Решение № 327 от 3.5.2022 г. на Районен съд - Перник по дело № 1594/2021 г.

настоящото производство е образувано по жалба срещу НП - 250 от 09.09.2021г., а в административно наказващата преписка освен горепосочени документи се намира и АУАН-188 от 14.06.2021г. По отношение на изискуемите се реквизити за наказателното постановление/чл.57, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАНН/ се посочват: датата на издаването и номерата на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; Вярно е, че в настоящия предмет на обжалване № НП -250 от 09.09.2021г. е посочена датата на акта, въз основа на който е издадено, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, който в това му качество е разпитан в съдебното заседание, а за съдебното заседание са призовани актосъставител и още двамата свидетели по АУАН-посочени именно в АУАН-188 от 14.06.2021г. Тези свидетели са и свидетели /предполага се и по АУАН-192 от 14.06.2021г., въз основа на който акт е издадено наказателно постановление №260 от 29.09.2021г., при обжалването на което е образувано АНД №0174/2021г.по описа на Районен съд гр.Перник, пред друг наказателен състав и е постановено Решение, поне на първа инстанция. Съдът сравнява съдържанието по отношение на изискуемите се реквизити на АУАН-188 от14.06.2021г. и АУАН-192 от 14.06.2021г., /дата, , място, проверен обект, проверен асансьор/ при което посочва, че с двете Наказателни постановления: НП-260 от 29.09.2021г. и НП 250 от 09.09.2021г. е ангажирана административно наказателната отговорност на страната-жалбоподател за две отделни, самостоятелни административни нарушения-различни асансьори, различни места, където са монтирани, където са монтирани: -НП 250 от 09.09.2021г./АУАН -188 от 14.06.2021г.-асансьор рег.№ 700АС05963, монтиран в жилищен блок в ж.к.“Тева“бл.92, вход единствен, гр.Перник и -НП 260 от 29.09.2021г./АУАН-192 от 14.06.2021г.-асансьор рег.№ 700АС 10990, монтиран в жилищен блок на ул.“Розова долина“бл.3, вход единствен в гр.Перник. И всичко това съдът го посочва и събира още толкова доказателства във връзка с факта, че в настоящия предмет на обжалване: НП -250 от 09.09.2021г. е посочен в началото АУАН-192 от 14.06.2021г./ което и според изложеното до тук е безспорна техническа грешка, а вече в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление след описанието на нарушението е обективирано, че за това нарушение е съставен АУАН-188 от 14.06.2021г./л.13, трети абзац/, който акт е изпратен и с административно наказателната преписка при обжалването на НП №250-от 09.09.2021г. Налице е пълен конекситет между реквизитите на АУАН -188 от 14.06.2021г. и обстоятелствената част на НП -250 от 09.09.2021г., от което следва, че се съотнасят до/за едно и също административно нарушение, което е съвсем различно от реализираната административно наказателна отговорност за нарушение, вменено с АУАН-192 от 14.06.2021г. и НП №260 от 29.09.2021г. В този смисъл доводите на представителят на страната-жалбоподател са неоснователни. По разноските: Изхода на делото обосновава присъждане на разноски, когато процесуалните представители на страните, своевременно са направили искане за това: в случая пълномощникът на жалбоподателя. По съображенията, които се изложиха, съдът прие, че нарушението е извъършено, като намалява само размера на имуществената санкция до минималния от 100 лв. каквато е и алтернативната претенция на жалбоподателя. При това положение, страните имат право на разноски съразмерно на изменения размер на административното наказание. Доколкото разпоредбата на чл.143, ал. 1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалвания акт, но не и по отношение на изменение на същия, то на основание чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. Приложена към конкретния казус нормата дава основание за уважаване претенцията на процесуалниия представител на страната-жалбоподател, по съразмерност, пропорционално съобразно изменения размер на имуществената санкция. Жалбоподателят СД „ДИК – Йорданов с-ие“ от своя страна е доказал направени разноски за заплатено възнаграждение на адвокат в производството в размер 300 лева и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че страните са договорили възнаграждение за процесуално представителство за съдебното производство, образувано по жалба срещу процесното наказателно постановление в размер триста лева, като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Същото е определено съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в минимален размер. Предвид изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 и чл.144 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност, намалено с пропорцията, с която е намален и размера на наложеното наказание, т.е., следва да се присъдят разноски в размер 240 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.7, т.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът