Решение № 492 от 21.3.2012 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4749/2011 г.

Производството е по реда на чл. 225, ал. 1 Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от “Д” ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Ахелой, ул. ”Емона” № представлявано от управителя Г ХМ с ЕГН ••••••••••, против наказателно постановление № 747/30.11.2011 г. на Началника на Митница – Бургас, с което за нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, на осн. чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 327, 40 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания и на осн. чл. 234, ал. 4 ЗМ е постановено същото да заплати сумата от 2 728, 38 лв., представляваща 100 % от равностойността на стоката - предмет на нарушението по митническа стойност. С жалбата се моли за отмяна на издаденото НП като се твърди, че същото противоречи на процесуалния и материалния закон и не се ангажират доказателства. В съдебно заседание пред настоящия съд дружеството-жалбоподател – чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и ангажира допълнителни доказателства. Административно-наказващият орган – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и също ангажира допълнителни доказателства. Жалбата е подадена от легитимирано и заинтересовано лице, в законоустановения за това срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима. Бургаският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 29.06.2010 г. в Митница – Бургас, дружеството-жалбоподател представило ЕАД с комплект документи, изискуеми съгласно чл. 130, ал. 1 ППЗМ, вр. чл. 68 ЗМ за оформянето на режим «допускане за свободно обръщение и крайно потребление» /внос/ на стока - 1 бр. употребяван пътнически автомобил, марка «Опел», модел «Зафира», с рама № WOLOTGF 7522263503 и получател – самото дружество-жалбоподател. Подаденият ЕАД за режим “ допускане за свободно обръщение и крайно потребление ” /внос/ бил приет и регистриран под № 10 BG 001000 H 0027979/29.06.2011 г. На 16.11.2010 г. отдел «Митническо разузнаване и разследване» при Митница - Бургас бил уведомен с писмо вх. № 6600-1689/16.11.2010 г. от Агенция «Митници» за резултатите от извършена проверка по линия на международното сътрудничество на договори за покупко-продажба и фактури за пътнически автомобили, които не са предмет на освободена доставка по ДДС, с държава на изпращане - Конфедерация Швейцария, които са били представени за митническо оформяне на режим «допускане за свободно обръщение и крайна употреба» /внос/ в Митница - Бургас. Проверката била инициирана на база з аповед № ЗАМ-241/14.05.2010 г. на Директора на Агенция «Митници» и осъществена от служители на Дирекции «Последващ контрол» и «Митническо разузнаване» и разследване» при ЦМУ - София. След извършена проверка на договор за покупко-продажба /фактура с изготвен текст «декларация върху фактура»/ от 22.06.2010 г., сключен между дружество M. Kessetwani Auto An + Verkauf, СН-8952, Шлийрен и дружеството-жалбоподател, швейцарските митнически власти уведомили българските митнически власти, че дружеството, посочено като издател на фактурата - M. Kessetwani Auto An + Verkauf, не е продавало или предлагало за продажба описания лек автомобил, като собсвеникът на дружеството е заявил, че представеният договор за покупко-продажба е неистински (с фалшиви печати и с неправилно изписано наименование на дружеството-продавач). С оглед последното българските митнически власти приели, че всички договори за покупко-продажба, по които страна било това дружество, следва да се считат за фиктивни. Така - след извършен анализ на предоставената им от Агенция «Митници» информация по проверените договори за покупко-продажба и фактури за пътнически автомобили и съпоставка с документите, налични в Митница - Бургас митнически служители, между които и свид. М.С.И., установили, че с ЕАД № 10 BG 001000 H 0027979/29.06.2011 г., на база на представения към него договор за покупко- продажба /фактура с изготвен текст «декларация върху фактура»/ от 22.06.2010 г, сключен между M. Kessetwani Auto An + Verkauf, СН-8952, Шлийрен и дружеството-жалбоподател, последното – в качеството му на получател на стоката, е декларирало митническа стойност в размер на 2 728, 38 лева и е ползвало преференциално тарифно третиране на внесения автомобил при митническото му оформяне, т.е не е заплатило мито за автомобила, като начислените и заплатени от дружеството-жалбоподател публични държавни вземания, дължими при вноса на гореописания автомобил от Швейцария, били са както следва: мито - 0 лева и ДДС – 545, 68 лева, или общо – 545, 68 лева. За да достигне до тези констатации свид. И. приела, че провереният договор за покупко-продажба /фактура с изготвен текст «декларация върху фактура»/ от 22.06.2010 г., на употребяван пътнически автомобил, марка марка «Опел», модел «Зафира», с рама № WOLOTGF 7522263503, е неистински, тъй като същият е издаден от лице, различно от сочения в договора продавач. Свид. И. също така приела, че издадената декларация върху фактура, ползвана за преференциално тарифно третиране на внесения от Швейцария употребяван лек автомобил, е нищожна. Приела е, че същата не отговаря на изискванията на Протокол 3 към споразумението за свободна търговия между ЕС и Швейцарската Конфедерация и като последица от това обстоятелство е налице основание за непризнаване на преференциалния произход на стоката. Във връзка с така направените от свид. И. констатации, Началникът на Митница – Бургас издал решение № 6600-1689-Ж/10/26.10.2011 г., с което определил размера на възникналото митническо задължение и дължими държавни вземания за митнически режим допускане за свободно обращене по ЕАД № 10 BG 001000 H 0027979/29.06.2011 г. и длъжникът за заплащането им в лицето на дружеството-жалбоподател. Отново във връзка с направените от свид. И. констатации, последната съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 667/26.07.2011 г. за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, тъй като след като управителят на дружеството бил надлежно уведомен на 30.06.2011 г. да се яви на 20.07.2011 г. в Митница – Бургас за съставяне на АУАН, същият не се явил на посочената дата за съставяне на акта. Така съставеният АУАН бил подписан от актосъставителя, двама свидетели и бил предявен за запознаване на представител на дружеството-жалбоподател на 29.08.2011 г., който го подписал без възражения. Писмени такива постъпили по акта в законоустановения за това 3-дневен срок по ЗАНН. Впоследствие, въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното понастоящем НП № 747/30.11.2011 г. на Началника на Митница – Бургас, с което за нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ, на осн. чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 327, 40 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания и на осн. чл. 234, ал. 4 ЗМ е постановено същото да заплати сумата от 2 728, 38 лв., представляваща 100 % от равностойността на стоката - предмет на нарушението по митническа стойност. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – показанията на свид. М.С.И., и в писмените доказателства. Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира за неоснователни. Административно-наказателното производство против дружеството-жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН от компетентно длъжностно лице при Митница – Бургас въз основа на извършен последващ контрол на осн. чл. 84 ЗМ, в изискуемата за това форма и с нужните реквизити по ЗАНН. Спазени са сроковете, взирани в чл. 34 ЗАНН. Актосъставителят е описал подробно извършеното нарушение и е посочил кой законов текст е нарушен. В АУАН са отразени датата и мястото на извършване на нарушението, като същият е бил надлежно съставен в присъствието на двама свидетели и при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Впоследствие актът е бил надежно връчен на представител на дружеството и последният е бил запознат с неговото съдържание и го е подписал без възражения към момента на връчването. Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган в съответствие с чл. 231 ЗМ. В съдържанието му е посочена нарушената законова разпоредба, както и основанията, на които се налагат санкциите на дружеството-жалбоподател. Нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено отново са описани подробно. Ето защо издаденото НП съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 ЗАНН. При проверката на АУМН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и съответно - до незаконосъобразност на обжалваното НП на процесуално основание. По същество на твърдяното нарушение - настоящият съдебен състав намира, че на 29.06.2010 г. в Митница – Бургас, с представянето на ЕАД № 10 BG 001000 H 0027979/29.06.2011 г. с комплект документи, изискуеми съгласно чл. 130, ал. 1 ППЗМ, вр. чл. 68 ЗМ за оформянето на режим “допускане за свободно обръщение и крайно потребление” /внос/ на стока - 1 бр. употребяван пътнически автомобил, марка «Опел», модел «Зафира», с рама № WOLOTGF 7522263503, с получател – дружеството-жалбоподател, последното действително е въвело в заблуждение представителите на митническата администрация относно факта на закупуване на леката кола от посочената във фактурата швейцарска фирма и относно автентичността на депозирания документ, обективиращ това закупуване, като по този начин е формирало неверни представи у контролните органи за действителната митническа облагаема стойност на внасяната стока, съответно – в нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ е избегнало частично заплащането на дължимите към бюджета публични държавни вземания - мито и ДДС. Възраженията направени от дружеството-жалбоподател относно субективната страна на нарушението също са неоснователни, тъй като ангажираната отговорност е обективна и не се разглежда виновно поведение, наложена е имуществена санкция, касаеща неизпълнение на определени задължения на ЮЛ към държавата. Имуществената санкция е определена в предвидения в чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ размер, а именно – 327, 40 лева, представляващи 100 % от размера на избегнатите при вноса на автомобила публични държавни вземания. С издаденото НП административно-наказващият орган, прилагайки разпоредбата на чл. 234, ал. 4 ЗМ, препращаща към нормата на чл. 233, ал. 4 ЗМ, е постановил дружеството-жалбоподател да заплати и 100 % от равностойността на стоката - предмет на нарушението по митническа стойност, а именно - сумата от 2 728, 38 лева. Във връзка с последното, съдът счита, че в конкретния случай нарушението се изразява (както правилно е констатирал и наказващия т орган) в избягване на заплащане на част от дължимите към държавата митни сборове и представлява митническа измама в първата форма на изпълнителното деяние, посочено в чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Именно като е съобразил това, административно-наказващия т орган е наложил наказание по чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ. По отношение на постановеното приложение на чл. 234, ал. 4 ЗМ административно-наказващият орган непревилно е приел, че процесната стока – внесеният автомобил - е предмет на нарушението. Както вече бе посочено (вкл. и в констатациите на самите митнически органи) нарушението се изразява в частично неплащане на дължимите към държавата сборове, а не в недеклариране на стоката пред митницата въобще или в неплащане въобще на дължимите митни сборове по повод вноса на стоката. П о делото не се спори за това, че стоката е декларирана пред Митница – Бургас и вземанията на държавата по повод вноса на стоката са били реализирани в частта им и в размера, изчислен първоначално с оглед декларираното от дружеството. С амо във втората проявна форма на изпълнителното деяние на митническата измама се касае за внос или износ на стоки, докато първата такава - към която безспорно спада и извършеното нарушение, е свързана единствено с незаплащане на митни сборове. Н астоящ ият състав намира, че след като нарушението се изразява в незаплащане на част от митните сборове, дължими от вносителя към държавата, нормата на чл. 234, ал. 4 ЗМ се явява неприложима в случая, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено в частта му относно приложението на тази норма, а именно – в частта му, с която е постановено дружеството-жалбоподател да заплати и сумата от 2 728, 38 лева, представляващи 100 % от равностойността на стоката - предмет на нарушението по митническа стойност. В тази връзка следва да се отбележи, че п о делото липсват представени доказателства от наказващия орган, че автомобилът, внесен на територията на страната, е липсвал или е бил отчужден към момента на издаване на обжалваното НП, за да се прибегне до втората алтернатива на чл. 233, ал. 4 ЗМ чрез постановяване заплащането на левовата м у равностойност. Мотивиран от гореизложеното на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд