Решение № 104 от 22.2.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2017/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН С наказателно постановление № 23-0938-001700 издадено от ••• сектор в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен, с което на Т. И. П., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ••• са наложени следните административни наказания: на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2 т.11 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.40 ал. 1 от ЗДВП; на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.123 ал. 1 т.2 б.б от ЗДВП.

Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят П., който в срока по чл.59, от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробни аргументи в тази насока.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Г., който поддържа така подадената жалба, излага становище за отмяна на наказателното постановление и прави искане на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатски хонорар.

Административнонаказващият орган ••• сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на свидетелите актосъставителя Д. К. К., св. Л. И. Ц., св. И. И. П. и св. В. И. Д., както събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 03.07.2023 г. на жалбоподателя Т. П. е съставен АУАН GА № 966629 от актосъставител Д. К. и свидетели Л. Ц. и И. П. за това, че в гр. Плевен, •••, като водач на лек автомобил Ауди А6 Олроуд Куатро с регистрационен номер ••• извършва следното:

1. При движение на заден ход не се е убедил, че пътя зад него е свободен и удря паркиралия лек автомобил Ауди АЗ с регистрационен номер •••, с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.

2. Водачът не оставя на място и не уведомява съответната служба за контрол на МВР. Водачът се връща на мястото на ПТП в 17: 50.

НП № 23-0938-001700 е издадено от ••• сектор в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен, на Т. И. П., ЕГН: •••••••••• с адрес ••• са наложени следните административни наказания: на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2 т.11 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.40 ал. 1 от ЗДВП; на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.123 ал. 1 т.2, б.б от ЗДВП.

Видно от представените с административнонаказателната преписка доказателства, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, като не се установяват процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. При издаването на процесното НП са спазени и изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

По отношение на констатираното в АУАН и съответно в обжалваното НП нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б, б. Б от ЗДВП, съдът намира, че видно от данните по делото, такова не е извършено. Съгласно цитираната разпоредба е налице задължение за водачите на ППС да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи единствено в случаите, когато при произшествието има пострадали хора. В АУАН и НП не е посочено при процесното ПТП да има пострадали лица, като и в хода на съдебното производство не се събраха данни за такива, поради което и не е било налице задължение за жалбоподателя П. по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 б, б.Б от ЗДВП. С оглед липсата на такова задължение, то няма и извършено нарушение на тази разпоредба и липсва основание жалбоподателят да бъде санциониран по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, доколкото същият не е нарушил задълженията си като участник в ПТП. Предвид изложените съображения съдът не намира за необходимо да коментира в дълбочина доказателствената съвкупност във връзка със спорния въпрос дали жалбоподателят действително се е оттеглил от ПТП или се е преместил наблизо с цел да даде възможност на останалите автомобили да напускат паркинга, но все пак намира за необходимо да отбележи, че обстоятелството, че е съставен АУАН за нарушение на лице, което не остава на място при ПТП, който АУАН е подписан от това лице и видно от показанията на актосъставителя и свидетеля въпросният водач е бил на мястото на произшествието, когато същите са пристигнали, съдържа вътрешно противоречие. Коментираните обстоятелства обаче не са от пряко значение в настоящото производство, тъй като при това ПТП, при което няма данни за пострадали лица, за Т. П. не е било налице правно задължение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 б, б.Б от ЗДВП да остане на място и да изчака компетентните органи, с оглед на което и нарушението, квалифицирано в АУАН и НП като такова на чл. 123, ал. 1, т. 2 б, б.Б от ЗДВП, не е извършено.

Що се отнася до нарушението на чл. 40 ал. 1 от ЗДВП, от показанията на разпитаните свидетели категорично се установява, че жалбоподателят Т. П. като водач на МПС Ауди А6 Олроуд Куатро с регистрационен номер •••, управлявайки същото на заден ход е предизвикал сблъсък между своя автомобил и паркиралия лек автомобил Ауди АЗ с регистрационен номер •••. Това се установява на първо място от показанията на актосъставителя К., който е получил сигнал за ПТП и отивайки на място е констатирал така описаното ПТП по данни на шофьора на другия автомобил и свидетел очевидец. Неговите показания се потвърждават и от изложеното от св. Ц., който бил назначен в наряд със актосъставителя К.. Ц. също разказва, че след като са пристигнали на местопроизшествието са установили автомобила на жалбоподателя и още един автомобил, като след разговор с участниците – мъж и жена, са установили, че ПТП-то е реализирано от мъжа при маневра на заден ход, като сочи още, че актът е съставен и по данни на свидетел очевидец. В хода на съдебното производство е разпитана и И. П., вторият свидетел по акта, която е очевидец на описаното в него ПТП. Нейните показания кореспондират с установеното от свидетелите К. и Ц. и затвърждават извода, че на описаните в АУАН серия GA 966629 дата и място жалбоподателят Т. И. П. е извършил маневра назад, при която е ударил лек автомобил Ауди АЗ с регистрационен номер •••, доколкото същата описва, че жалбподателят „дава назад и я чука, докосва задната врата на колата на Д.“. Показанията на тези трима свидетели кореспондират помежду си, а освен това са правдоподбни, последователни и житейски логични, поради което за съда не е налице основание да не им се довери. Този извод не се оборва по категоричен начин от обясненията, депозирани от жалбоподателя, нито от показанията на св. В. Д., която се е возела в неговия автомобил, доколкото макар и двамата да сочат, че не са усетили контакт между автомобилите, тази липса на възприятие от тяхна страна относно случилото се не е равностойна на прякото му отричане, нито опровергава изложеното от останалите свидетели, доколкото е възможно при лек удар и доколкото видно от данните по делото към този момент вече е имало и вербална конфронтация с другия водач, същите да не са усетили контакта между автомобилите. Сблъсъкът е регистриран от шофьора на другия автомобил, който го е споделил с появилите се по-късно полицейски служители, а освен това е забелязан и от свидетел очевидец, които е и свидетел по процесния АУАН и е разпитан пред съда. Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че на 28.06.2023 г. жалбоподателят Т. И. П. като водач на МПС е предприел маневра назад без да се убеди, че пътят зад него е свободен, вследствие на което е ударил паркирал автомобил Ауди А 3 с рег. № •••. Така извършеното правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДВП и административнонаказващият орган правилно и законосъобртазно е приложил съответната санкционна норма - чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДВП, налагайки на жалбоподателя глоба от 20 лева за извършеното нарушение на ЗДВП.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата се явява частично основателна, поради което процесното НП следва да бъде изменено, като същото бъде отменено в частта, в която на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, и да бъде потвърдено в останалата му част.

От процесуалният представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на сторените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение, което видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие е в размер на 250 лева. В тази връзка съдът намира следното: Редът по АПК е регламентиран в чл.143, ал.1-4, но в него не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на наказателното постановление. Поради това на основание чл.144 от АПК е приложима нормата на чл.78, ал.1 от ГПК като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая е намален размерът на общата санкция, с оглед на което релевантно е съотношението между наложената с НП обща санкция и тази, потвърдена със съдебното решение. При наложена глоба в общ размер на 120 лв., от които се потвърждават 20 лв. и направени разходи за процесуално представителство от 250 лв., на жалбоподателя в производството пред районния съд са дължими 207 лв., които се явяват в същото съотношение спрямо цялото възнаграждение от 250 лв., както отменената глоба от 100 лв. се отнася спрямо първоначално наложената глоба в общ размер на 120 лв. От въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът