Решение № 764 от 2.5.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 62/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.95 и сл. от ДОПК във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. Щ. Д. с [ЕГН] от [населено място] с ел. адрес... [интернет адрес] срещу мълчалив отказ на длъжностното лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при О. К., определено със заповед на кмета на Община Каварна по чл.4 от Закона за местните данъци и такси, за издаването на удостоверение (справка) с посочване на адресите и имената на останалите декларирани съсобственици на имот в [населено място], [улица] (бивша [улица]). В жалбата се сочи, че заявителят е подал на 27.01.2025 г. втора молба за получаване от ответника на необходимите данни за останалите съсобственици в неговия имот във връзка с отправяното към тях на евентуално изявление по реда на чл.33 от Закона за собствеността. Няма получен отговор от ответника, поради което настоява същият да бъде задължен да му представи исканите данни, а именно да посочи трите имена и адресите на останалите съсобственици на процесния имот. В срока за отговор е постъпил отговор от ответника, в който се заявява, че подадената жалба е недопустима, тъй като по реда на чл.4 и сл. от Закона за местните данъци и такси няма налице годен за оспорване акт, а и този ред е приложим единствено за установяването, обезпечаването и събирането на вземания за местни такси. Ако съдът я приеме за допустима, то същата е неоснователна. Касае се за частни отношения, които не попадат в правомощията на органите по приходите и правилно жалбоподателят е бил насочен към Агенцията по вписванията – Имотен регистър. Освен това подаденото искане е било нередовно, като жалбоподателят е бил уведомен да отстрани неговата нередовност по предходната подадена молба, но не го е направил. Настоява се за присъждането на юрисконсулско възнаграждение. В становището си от 31.03.2025 г. А. Щ. Д. е заявил, че жалбата е основателна, като настоява ответникът да бъде осъден да предостави исканите данни за трите имена и адресите на останалите съсобственици в неговия имот; настоява за заплащането на сторените по делото разноски. В съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че жалбата е недопустима, а при условията на евентуалност – неоснователна; не е налице мълчалив отказ, тъй като на първоначално подадената молба с идентично съдържание от месец декември общинската администрация е отговорила, като е указала, че А. Щ. Д. следва да се легитимира като собственик на отношение на имота, за който иска информация, а освен това съгласно Закона за защита на личните данни такава не следва да бъде предоставена; с повторна молба, без да отстрани нередовностите, жалбоподателят е преповторил исканията си, без да има данни, легитимиращи го като собственик; липсват доказателства, сочещи на започнало производство по чл.33 от Закона за собствеността, поради което не са били налице условията за предоставянето на информацията, касаещи лични данни на трети лица; не са ангажирани доказателства, че е получен отказ от Агенцията по вписванията; от приобщеното като доказателство към настоящото производство дело се установява, че същият е наясно кои са съсобствениците, като един от тях той посочва в жалбите си, а също и неговият адрес; затова, ако има мълчалив отказ, той е законосъобразен, тъй като не са били налице основанията за удовлетворяването на исканията на жалбоподателя; настоява за присъждането на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване мълчалив отказ и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. От представените по делото документи се установява, че искането за издаването на процесното удостоверение (справка) е депозирано на 27.01.2025 г. (на лист 7 от делото). Жалбата е подадена на 10.02.2025 г., т.е. в посочения в чл.95 ал.1 от ДОПК 7-дневен срок за оспорването след изтичането на срока за произнасяне по чл.91 ал.2 от ДОПК, който съгласно чл.90 ал.1 от ДОПК също е 7 – дневен след постъпването на искането. В съдебното заседание процесуалният представител на ответника е посочил, че към датата на провеждането на откритото заседание (07.04.2025 г.) няма по – нататъшно движение по преписката по административен ред и не е издаден този документ, поради което още тогава е бил изтекъл срокът за обжалване по административен ред по чл.95 ал.3 от ДОПК пред по – горестоящия административен орган (началника на отдел „Местни данъци и такси“ при О. К.). В правомощията на длъжностните лица по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при О. К. е предоставянето именно на информация за останалите съсобственици на намиращите се на територията на общината и декларирани там недвижими имоти, както и на техните декларирани адреси, поради което твърденията за липсата на годен за обжалване акт също са неоснователни. С оглед на всичко изложено жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Компетентният орган не е спазил материалния закон и неправилно не е издал исканото удостоверение (справка) с посочване на адресите и имената на останалите декларирани съсобственици на имот в [населено място], [улица] (бивша [улица]). При преглед на съществуващата нормативна база се установява, че исканото удостоверение (справка) с посочване на адресите и имената на останалите декларирани съсобственици е следвало да бъде издадено от длъжностното лице с функциите на орган по приходите от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Каварна, определено със заповед на кмета на Община Каварна по чл.4 от Закона за местните данъци и такси, като компетентен административен орган в изпълнение на законово делегираните правомощия на основание на чл.4 ал.4 във връзка с чл.4 ал.3 от Закона за местните данъци и такси. Впоследствие по –горестоящият административен орган в съответствие с чл.94 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.5 във връзка с чл.4 ал.3 от Закона за местните данъци и такси, който при наличието на жалба по административен ред би следвало да я разгледа, е началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Каварна. Подаденото искане е съдържало всички законови реквизити и е трябвало да бъде уважено. В искането си жалбоподателят е посочил, че е съсобственик на имот, намиращ се в [населено място], [улица], като от изисканото и надлежно приобщено административно дело №483/2019 г. по описа на ДАС става ясно, че е допусната техническа грешка и всъщност притежаваният в съсобственост от А. Щ. Д. и надлежно деклариран имот се намира в [населено място], [улица] (а не №8). От материалите по горното дело е видно, че този имот е бил деклариран от съсобственика Р. С. Г. на 24.02.1998 г. и впоследствие от съсобственика Й. Г. С. на 14.09.2016 г., като в тези декларации надлежно е посочен като съсобственик и жалбоподателят. В двете декларации са посочени трите имена на всички съсобственици, а в първата декларация са отразени и пълните им адреси. Затова органът по приходите при отдел „Местни данъци и такси“, където се намират оригиналите на декларациите, разполага както с необходимите данни за качеството на съсобственик на жалбоподателя, което обуславя правния му интерес, така и с точните данни за останалите декларирани съсобственици. Наличието на правен интерес от страна на жалбоподателя и наличието на търсените данни в отдел „Местни данъци и такси“ е обстоятелство, което е достатъчно, за да може да бъде определен всеки последвал отказ, било то изричен или мълчалив, за незаконосъобразен. Следователно подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена. По изложените съображения обжалваният мълчалив отказ е неправилен и противоречи на материалния закон, поради което са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК. Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски, за които по делото са представени доказателства, а именно в размер на внесена държавна такса в размер на 10 лева. Водим от горното и на основание на чл.173 ал. 3 от АПК, Добричкият административен съд