Решение № 211 от 24.4.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 382/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 11121/07.12.2023 г., подадена от В. Г. Г., с адрес в •••• действащ чрез процесуалния си представител адв. Г. Д., против разпореждане на ЧСИ Г.Ц. от 10.11.2023 г. за приключване на производството по изп. д. №779/2010 г. (неправилно посочено в жалбата като постановление за прекратяване). В сезиращия този съд документ се твърди, че по искане на В. Г., в качеството му на взискател, е било образувано въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист производство № 779 от 2010 г., по описа на съдебен изпълнител Г. Ц., срещу длъжника Х. Ф. С., като последният бил осъден да му заплати главница в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва в общ размер на 1655, 48 лева и 233.11 лева съдебно- деловодни разноски, като отделно от това жалбоподателят образувал още три изпълнителни дела срещу същия длъжник по издадени изпълнителни титули, обективиращи самостоятелни вземания срещу Х. С. (изп. д. № 780 от 2010 г., № 544 от 2011 г. и № 555 от 2011 г., всички по описа на ЧСИ Г.Ц.). След извършено присъединяване на делата от страна на съдебния изпълнител общият размер на вземанията в полза на взискателя Г. възлизал на 48 537.72 лева, при това без тази сума да включвала разноски по изпълнението, законна лихва, адвокатски възнаграждения. На 08.11.2023 г. взискателят получил плащане по изпълнително дело № 779 от 2010 г. от страна на изпълнителя в размер на 5 508.09 лева, след което органът по изпълнението приключил производството с обжалвания сега акт. В тази връзка се възразява срещу това действие на съдебния изпълнител, като се твърди, че същото било незаконосъобразно, тъй като последният не съобразил обстоятелството, свързано с присъединяване на вземанията по останалите изпълнителни листове, поради което и неправилно приел, че задълженията към взискателя били напълно погасени. Отделно от това се сочи, че видно от приложените към жалбата платежни нареждания размерът на задължението, за което било образувано изп. д. № 779, не бил погасен изцяло. Релевира се още, че жалбоподателят нямал информация как частният съдебен изпълнител извършвал разпределение на суми по другите изпълнителни производства, образувани срещу длъжника, както и как отнасял постъпващите суми по дело № 779 от 2010 г. към останалите задължения на Х. С.. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното разпореждане за приключване на изпълнително дело № 779 от 2010 г. с длъжник Х. Ф. С., издадено от страна на ЧСИ Г.Ц.. Сторено е и доказателствено искане, а именно за назначаване и провеждане на експертно заключение, което да изчисли както размера на задълженията по всички образувани изпълнителни дела, ведно с главница, лихва и разноски по изпълнението, така и само това по изп. д. № 779/2010 г., като даде отговор каква обща сума е събрана и как са разпределени и превеждани сумите, съответно има ли непогасен остатък. Към жалбата са представени и писмени доказателства. В постъпилите по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител твърди, че по изп. д. № 779 от 2010 г. е наложена възбрана и е извършена публична продан на недвижим имот, извършено е обезпечение и на идеална част от друг поземлен имот, запор върху трудово възнаграждение на длъжника, поради и което в периода 22.06.2011 г. - 26.10.2023 г. били постъпвали регулярно парични суми, а на 31.10.2023 г. длъжникът доброволно заплатил 5 949.40 лева, с което погасил изцяло дълга по това дело, поради и което съдебният изпълнител приложил хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК. Ето защо счита, че възраженията на взискателя били неоснователни. Твърди, че присъединяване на дела действително имало, като на 13.06.2011 г. процесното изпълнително производство било присъединено към изп.д. № 555 от 2011 г., към което били включени още две изпълнителни дела (с № 554 и № 780), като по последните три производства била настъпила перемпция, поради и което били прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Възразява срещу твърденията в жалбата, че взискателят не бил уведомяван за съответните актове, с които се слагал край на хода на производствата, като във всяко съобщение за прекратяване съдебният изпълнител посочвал както основанията за извършването на съответното действие, така и обстоятелствата, че постановленията могат да бъдат обжалвани пред ОС - Благоевград в установения за това срок. По процесното дело разпределение не било извършвано, защото единствен взискател по него бил само жалбоподателят. Съдебният изпълнител посочва още, че в негова тежест не е налице задължение да уведомява взискателя за постъпили молби от страна на длъжника, с които се иска прилагане последиците на настъпилата вече перемпция. В заключение се иска жалбата на В. Г. да бъде оставена без уважение. От страна на ЧСИ Г. Ц., в изпълнение на повелята на чл. 436, ал. 4 ГПК, е представено копие на материалите по изпълнително дело № 779 от 2010 г. Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като прецени възраженията и аргументите на страната, както и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна: С молба от 14.10.2010 г. по реда на чл. 426, ал. 1 ГПК от страна на В. Г. Г. е образувано изпълнително производство № 779 от 2010 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., като към същата е приложен изпълнителен лист от 11.10.2010 г., с който длъжникът Х. Ф. С. от град •••, ЕГН: ••••••••••, е осъден да заплати на кредитора В. Г. сума в размер от 10 000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на депозиране на заявлението в съда, 07.10.2010 г., до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 1 655.48 лева - мораторна лихва за забава в периода 11.04.2009 г. - 06.10.2010 г., както и 233.11 лева - платена държавна такса. В хода на производството е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, наложен е запор на лек автомобил, както и на трудово възнаграждение, възбрана върху недвижим имот, находящ се в град •••, област Благоевград, представляващ урегулиран поземлен имот с планоснимачен номер 1789, в квартал 55, с площ от 1 838, 18 кв.м., собственост на длъжника Х. Ф. С., както и възбрана върху 1/2 ид. ч. от ливада с площ от 2.203 декара, в м. “Буковец”. С протокол от 13.06.2011 г. съдебният изпълнител по молба на взискателя Г. присъединил изп. д. № 779/2010 г. към изп. д. № 555/2011 г. По искане на длъжника по делото от страна на съдебния изпълнител е изготвена сметка за размера на дълга, в която било отразено следното: олихвяема сума от 10 000 лева представляваща главница, неолихвяема сума от 1 888.59 лева - мораторна лихва и разноски по изпълнителния лист; неолихвяеми суми за разноски по изпълнението, като в справката съдебният изпълнител отразил, че към 31.10.2023 г. длъжникът дължи сума в размер на 5949.40 лева - 133.50 лева неолихвяема сума към ЧСИ (разноски по изпълнението) и 307.81 лева пропорционална такса с ДДС отново към ЧСИ; олихвяема сума в размер на 4 742.74 лева (главница остатък) и законна лихва в остатъчен към датата на справката размер от 765.36 лева. До 31.10.2023 г. била погасена сума в общ размер на 23 086.14 лева. Видно е от приложените по делото отделни сметки за разноски, както и от представеното удостоверение на л. 1694 стр. от делото, че взискателят изплатил разноски по изпълнението както следва: 223.20 лева (по сметка от 13.10.2010 г.) с основание по т. 1, т. 2, т. 5, т. 9, т.10, т. 12, т. 31 от ТТРЗЧСИ; 26.40 лева по т. 9 и т. 31 от Тарифата (по сметка от 22.11.2010 г.); 18 лева по т. 10 от Тарифата (по сметка от 30.11.2010 г.); 285.90 лева по т. 4, т. 5, т. 20, т. 31 от Тарифата (по сметка от 17.12.2010 г.); 26.40 лева по т. 9 и т. 31 от Тарифата (по сметка от 05.01.2011 г.); 18 лева по т. 10 от Тарифата (по сметка от 21.03.2011 г.); 104.40 лева по т. 4, т. 5, т. 11 и т. 31 от Тарифата (по сметка от 23.06.2011 г.) - общо такси за изпълнение в размер на 702.30 лева. Към 31.10.2023 г. общият размер на законната лихва върху главницата възлизал на 13 484.17 лева. Или общата сума, дължаща се на кредитора В. Г., е 26 075.06 лева, като пред съдебния изпълнител не е предявена претенция за изплащане от страна на длъжника в полза на взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално съдействие в производството. По делото е начислена такса по т. 26 в размер на 1 090.85 лв., неплатени авансови такси от страна на взискателя в общ размер на 1 064.15 лева, 173.60 лева банкови такси и задължения по т. 6 от Тарифата, 367.63 лева такса за прекратяване, или всичко 28 771.29 лева. С банково нареждане от 06.11.2023 г. ЧСИ Ц. превел по банков път в полза на взискателя Г. сума в размер от 5 508.09 лева, с което бил изплатен дължимият към 31.10.2023 г. остатък от главницата, ведно със законната лихва дължаща се върху нея. С атакуваното сега разпореждане съдията изпълнител приел, че задължението по изпълнително дело № 779 от 2010 г. е изцяло изпълнено, поради и което на основание чл. 433, ал. 2 ГПК приключил производството. С представените към жалбата писмени доказателства се установява следното: по изпълнителен лист от 24.03.2011 г. по гр. д. № 440 от 2011 г. по описа на РС - Разлог, с който длъжникът Х. С. е осъден да заплати на В. Г. сума в размер на 20 000 лева, представляваща поето задължение по запис на заповед, издаден на 12.08.2009 г., ведно със законна лихва, както и съдебни разноски в размер на 400 лева, е образувано изпълнително производство № 555/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; по изпълнителен лист от 24.03.2011 г. по гр. д. № 441 от 2011 г. по описа на РС - Разлог, с който Х. С. е осъден да заплати на В. Г. суми в размер на 9 000 лева, 943.12 лева мораторна лихва и 180 лева разноски по делото, е образувано изпълнително дело № 554 от 2011 г. на ЧСИ Г. Ц., прекратено отново на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; по изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 1578 от 2010 г. на РС - Разлог, обективиращ задължение на Х. С. към В. Г. за сума в размер на 6 000 лева главница, ведно със законна лихва и 120 лева разноски, е образувано изпълнително дело № 780 от 2010 г. (прекратено поради настъпила перемпция). Въз основа на така приетите фактически положения, от правна страна съдът достига до долуизложените правни съображения: Атакуваното сега разпореждане е връчено на жалбоподателя на 22.11.2023 г. (л. 1742 от делото), а жалбата е подадена на 05.12.2023 г. по пощата (видно от пощенски плик на л. 42), което я прави представена в установения законов срок. Същата е подадена от надлежна страна (взискател - чл. 435, ал. 1 ГПК) и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал.1, т. 3, предл. трето ГПК). Жалбата отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, като от страна на съдебния изпълнител е и осъществена процедурата по връчване на препис по чл. 436, ал.3 ГПК, като в предоставения за това срок отговор от страна на длъжника не е постъпвал. По същество възраженията на взискателя са неоснователни. Съгласно ТР № 3/12.07.2005 г. по т. д. № 3/ 2005 г. на ВКС, ОСГТК /т. 2/, което запазва значението си и е актуално и при действието на новия ГПК, е прието, че производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно, като окръжният съд действа не като въззивна, а като контролно - отменителна инстанция, чийто акт е окончателен /чл. 437, ал. 4 ГПК/. В случая основната линия на възраженията, изтъкната от взискателя в неговата жалба, се концентрира върху обоснованата от него теза, че съдебният изпълнител, игнорирайки обстоятелството, че пред него били представени четири броя изпълнителни листове, по които качествата на кредитор, съответно на длъжник били съвместявани от едно и също лице, както и че присъединил едно към друго изпълнителните дела, неправилно постановил сега обжалваното разпореждане, без да отчита непогасения остатък на задълженията по останалите изпълнителни титули. Този довод срещу акта на съдебния изпълнител, с който е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнително производство с канцеларски номер 779/2010 г., съдът намира за неправилен. Поначало с представянето на четирите броя изпълнителни листове от страна на взискателя срещу длъжника съдебният изпълнител е процедирал правилно, като е образувал отделни изпълнителни производства, тъй като съгласно чл. 117, ал. 3 от Правилника за администрацията на съдилищата (приложим и в конкретния случай, с оглед принципно еднаквия характер на дейността, осъществявана от държавните и частните съдебни изпълнители и липсата на регламентация по този въпрос в ЗЧСИ - чл. 46, ал. 2 ЗНА) по всеки акт, подлежащ на съдебно изпълнение, се образува отделно изпълнително дело. В случая действително в материалите към изпълнителното производство е представен протокол от юни 2011 г., с което процесното изпълнително производство е присъединено към друго такова, протичащо между същите страни, но за различно вземане. В процесуалния закон е предвидена възможност за присъединяване на вземания на кредитори към изпълнителни производства, водени срещу длъжника, към който те имат неудовлетворена претенция, чрез простото представяне на изпълнителния лист или чрез нарочно удостоверение от съдебния изпълнител, образувал първоначалното изпълнително дело (чл. 456 ГПК). Посочената норма регламентира присъединяване на вземания, не на образувани изпълнителни дела, поради като след приложение хипотезата на разпоредбата на чл. 456 ГПК образуваното вече изпълнително производство не се прекратява по аргумент на чл. 456, ал. 3 ГПК, още повече че такава хипотеза на прекратяване не е предвидена сред лимитирания кръг на основания, посочени в нормата на чл. 433 ГПК. Така и изрично в Решение № 48 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 76/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение е прието, че след присъединяване на съответното вземане, това обстоятелство не води до обединяване на отделните изпълнителни производства, които продължават да съществуват самостоятелно. В тази връзка - това че изпълнително дело с номер 779/2010 г. е присъединено към друго такова по никакъв начин не води до извода за образуване на едно самостоятелно производство, като първото е продължило своя ход, при това след като от страна на съдебния изпълнител не е представен нарочен прекратителен акт в този смисъл. По него приложените изпълнителни способи са дали резултат и видно от представените нареждания, писмени отбелязвания върху самия изпълнителен титул (чл. 455, ал. 2, изр. второ ГПК) и хронологическата последователност на специално изготвената сметка за дълга от ЧСИ сумите, дължими от страна на длъжника Х. С. в това производство, ведно с реално изплатените от взискателя и констатирани от съда като дължими разноски по изпълнение, са погасени напълно, поради което съдебният изпълнител правилно е приложил разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, приключвайки това изпълнително производство. С оглед на гореизложените съображения и преценявайки предмета на процесната жалба, определяща спорното обстоятелство за законосъобразността на постановеното разпореждане за приключване на конкретното изпълнително дело, за съда е ирелевантно какъв е процесуалният изход на останалите три изпълнителни производства, по които е постановено постановление по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като за взискателя съществува възможност да ги обжалва, ако е спазил преклузивния за това срок, но този въпрос не може да бъде решаван в хода на настоящото производство. От значение по отношение на последното е, че се установява пълно погасяване на дълга, като взискателят не оспорва получаването на гореописаните процесни суми и сам представя писмени доказателства за част от последните две плащания, извършени от длъжника. Ето защо и стореното доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е безпредметно, след като размерът на дълга по изп. д. № 779/2010 г. е безспорен, а констатираните парични постъпления в производството, предвид липсата на други взискатели, а оттам и от необходимостта от извършване на разпределение по реда на чл. 460 и сл. ГПК, се отнасяли единствено към него. Все в тази връзка и релевираното възражение за непредставяне на молбите на длъжника за приложение последиците на изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок е неотносимо към спорния въпрос, но за пълнота следва да се посочи, че същото е и неоснователно, тъй като то не държи сметка за това, че т. нар. в доктрината и съдебната практика “перемпция” цели да санкционира процесуалното бездействие на взискателя, поради което и за съдебния изпълнител не съществува задължение да уведомява кредитора за предстоящото изтичане на този срок, още повече че органът по изпълнение следва да бъде равноотдалечен и от двете страни в процеса (чл. 14, ал. 1 ЗЧСИ). Оплакването на жалбоподателя, че от атакуваното разпореждане не ставало ясно какъв е размерът на дълга, как е погасен и на коя дата е необосновано, тъй като в кориците по делото е налице нарочно съставена сметка, отразяваща размера на задълженията по отделни пера и различните погасителни вноски, като взискателят е страна по изпълнителното производство и притежава пълен достъп до книжата по делото. Съдебният изпълнител е спазил задължението си да уведоми тази страна за своята констатация, свързана с приключване на производството, като в тежест на заинтересованата страна е да се запознае с документалната обезпеченост на този извод на съдебния изпълнител. Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция стига до извода, че като е приел със своето разпореждане, че продължаване висящността на изпълнително дело № 779/2010 г. би било без основание, с оглед реализацията на основната цел на изпълнителното производство - пълното удовлетворяване на съдебно признатата претенция на кредитора към длъжника, органът по изпълнение е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Така мотивиран, съдът на основание чл. 437, ал. 1 ГПК