Решение № 130 от 12.10.2021 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 314/2021 г.

Производството е по чл. 38, във вр. с чл. 34 a, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК. В Ловешкия административен съд е постъпила от жалба от И.Л.К., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, съдебен адрес: •••, срещу Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП- 139+340 по техническия проект от 2018г. /края на пътен възел при пресичане с път II - 35 / до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на територията на община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на отчуждените части от посочени в жалбата конкретни ПИ в землището на с. ••••• и с. Дренов. С разпореждане от з.с.з. на 07.09.2021 г. е констатирано, че към жалбата липсват доказателства за допустимост на жалбата с оглед спазването на 14-дн. преклузивен срок. Със същото разпореждане съдът е изискал от ответника Министерски съвет на Република България становище за допустимост на жалбата с техен вх. № 20-И-22/31.08.2021 г. с оглед спазването на 14-дн. преклузивен срок, както и заверени копия на съобщение по чл. 61 от АПК до жалбоподателя. Със същото разпореждане съдът е оставил без движение жалбата на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 5 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок, като при неизпълнение е указано, че жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. С определение от з.с.з. на 13.09.2021 г. е констатирано, че до този момент нито от жалбоподателя, нито от ответника са представени изисканите от съда доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок, поради което липсва яснота дали оспорването е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК към този момент. Независимо от това с цел процесуална икономия и с оглед бързината на производството на основание чл. 38 от ЗДС, със същото определение делото е насрочено, като е изискано повторно от ответника Министерски съвет на Република България становище за допустимост на жалбата с техен вх. № 20-И-22/31.08.2021 г. с оглед спазването на 14-дн. преклузивен срок, както и заверени копия на съобщение по чл. 61 от АПК до жалбоподателя. Със същото определение от з.с.з. на 13.09.2021 г. е констатирано, че видно от жалбата, жалбоподателят обжалва РМС в частта относно пазарната стойност на отчуждените имоти в землищата на с. ••••• и с. Дренов, Област Ловеч. Видно е, че с една обща жалба се обжалва Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България относно три поземлени имота в две различни землища. Прието е, че това обстоятелство би затруднило бързината при разглеждане на настоящото производство и постановяването на крайния съдебен акт, като отделно би затруднило и изготвянето на едно общо заключение на вещото лице за 2 различни землища, като е констатирано, че от друга страна производството по настоящото дело е бързо съгласно чл. 38, ал. 6 от Закона за държавната собственост. Поради това със същото определение производството по делото е разделено на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като производството по настоящото дело е продължило по жалба на И.Л.К., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••, съдебен адрес: •••, срещу Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП- 139+340 по техническия проект от 2018г./ края на пътен възел при пресичане с път II - 35 / до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на територията на община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на отчуждените части от посочени в жалбата 2 конкретни ПИ в землището на с. ••••• – имоти с идентификатори: ••••• и •••••, а в останалата част относно ПИ с идентификатор № ••••••, находящ се в землището на с. Дренов, Община Ловеч, Област Ловеч, производството по делото е разделено от настоящото и в останалата част е образувано друго дело. Постъпило е писмо от ответника вх. № 2900/16.09.2021 г., съдържащо изрично становище, че оспорването е подадено в 14-дн. преклузивен срок, считано от датата на съобщаване на оспореното РМС на 19.08.2021 г., като жалбата е постъпила в Министерски съвет на 31.08.2021 г., поради което е видно, че по отношение на имоти с идентификатори ••••• и ••••• оспорването е допустимо. Постъпило е второ писмо от ответника вх. № 2914/17.09.2021 г. с идентично съдържание, че оспорването е подадено в 14-дн. преклузивен срок. Постъпила е молба от жалбоподателя вх. № 2928/17.09.2021 г., към която са представени писмени доказателства за съобщаване на оспореното РМС на 19.08.2021 г., както и втора молба на жалбоподателя вх. № 2929/17.09.2021 г. с приложен документ за платен депозит за ВЛ. С определение от з.с.з на 13.09.2021 г. с цел процесуална икономия и с оглед бързината на производството /чл. 38, ал. 6 от ЗДС/ съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза от лицензиран оценител за оценка на недвижими имоти, който да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част от 2 ПИ в землището на с. •••••, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС въз основа на пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Постъпило е изготвено заключение на вещото лице К.Т.К. вх. № 3029/28.09.2021 г. Жалбоподателят сочи, че определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от собствените му два поземлени имота е занижено в оспореното решение на МС, в оспорената част, и същото не съответства на действителните пазарни цени. Поради това моли решението на МС да бъде изменено в обжалваната част, като съдът увеличи размера на определено парично обезщетение. В съдебно заседание на 05.10.2021 г. жалбоподателят И.Л.К. се представлява от адв. М.И. от ЛАК, който поддържа жалбата и моли съда да измени решението на МС, в обжалваната част. Жалбоподателят намира определеният размер на обезщетение за занижен и несправедлив с оглед характеристиките на неговите собствени имоти, като претендира и сторените по делото разноски в размер на 550 лв. Ответникът - Министерски съвет на Република България, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Ответникът развива съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. От ответника се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Постъпило е допълнително писмено становище от Министерски съвет на Република България чрез ПП Б.Д.вх. № 3120/04.10.2021 г. за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното РМС, в ожалваната част, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмено становище вх. № 2992/24.09.2021 г., както и писмено становище вх. № 3132/04.10.2021 г., чрез юрк. Б.Б.. В същите заинтересованата страна оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Министърът на финансите - не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата. Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, не се представлява и не ангажира писмено становище по основателност на жалбата. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, което се признава и от ответника, видно от сочените по-горе писмени становища, като е видно и от допълнително представените от жалбоподателя доказателства, от надлежна страна, което се признава и от ответника в писмено становище, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 год. на МС. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план. Със Заповед № РД-02-15-89/30.09.2020 г., обн. в ДВ бр. 86 от 2020 г. и Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 г., обн. в ДВ бр. 10 от 2021 г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Автомагистрала "Хемус", за процесния пътен участък. Няма спор по делото, а и се установява от административната преписка, че няма постъпили възражения/жалби срещу обнародваната в ДВ, цитирана заповед за одобряване на подробния устройствен план. Същият е влязъл в сила, като процесният имот е отреден за изграждане на обект с национално значение. В табличен вид на л. 15-24 от делото са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение/, извършена в административното производство от лицензиран оценител - л. 57 и сл. от делото, конкретно за процесните имоти оценката е на л. 63 от делото, където са посочени 5 броя пазарни аналози. Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне на равностойното парично обезщетение оценката за отчуждената част от двата собствени недвижими имота в с. ••••• е занижена. Видно от приложения на л. 63 и сл. по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесните два имота, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп. Използваните от оценителя в административното производство като аналози пазарни сделки за процесния ПИ са описани в таблици на л. 63 от делото. В оспорената му част Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, постановява отчуждаването на нива с идентификатор •••••, находяща се в землището на с. •••••, община Ловеч с обща площ 4, 702 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 2, 073 дка, със стойност на паричното обезщетение в размер на 1554 лв., както и отчуждаването на нива с идентификатор •••••, находяща се в землището на с. •••••, община Ловеч с обща площ 22, 000 дка и трайно засегната площ за отчуждаване 3, 062 дка и цена на обезщетението в размер на 2295 лв. Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице К.К. при определяне на равностойното парично обезщетение за процесната част от двата ПИ с идентификатори ••••• и •••••, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, за период 12 месеца преди възлагане на оценката. За землището на с. •••••, са налични 5 броя нотариални актове. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ К.К. са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 472 от делото/, като видно е, че описаните пазарни аналози в заключението на ВЛ - 5 броя нотариални актове - съответстват напълно на оценителския доклад, изготвен на фаза производство по издаване на обжалваното решение на МС. Видно е, че заключението на вещото лице К. дава напълно идентична оценка с оценителския доклад, както осреднена цена на лв./дка - за двата процесни ПИ възлиза на 749, 40 лв./дка. При това положение справедливата пазарна стойност за отчуждената част от 2, 073 дка от ПИ с идентификатор ••••• възлиза на 1554 лв., а справедливата пазарна стойност за отчуждената част от 3, 062 дка от ПИ с ••••• възлиза на 2295 лв., колкото е и оценката в оценителския доклад. Както беше посочено по-горе, използваните пазарни аналози – 5 сделки и описаните нотариални актове са идентични както в заключението на вещото лице инж. К., така и в оценителския доклад, послужил за приемане на оспореното решение на МС, в оспорената част. При това положение установява се от заключението на вещото лице К., което като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, че пазарната стойност на отчуждената част от двата поземлени имота с идентификатори ••••• и ••••• съвпада с оценките, определени с оспореното решение на МС, в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице К. е изготвено на база изискванията относно "равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР от ЗДС и относно "пазарни цени" по смисъла на §1а, т. 2 ДР от ЗДС. По делото не са представени годни доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение, в частта му относно размера на определеното обезщетение, относно процесната част от двата ПИ. Следва да се посочи, че жалбоподателят не сочи доказателства, а възразява по реда за определяне на "равностойно парично обезщетение", който, обаче, е посочен в закона и съдът няма правомощия да го обсъжда, а единствено е длъжен да го приложи. При това положение съдът намира жалбата за неоснователна и неподкрепена с каквито и да било доказателства. От друга страна решението на МС, в оспорената част, е законосъобразно и съответстващо на материалния закон – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства и съдебно-оценителна експертиза, като всички доказателства са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира. Поради изложеното съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника и от пълномощника на заинтересованата страна – Министъра на РРБ на всяка от тези страни следва да се присъдят разноски за процесуално представителство. Ето защо на ответника Министерски съвет, участвал чрез ПП Б.Д., който е изготвил писмени становища, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималният предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден. При този изход на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно поисканите в писменото становище разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт Б. Б. не се е явявала в съдебно заседание, а само е подала писмени становища по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл. 25а, ал. 3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.143, ал. 4 и чл.144 АПК. На заинтересованата страна АПИ не следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че такива не се претендират, липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение, а и от страна на АПИ липсва становище по жалбата. На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд