Решение № 1033 от 10.12.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 3334/2019 г.

Производството е по реда на чл.250 и сл. от НПК. Образувано е по частна жалба на Е.Д.М. против разпореждане от 13.03.2019г. на съдия- докладчик при СРС, НО, 129- ти състав, постановено по н.ч.х.д. № 1290/2019г., с което производството по делото е било прекратено. В частната жалба са изложени доводи, че разпореждането е немотивирно и постановено в нарушение на директиви на Европейския съюз. Поддържа се, че съдът неправилно не е насрочил открито съдебно заседение и има извършено престъпление по чл.290 от НК, както и че тъжбата отговаря на изискванията на НПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на чл.205, чл.207, чл.208 и чл.209 от НПК. Поддържа се, че подсъдимата го обидила като го нарекла „дългия“. Предлага се обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на СРС за разглеждане и решаване по същество. В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния тъжител поддържа, че е недопустимо съдът да квалифицира деянието като престъпление по чл.290, ал.1 от НК, доколкото с тъжбата се търси защита за престъплението „обида“. Счита, че тъжбата отговаря на минималните изисквания за ангажиране на наказателна отговорност и СРС е следвало да я разгледа, а не да прекрати наказателното производство. Предлага обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на СРС за разглеждане и решаване по същество. В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният тъжител поддържа, че подадена от него тъжба отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като в нея посочил обстоятелствата, при които е било извършено престъплението, къде, кога и се пазил преклузивния срок. Счита, че Д.В. е нарушила правата му по чл.1 и чл.4 от Хартата за правата на човека на Европейския съюз. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото върнато на СРС за разглеждане и решаване по същество. Решение по ВНЧД № 3334/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен състав, 2 стр. В съдебно заседание служебния защитник на подсъдимата Д.В. моли разпореждането да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подсъдимата Д.Л.В. не се явява в съдебно заседание, редовно призована. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III - ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на разпореждането, намира за установено следното: Производството пред Софийски районен съд е образувано по тъжба на Е.Д.М. против Д.Л.В. за извършено от нея престъпление по чл.146, ал.1 от НК. В разпореждането съдията- докладчик е приел, че използвания израз „дългия“ не е нито осмиващ, нито опозоряващ от гледна точка на възприетите в обществото възгледи и разбирания за обидни думи, изрази и квалификации и дори да се приеме, че изложените факти са неверни, то деянието не може да се квалифицира като престъпление от частен характер, а евентуално се касае за престъпление от общ такъв. Съдът е счел, че в правомощията на съдията- докладчик е да прецени дали в тъжбата е описано престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение и ако не е така- да прекрати наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.1 от НПК. Настоящият съдебен състав намира жалбата на частния тъжител за неоснователна по следните съображения: При преценката за обидната форма на казаното или извършеното следва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатого лице, а от обективен критерии: от установените морални норми в обществото за отношението към другите членове на обществото, като само по себе си казаното или извършеното трябва да съдържа отрицателна оценка за достойноството на засегнатото лице. С обидата се засяга личната самооценка на някого, която той самият дава за себе си, а не за факти от обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че инкриминираният израз „дългия“ не съдържа твърдение и не разгласява никаква информация за определени обстоятелства, свързани с личността на тъжителя. Във връзка с изложеното настоящият въззивен състав намира, че разпореждането на районния съд за прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл.332, т.1 във връзка с чл.336 от НПК Софийски градски съд