Решение № 2565 от 30.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 7804/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от А. Н. А. срещу Наказателно постановление /НП/ № 637108-F649114 от 20.05.2022 г., издадено от хххххх - Директор на офис "Център" в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - София, с което на жалбоподателят А. Н. А. на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, за нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. В жалбата от А. Н. А. се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че през 2019 г. дъщерята на жалбоподателя, която е била на 10 години, е участва в реклама, за което й е било изплатено възнаграждение в размер на 320 лв., чрез жалбоподателя А., като нейна майка и законен представител. Твърди се, че от дружеството, което е изплатило възнаграждението, е издадена служебна бележка и е бил удържан данък в размер на 21 лв., внесен през 2019 г. от дружеството. Сочи се, че жалбоподателя А. е работела по трудово правоотношение и не е била длъжна да подава годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ, предвид което и не е декларирала и полученото възнаграждение за дъщеря й. Излагат се и доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. Н. А., не се явява като същата се представлява от упълномощен процесуален представител в лицето на адв. ххххххт САК, който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същият твърди, че за фиска не са настъпили вреди, , още повече че данъкът е внесен, като адв. ххх алтернативно пледира за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Процесуалният представител на въззиваемата страна - Директор на офис "Център" в ТД на НАП – София - юрисконсулт ххххх, редовно упълномощена, пледира съдът да остави жалбата на А. А. без уважение като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В тази насока юрк. Коцева поддържа, че безспорно се е установило извършването на описаното в акта и НП административно нарушение, като при ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя правилно е бил приложен както материалният, така и процесуалният закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна: На 19.04.2022 г., жалбоподателят А. Н. А. лично посетила ТД на НАП- София, офис „Център" и пред длъжностно лице: инспектор по приходите – свид. Г. Х., подала годишна данъчна декларация за облагаемия си доход за финансовата 2019 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ. Подадената от жалбоподателя А. А. декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2019 г. била приета с вх. № 2210И1055001/19.04.2022 г., а същата следвало да бъде подадена в срок до 30.04.2020 г., т. е. декларацията била подадена от жалбоподателя след законоустановения срок. Въз основа на така направените констатации, свидетелят Г. Х., в присъствието на жалбоподателя А. и на двама свидетели /длъжностни лица/ при съставяне на акта, съставила АУАН № F649114 на 19.04.2022 г. против жалбоподателя А. А. за това, че на 19.04.2022 г., в ТД на НАП-София, Офис "Център" е установено, във връзка с подаване на ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ от А. Н. А., че същата, в качеството й на данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ не е изпълнила задължението си да подаде ГДД за облагаемия си доход за финансовата 2019 г. в ТД на НАП по постоянен адрес, която е ТД на НАП-София, офис "Център", в законоустановения срок, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Актосъставителят отразила, че декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. е приета с вх. № 2210И1055001/19.04.2022 г. и че същата е следвало да се подаде до 30.04.2020 г., т. е. подадена е със закъснение от 719 дни, с които фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателят А. А. срещу подпис и на датата на неговото съставяне – 19.04.2022 г., без възражения по направените в него констатации. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на така направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице - Директор на офис "Център" в ТД на НАП-София, издал обжалваното Наказателно постановление № 637108-F649114 на 20.05.2022 г., с което е наложил на жалбоподателя А. административно наказание "Глоба" в размер на 120 /сто и двадесет/ лева. Административнонаказващият орган възпроизвел изцяло в процесното НП описаната фактическа обстановка в съставения АУАН. Посочил, че нарушението е извършено за първи път, че установеното в акта нарушение се потвърждава от приложените доказателства: АУАН и процесната ГДД, че при определяне размера на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от представените с жалбата 2 бр. сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от „хххх, през данъчната 2019 г. жалбоподателят А. А. е получила доходи в общ размер на 320 лв., които видно от подадената от нея ГДД от 19.04.2022 г., са декларирани като доходи от друга стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ, както следва: сумата от 200 лв. е декларирана като доход по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ – авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители по смисъла на, а сумата от 120 лв. – като доход от упражняване на свободна професия по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свид. Г. Х. (актосъставител), които потвърждават направените констатации в акта, и които съдът кредитира като достоверни, поради съответствието им с данните от писмените доказателства по делото, и поради това, че изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. Съдът изгради своите изводи и възоснова на писмени доказателства – процесните АУАН и НП; декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от „хххх, Заповед №ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на ЦУ на НАП. Тук следва да се отбележи също така, твърденията на жалбоподателя А., че доходът представлява изплатено възнаграждение за малолетната й дъщеря не се установяват, тъй като съгласно подадената от жалбоподателя ГДД и представените сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, получател на тези доходи е жалбоподателят А.. Наред с това, така изложеното твърдение не съответства на посоченото в ГДД от жалбоподателя А., че едната от получените суми представлява доход от упражняване на свободна професия. При липса на противоречия между доказателствата по делото, съдът не следва да излага съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - аргумент от противното /per argumentum а contrario/ на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна: Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на правомощията си съдът констатира, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно представената заповед, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до грубо нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради което последното да е било поставено в невъзможност да разбере за какво точно е ангажирана неговата отговорност. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Налице е и идентичност на направеното в тях описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Правилно е приложен и материалният закон. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят А. А., в качеството си на данъчно задължено лице, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДФЛ, не е изпълнила задължението си да подаде ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ – за облагаемия си доход финансовата година – за 2019 г. в законоустановения срок, а именно: ГДД за финансовата 2019 г. - до 30.04.2020 г. включително /работен, присъствен ден/. Безспорно се установява, че макар и със закъснение от 719 дни за подаване на ГДД за финансовата 2019 г., задължението е изпълнено на 19.04.2022 г., на която дата е съставен процесният АУАН. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ за лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се предвижда налагане на "Глоба" или "имуществена санкция" в размер до 500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая административнонаказващият орган е индивидуализирал размера на глобата от 120 лева за описаното нарушение, като правилно е взел предвид продължителния срок на закъснението, с което е подадена ГДД за финансовата 2019 г. /719 дни/, както и че нарушението е извършено за първи път и не са настъпили вреди за държавния бюджет. Въпреки, че административнонаказващият орган само декларативно е посочил в процесното НП, че са взети предвид тежестта на нарушението и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, което от своя страна не представлява съществен порок на санкционния акт, съдът намира, че наложеното на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ е правилно и законосъобразно определено по вид и размер и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като същото би способствало в пълна степен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН – да се въздейства предупредително и превъзпитателно на санкционирания субект – в бъдеще да изпълнява своевременно вменените му със закон задължения, а именно: да декларира в законоустановения срок облагаемия си годишен доход.. Правилна е направената в процесното НП констатация, че не са налице основания за квалифициране на извършеното административно нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят А. е подала със значително закъснение ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДФЛЛ, като за финансовата 2019 г. е подадена със 719 дни закъснение, с оглед на което не може да се приеме, че извършеното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Касае се за формално нарушение – на просто извършване, чрез бездействие, без да се налага да са настъпили каквито и да е вредни последици или да е бил ощетен бюджетът, за да е съставомерно деянието. Смекчващите отговорността обстоятелствата – че нарушението е извършено за първи път, както и че от него не са настъпили вредни последици за фиска не са от естество да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с други нарушения от този вид, предвид продължителния период на закъснението. Предвид гореизложено, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. По разноските: С оглед изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна – Директор на офис „Център“ при ТД на НАП – София за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, който от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/ производство наказващият орган ТД на НАП – София е представляван от юрисконсулт. Делото не представлява фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, в което е разпитан само един свидетел. При това положение справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на Национална агенция за приходите със седалище гр. София, които разноски от 80 /осемдесет/ лева жалбоподателят А. А. следва да бъде осъдена да заплати на НАП. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд