Решение № 4292 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1275/2024 г.

Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по касационна жалба на “М. П.“ ЕООД – гр. В. срещу Решение № 267 от 09.07.2024 г., постановено по нахд. № 526/2024 г. на Районен съд – Благоевград. Жалбата е мотивирана със съображения за допуснати от съда нарушения на закона при постановяване на обжалваното решение – разпоредбите на чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за стоковите борси и тържища (ЗСБТ). Повдигнатите въпроси са изцяло правни и касаят прилагането на режима на ЗСБТ към осъществяваната от дружеството търговска дейност. В тази връзка е поддържано като оплакване, че въззивният съд неправилно е третирал дружеството като адресат на задължението по чл. 57, ал. 1 ЗСБТ, доколкото не е „продавач“ на стоково тържище от една страна, а от друга, доколкото не е установена продажба на стоки. При застъпено противното становище въззивният съд е следвало да отчете, че описанието на деянието е непълно – не са посочени документите за произход, собственост и безопасност, които дружеството е следвало да представи. Общото посочване, че дружеството не представя „съответните документи“ не отговаря на стандарта по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и затруднява защитата – липсата на посочени конкретни факти не позволява доказване, че дружеството е изпълнило задължението си. Касационната жалба с изложените в нея съображения по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН е поддържана и в хода на касационното производство. Ответникът е оспорил основателността на касационната жалба по подробни съображения в писмена защита, поддържани и в хода по същество. Прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. В касационното производство не са събрани доказателства по чл. 219, ал. 1 АПК. Въз основа на установените със съдебното решение фактически положения и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК съдът прие следното: Правото на касационно обжалване е упражнено в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и касационната жалба е процесуално допустима. Обжалваното съдебно решение е съобщено на дружеството на 18.07.2024 г., а касационната жалба е подадена по пощата на 01.08.2024 г. – в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, с оглед което възражението на ответника за недопустимостта й по чл. 215, т. 3 АПК вр. чл. 63в ЗАНН е неоснователно. Обжалваното съдебно решение е постановено в проведено по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН съдебно производство, след надлежно и своевременно сезиране на съда, на когото спорът е подсъден, и постановеното съдебно решение е допустимо. При постановяването му не са допуснати и нарушения на закона от тези в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. При проведеното от районния съд съдебно следствие са потвърдени всички факти и обстоятелства при извършената на 30.01.2024 г. проверка на дейността на „М. П.“ ЕООД, съставляващи и обективни признаци от състава на квалифицираното като нарушение по чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗСБТ негово бездействие. Предлагането на хранителни стоки за продажба на едро и в търговски помещения, които са стокови тържища по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗБСТ, придава на дружеството качеството на „продавач“ на стоково тържище и осъществяваната дейност поради това е подчинена на изискванията на ЗСБТ. Затова и дружеството е адресат на задължението по чл. 57, ал. 1 ЗБСТ. За възникването му, съответно за изискване на изпълнение, не е нужно да е извършена продажба на стоки. Самата дейност (предлагане на храни на стоково тържище) предполага дружеството да разполага с документите по чл. 57, ал. 1 ЗСБТ. Сред тях са и документи за произхода и собствеността на стоката – чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗБСТ, с които и за посочените в акта и наказателното постановление храни дружеството не е разполагала при проверката. Именно за отсъствието конкретно на документи за собственост на храните по т. 1-5 е образувано административнонаказателното производство. В тази връзка оплакването, че при образуването му със съставяне на акта не са били съобщени всички факти и обстоятелства, е неоснователно. Конкретно е описано в съдържанието по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, че за определени стоки (индивидуализирани като вид) дружеството не е представило документи за собственост – чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗБСТ), така че и актът, и наказателното постановление отговарят на процесуалните стандарти. Изразът „съответните документи“ е цитиран от жалбоподателя избирателно. Недвусмислено е посочено от органа, че от документите по чл. 57, ал. 2 ЗБСТ дружеството не е разполагала с документи за собствеността на посочените хранителни стоки, поради което правната квалификация е конкретна – чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗБСТ, а не обща. Затова и мотивите на въззивния съд за проведено при съблюдаване на процесуалните правила административнонаказателно производство са правилни и относно разрешените въпроси за извършено от дружеството чрез бездействие нарушение по чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗБСТ отсъства касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Отсъства касационно основание и от гледна точка на преценката на съда за наказуемостта на нарушението и отсъствието на обстоятелства за определянето му по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът