Решение № 741 от 28.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 533/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК. Образувано е по жалба на Фондация А.Ш. – в процес на учредяване, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1799, р-н Младост, ул. „Слънчоглед“, бл. ••••, чрез адв. С.С. с р е щ у отказ №20250226181253-2/04.03.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ по заявление с вх. №20250226181253/26.02.2025 г. за вписване на първоначална регистрация на Фондация А.Ш.. Отказът е мотивиран, тъй като предоставеното на фондацията дарено имущество било недостатъчно, а учредителният акт противоречал на императивните норми на чл. 3, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Също така длъжностното лице е отбелязало, че посочените стопански дейности в учредителния акт не са заявени за вписване в поле 6г и посоченият имот, от който щяла да се финансира целта на фондацията не бил притежание на самата фондация. Не бил ясен начина на учредяване на фондацията, поради противоречива информация в преамбюла на учредителния акт и заявените за вписване цели и средства на фондацията не съответствали в пълнота с тези посочени в съдържанието на учредителния акт. В жалбата се поддържа, че отказът е неправилен и незаконосъобразен поради това, че основанията за постановяването му били напълно различни от основанията на вече дадените указания от Агенция по вписванията, които заявителят бил изпълнил в срок. Агенция по вписванията депозира отговор, с който твърди, че подадената жалба е неоснователна, а постановения отказ от длъжностното лице правилен и законосъобразен. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното: Със заявление по образец А16 с вх. №20250226181253/26.02.2025 г. е поискано вписване на първоначална регистрация на Фондация А.Ш.. Със заявлението са представени: Решение за учредяване на ЮЛНЦ, Решение за определяне състава на органите на фондацията; Устав; Образци от подписите на лицата, които представляват фондацията - А.А.Ш. и М. А. Ш.; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Вносна бележка за безвъзмездно предоставено имущество в размер на 100 лв. и Адвокатско пълномощно. На 28.02.2025 г., по партидата по заявлението са дадени указания да се представи доказателства за безвъзмездно предоставено имущество от учредителя А.А.Ш.; актуален учредителен акт и препис от учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, в които целите и средствата за постигане на целите на фондацията съответстват на заявените за вписване в ТРРЮЛНЦ. Постъпила е обяснителна записка, към която били приложени решение на учредителите за безвъзмездно предоставяне на имуществото, съобразно което учредителите А.А.Ш. и М. А. Ш. възлагат на М. А. Ш. да открие банкова сметка в полза на Фондацията и да внесе по нея първоначалната имуществена вноска в размер на 100 лв., предоставена безвъзмездно от двамата учредители в брой – по 50 лв. всеки. Представени са и устав и препис от него, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, в които целите и средствата за постигане на целите на фондацията съответстват на заявените за вписване в ТРРЮЛНЦ. Също така е посочено, че целите посочени в поле 6б съвпадат напълно и изцяло с целите, посочени в § 3, ал. 1 от Устава на Фондацията, а средствата за постигане на целите, заявени в поле 6в отговарят напълно на описаните средства в § 3, ал. 3, 4, 5 и 6. С обжалваният отказ длъжностното лице по вписванията е отказало вписване на първоначална регистрация на Фондация А.Ш. по заявление с вх. №20250226181253/26.02.2025 г., тъй като в случая предоставеното на фондацията дарено имущество било недостатъчно, за бъде основен източник на финансиране, определите средства за постигане на целите представлявали стопанска дейност, включително търговска, което налагало такъв субект да бъде регистриран като субект на търговското право. Учредителният акт противоречал на императивните норми на чл. 3, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Също така длъжностното лице е отбелязало, че посочените стопански дейности в Учредителния акт не са заявени за вписване в поле 6г и посоченият имот, от който щяла да се финансира целта на фондацията не бил притежание на самата фондация. Посочено е, че не бил ясен начина на учредяване на фондацията, поради противоречива информация в преамбюла на учредителния акт, а заявените за вписване цели и средства на фондацията не съответствали в пълнота с тези посочени в съдържанието на учредителния акт. При тези данни, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Със заявление по образец А16 с вх. №20250226181253/26.02.2025 г. е поискано вписване на първоначална регистрация на Фондация А.Ш.. Тъй като към заявлението не са представени доказателства за безвъзмездно предоставено имущество от учредителя А.А.Ш.; актуален учредителен акт и препис от учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, в които целите и средствата за постигане на целите на фондацията съответстват на заявените за вписване в ТРРЮЛНЦ, длъжностното лице е дало указания за представянето им, като е предоставило срок за изпълнението им съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. В разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е посочен обхвата на проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрация и същата се свежда до това да се провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелство се установява от представените документи, представена ли е декларация по чл. 13, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, платена ли е дължимата държавна такса, както и дали друго лице няма права върху наименованието. В случай, че не е налице някое от сочените обстоятелства, длъжностното лице е в правото си да откаже вписване на заявените обстоятелства. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗЮЛНЦ фондация се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. С представения устав от 12.02.2025 г., който е в изискуемата по закон писмена форма с нотариално заверени подписи на учредителите - чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ, Фондация А.Ш., е учредена приживе от А.А.Ш. и М. А. Ш. с парично дарение в размер на 100 лв. В случая изводите на длъжностното лице по регистрацията, че предоставеното на фондацията дарено имущество е недостатъчно, за да бъде основен източник на финансиране са неправилни. Учредителите могат да правят както първоначални, така и последващи имуществени вноски, с които да се покриват разходи за нестопанската дейност и преценката за „недостатъчност“ на първоначалните имуществени вноски на фондацията са въпрос, който не следва да се преценява от длъжностното лице по регистрацията. На Фондацията могат да бъдат дарявани, съответно тя може да приема дарения под формата на парични средства, труд и услуги, вещи, пари, недвижими имоти и т.н. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел. В устава на всяко сдружение с нестопанска цел следва да е посочено конкретно, ясно и разбираемо за всеки правен субект в какво ще се изразява допълнителната стопанска дейност. В настоящия случай общото посочване в поле 6г. на Заявлението за вписване на обстоятелства относно фондация и § 4, ал. 2 от Устава, че „Фондацията може да извършва допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основаната дейност, като използва прихода за постигане на определените в устава цели“ не е достатъчно, за да отговаря на посоченото изискване в чл. 3, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, защото тази дейност трябва да е изрично дефинирана и предвидена. Общата формулировка „допълнителна дейност свързана с предмета на основана дейност“ без да е ясно каква, не е допустима при ЮЛНЦ, тъй като при тях по принцип е забранена всяка стопанска дейност, освен изрично описаната в учредителния акт. При юридическите лица с нестопанска цел се касае за дейност, която се извършва по изключение от субект, който по презумпция не е стопански, съответно извършването й е обвързано от ограничения за връзка с предмета на дейност, забрана за разпределение на печалба и използване на приходите за регистрираните цели. На следващо място изводите в Отказ №20250226181253-2/04.03.2025 г., че посоченото в § 5, ал. 2 на учредителния акт е стопанска дейност и същите не са вписани в поле 6г. от заявлението са правилни. Установените нередовности не попадат в приложното поле на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, което е пречка за първоначална регистрация на Фондация А.Ш.. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че начинът за учредяване на фондацията е ясно посочен в преамбюла на учредителния й акт, а заявените цели и средства за постигането им трябва да съответстват напълно с посочените в съдържанието на представения учредителен акт. Съдът намира, че длъжностното лице по регистрация правилно е приело, че и в процесния случай учредителният акт, въз основа на който се иска регистрация на фондацията, противоречи на закона в частта относно допълнителната стопанска дейност, поради което и отказът следва да се потвърди. Доколкото тази пречка е неотстранима и не се касае за непредставен документ е било безпредметно да се дават указания и за представяне на доказателства за безвъзмездно предоставено имущество от учредителя А.А.Ш.; актуален учредителен акт и препис от учредителния акт, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, в които целите и средствата за постигане на целите на фондацията съответстват на заявените за вписване в ТРРЮЛНЦ. Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, отказът следва да бъде потвърден, а тя да бъде оставена без уважение. С разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, не се придава различен характер на производството и същото е охранително, поради което сторените разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, респ. за нея не възниква право на присъждане на разноски. Водим от горното, Софийски градски съд,