РЕШЕНИЕ

№ 1073

гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20231100901182 по описа за 2023 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.94о1 и сл. от ЗАПСП, вр. чл. 36 ЗАПСП.

Ищецът Сдружение „М.“, ЕИК ••••, твърди, че е организация за колективно управление на авторски права /ОКУП/ по смисъла на ЗАПСП.

Поддържа, че е сключил рамков договор с ответника „КМД - К.м.д.“ ЕООД на 22.11.2018г., съгласно който се е задължил да му отстъпи неизключителното право да използва публично, по време на организирани от него концерти или други публични прояви, на „живо“ или чрез запис, всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение на всички защитени произведения, принадлежащи към репертоара на М.. Излага, че е отстъпил въз основа на чл.2 от договора правата за отделна, конкретна проява, със Споразумение от 05.08.2020 г. за отстъпване на права по договор от 22.11.2018 г., която се е провела в периода на 07.08-09.08 2020 г. Сочи, че отново съгласно чл. 2 от договора, ответникът е поел задължението срещу така отстъпените права да заплаща на „М.“ възнаграждение за всяка конкретна проява, организирана от него, чийто размер се определя съгласно Тарифата на организацията за определяне размера на авторските възнаграждения при публично изпълнение на музикални и свързани с тях литературни произведения по време на концерти и други събития, одобрена от заместник- министъра на културата Р.Т. по заповед № РД- 09-252/22.04.2020г., като конкретният размер на възнаграждението за отстъпените права върху музиката е 5, 5 % от икономическата стойност на събитието, която, съгласно чл. 4, ал. 1-8 от Тарифата, включва приходите от продажбата на платени пропуски (билети), куверти, комплексни платени пропуски, както и от средства от консолидирания държавен бюджет, в които са финансирани на конкретните прояви. Съгласно чл. 4 на договора между страните, когато се организират събития с приход (каквото е процесното), възнаграждението се заплаща след проявата.

Посочва, че ответникът „КМД - К.м.д.“ ЕООД е отчел получен от продажба на платени билети приход за организираното от него събитие в размер на 315 860.00 лв. Върху отчетената сума, ответникът е платил възнаграждение на ищеца в размер на 17 372.30 лева без ДДС (5, 5% от 315 860.00 лв), платени на две вноски, за което ищецът е издал фактура № 1926 е от 10.08.2020 г.и фактура No 2218.2021 г. от 01.10.2021 г. Въпреки това, наред с прихода от билети, след проведена процедура по ЗОП, ответното дружество получило и финансиране от Община Бургас на стойност 275 000 лв., което се установява от сключен помежду им договор от 24.07.2020 г. Впоследствие, с допълнително споразумение № 93-ОП20-51(4)/17.08.2020г. към договора, отделно от тази сума, на ответника са изплатени още 24 000 лв., или общо получената сума от Община Бургас по обществената поръчка възлиза на 249 166.67 лв. без ДДС или 299 000 лв. с ДДС. Твърди, че тази сума не е отчетена от ответника като част от икономическата стойност на проявата, макар че му е заплатена, с цел организирането и.

Въз основа на горното, излага, че възнаграждението на „М.“ от посоченото събитие се равнява, съгласно Тарифата, на 31 076.47 лв. без ДДС (5, 5% от 565 026.67 лв. без ДДС), но тъй като сдружението - ищец е регистрирано по ЗДДС, то плащането към него е с дължим косвен данък и върху дължимото възнаграждение за права следва отделно да се начисли ДДС, поради което ответникът дължи да му заплати остатъчно възнаграждение, ведно с начислен ДДС, което се равнява на 16 445.04 лв.

Прави тълкуване, че според чл. 1, ал. 8 от Тарифата на сдружението, при събития, финансирани с бюджетни средства, средствата от консолидирания държавен бюджет и по европейски и републикански фондове и програми, които се отпускат за подготовката, организирането, провеждането и популяризирането на събитие с платен достъп, се добавят към икономическата стойност на услугата. Понятието „консолидиран държавен бюджет“, наричан още „консолидирана фискална програма“, обхващало всички публични бюджети - държавен, местни (бюджетите на общините) и бюджета на Държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на Българската национална телевизия, БНР, БАН и др., съгласно Закона на публичните финанси и съгласно т. 14 от ДР на Закона за държавния бюджет. Поради това, счита, че в икономическата стойност на правата следва да са включени и приходите от общинско финансиране на мероприятия, в които се използва музика, както е предвидено в Тарифата на сдружението, към която договорът препраща.

Сочи, че за остатъчната дължима сума в размер на 16 445.04 лева, с включен ДДС, е изпратил проформа фактура, която е получена от ответника, но последният е отказал да я плати. Моли съда да осъди ответника да заплати в негова полза посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното □ изплащане.

Претендира разноските в производството.

Ответникът "К. " масова дейност" ЕООД, ЕИК ••••, е представил в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва авторите на възпроизведената на фестивала музика да са членове на организации за колективно управление на авторски права, с които ищецът има сключени договори за двустранно представителство, поради което твърди възпроизведената музика да не е част от репертоара на ищеца.

Намира, че в приложимата по време на сключване на договора Тарифа (от 2018 г.) компонентьт „средствата от консолидирания държавен бюджет и по европейски и републикански фондове и програми, които се отпускат за подготовката, организирането, провеждането и популяризирането на събитие с платен достъп“ не е включен при определяне възнаграждението за събитието.

Наред с това твърди, че общинските финансирания не попадат и в обхвата на Тарифата, одобрена на 20.04.2020 г. със заповед на зам. министъра на културата, която ищецът счита за приложима, тъй като тези средства не попадат в бюджетите, посочени в нормата на чл. 4 от ЗПФ, която дава дефиницията на „консолидирана фискална програма“.

Отделно от това твърди, че в раздел Втори от договора от 22.11.2018г., където е описана процедурата за определяне на възнагражденията, не се включват като компонент средствата от консолидирания държавен бюджет и по европейски и републикански фондове и програми, които се отпускат за подготовката, организирането, провеждането и популяризирането на събитие с платен достъп, а са упоменати: „отчет за приходи от продажба на билети и по програма сетлист“. Наред с това, в раздел V - „Дефиниции“ е дадено определение на ПРИХОД от СЪБИТИЕ, и е посочено това да е сумата, събрана от продажбата на входни такси, билети, абонаментни карти, ваучери, куверти, платени пропуски, покани и всяка друга форма на заплащане на вход за събитието без ДДС.

Допълнително изтъква, че размерите в Тарифата могат да се взимат предвид единствено при изчисление на възнаграждението от предвидените в договора съставни компоненти, но не и с нея едностранно да се въвеждат допълнителни съставни елементи, с оглед принципа на добросъвестност при водене на преговори и сключване на договори и принципа на предвидимост, който е необходим при водене на тьрговските работи.

Счита, че въвеждането на допълнително възнаграждение, начисляемо върху държавни и европейски финансирания, е в противоречие и на бюджетната финансова дисциплина и води до значителни трудности, с оглед обстоятелството, че Тарифата е одобрена със заповед от 20.04.2020 г., а средствата за бюджетната 2020 г. са одобрени още в началото на годината с приемане на бюджета. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноските в производството.

Ищецът сдружение „М.“ депозира допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в исковата молба и оспорва направените в отговора на исковата молба твърдения.

Оспорва между страните да се прилага Тарифа от 2018 г., тъй като сключения през 11.2018 г. договор представлява рамково споразумение, с което не се признават и отстъпват права, а страните са се договорили за всяко конкретно събитие да сключват отделен анекс (споразумение), каквото е споразумението (анексът) от 05.08.2020 г., с което ищецът е отстъпил права на ответника за процесния фестивал. Излага, че към датата на това споразумение, вече приложима е била посочената в исковата молба Тарифа от 22.04.2020 г., тъй като съгласно чл. 28 от сключения между страните договор от 22.11.2018г., при влизане в сила на заповед за Министъра на културата за утвърждаване на нови правила за определяне на размера на дължимите възнаграждения, дължимите по силата на този договор от ползвателя възнаграждения ще се определят въз основа на утвърдения от министъра нов размер, считано от датата на влизане в сила на заповедта.

Наред с това, възразява, че е публикувал списък с членовете-автори на организацията, както и списък на сродните организации със сключени договори за взаимно представителство, в изпълнение на чл. 94б, ал.4, т. 3 и т. 9 от ЗАПСП, поради което за ползвателя е известно за ползването на чии авторски права е платил и дължи възнаграждение.

Поддържа, че правилникът за дейността на общинското предприятие изрично предвижда, че дейността му се финансира от бюджета на Община Бургас, то е разпоредител с бюджетни средства и на това основание попада в дефиницията на § 1, т.5 от ДР на ЗПИ, средствата му се включват в консолидираната фискална програма по чл.4 от ЗПИ и попадат в обхвата на публичните финанси по смисъла на чл. 1 от ЗПИ и попадат и в понятието „икономическа стойност на събитието“, съгласно Тарифата за определяне на възнаграждението.

Допълнително сочи, че не е издал фактура за дължимите стойности, защото нейното издаване зависи от предоставянето на отчет за икономическата стойност на проявата от страна на ответника, който не му е предоставил информация за сумата, отпусната му по договора за обществена поръчка и съпътстващото го споразумение.

Ответникът "К. - масова дейност" ЕООД е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа отговора на исковата молба и оспорва основателността на твърдяното от ищеца в ДИМ. Намира, че предвидената административна процедура по одобрение на нова Тарифа не води до нейната приложимост към заварени договори, параметрите на които вече са били договорени от страните, поради което при определяне на възнаграждението между страните не следва да се включват приходите от общините, финансиращи мероприятия.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от депозираното удостоверение У-62/05.09.2014 г. се установява, че ищцовото сружение се явява организация за колективно управление на авторски права и като такава е вписана в регистъра воден от Министерство на културата(МК).

Безспорно между страните е, че са сключили договор от 22.11.2018г. и Споразумение от 05.08.2020 г., с който ищецът е отстъпил правата за публично изпълнение на всички защитени произведения, принадлежащи към репертоара на М., по време на организирано от ответника музикално събитие, провело се в периода 07.08 - 09.08.2020 г. Съгласно чл.1 страните постигнали съгласие всяко събитие да бъде предмет на отделен анекс (споразумение), с което да бъдат отстъпвани правата конкретно за съответното събитие. Следователо договорът представлява рамково споразумение, а с анексът от 05.08.2020 г. се отстъпват правата за процесното събитие пред 2020 г. Съгласно чл. 2 от същия договор, ползвателят се задължава да заплаща за правата, които ще му бъдат отстъпени със споразумението, възнаграждение, определяемо съобразно Правилата на сдружение М. за концерти.

В съответствие с чл. 28 от същия договор, страните са се споразумели, че при влизане в сила на Заповед на Министъра на културата, с която се утвърждават нови правила за определяне на размера на възнаграждението, дължимите по силата на този договор от ползвателя възнаграждения ще се определят въз основа на утвърдения от министъра нов размер, считано от датата на влизане в сила на заповедта.

Не се спори, а и видно от данните за процесното събитие и представените от ответника отчети, същото е било проява с приход по см. на договора(от продажба на билети, покани, пропуски и пр.).

Съгласно чл. 5 отДоговора определянето на дължимото възнаграждение се осъществява на база прихода от продажба на билети, за която цел ответното дружество се е задължило да представи отчет за реализираните бруто приходи, както и броят на поканите за свободен, безвъзмезден достъп до събитието.

Със заповед № РД - 09 252/22.04.2020г. на Заместник - министъра на културата е била одобрена тарифата на дружеството. Тя предвижда, че дължимото възнаграждение се определя вече като процент не само върху прихода от билети, а върху „икономическата стойност на проявата“.

Видно от удостоверението представено от Министерство на културата - Дирекция „АПСП“, заповедта е влязла в сила на 20.06.2020 г. Следователно към 05.08.2020г. - датата на сключването на споразумението, с което са отстъпени правата за процесното събитие, актуалната тарифа е била в сила.

Съобразно изменената тарифа под „икономическа стойност“ се разбира финансовото измерени на събитието без ДДС. Тя се определя индивидуално за всяко конкретно събитие в зависимост от начина за достъп до него и преките и косвени приходи и разходи, сързани с него(чл.3, ал.1). Когато събитието е с платен достъп(чл.4, ал.1 и 2), за икономическа стойност се счита сумата, събрана от продажба на платени пропуски за събитието, като се добява и икономическата стойност на безплатните пропуски. По отношение на събития, финансирани с бюджетни средства/европейски или републикански фондове и програми, които се отпускат за подготовката, организирането и провеждането и популяризиране на събитие с платен достъп, те се добавят към икономическата стойност на събитието(чл.4, ал.8). Конкретния размер на възнагражнедията за концерти/музикални фастивали е определ в р-л IIIот тарифата.

Не се спори, че във връзка с отстъпените права за процесното събитие, след провеждане на събитието, ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 17 372.30 лева без ДДС, на две вноски по фактура № 1926/10.08.2020 г.и фактура No 2218.2021 г./01.10.2021 г., явяваща се стойността на уговореното възнаграждение по договорите за предоставяне на неизключителните права, определена въз основа на отчметен билетен приход за организираното от него събитие в размер на 315 860.00 лв.

Не се спори, че след проведена процедура по ЗОП, ответното дружество получило и финансиране от Община Бургас на стойност 275 000 лв., по представения договор от 24.07.2020 г., както и че впоследствие, с допълнително споразумение № 93-ОП20- 51(4)/17.08.2020г. към договора, отделно от тази сума, на ответника са изплатени още 24 000 лв., или общо получената сума от Община Бургас по обществената поръчка възлиза на 249 166.67 лв. без ДДС или 299 000 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на Чл. 94о, ал.1 от ЗАПСП, организацията за колективно управление на права или независимото дружество за управление на права отстъпва на ползвателите с договор колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила. Тези договори, в съответствие с чл. 94р., ал.1 от ЗАПСП, предвиждат възнаграждение за носителите на права въз основа на тарифи, утвърждени със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър въз основа на писменото споразумение за тарифа (ал.3).

Следователно ищецът, претендиращ заплащане на възнаграждение с такъв характер, следва да установи, че е организация за колективно управление на авторски права, която е отстъпила на въз основа на договор с ответника неизключителното право да използва публично по време на организирани от него концерти или други публични прояви по см. на чл.58 от ЗАПСП, на „живо“ или чрез запис, всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение на всички защитени произведения, принадлежащи към репертоара на М., в който случай ответникът-ползувател следва да докаже извършено плащане.

Съдът намира, че в хода на процеса се установи наличието на посочените по-горе предпоставки, пораждащи претендираното вземане на ищеца. Той се явява организацията за колективно управление на права, която е сключила с ответника рамковото споразумение от 22.11.2018 г., контретизирано със споразумението (анекс) от 05.08.2020г. Към последната дата е била налице одобрена със заповед № РД - 09 252/22.04.2020г. на Заместник - министъра на културата тарифа за определяне на авторските произведения, въз основа на която възнаграждението се определя вече като процент не само върху прихода от билети, а върху „икономическата стойност на проявата“. Тя представлява финансовото измерение на събитието без ДДС, определена индивидуално за всяко конкретно събитие в зависимост от начина за достъп до него и преките и косвени приходи и разходи, сързани с него(чл.3, ал.1).

По отношение на събития, финансирани с бюджетни средства/европейски или републикански фондове и програми, средствата от консолидирания държавен бюджет, които се отпускат за подготовката, организирането и провеждането и популяризиране на събитие с платен достъп, те се добавят към икономическата стойност на събитието(чл.4, ал.8).

Съгласно чл.1 от ЗПФ, консолидираната фискална програма включва държавния бюджет, общинските бюджети и на други бюджети.

Терминът е равнозначен на консолидиран държавен бюджет, видно от § 75, ал. 2 от ЗПФ, с който в чл. 55, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност думите "консолидирания държавен бюджет" са заменени с "консолидираната фискална програма", както и от § 85 от с.з., с който е направена аналогична промяна в Закона за опазване на околната среда. Следователно законодателят, отчитайки идентичността на понятията, е извършил тяхната замяна, променяйки нововъзприетата със ЗПФ терминолотия с прехдоно използваната. Същевременно към настоящия момент терминът „Консолидиран държавен бюджет” продължава да фигурира в действащи нормативните актове, наример в: Закон за достъп до обществена информация; Постановление № 269 от 7 декември 1998 г. за изменение и допълнение на Постановление № 100 на министерския съвет от 1998 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение във връзка с ликвидацията или финансовото оздравяване на търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие; Наредба за водене на регистъра за обществени поръчки и др., като по същата логика, при прилагане на тези нормативни актове, следва са се отчита волята на законодателя относно терминологичната замяна.

Горното следва да се отнесе и към договора между страните, като при тълкуване на термина "консолидирания държавен бюджет", следва да се има предвид съдъжанието на "консолидираната фискална програма" по см. на ЗПФ, в чиито предметен обхват попадат обинските бюджети.

Следователно финансирането получено от ответника от Община Бургас на стойност 275 000 лв. по договор от 24.07.2020 г. и 24 000 лв. по допълнително споразумение № 93-ОП20- 51(4)/17.08.2020 г., доколкото попада в приложното поле на чл.4, ал.8 от Тарифата, следва да се включи в икономическата стойност на проявата. Възнаграждението за посоченото събитие се равнява, съгласно Тарифата, на 31 076.47 лв. без ДДС (5, 5% от 565 026.67 лв. без ДДС), но тъй като сдружението - ищец е регистрирано по ЗДДС, то плащането към него е с дължим косвен данък и върху дължимото възнаграждение за права следва отделно да се начисли ДДС. Следователно ответникът дължи да му заплати остатъчно възнаграждение, ведно с начислен ДДС, което се равнява на 16 445.04 лв.

Неснователно е възражението на ответника основано на липса на доказателства, че авторите на текста и музиката са изпълнените произведения са членове на чуждестранни организации за колективно управление на авторски права, които да имат сключени договори за представитлество с ищеца.

Съборзано нормата на чл.94у, ал.2 от ЗАПСП, организацията за колективно управление на права оповестява на интернет страницата си списък на договорите за взаимно представителство и споразуменията за представителство, както и наименованията на организациите или независимите дружества, с които са сключени; списък на членовете; списък на носителите на права, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, както и категориите права, видовете права, произведения и други обекти на закрила, за които това несъгласие се отнася и т.н.

Както се сочи в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 550 ОТ 12.07.2023 Г. ПО Т. Д. № 802/2023 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, съгласно чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП, право на иск по чл. 95, 95а и 95б ЗАПСП освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и организациите за колективно управление на права /ОКУП/ и професионалните защитни организации на правоносителите. Според, ал. 2 на чл. 95в ЗАПСП (в последната редакция - изм. ДВ бр. 47/2019 г. ), ОКУП могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, като в тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ГПК не се прилага.

Според чл. 94г, ал. 1 ЗАПСП, министърът на културата или оправомощен от него заместник - министър води и поддържа публичен регистър на лицата, получили регистрация по чл. 94б за колективно управление на права, който се публикува на интернет страницата на Министерството на културата. Раздел първи от регистъра се води за организации за колективно управление на права, в който едно от вписваните обстоятелства са сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които регистрираната от Министерството на културата ОКУП има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, срокът и територията съгласно договора - чл. 94г, ал. 2, т. 1 и, ал. 3, т. 7 ЗАПСП Видно от горните разпоредби, за да се легитимира ищецът като процесуален субституeнт по см. чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП е достатъчно сдружението да е регистрирано в регистъра по чл. 94г, ал. 2, т. 1, вр. чл. 94б ЗАПСП, като когато предмет на исковете са индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени на сродни чуждестранни организации за колективно управление на права /ЧОКУП/, единственото условие за възникване на процесуалната суброгация е съответната ЧОКУП да е вписана в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по водената от Министерството на културата партидата на ищеца, в качеството му на ОКУП. Законът свързва легитимацията на ищеца в очертаната хипотеза само с вписванията по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП в регистъра, но не и с представянето на договорите за взаимно представителство, сключени между ищеца и ЧОКУП, въз основа на които е извършено това вписване.

Целта на вписването в установен от закона регистър е осигуряването на публичност, поради което вписването винаги има оповестително действие за третите лица, вкл. за съда, като в случая ЗАПСП изрично обуславя правото на иск на ОКУП по чл. 95в, ал. 1 от същия закон именно от вписванията във водения от Министъра на културата регистър.

Между страните е налице договор, в който случай посоченото разрешение следва да намери приложение на по-голямо основание. Освен това в съотвествие с чл.5 от Договора, ползователят предоставя точен списък на изпълнение произведени след събитието.Съгласно чл.9, ал.2 от Договора и чл.7 ал.2 от Тарифата, в случай че ползователят не представи такъв документ, се приема, че за проведения концерт/проява са изпълнявани само произведения, за които М. има право да събира възнаграждения.Ответникът не е предоставил такъв документ на насрещната страна, поради което е налце последната хипотеза. Същевременно е осчетоводил и заплатил сумите по фактурите за предоставените му права, изчислявайки ги въз основа само на договора, признавайки по този начин наличието на точно изпълнение.

Неоснователно е възражението, че тъй като съгласно чл.4 от Договора, възнаграждение се определя въз основа на приходи от продажба на билети, пропуски и всякакъв друг платен достъп, то и изменението тарифата следва да се вземе предвид само по отношение на този параметър. Договорът препраща към тарифата, която се приема по реда на чл. 49р от ЗАПСА и одобрява с подлежащ на обжалване административен акт на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър(ал.15). До утвърждаването на тарифа или на изменение и допълнение в нея ползвателят е длъжен да заплаща възнаграждение за използваните произведения и други обекти на закрила съгласно последния договор, сключен с организацията за колективно управление на права, или ако няма такъв - съгласно действащата тарифа на организацията(ал.16). Следователно след нейното утвърждаване или изменение, приложение намира тарифата.

Липсата на издадена фактура не се явява правоизключващ факт, а е свързана с момента на изпадане на забава, който е ирелевантен, тъй като ищецът не претендира мораторна лихва.

В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в общ размер 2 913, 94 лв., а по пера: 657, 82 лв. ДТ; 2 256, 12 лв. адв. възнаграждение (с ДДС).

Воден от горното Софийският градски съд