Решение № 384 от 8.9.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 643/2021 г.

Производството е образувано по жалба на СН. Н. Б., гр.Благоевград, ул.“...“№34, вх.Б, ет.8, ап.31, против разпореждането от 02.06.21г на ЧСИ В.Т. по изп.д.№234/20г, с пр. осн.чл.435, ал.2, т.2 ГПК. С обжалвания акт ЧСИ е определил секвестируемата част от преведената сума в размер на 2 297лв, отказвайки да върне на длъжницата сумата от 2 890, 82лв, представляващи командировъчни пари, като е постановено връщането само на 908лв. Недоволна от разпореждането е останала жалбоподателката, която го счита за незаконосъобразно по подробно изложените съображения.Настоява за неговата отмяна, като се приеме несеквестируемост на командировъчните. Взискателя оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт, за което също подробно се аргументира. В мотивите си съдебния изпълнител също оспорва жалбата, като подробно обосновава законосъобразността на атакуваните действия. Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. От материалите по делото се установи, че жалбоподателката е длъжница по изп.д.№234/20х описа на ЧСИ В.Т. и е наложен запор върху нейна сметка. По тези въпроси не се спори, както и че 15.09.20г работодателя е превел по сметка на жалбоподателката сумата от 3 822лв, от които: 931, 18лв трудово възнаграждение и 2 890, 82лв - командировъчни за август 2020г. В изпълнение указанията на ОС-Благоевград в отменителното решение №77/05.03.21г по гр.д.№98/21г, ЧСИ е изискал информация от банката, след което правилно и законосъобразно е счел за секвестируема сумата от 2 890лв за командировъчни. Неоснователни са оплакванията на жалбопотелката, свеждащи се до несеквестируемост единствено на сумата за командировъчни. Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство и представлява изрично прогласена в закона забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. По аргумент от чл.446 ГПК несеквестируем доход се явяват възнагражденията за труд, както и пенсията, в размер до размера на минималната работна заплата. В случаите, в които тези длъжникови доходи надвишават минималната работна заплата, удръжки от тях могат да се правят само над посочените в закона размери на несеквестируемия доход (чл. 446, ал. 1 и ал. 2 от ГПК). За разлика от трудово възнаграждение, което се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа, командировъчните плащания представляват компенсационни плащания, п редназначени да компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, изпълнявайки задачи извън мястото на работа и местоживеенето си (така Р№10/24.01.19г по гр.д.№ 2424/18г, ІV ГО; Р№123/14.03.11г по гр.д.№1167/10г на ІV ГО на ВКС и др.).В тази връзка несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя досежно характера и принадлежността на командировъчните средства.Макар от счетоводно гледище обезщетението за командировка да съставлява разход за работодателя, същото се дължи на работника/служителя по силата на закона. Следователно, то се явява негов доход и е част от имуществото му, поради което служи за общо обезпечаване на неговия кредитор Впредвид изложеното командировъчните пари не са част от трудовото възнаграждение и не представляват друго вземане за положен труд. В този смисъл са и разпоредбите на чл.12 и чл.15 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. При тълкуване на нормата на чл. 446 от ГПК следва да се приеме, че различните видове обезщетения по КТ не попадат в обхвата на несеквестируемия доход, в т.ч. и обезщетението по чл.215 от КТ. Разпоредбата на чл. 446 ГПК е императивна и не подлежи на разширително тълкуване, което обстоятелство също е пречка пред включването на обезщетенията в категорията на защитените длъжникови вземания. Аргумент в полза на извода, че обезщетенията по чл.215 от КТ не се ползват със закрилата по чл.446 ГПК е и фактът, че законодателя е разпрострял действието на института на несеквестируемостта и върху вземания, извън посочени в цитираната разпоредба, за защитата на които обаче са създадени специални забранителни норми(вж.чл.114а КСО, чл.14, ал.3 ЗСП, чл.13 ЗСПД и др.). В действащото законодателство не съществува подобно правило досежно удръжките от гаранционни и компенсационни плащания по индивидуалното трудово правоотношение, както и за обезщетенията във връзка с прекратяване на последното. В този контекст и доколкото липсва нормативно установена несеквестируемост на командировъчните пари, несъстоятелни се явяват въззивните доводи, че попадат в приложното поле на т.8 от чл.444 ГПК, а оттам и в обхвата на чл.446а ГПК. Неоснователни са и оплакванията, че се касае за средства на работодателя, макар да са преведени сметка на работника, тъй като не държат сметка за характера на командировъчните.Дори в разрез с горното да се счетат за собственост на работодателя, то жалбоподателя не е оторизиран с правомощията да защитава чужди права. По изложените съображения атакувания акт се явява правилен и законосъобразен, което налага неговото потвърждаване. Разноски за настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, тъй като не са поискани, а и доказани. Водим от горното Благоевградския окръжен съд