РЕШЕНИЕ

№ 756

гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20221100901863 по описа за 2022 година Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ. Ищецът ЗД „Б.И.“ АД твърди, че в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“ на специален автомобил „МАН ТГМ“, рег. № ••••••• е заплатил застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 25.09.2018 г. в гр. Перник, на кръстовището на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ и ул. „Батак“, по вина на водача на л.а „Тойота Рав 4“, с ДК № •••••••, Л. М., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ЗАД А.“ АД. Счита, че след обезщетяване на застрахования, в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на определеното обезщетение от 28 262, 32 лв., както и за ликвидационни разноски в размер от 15, 00 лв и моли съда да осъди ответника да му ги заплати. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът „ЗАД А.“ АД оспорва иска. Твърди произшествието да е настъпило при изключителна вина на застрахования при ищеца специализиран автомобил, който е преминал на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, евентуално при условията на съпричиняване от страна на двамата водачи при равен принос. Прави евентуално възражение за прихващане с оглед приноса на водачите със свое вземане с правно основание чл. 411 КЗ за изплатено от него застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. „Тойота Рав 4“, с ДК № ••••••• за сумата от 4250, 00 лева, явяваща се половината от платеното обезщетение, като твърди ищецът да отговаря като застраховател на гражданската отговорност на специален автомобил „МАН ТГМ“, рег. № •••••••. Оспорва специален автомобил „МАН ТГМ“, рег. № ••••••• да се е движел с включена специална сигнализация, както и да е било налице основание за активирането й. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и всички вреди, за които е заплатено обезщетение. Оспорва и размера на иска като завишен. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба ищецът сочи, че специален автомобил „МАН ТГМ“, рег. № ••••••• не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като се касае за пожарен автомобил, който е бил под специален режим на движение, с включена звукова и светлинна сигнализация.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. 3а възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска; в изпълнение на договорното си задължение по договора за имуществено застраховане ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по- голям от действителните вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, сключена за процесния автомобил „МАН“, валидна към датата на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, както и обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на л.а. „Тойота Рав 4“, с ДК № ••••••• са факти, отделени като безспорни между страните, които се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът го приема за установени по делото.

С приетия по делото протокол за ПТП от 25.09.2018 г. е удостоверено, че на посочената дата в гр. Перник, на кръстовището на ул. „Св.св. Кирил и Методий“ и ул. „Батак“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между участник 1 - л.а „Тойота Рав 4“, с ДК № •••••••, управляван от Л. Б. М. и участник 2 - специален автомобил „МАН ТГМ“, рег. № •••••••, управляван от В. Г. С.. Като обстоятелства, условия и причини за настъпване на произшествието е посочено, че участник 1 и участник 2 реализират ПТП помежду си в условията на съвина причинявайки материални щети. В протокола са описани видимите щети по двете моторни превозни средства – по л.а. „Тойота“ в областта на предна броня, преден капак, решетка, десен фар, задна броня, заден десен панел, а по специализиран автомобил „МАН ТГМ“ – предна лява гума, преден ляв калник със степенка задна буферна ролетна врата, рамка заден панел и др. В протокола е посочено, че местопроизшествието е посетено на място от контролните органи. В частта относно механизма на ПТП протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не удостоверява съгласно изискването на чл. 179 ГПК лично възприети от съставителя на протокола факти от настъпването на самото събитие. В частта, в която длъжностното лице е удостоверило възприети от него обстоятелства, документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална доказателствена сила. В случая лично възприети от съставителя на протокола факти са само видимите щети по участващите в събитието МПС и разположението им непосредствено след удара.

От документите по изпратената от ОД на МВР гр. Перник административно-наказателна преписка се установява, че на място на произшествието са съставени актове за установяване на административно нарушение и на двамата водачи – на водача на специализиран автомобил „МАН ТГМ“, рег. № ••••••• за нарушение на чл. 92, ал.2 ЗДвП за това, че преминавайки по ул. „Св.Св Кирил и Методий“ през кръстовището с ул. „Батака“ с включен звуков и светлинен сигнал не се съобразява с поведението на навлизащ на разрешителен сигнал на светофарната уредба л.а. Тойота Рав 4, който не е възприел специалния специалния режим на движение. На водача на л.а „Тойота Рав 4“, с ДК № •••••••, Л. М. е съставен акт за административно нарушение, а в последствие и наказателно постановление за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП за това, че при движение по ул. Батак на кръстовището с ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ при преминаване на разрешителен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба не възприема преминаващия през кръстовището специален автомобил МАН, който е с включен светлинен и звуков сигнал и удряйки го става участник в ПТП с материални щети в условията на съвина. На 26.09.2018 г. В. Г. С. е подал възражение срещу съставения му акт, в което е посочил, че при приближаване на кръстовището с ул. „Батак“ намалил скоростта на движение и след като се уверил, че няма приближаващи автомобили в двете посоки, преминал през кръстовището и преди да напусне зоната на кръстовището видял, че към него се приближава отляво лекия автомобил. Възражението е прието за основателно, че водачът на специализирания автомобил не е нарушил разпоредбата на чл. 92, ал.2 ЗДвП. Ангажирането на административно-наказателната отговорност на водачите нямо обвързващо гражданския съд действие като тези документи съдът единствено обсъжда като косвени доказателства относно обстоятелствата при настъпване на произшествието.

Според показанията на свидетеля С. Й. той бил командир на екипа на товарния автомобил, който участвал в процесното произшествие, като седял до водача В. С. – починал към момента на депозиране на показанията. Свидетелят сочи, че тръгнали за голям пожар в гр. Радомир и при потегляне пуснали сигналната и звукова уредба. Навлезли в кръстовището, на което се състояло ПТП на зелен светлинен сигнал, който отдалече видели, и при преминаване през кръстовището, след средата му, от лявата им страна навлязъл лек автомобил, управляван от другия свидетел, който ги ударил. Свидетелят сочи, че водачката на другия автомобил казала, че не ги е видяла и че се е насмела. Според свидетеля Й. непосредствено след удара специализираният автомобил спрял на място, като другият автомобил също бил спрял точно на задната степенка на пожарния автомобил. След произшествието водачът на специализирания автомобил В. С. останал на място да изчака контролните органи, а той самият се върнал за друг пожарен автомобил. Според Й., специализираният автомобил се е движел в попътната лента за движение и на кръстовището и преди него не е имало задръстване и пречещи автомобили.

Според показанията на свидетеля Л. М. тя е участвала в процесното ПТП като водач на л.а. „Тойта“. Свидетелката сочи, че тя била спряла на кръстовището на червен светофар и когато светнало зелено тя леко се показала и от насрещното на червен сигнал с бърза скорост без светлини и звук дошла пожарна кола, която ударила нейната кола и я завъртяла на дясно и в кръг и спряла. Ударът бил отпред и отдясно по управлявания от нея автомобил. Свидетелката сочи, че тя била в лентата за движение направо и наляво, която била втората, лява лента за движение в същата посока.

Пожарният автомобил се движел в лентата за насрещно спрямо неговата посока на движение лента, тъй като неговите ленти били заети със спрели автомобили. Преди произшествието твърди да не е чула сирени, като в управлявания от нея автомобил било тихо, а пожарният автомобил видяла непосредствено преди удара, тъй като отдясно на кръстовището имало сграда, която пречела на видимостта й в посока надясно. Свидетелката сочи, че след произшествието много бързо дошла линейка и закарали нея и детето в болницата, която се намира в непосредствена близост до кръстовището, като там набързо ги прегледали и се върнали на местопроизшествието, където полицаите й написали фиш. Там станал коментар с полицаите, че пожарният автомобил бил без включени светлини, но и на нея трябвало да й съставят фиш.

Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, в т.ч. отговорите на вещото лице в о.с.з, произшествието е настъпило при следния механизъм: л.а. „Тойота“ движейки се по ул. „Батак“ в лява лента за движение навлиза в кръстовището с ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ при светеща със зелен светлинен сигнал светофарна уредба, като в същото време т.а. МАН, приближавал кръстовището от дясно на ляво с включена звукова и светлинна сигнала уредба при светещ за него червен светлинен сигнал. Когато товарният автомобил достигнал до средата на кръстовището лекият автомобил достигнал до него и не задействал спирачната система, а продължил първоначалната си скорост и посока и реализирал удар с предната си част, челно, в предна лява част странична на т.а. МАН, след което лекият автомобил се е завъртял и е се е приплъзнал със своята дясна част по лявата част на товарния автомобил.

По делото е налице противоречие между показанията на свидетелите в частта относно светлинния сигнал, на който двата автомобила са преминали през кръстовището, както и в коя лента се е движел товарния автомобил, като в тази връзка, с оглед останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че преминаването на специалнизирания автомобил през кръстовището е била на червен за него светлинен сигнал, като същия се е движел в попътната си лента за движение.

Според разпоредбата на чл. 92, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно, а според ал. 2 разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин. Според разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДвП при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. При анализ на двете разпоредби, регламентиращи поведението, както на водача на автомобил със специален режим на движение, така и на останалите участници и конкретното поведение на участниците в процесното ПТП съдът намира, че от страна на водача на л.а. „Тойота“ е налице противоправно поведение, изразяващо се в това, че не е проявил достатъчно внимание и не е пропуснал приближаващия към кръстовището, от лявата му страна, автомобил със специален режим на движение. От друга страна, разпоредбата на чл. 92, ал.1, т. 1 ЗДвП не създава за водачите на превозни средства със специален режим на движение абсолютно предимство при преминаване през кръстовище, като нормата създава за тях задължение да преминат пред кръстовището безопасно. В случая приносът за настъпване на произшествието на водача на лекия автомобил е в по-голяма степен, тъй като на първо място, от снимковия материал на стр. 2 от приетото заключение на автотехническата експертиза се установява, че от дясната страна на лекия автомобил „Тойта“ преди процесното кръстовище е имало паркинг и достатъчна видимост, така че водачът му да възприеме приближаващия към него автомобил със специален режим на движение, който е могъл и да чуе. Същевременно при положение, че навлиза в кръстовище на забранителен за него сигнал водачът на специализираният автомобил е следвало да намали достатъчно скоростта, за да се увери, че ще мине безопасно с оглед разрешителния сигнал за пресичащите пътя му превозни средства. В случая от свидетелските показания не се установява преди да навлезе в кръстовището водачът на специализирания автомобил да е намалил скоростта и да се е уверил, че ще премине безопасно. От показанията на свидетеля Й. се установява, че водачът на товарния автомобил е възприел приближаващия от ляво лек автомобил едва непосредствено преди удара, а при конкретната пътна обстановка той е могъл да го възприеме и по-рано и да съобрази с него поведението си с цел избягване настъпването на произшествие. При съобразяване поведението на двамата водачи, съдът намира, че приносът на водача на л.а. „Тойота Рав 4“ е 70 %, а този на водача на специализиран автомобил „МАН“ – 30%./ подобен принос приет и в решение № 1671 от 02.11.2011 г. по т.д. № 1567/2011 г. на Апелативен съд гр. София, недопуснато до касация с определение № 494 от 28.06.2012 г. по т. д. № 205/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

Според заключението на автотехническата експертиза пазарната стойност на разходите за отремонтиране на специален автомобил „МАН ТГМ“ към датата на настъпване на ПТП е 28 270, 24 лева с включен ДДС.

Не е спорно между страните, че ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“ на т.а. МАН е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 28 262, 32 лева, както и е сторил 15, 00 лева ликвидационни разходи. Не е спорно и че ответникът и бил застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „Тойота Рав 4“, с ДК № ••••••• към датата на настъпване на застрахователната събитие. Ето защо в полза на ищеца срещу ответника е възникнало суброгационно вземане за сумата в размер на 70% от стойността на изплатеното обезщетение и обичайни ликвидационни разходи – за сумата в размер на 19794, 12 лева.

Предвид правните изводи за възникване на активно вземане е настъпило вътрешно процесуалното условие за произнасяне по направеното от ответника евентуално възражение за прихващане.

Пасивното вземане е с правно основание чл. 411 КЗ за изплатено от ответника възнаграждение по застраховка „Каско“ за вреди причинени на л.а. Тойота Рав 4“, с ДК № ••••••• от същото пътно-транспортно произшествие. Не е спорно между страните /определение в о.с.з, проведено на 24.03.2023 г./, че ищецът ЗД „Б.И.“ АД е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на специален автомобил „МАН ТГМ“, рег. № ••••••• към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие.

Според заключението на автотехническата експертиза пазарната стойност на разходите за отремонтиране на л.а. „Тойота Рав 4“ към датата на настъпване на ПТП е 8482, 08 лева. Установява се от платежно нареждане от 12.02.2019 г., че ответникът ЗАД „А.“ АД е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 8500, 00 лева.

Предвид приетия по-горе принос на водачите в настъпване на произшествието, съдът намира, че в полза на ответника срещу ищеца и възникнало суброгационно вземане за сумата от 30% от пазарната стойност на вредите - в размер на 2544, 62 лева.

Направеното от ответника възражение за прихващане е частично основателно.

Предявеният иск следва да бъде отхвърлен за горницата над 19794, 12 лева до пълния предявен размер от 28 277, 30 лева като неоснователен, а за сумата над 17 249, 50 лева до 19794, 12 лева – като погасен поради извършено съдебно прихващане с вземането на ответника по чл. 411 ТЗ.

По разноските: При този изход от делото ответникът дължи на ищеца сторените от него /в рамките на претендирания размер в списъка по чл. 80 ГПК, с оглед диспозитивното начало в процеса/ разноски съразмерно с уважената частта от иска в размер на 2 537, 65 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 347, 09 лева.

Така мотивиран, съдът