал рентата, а след това разбрала, че сестра му А. я е взимала няколко година.Известно и било, че к ооперацията работела земите и на тримата. Не знаела Т. да е давал с документи земята си на някой друг. Известно и било, че Т. живеел при брат си К и той отговарял за него непрекъснато и К ползвал земите му и е взимал това, което се полагало за тях.

Свидетелят И. Д. Я. п ознавала Т., брат му и сестра му, като сочи, че Т. живеел при брат си К. Знаела, че Т. имал земеделски земи, които били в землището на с. Сладун. Сочи, че Т. не ги обработвал лично, а те били внесени в кооперацията. Свидетелката знаела, че наследствените земи братята и сестрите си ги поделили по равно.След смъртта на Т., брат му К взимал рентата от земята му.Сочи, че също имало документ, с който Т. оставил земята – 10-то дка на брат си К.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема, че предявеният иск за делба на описаните в исковата молба недвижим имот за допустим, а по същество съдът приема следното:

Липсва спор между страните, че наследниците на наследодателят на страните Т.Д. ••• починал на 24.07.2007година са ищцата-негова сестра, ответника К.Д.П.-негов брат и В.Д.Д.-сестра починала на 06.01.2000година и оставила за наследници двамата си сина ответниците П.Д.Д. и Т.Д.Д, а и горното се установява от приобщеното по делото доказателство- Удостоверение за наследници № 1/16.01.2015 година на кметство с.Сладун, Община Свиленград.

Те се явяват пълния кръг от наследници на общият им наследодател и преките си наследодатели съгласно изискването на чл.75, ал.2 от ЗН за участие на всички наследници в делбата под страх от нищожност на същата без участието на някой от тях.

Безспорно е също, че на общият наследодател на страните - Т.Д. я. с ЕГН ••••••••••, жител ••• с Решение №02020 от 18.07.1997г. на ОСЗ гр.Свиленград за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Сладун, е възстановено правото на собственост върху следните недвижими имоти, както следва:

1. ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка/два декара/, съставляваща имот №050027, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№050026, имот№000366, имот№050028 и имот№051027 2. НИВА в местността „КАЙРЯКА", четвърта категория с площ от 3.500дка/три декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №077007 по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№000225, имот№077006, имот№000221 и имот№000230 3. НИВА, находяща се в местността „ ДЖЕВИЗЛИКА", четвърта категория с площ от 5, 500дка/пет декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №138022, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№138004, имот№000431, имот№138006, имот№138011 и имот№138005.

При това положение и доколкото липсват ангажирани от страните доказателства, че имот НИВА в местността „ АРПАЛЪКА ", четвърта категория с площ от 3.500дка/три декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот№054017 /петдесет и четири хиляди и седемнадесет/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№054018, имот№000208, имот№054016 и имот№000161 е собственост на общия наследодател Т.Д. я. с ЕГН •••••••••• в тази част иска на ищеца за допускане до делба на посочения имот като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Що се отнася до останалите два имота, предмет на ищцовата претенция, а именно имот №050027 и имот №138022, съдът намира следното:

Безспорно е както се посочи по горе, че същите са останали в наследство от общият наследодател на страните Т.Д. я., видно от Решение №02020 от 18.07.1997г. на ОСЗ гр.Свиленград.

При това положение следва да се вземе впредвид отправеното възражение от страна на ответника К П., който твърди, че процесните наследствени имоти са негова лична собственост, впредвид Договор с рег. № 2229/05.09.1997г., по описа на РС Свиленград, с който договор брат му Т.Д. я. му е прехвърлил всичките си ниви и други земеделски имоти, вследствие на което бил съставен Нотариален акт за собственост придобит по давностно владение, а именно № 106, том V, рег. № 4938, дело 673/16.10.2014г., по описа на Нотариус Митко Митев, с рег. № 420 в НК и район на действие РС - Свиленград, и вписан под дв.вх.рег.№ 4492/16.10.2014г., том 15, дело 1562/2014, по описа на Служба вписванията при РС Свиленград.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Т. е. способите за придобиване на вещни права са numerus clausus - изчерпателно изброени в закона. Само чрез определените в закона способи е възможно да се придобият вещни права.

Всяко лице, навършило пълнолетие, може да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, но за да породи действие, то следва да бъде облечено в специалната писмена форма на завещание – нотариално или саморъчно (чл. 13 и чл. 23 ЗН).Безспорно представения от страна на ответника договор с рег. № 2229/05.09.1997г., по описа на РС Свиленград, не е завещание направено от страна на общия наследодател Т.Д. я., тъй като не са спазени изискванията на чл.23 и следващи от Закона за наследството / бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 7.01.1997 г./, действала към датата на съставянето на договора.

Също така пълнолетното лице може да дари своето имущество. Съгласно чл. 225 от ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно трябва да има постигнато съгласие между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителя отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го приема и в резултат на това се увеличава имуществото на надарения и намалява имуществото на дарителя. Безспорно в настоящият случай не се касае за договор за дарение, впредвид изявлението на страните при изповядване на сделката обективирана в процесния договор.

От изложеното следва, че волята на наследодателят Т.Д. я. процесните имоти да бъдат записани и възстановени на името на ответника К.Д.П. заради полаганите от него грижи по време на сключване на договора, респективно след смъртта му процесните имоти да се придобият от ответника К.Д.П., обективирано в Договор с рег. № 2229/05.09.1997г., по описа на РС Свиленград, не може да породи транслативен ефект и да прехвърли собствеността.

Не се установи придобиване на процесните земеделски имоти по силата на давностно владение, каквито доводи могат да се изведат от изложеното в отговора на ответника К П. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.В чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Следва да се има предвид, че наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо преминава върху наследниците. Владеенето на един от наследниците на имота, който още не е разделен, е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части. Наследникът може да измени основанието на владението от свое име и от името на останалите наследници (проиндивизо про парте), като започне да владее само за себе си. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници (или съсобственици) върху техните части. Същественото в това изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите съсобственици.

В отношенията обаче между сънаследниците / в процесния случай съсобствеността по отношение на процесните земеделски земи е възникнала в резултат на наследяване/, презумпцията на чл.69 от ЗС не намира приложение, като се приема, че упражняването на фактическата власт от един от сънаследниците в продължение на повече от 10 години не е достатъчна предпоставка за настъпване на последиците на чл.79 от ЗС, защото във вътрешните отношения между тях се счита, че всеки владее само своите части, а на чуждите идеални части е държател.За да владее само за себе си е необходимо сънаследникът да извърши действия, обективиращи промененото отношение за своене на вещта, които да станат известни на останалите и да не оставят съмнение, че тяхната фактическа власт е отблъсната, т.е. отрече правото на останалите сънаследници (съсобственици) като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание.Наследникът който се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че не само е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, като тази промяна трябва да бъде демонстрирана с конкретни действия, която да стане достояние на останалите сънаследници и да покажат несъмнено, че наследникът който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си.

В тази връзка следва да се отбележи, че не се твърди, както от страна на ищците, така и от страна на ответниците, а и не се установи от събраните по делото доказателства, че наследодателят им Т.Д. от възстановяване на процесните имоти, до неговата смърт на 24.0 7.20 07 година да е изгубил собствеността на земеделските имоти, а напротив същият се е разпореждал с тях като е предоставял под наем ползването на различни ниви и е използвал е добивите на същите, който извод на съда се подкрепя от приобщената по делото служебна бележка с изх.№16/09.09.2015година на ЗПК „Тунджа”, с.Сладун, видно от която в периода от 1997година до 2007година наследодателят на страните Т.Д. я. е получавал рента от кооперацията за 6, 5 дка ниви и 2 дка лозе, а след смъртта му същата е била поделяна между наследниците му, в тази насока и служебна бележка с изх.№21/15.10.2015година на ЗПК „Тунджа”, с.Сладун, видно от която К.Д.П. в периода от 2007година до 2012година е получавал рента от наследствената земя на Т.Д. я. за 6, 5 дка ниви и 2 дка лозе, а за 2013 и 2014 година е получавал рента за 3 дка ниви и 2 дка лозе и съгласно служебна бележка с изх.№002/09.02.2015г. издадена от ръководството на ЗПК „Тунджа”, с.Сладун, видно от която ищцата е получавала рента от кооперацията за 2014година за наследствените и земи от Т.Д. я. за 3 дка на стойност 60 лева. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които сочат, че през различните години рентата е била вземана, както от наследодателят, така и от неговите наследници.

Следва да се отбележи, че не се събраха доказателства по делото които по безспорен и категоричен начин да установяват действия, извършени ответника П./, които да отричат правото на собствен ост на брат му покойният Т.Д. върху процесните земеделски имоти.

При това положение и впредвид горното следва да се приеме, че ответника П. едва след смърта на Т.Д. е имал възможност да трасформира държането на чуждите части във владение, което безспорно е демонстрирал с конкретни действия, които са станали достояние на останалите сънаследници /ищцата по делото/, като им е показал по несъмнен начин, че ответника ко й то упражнява фактическата власт, отрича техните права върху процесните наследствени земеделски земи и ги държ и само за себе си, като за такива действия могат да се приемат представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №106, том V, дело №673/2014г. на нотариус Милен Крушев, поради следва да се приеме, че най- ранната дата за такова манифестиране е от съставянето на посочения нотариален акт, а именно на 1 6.1 0.201 4 година, което по никакъв начин не установява, че същи я т е упражнявал фактическата власт върху процесните имоти, явно и непрекъсвано повече от 10години.

При това положение следва да се приеме, че липсват по делото събрани доказателства, че ответника К П. сънаследник е придобил правото на собственост в негова полза на процесните наследствени земеделски земи по силата на оригинерно придобивно основание – давностно владение, продължило повече от десет години съгласно чл.79 от ЗС.

С оглед доказаната съсобственост по наследяване върху имот - 1. ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка/два декара/, съставляваща имот №050027, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№050026, имот№000366, имот№050028 и имот№051027 и имот 2. НИВА, находяща се в местността „ДЖЕВИЗЛИКА", четвърта категория с площ от 5.499дка/пет декара и четиристотив деведесет и девет кв.метра/, съставляваща имот №138022 /сто тридесет'и осем хиляди двадесет и две/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№138004, имот№000431, имот№138006, имот№138011 и имот№138005; и липсата на възможност за доброволно поделяне на имотите, настоящият състав счита, че предявеният иск за делба в тази му част освен допустим се явява и основателен, като следва да бъде допусната съдебна делба между наследниците на общия наследодател Т.Д. ••• починал на 24.07.2007година, страни в настоящото производство.

Съгласно чл. 8, ал.1 от ЗН когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Квотите на всеки един от съделителите -наследници на общият наследодател - А.Д.С с ЕГН: •••••••••• •••; К.Д.П. с ЕГН •••••••••• •••, при които следва да се допусне делбата и определени съобразно разпоредбите на чл.5 и сл. от ЗН /ч л. 8, ал.1/, са както следва: А.Д.С -1/3 ид.части, К.Д.П. – 1/3 ид.части.

По отношение на останалите съделители П.Д.Д. с ЕГН •••••••••• с адрес ••• и Т.Д.Д с ЕГН: •••••••••• •••, като се има предвид обстоятелството, че техният наследодател е починал преди наследодателя Т.Д. я., следва да се приложи разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗН и наследяването да се извърши по коляно, като правото им в съсобствеността следва да се определи – общо 1 / 3 ид. ч. за П.Д.Д. и Т.Д.Д / или по 1/6 ид.части за всеки един от тях/, като наследници на В.Д.Д./сестра на общия наследодател Т.Д./- починала на 06.01.2000година.

По тези съображения и с оглед невъзможността за доброволно ликвидиране на съсобствеността, съдът счита, че следва да се допусне съдебна делба на гореописаните недвижими имоти и при така установените наследствени квоти между съделителите.

По искът с правно основание чл.573, ал.2 от ГПК, съдът намира следното:

Константната практика на съдилищата приема, че к огато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което е издадено като такова въз основа на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, но не е загубило правната си стойност и до днес. В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не иск по чл.537, ал.2 от ГПК съдът при уважаване на главния иск и при наличие на акт, с който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса следва да се произнесе и по чл.537, ал.2 от ГПК, като отмени акта. Според даденото с ТР № 3/29.11.2012 година на ВКС разяснение, отмяната на констативния нотариален акт на основание чл. 537 ал. 2 ГПК е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537, ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че искът по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му.

Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск.

В настоящият случай предявеният иск за делба, който е главен, обуславящ иск е уважен като частично основателен, което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл.537, ал.2 ГПК – за частична отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №106, том V, , рег.№4938, дело №673/2014г. на нотариус Милен Крушев, с който ответника К.Д.П. с ЕГН •••••••••• ••• е признат за собственик по давностно владение и в съпружеска имуществена общност, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка относно имот - НИВА, находяща се в местността „ДЖЕВИЗЛИКА", четвърта категория с площ от 5, 500дка/пет декара и петстотин кв.метра/, съставляваща имот №138022 /сто тридесет и осем хиляди двадесет и две/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№138004, имот№000431, имот№138006, имот№138011 и имот№138005 и имот ЛОЗЕ, находящо се в местността „НОВИ ЛОЗЯ", четвърта категория с площ от 2.000дка/два декара/, съставляваща имот №050027 /петдесет хиляди двадесет и седем/, по плана за земеразделяне на землището на с.Сладун, Общ.Свиленград, Хасковска област, при граници и съседи: имот№050026, имот№000366, имот№050028 и имот№051027.

По дължимите ДТ и разноски.

С оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, представените доказателства за разноски и направеното изрично искане в с.з. за присъждане на разноски РС Свиленград дължи произнасяне по въпроса за направените разноски.По така направеното искане за възлагане на разноските в тежест на ответниците, респективно на ищците, като страните са представители списък с направените от тях разноски, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК съдът не дължи произнасяне в тази фаза на процеса относно уважения иск за делба, касаеща двата процесни имота, т.к. едва във втората фаза, съобразно стойността на дяловете се заплащат направените по делото разноски.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника К.П. следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в общ размер, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, на 166.66 лева/доколкото съдът е отхвърлил иска за единия имот /.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Свиленград сумата от 50.00 лева държавна такса по отхвърления иск за делба, съобразно чл.9 от ТДТКССГПК.

Водим от горното съдът